Дек. 14 2010

Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)

Единственият ми коментар за днешния пътепис е: „Ех, какви бригади имаше на времето!“ 😉

Приятно четене, аз – завиждам: 🙂

Из Новия свят – бригадирска обиколка на Щатите

Южна и Северна Каролина, Кентъки, Вирджиния, Ню Йорк, Ниагара, Вашингтон, Йосемити, Сан Франциско

Ето че все пак мечтите се сбъдват.

След пътуването с влак из Европа дойде ред и на Щатите.

Четири месеца бригада в

Южна Каролина

Жега. Влажност. Бира в пликче. Сълзи и усмивки. Дрийфтинг състезания, джетове, коли автоматик, снимки с тигърчета. По крайбрежието на Атлантика- Мъртъл бийч, Джорджтоун, Бруукгрийн гардънс, Конуей, Мърелс инлет, Хънтингтон парк, Сърфсайд бийч, Чарлстон, езеро Марион. Ах, сладка Каролина.

Южна Каролина, САЩ

Залез – Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Южна Каролина има своя чар.

Южна Каролина, Съединени американски щати

Но ние трябваше да поемем повече от тази голяма държава. Първото ни излизане от щата беше с крайна цел

Кентъки

Единадесет часа каране през живописните Смоуки моунтайнс, много блудкаво кафе и не по- малко Deep purple. Кентъки – планини, зеленина и

най- голямата пещера на света – Мамонтовата пещера:

Пред Мамонтовата пещера, Кентъки

А след това пък Луйвил, малко KFC и концерт на Bon Jovi.

Луисвил, Кентъки

И после с умора, но и удовлетворение назад към Южна Каролина. Тя пак не ни беше достатъчна и другата ни цел бе съседката ни

Северна Каролина –  Фриймън парк,

идеалното място за къмпинг.

Фрийман парк, Северна Каролина

Следващ щат на нашето пътуване бе

Вирджиния

с нейната романтична атмосфера. Virginia is for lovers. И може би наистина е. Но и за пещери. Посетихме две каверни в близост до Лурей, близко до щата Мериленд, а след това на път за Южна Каролина и столицата Ричмонд, където се сдобих с татуировка.

Пещера във Вирджиния, САЩ

Последен ден в Южна Каролина. Сбогом, любов. Здравей, предизвикателство – сама из Щатите.

Първа стъпка след изпуснат полет-

Ню Йорк

Живот, смесица от хора, светлини, просяци, музика.

Статуя на свободата, Ню Йорк

Малко спане на Пен стейшън и

Бостон, Масачузетс, с Харвард и китовете

Кит край Бостон, Масачузетс

След това пък

Ниагара, липсват всякакви думи, с които човек би я описал.

Ниагара

Липващите думи са: „Ври, кипи, беснува се, гърми...“ 🙂

Посока Южна Каролина, доста път и ето ме във

Вашингтон, D. C.

Пред монумента във Вашингтон

Българска бригадирка 🙂

А след това Филаделфия, Пенсилвания – спомени за свобода, борба, минало.

Чао, Източно крайбрежие с твоята зеленина, реки, хора. На път към Запада без багаж- с изгубен куфар някъде из Севера- Минеаполис- и по-късно намерен.

Калифорния. Жълтеникави хълмове, полъх от Тихия океан, усмихнати и шарени лица.

Йосемит парк – място за почивка след дълъг път.

Национален парк Йосемити, САЩ

И с нови сили към пустинята

Невада и града на греха- Лас Вегас

В Лас Вегас, Невада

Умора в Лас Вегас

Неспечелила от казиното и със уморени клепачи на път към Аризона. Големия язовир Хувър отбелязва границата между двата щата. И ето Аризона, приютила едно неземно образувание- Гран канион. Само лекият полъх на вятъра, разкъсващ тишината ти напомня, че ти все още си на Земята и времето все още тече. А ти примигваш с очи.

Обратно към

Калифорния и Сан Франциско

с неговата смесица от хора, мирис на цигари, хомосексуалисти, Алкатраз и мъгла.

