дек. 17 2010

Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар и

Продължаваме с пътуването на Росица из Босна и Херцеговина (по-точно: Херцеговина). Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, както и към дервишкия манастир при извора на река Буна. Днес ще стигнем основната ѝ цел на това пътуване – богомилите в Радимля – и през Мостар ще се върнем обратно към София.


Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част трета:

Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар


Домакинът ни беше забелязал в Благай указателна табела към Стечки (Stećci, мн. ч.). Стечки-те са надгробните плочи на босненските богомили, наричани патарени (преди всичко от католиците). Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия. И ето тук се изправям пред един смущаващ въпрос – очевидно е, че историята ни се пренаписва и преразглежда, но аз, българката на почти средна възраст, се намирам в изключително затруднение да изговоря категорични думи за българското богомилство и влиянието му на запад от България; не мога смело да заема патриотична позиция и да кажа убедително: ето, след изгонването им от България, богомилите тръгват към Сърбия, Косово и Албания, усядат в Босна, после или междувременно, или по-рано достигат до северна Италия, южна и северна Франция… Не мога да го направя, защото не знам, защото източниците, с които разполагам са противоречиви, защото виждам една (научна?) мъгла или историческо-политическо табу около това явление, защото в крайна сметка пак не знам, а това ме кара да се срамувам. Не мога също да твърдя със сигурност дали е истина, че богомилите приемат исляма първи – както в Босна, така и у нас, било поради ненавист към официалната църква, било заради идейна близост с исляма. Помаците. И още – богомилите и нестинарите… Не мога също да съм сигурна какво точно означават орнаментите и символите върху стечките – вариантите на тълкуване са многобройни и покриват пространството от Космоса до орфизма, от прабългарската култура до оригиналната космогония на богомилите. Ето по тези причини само ще покажа какво успях да заснема близо до Благай, в една обрасла поляна, намираща се срещу разрушено село и в открития музей-некропол до Радимля.

Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина

Стечки в близост до Благай

Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина

Стечки в близост до Благай

Разрушено село, Босна и Херцеговина

Разрушеното село срещу стечките

Стечките в некропола в Радимля



Едно момче от Сараево ми написа в Каучсърфинга, че онова, което търся (стечките), ще го намеря в западната част на страната, а именно около Bileća, Stolac, Trebinje, Gacko, делтата на Неретва…, а най-известният стечек (ед. ч.) ще видя в музея в Сараево – това е прословутият “Zgošćanski stećak”. Но в Босна и Херцеговина стечките са сякаш навсякъде – и в източната, и в централната, и в южната, и в западната част.

Stolac Municipality, Босна и Херцеговина

Преди да напусна тази невероятно интересна тема искам да обърна вниманието ви върху две интересни находки:

  1. На 5 ноември 2009 г. четири държави постигат рядко споразумение – да номинират стечките за общо културно наследство с идеята да бъдат включени в списъка на световното културно наследство. Тези държави са: Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Излиза, че у нас, родината на богомилството, спомени за материалната култура на богомилите НЯМА, въпреки че (надгробната) богомилска символика може да бъде открита върху сандъка от Терачина – дар от княз Борис I за римския папа Николай I, накити, надгробия, надгробни кръстове, каменни плочи, икони, християнски черкви (Белоградчишко, Добричко, Драгоманско, Врачанско, Приморско, Пловдивско, Еленско, Пернишко, Великотърновско, Плиска, Преслав, Лопушански Манастир, Радомирско, Монтанско, Източни Родопи…). Видка Николова, автор на изключителната книга „Богомилството: Предобрази и идеи”, простичко казва: „От гледище на живота на идеите стечките въобще не са излизали вън от българското етнокултурно пространство – само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.”.

Но!  България не присъства в подобно споразумение за “общо” наследство.

Ето линк към новината, за която  говоря:

http://www.balkantravellers.com/en/read/article/1554

  1. Втората находка направо ме шокира. В ТООП (тест за общообразователна подготовка, вариант 7А, 2009 г.) за Международно висше бизнес училище е включен текст за проверка на езиковата култура, който се отнася до стечките:

В Босна и Херцеговина могат да се видят голям брой надгробни камъни от Средновековието, наричани от местното население “стечки”. Различни по форма, те достигат тегло 30 тона и височина 3 метра. Украсени са със стилизирани изображения на слънцето, луната, земята и боговете. Върху някои от тях са изсечени надписи, които разказват алегорично за починалия и същевременно разкриват представите на средновековния човек за живота и смъртта, за човешката съдба и връзките между хората. “Цял живот бях на кръстопът, размишлявах и се колебаех”, споделя един от тези надписи. “Отдадох живота си на другите, сега искам да съм сам”, добавя друг.

Някои изследователи смятат, че появата на тези надгробни камъни е свързана с бързото разпространение на богомилството в Босна през XI и XII век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България. Според тях видимият свят е творение на Сатаната, те отричат християнските ритуали като кръщаване с вода и смятат кръста за символ на лицемерна вяра. “Стечките” са част от културно-историческото наследство на Босна и Херцеговина. Техни образци са изложени в Националния исторически музей в Сараево. Но този любопитен културен феномен участва и в съвременния живот на страната – един от най-четените седмичници, издаван в Сараево, вплита в емблемата си мотив с човешка фигура, взет от такъв надгробен камък.

