дек. 14 2010

Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхе в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи, минахме от площад Навона към Испанските стъпала,. а за последно обиколихме Колизеума

Днес продължаваме из хълма Палатин

Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част седма:

Около хълма Палатин

Изкарах има няма три цигари време, седнал върху древния камък, в разглеждане на картата и щом реших на къде да дръпна, в мигом скокнах и поех по едни стъпала нагоре. По едно време мярнах Колизеума в дясно. За щастие тълпите пред него не се виждаха.

Колизеум – от хълма Палатин, Рим

Хълмът Палатин

е единственото място в Рим, което може да съперничи на Римския форум по брой открити археологически обекти. Това естествено е така, защото самият град започва своят живот от тук. Според преданието, по време на основаването си преди повече от 27 века, градът се е побирал на този хълм, ограден със стена. На площ, колкото едно малко, ама много малко съвременно наше село. Тук се намира и пещерата, в която според митологията, онази благоразположена вълчица е кърмела Ромул и Рем. Това разбира се е по времето, когато Рим е бил просто едно селище между останалите на Италийския полуостров, като в повечето случай е бил засенчван по големина и състояние от своите по-богати и развити съседи и никак не си личало, че някой ден той ще стане цивилизаторът на тогавашния свят.

Палатин, Via Cavour, 213, 00184 Рим, Италия

По-късно тук, на 15 февруари, празнували т. нар

Луперкалии в чест на бог Луперк (Фавн),

който по своята същност си е един овчарски празник, неизменно свързан с пещерата на Ромул и Рем и тяхната дойка. По времето на Късната Република в празника се включвали всички по-известни и властимащи римляни, които, чисто голи, обикаляли около хълма с камшщици в ръце и удряли де когото сварят по пътя си. Жените пък се тълпели по пътя им и протягали ръце, за да бъдат ударени, защото вярвали, че това улеснява раждането и благоприятства забременяването. Поне според Плутарх е било така. Но кой ти в днешно време чете Успоредните животописи… Моите, след 25 годишно четене изглеждат така 🙂

Плутарх, Успоредни животописи

Опитах се да си го представя целият този древен купон и ме напуши смях. Но сигурно и някой древен римлянин би умрял от кикот, ако зърне съвременния Великден в България.

Сещам се, че предишният ден,

14 февруари, древните римляни посвещавали на Юнона –богинята на семейството, майчинството и жените.

Той се преливал с Луперкалиите в едно двудневно празнуване. Ако се чудите откъде произлиза днешния празник на влюбените св. Валентин, тук е момента да вденете връзката 🙂 На този ден неомъжените жени пишели любовни писма и ги слагали в голяма урна, а след това момците изваждали писанията и всеки от тях бил длъжен този ден да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил. Хубавото е било, че не е бил длъжен да се жени за нея. Че иначе, не знае човек, какво може да му се падне… 🙂

Но стига, че май пишех пътепис… Да погледнем на останките в наше време. Горе зърнах още един

стадион, отново построен от Домициан,

обаче доста по-малък от този, разположен на Марсово поле. Някои го наричат „частният стадион на Домициан”. Поради големината му се предполага, че е използван за лекоатлетически състезания, а не както може да си помислите от името му –„Хиподрумът на Домициан”, за надбягвания с колесници.

„Хиподрумът на Домициан“ – Рим, Италия

Надбягванията с колесници ставали на друго място…

В югоизточния край на Палатин, от терасата на Domus Severiana, се опитах да обхвана с обектива лежащия долу

Circus Maximus

Не успях! Това, което се вижда е половината от огромния стадион, който по онова време е побирал над 250 000 души. Естествено от него не е останало много. Може да се види само овалът му.

Circus Maximus – Рим, Италия

Circus Maximus

Поглед на югоизток. В дъното се виждат

баните на Каракала,

до които така и не стигнах. Времето ми беше, като дефицитът в държавния ни бюджет.

Баните на Каракала – Рим, Италия

Баните на Каракала

Когато се обърнах назад видях руините от

двореца на Септимий Север

Не можах да различа обаче, до къде са стигали баните му и от къде започвал дворецът му. Тук нещо се обърках за миг, но както вече споменах, времето ми беше дефицитно.

Дворец на Септимий Север – Рим, Италия

Руините от двореца на Септимий Север

Още през ранната Империя хълмът е гъсто застроен със всякакви дворци, създавани и достроявани от императорите в продължение на столетия, докато накрая целия се превръща в един огромен палат. От името на хълма идва и нашата дума „палат”, използвана като синоним на дворец.

Първият император, който прави лична резиденция тук е Октавиан, понеже желаел да живее на мястото, където живял основоположникът Ромул. Останки от входът на дворецът могат да се видят тук вляво…

Дворец на Октавиан – хълм Палатин, Рим

Останки от дворец на Октавиан

…и тук, където някои работеха, а други, като мен се подмотаваха. Това, разбира се, са останки от по-късни времена, защото, както казах вече, нещата са наслагвани едно върху друго с течение на времето. Особено от Флавиите.

Останки от времето на Флавиите – хълм Палатин, Рим

Флавиите пък построили още по-огромен палат, който по-скоро бил използван за държавни нужди, отколкото за живеене.

