Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхе в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи, минахме от площад Навона към Испанските стъпала,. а за последно обиколихме Колизеума

Днес продължаваме из хълма Палатин

Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част седма:

Около хълма Палатин

Изкарах има няма три цигари време, седнал върху древния камък, в разглеждане на картата и щом реших на къде да дръпна, в мигом скокнах и поех по едни стъпала нагоре. По едно време мярнах Колизеума в дясно. За щастие тълпите пред него не се виждаха.

Хълмът Палатин

е единственото място в Рим, което може да съперничи на Римския форум по брой открити археологически обекти. Това естествено е така, защото самият град започва своят живот от тук. Според преданието, по време на основаването си преди повече от 27 века, градът се е побирал на този хълм, ограден със стена. На площ, колкото едно малко, ама много малко съвременно наше село. Тук се намира и пещерата, в която според митологията, онази благоразположена вълчица е кърмела Ромул и Рем. Това разбира се е по времето, когато Рим е бил просто едно селище между останалите на Италийския полуостров, като в повечето случай е бил засенчван по големина и състояние от своите по-богати и развити съседи и никак не си личало, че някой ден той ще стане цивилизаторът на тогавашния свят.

Палатин, Via Cavour, 213, 00184 Рим, Италия

По-късно тук, на 15 февруари, празнували т. нар

Луперкалии в чест на бог Луперк (Фавн),

който по своята същност си е един овчарски празник, неизменно свързан с пещерата на Ромул и Рем и тяхната дойка. По времето на Късната Република в празника се включвали всички по-известни и властимащи римляни, които, чисто голи, обикаляли около хълма с камшщици в ръце и удряли де когото сварят по пътя си. Жените пък се тълпели по пътя им и протягали ръце, за да бъдат ударени, защото вярвали, че това улеснява раждането и благоприятства забременяването. Поне според Плутарх е било така. Но кой ти в днешно време чете Успоредните животописи… Моите, след 25 годишно четене изглеждат така 🙂

Опитах се да си го представя целият този древен купон и ме напуши смях. Но сигурно и някой древен римлянин би умрял от кикот, ако зърне съвременния Великден в България.

Сещам се, че предишният ден,

14 февруари, древните римляни посвещавали на Юнона –богинята на семейството, майчинството и жените.

Той се преливал с Луперкалиите в едно двудневно празнуване. Ако се чудите откъде произлиза днешния празник на влюбените св. Валентин, тук е момента да вденете връзката 🙂 На този ден неомъжените жени пишели любовни писма и ги слагали в голяма урна, а след това момците изваждали писанията и всеки от тях бил длъжен този ден да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил. Хубавото е било, че не е бил длъжен да се жени за нея. Че иначе, не знае човек, какво може да му се падне… 🙂

Но стига, че май пишех пътепис… Да погледнем на останките в наше време. Горе зърнах още един

стадион, отново построен от Домициан,

обаче доста по-малък от този, разположен на Марсово поле. Някои го наричат „частният стадион на Домициан”. Поради големината му се предполага, че е използван за лекоатлетически състезания, а не както може да си помислите от името му –„Хиподрумът на Домициан”, за надбягвания с колесници.

Надбягванията с колесници ставали на друго място…

В югоизточния край на Палатин, от терасата на Domus Severiana, се опитах да обхвана с обектива лежащия долу

Circus Maximus

Не успях! Това, което се вижда е половината от огромния стадион, който по онова време е побирал над 250 000 души. Естествено от него не е останало много. Може да се види само овалът му.

Circus Maximus

Поглед на югоизток. В дъното се виждат

баните на Каракала,

до които така и не стигнах. Времето ми беше, като дефицитът в държавния ни бюджет.

Баните на Каракала

Когато се обърнах назад видях руините от

двореца на Септимий Север

Не можах да различа обаче, до къде са стигали баните му и от къде започвал дворецът му. Тук нещо се обърках за миг, но както вече споменах, времето ми беше дефицитно.

Руините от двореца на Септимий Север

Още през ранната Империя хълмът е гъсто застроен със всякакви дворци, създавани и достроявани от императорите в продължение на столетия, докато накрая целия се превръща в един огромен палат. От името на хълма идва и нашата дума „палат”, използвана като синоним на дворец.

Първият император, който прави лична резиденция тук е Октавиан, понеже желаел да живее на мястото, където живял основоположникът Ромул. Останки от входът на дворецът могат да се видят тук вляво…

Останки от дворец на Октавиан

…и тук, където някои работеха, а други, като мен се подмотаваха. Това, разбира се, са останки от по-късни времена, защото, както казах вече, нещата са наслагвани едно върху друго с течение на времето. Особено от Флавиите.