Сан Франциско, Калифорния

И там в един бар се пее – Моя сладка, Южна Каролина. Сълзи в очите.

А Европа те вика. Родината може би се нуждае от теб.

Америка и Европа. Нов и Стар свят. Наистина два различни свята. Култура, начин на живот, виждания. Две различни вселени. Коя да избереш?

И да не се разкъсваш от въпроси тръгваш из Азия, но това е друга история.

Автор: Елица Станева

Снимки: авторът

Други разкази от САЩ– на картата:

САЩ


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)”

  1. Вили каза:

    Еее… к’во беше т’ва сега? Телеграма със снимки?
    🙂 🙂

  2. Стойчо каза:

    За мен беше повод за завист 🙂 , пък и вчера нямаше снимки http://patepis.com/?p=19443

  3. E, чак телеграма, Вили! Снимките говорят достатъчно много. И аз благородно завиждам, щото по мойто време ходихме на бригади в Милата ни Родина !

  4. Lilia Ivanova каза:

    Свежооо!
    Колкото до сравнението с нашенските бригади – девойчето сигурно здраво е работило за парички за това пътешествие! А аз не можех дълго време да погледна за праскови или домати…Е, ние се разходихме бригадирски до Мелник, но тогава пък нямаше Пътепис.ком.
    🙂

  5. Стойчо каза:

    Капитализъм – трябва да се работи!

    А след Мелник къде успя да обиколиш? Поне до близкия Сер(ес)? Или Солун? 😉
    И си 100% права – тогава нямаше Patepis.com! По-лошото е, че и шанс нямаше…

    Мислел съм дали да не обявя 9 ноември за ден сайта? (на 9 ноември падна Стената 🙂

  6. Стойчо каза:

    Да обяснявам ли КОЯ стена падна тогава или все пак всички знаем? 😉

  7. Elica Staneva каза:

    Хех, предпочитам снимки, твърде многото приказки не са ми на сърце- естествено няма нищо по- сладко от раздумки за “ отбий времето“, но в крайна сметка думите са твърде силни / не искам да прозвучи религиозно/, че да си игарем с тях, още повече когато по- голяма част от хората не са особено заинтригувани от това, което им се казва. Така че на живо или в писмен вид- словото ни е дар, а това от своя страна е твърде ценно нещо…
    Колкото до бригадите в България- сега е жалко, че някои млади хора са посетили Ню Йорк, но пък не знаят къде е Мелник например.
    А за работата- работила съм по 6 / шест/ часа на ден с 2 / два/ дена почивка в седмицата. 30- часова работна седмица не мисля, че е нещо непосилно, за разлика от нашенските стандарти- 12- часов работен ден с 5- минутна пауза за цигара, което пък се награждава с 2лв/ час. Вярно е, че някой студенти в чужбина се прегърбват от работа / без дори да харчат за пътуване/, за да имат за кафета на ул. Витоша, като се приберат в България. Но вярно е, че и има друг вид студенти. Ако ядеш по сандвич на ден, ходиш пеша и спиш по гарите в крайна сметка не излиза толкова скъпо, колкото хората си мислят- вярно, не е 5 звезди, но в крайна сметка звездите са нещо по- висше от оценки за лукс.
    Съжалявам за безмислено изказаните думи, но да- шанс е нямало, за разлика от тогава сега има, но няма желание за изплозването му, прагматиччното поколение се възвръща, а пък бохемският начин на живот с есвежда до малка биричка от 5лв. в Мола / кой от всички- по избор/.
    И вчера пътувайки на стоп към София- се зачудих, виждайки тези села без хора- е, колко пък да има шанс и днес?

  8. […] няколко седмици видяхме днешните бригади на днешните студенти. Днешният пътепис ще ни разкаже как минават днешните […]

  9. […] последно време имахме възможност да видим как днешната младеж ходи на бригади или отива на младежки конгрес. Днес ще видим какво е […]

Leave a Reply


Switch to mobile version