Останки от времето на Флавиите – хълм Палатин, Рим

Останки от времето на Флавиите – хълм Палатин, Рим

Останки от времето на Флавиите

Не можах да вляза в къщата на Ливия, съпругата на Октавиан,

просто защото беше затворена. От яд, дори забравих да я снимам отвън. На първият император хич не му е вървяло с жените, като започнем от майка му, интригантката Атия, племеница на Цезар, та стигнем до жена му, отровителката Ливия. За сметка на тях, той остава в паметта на бъдещите поколения, като един от най-мъдрите и справедливи императори, колкото и това да звучи патетично. Но ако трябва да го сравняваш с тези след него, това наистина си е така 🙂 Без да искам се сещам за Сократ и Ксантипа и си мисля, че колкото по-лоша е била една жена на времето, толкова съпругът и е бил по-благороден… Вселенски закон някакъв 🙂

От една друга издадена тераса в южния край на хълма успях да снимам дърветата над

пещерата на Ромул

В далечината се вижда куполът на „Св.Петър”.

Пещерата на Ромул и куполът на Св.Петър – от хълма Палатин, Рим

Пещерата на Ромул

В северната част на хълма можете да видите

невероятните градини Фарнезе,

създадени през 16 век от кардинал Алесандро Фарнезе (само не го бъркайте с папа Павел ІІІ), които всъщност са били първата ботаническа градина в Европа. Въпреки, че под тях се намират останките на Дворецът на Тиберий, създаден 15 века преди това, тук разкопки няма! За недоволство на такъв почитател на Древен Рим, като мен 🙂 Направо ми идеше да взема лопата и да започна да копая…

Градини Фарнезе – Рим, Италия

Градини Фарнезе

Малко по-встрани се натъкнах на

неоспорими доказателства за българско присъствие на древния Палатин 🙂

Напъпилото дърво беше отрупано с мартеници. Преди това, пред тоалетната дочух и българска реч. Една жена на средна възраст обясняваше на своята наборка, как вече и е писнало от цялата тая обиколка и как искала да седне в някое заведение „в града”.

Мартеници в Рим

Мартеници в Рим 🙂

Накрая стигнах до северния край на хълма и под мен се откри с цялото си древно излъчване

Римският форум –

мястото, което мечтаех да посетя още от тийнейджър  и където щях да бъда след минути. За някои всичките тези археологически останки са просто камъни и поредната досадна историческа атракция, която трябва да се мине. Но за мен, пък и за много други, това е разкриващата се

невероятна история на древен Рим, който от едно малко селце се превръща в най-голямата държава в древността

Е, поне в Западната част на тогавашния свят. При това държава, която е носила със себе си основните елементи на цивилизацията, като инфраструктура, право, култура и един поглед към света, който се опитваме да възстановим до ден днешен. Всеки камък там долу, всяка колона, има своя собствена история. Естествено Рим е имал и своите недостатъци и е много важно, кой период от неговата история ще мземем, преди да започнем да го хвалим така безумно :)…но ако трябва да сравня Средиземноморския свят от І-ІІ век със същия хиляда години по-късно, то симпатиите ми неизменно ще са на страната на първия. С което естествено нарушавам първия закон на пишман историка, а именно безпристрастността и непредубедеността:) Но все пак важното е не да гледаш, а да виждаш. Иначе въобще не ходете по тия места в Рим, а направо от летището хващайте пътя към модните бутици 🙂

Трябваше да изчакам десетина минути, докато се доредя до добро място за снимки на терасата, отрупана с туристи. Тук за разлика от останалата част от Палатин хората идват малко в повече. И това, представете си, в средата на март, когато туристическия сезон още не е започнал! Поне официално. А също и според цените на квартирите и хотелите. Но, какво говоря. В Рим целогодишно си е туристически сезон…

Древен РимДревен Рим

След лудата надпревара по щракане с фотоапарати аз леко и бавно се отправих надолупо една заобиколна пътека, предвкусвайки очакващия ме пир 🙂

Продължението:

Рим – пътуване из древността (8): Римският Форум

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Други разкази от Рим– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед):

Рим

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин”

  1. […] Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин […]

  2. […] стъпала, обиколихме Колизеума, а за последно минахме из хълма […]

  3. Petar каза:

    Юри,
    Вземайки повод от:
    “…от терасата на Domus Severiana, се опитах да обхвана с обектива лежащия долу Circus Maximus Не успях!”
    Една идея как с обикновен цифров фотоапарат можем да направим прекрасно изглеждащи панорамни 2D снимки. За обработка използуваме програмата :
    “Microsoft ICE” /ICE-Image Composite Editor/.
    Можем да я изтеглим от:
    http://research.microsoft.com/en-us/um/redmond/groups/ivm/ice/
    Работата с програмата е елементарна, но за снимките от който ще правим панорама трябва да са спазени следните правила:
    1. Да бъдат по възможност подравнени в хоризонтална равнина.
    2. Задължително припокриване, макър и малко. Само при това положение програмата ще ги съедини, като изреже излишното.
    3. Естествено трябват най-малко две снимки, но програмата работи с доста повече,
    което дава възможност да разгърнем и 360 градусова панорама в една плоскост, но се губи представата за реалност .
    За визуално пояснение виж албума “с.Буново-панорама” на: http://picasaweb.google.com/petar.bg359

  4. […] Навона към Испанските стъпала, обиколихме Колизеума, минахме из хълма Палатин, а за последно започнахме с […]

Leave a Reply