За онези, които проявават интерес към тази тема, ще предложа и два текста, които открих преди време, публикувани в «Литературан форум» от 2001 г.:

http://www.slovo.bg/old/litforum/142/hmilcheva.htm

http://www.slovo.bg/old/litforum/143/hmilcheva.htm

С хиляди въпроси в главата се върнах на шофьорското място. Тръгнахме към Мостар, за да го видим на светло и да обядваме в някоя ахчийница или приятно ресторантче. Слънчевото време още беше с нас и това ни радваше.

Заварихме Мостар оживен и пренаселен!

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар*

Чаршията в Мостар, Босна и Херцеговина

Чаршията в Мостар


Разходихме се, хапнахме вкусно, опитах пълнен лук, пълнен като чушка, тиквичка, цвят от тиквичка и пр. Този град е наистина покъртително красив! После тръгнахме обратно към Сараево.

На другата сутрин поехме пътя към България рано, в дълбока мъгла. Беше красиво и мистично – толкова, колкото цялата тази прекрасна страна, в която един ден ще се върна!

Изгрев и мъгла, Босна и Херцеговина

Повече снимки можете да видите тук:

Drvengrad

http://royak.snimka.bg/europe/serbia-mokra-gora-drvengrad-mecavnik-oct-2010.549650

Sarajevo

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-sarajevo-2010.549659

Mostar

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-mostar-2010.549667

Blagaj

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-blagaj-buna-river-2010.549677

Stolac

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-stolac-radimlja-stecci-2010.549678

Visegrad

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-visegrad.549656

Край

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

*Редакцията с чиста съвест може да препоръча сниманата кръчма с чадърите 🙂

Други разкази свързани с Босна и Херцеговина– на картата:

Босна и Херцеговина
   Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар и”

  1. Росица каза:

    Стойчо, Радимля е в района на Столац. Следва се пътя южно от Мостар, завива се в посока Столац /ляво/ и след няколко километра се вижда откритият некропол-музей, известен като некропол на Радимля.

  2. Стойчо каза:

    Здравей Роси, намерих една Радимля – сега вече се вижда на картата, може ли да я погледнеш тя ли е?

  3. Росица каза:

    Здравей, Стойчо! Точката ми се вижда твърде далече от мястото. Последното разклонение по пътя, което се вижда преди да се достигне некропола, е за Ходово. Поминава се и близо след това е некрополът. До Столац дори не ходихме. В справочниците музеят на открито е описан като Столац-Радимля, само като Столац или само Радимля.

  4. Стойчо каза:

    Сложих го на Столац.
    Радимля, която намира гуглето се намира наистина доста по на изток, в Републик Сръбска.

    Виж го и сега, моля

  5. Росица каза:

    Да, така е по-точно. Ориентирът е Столац. Благодаря!

  6. Зока каза:

    Мила Роси, много поздрави и благодарности за чудесен пътепис!

    (Радимля е няколко стотин метра от Столац, ако беше продължила до там щеше да видиш още една красива и зелена река Брегава и интересна крепост над града.Но това си го оставила за следващият път 😉 )

  7. Росица каза:

    Зока, много се радвам на твоята реакция и ти благодаря от сърце!!! Да, много неща остават за следващия път, но съм сигурна, че (ако е здраве и живот!), следващ път ще има. Столац ми се видя близо до Любине!?
    Поздрави!

  8. Стойчо каза:

    Босна и Херцеговина е наистина много красива страна. Много. А Сараево прилича със сигурност на Виена по един много сериозен признак: пак ми се пие кафе там 🙂

  9. Росица каза:

    Стойчо, напълно сме съгласни с теб, със Зока, както и с другите автори, които посетиха и написаха за Босна! И „Сараевското пиво“ също е съблазнително /Емо ми подсказва други причини за връщане в Босна: -))/

  10. Росица каза:

    Предлагам ви и един хубав сайт за опознаване на Босна:

    http://www.bhtourism.ba/eng/whentovisit.wbsp

    В допълнение си позволявам да публикувам линковете, които наш другар ни изпрати тази сутрин, очевидно в допълнение към разказа:

    Radimlja – na 19 km ot Capljina i na 3 km ot Stolac

    http://neretva.org/?page_id=15 [1]

    http://bs.wikipedia.org/wiki/Radimlja [2]

    http://www.panoramio.com/photo/19740691 [3]

    http://www.google.ba/images?hl=bs&biw=1024&bih=471&q=radimlja&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=eNYLTfTaA4qV8QOqs6nbDQ&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCQQsAQwAA
    [4]

    Поздрави!

  11. Maya Yossifova каза:

    Pоси, благодарение на твоето пътуване и пътеписа, който си си направила труда да напишеш, си припомних някои неща, научих новости за мен, видях изключително красиви снимки, които едва ли щях да имам време да зърна другаде. Браво, Роси !

Leave a Reply