Флавиите пък построили още по-огромен палат, който по-скоро бил използван за държавни нужди, отколкото за живеене.

Останки от времето на Флавиите

Не можах да вляза в къщата на Ливия, съпругата на Октавиан,

просто защото беше затворена. От яд, дори забравих да я снимам отвън. На първият император хич не му е вървяло с жените, като започнем от майка му, интригантката Атия, племеница на Цезар, та стигнем до жена му, отровителката Ливия. За сметка на тях, той остава в паметта на бъдещите поколения, като един от най-мъдрите и справедливи императори, колкото и това да звучи патетично. Но ако трябва да го сравняваш с тези след него, това наистина си е така 🙂 Без да искам се сещам за Сократ и Ксантипа и си мисля, че колкото по-лоша е била една жена на времето, толкова съпругът и е бил по-благороден… Вселенски закон някакъв 🙂

От една друга издадена тераса в южния край на хълма успях да снимам дърветата над

пещерата на Ромул

В далечината се вижда куполът на „Св.Петър”.

Пещерата на Ромул

В северната част на хълма можете да видите

невероятните градини Фарнезе,

създадени през 16 век от кардинал Алесандро Фарнезе (само не го бъркайте с папа Павел ІІІ), които всъщност са били първата ботаническа градина в Европа. Въпреки, че под тях се намират останките на Дворецът на Тиберий, създаден 15 века преди това, тук разкопки няма! За недоволство на такъв почитател на Древен Рим, като мен 🙂 Направо ми идеше да взема лопата и да започна да копая…

Градини Фарнезе

Малко по-встрани се натъкнах на

неоспорими доказателства за българско присъствие на древния Палатин 🙂

Напъпилото дърво беше отрупано с мартеници. Преди това, пред тоалетната дочух и българска реч. Една жена на средна възраст обясняваше на своята наборка, как вече и е писнало от цялата тая обиколка и как искала да седне в някое заведение „в града”.

Мартеници в Рим 🙂

Накрая стигнах до северния край на хълма и под мен се откри с цялото си древно излъчване

Римският форум –

мястото, което мечтаех да посетя още от тийнейджър  и където щях да бъда след минути. За някои всичките тези археологически останки са просто камъни и поредната досадна историческа атракция, която трябва да се мине. Но за мен, пък и за много други, това е разкриващата се

невероятна история на древен Рим, който от едно малко селце се превръща в най-голямата държава в древността

Е, поне в Западната част на тогавашния свят. При това държава, която е носила със себе си основните елементи на цивилизацията, като инфраструктура, право, култура и един поглед към света, който се опитваме да възстановим до ден днешен. Всеки камък там долу, всяка колона, има своя собствена история. Естествено Рим е имал и своите недостатъци и е много важно, кой период от неговата история ще мземем, преди да започнем да го хвалим така безумно :)…но ако трябва да сравня Средиземноморския свят от І-ІІ век със същия хиляда години по-късно, то симпатиите ми неизменно ще са на страната на първия. С което естествено нарушавам първия закон на пишман историка, а именно безпристрастността и непредубедеността:) Но все пак важното е не да гледаш, а да виждаш. Иначе въобще не ходете по тия места в Рим, а направо от летището хващайте пътя към модните бутици 🙂

Трябваше да изчакам десетина минути, докато се доредя до добро място за снимки на терасата, отрупана с туристи. Тук за разлика от останалата част от Палатин хората идват малко в повече. И това, представете си, в средата на март, когато туристическия сезон още не е започнал! Поне официално. А също и според цените на квартирите и хотелите. Но, какво говоря. В Рим целогодишно си е туристически сезон…

След лудата надпревара по щракане с фотоапарати аз леко и бавно се отправих надолупо една заобиколна пътека, предвкусвайки очакващия ме пир 🙂

Продължението:

Рим – пътуване из древността (8): Римският Форум

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Други разкази от Рим– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед):

Рим

Please follow and like us:

Related posts:

Рим – пътуване из древността (8): Римският Форум Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим От площад Навона до Испанските стъпала (Рим – пътуване из древността 5) Рим – пътуване из древността (6): Към Колизеума Вила Адриана в Тиволи (1) От площад Навона до Дел Пополо (Пътуване из Рим– край) Пътуване до Рим по стъпките на любовта: Мостът Милвио и площад “Испания” Рим – пътуване из древността (1) Рим – град на контрастите Рим – пътуване из древността (3) Рим – пътуване из древността (2) Рим – всички гледни точки (3): Рим оттук – оттам

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Circus Maximus, градини Фарнезе, дворец, Италия, Луперкалии, Октавиан, Палатин, пещера на Ромул, Рим, римски форум, руини, Септимий Север, Флавии, хиподрум на Домициан, хълм Палатин