дек 13 2010

Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев – Пловдив

Нямам навика да слагам два последователни дена разкази от една и съща страна (в случая България), но т.к. имах късмета да бъда един от последните, минали през Кресненското дефиле преди да го затворят и един от първите, минали по пътя Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев, то ми се стори че приключенията ми от миналата седмица могат да бъдат полезни на всички, пътуващи към Сандански и Мелник от вътрешността на страната.

Имам и снимки, които ще кача в размките на деня, а сега – приятно четене:

Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев – Пловдив

и обратно :)

Пътни наблюдения с елементи на разсъждение ;)

Наближаваше Никулден и дойде време да изпълня едно обещание към роднини  – трябваше да заведа един племенник от Сандански до Пловдив. То теоретично и с такси може, ама друго си е да те вози чичо ти :)

Съботата беше съпроводена с домашни ангажименти (пак свързани с носене – ама не ме жалете, не съм за оплакване :) ) и по тоя повод от София тръгнах малко преди залез и много след като проливния дъжд(о-сняг) беше започнал и чистак-бърсак новата южна дъга на Околовръстното да бъде затворена заради пороя (да си спомняте старото околоврсътно кога е заливано? Аз – не се сещам. Права е Юлия Латинина, когато казва, че няма природни – всички катастрофи са техногенни! Най-скъпият пътен участък в Европейския съюз очевидно е с порочен проект, който не предвижда факта, че на нашите географски ширини вали дъжд) Как и да е – по радиото предупредиха за затвореното Околовръстно и започнах да споменават Перник и Струма.

Подминавах Перник,

когато по радиото казаха за блокираните спелеолози в пернишката пещера Духлата. Вече започна да вали гнусен мокър сняг, но аз бях доволен, защото сравнитекно бързо подминах Драгичево и Перник. Така и не разбрах дали между Перник и Долна Диканя пътят е отворен в посока Кулата – знаците за Кулата водеха към Радомир и тръгнах натам. На Радомир изпуснах отклонението за Долна Диканя – светофарът не работеше, беше тъмно и изобщо не го видях, но се усетих навреме – обърнах на 3-400 метра по-надолу, и се върнах в правия път ;-)

198, Gotse Delchev, Bulgaria

Дъждът се превръщаше в сняг, радиото вече споменаваше залетия край Дупница път, но че Е79 все още не е затворен , въпреки,  че Струма стига до ръба на бреговете си. Дупница минах успешно, въпреки реките течащи по шосето – на няколко места, там където са автокъщите преди града, имаше участъци, заливани от съседните склонове – но с внимателно каране можеше да се мине (интересно какви ли са били щетите на автоджамбазите – нали знаете, че колите в авто-къщите не са застраховани обикновено).

Някъде около Симитли – преди Кресненското дефиле –  има един дълъг прав участък, където всички изпреварват, а Струма тече плътно вдясно от пътя. Е, там моя милост има навика да спира да погледа реката (мога да изпреварвам не само на този участък, а реката си заслужава да се погледа) И този път не изневерох на традицията и спрях да я видя. Е, ВИДЯХ Я! Не сте виждали подоно нещо – мощен, ама МОЩЕН речен поток отнасяше пернишкия дъжд към Бяло море – водата стигаше буквално на метър от бетонния ръб на пътя. Тогава разбрах и значението на думата БУЧЕНЕ – вярвайте ми, вие не знаете, освен ако не сте били вероятно на Ниагара. Точно това БУЧЕНЕ няколко часа по-късно завлече цял самосвал с шофьора му и 3 дена камионът не можа да бъде намерен, а към момента, в който пиша това, шофьорът все още е в неизвестност.

Всъщност

минах през  Кресненското дефиле около 6 часа преди реката да разруши пътя  за Гърция и да завлече камиона…

(Господи, благодаря Ти! Можеше да съм аз… )Всъщност към оня момент и не предполагах (то, кой ли?), че през нощта пътят ще пропадне. Все пак трябва да отбележа, че още по това време  (вечерта), по пътя и покрай реката имаше коли и хора на Гражданска защита и очевидно наблюдаваха ситуацията (полиция нямаше, но Гражданската защита беше там). Предполагам, че точно заради това и са успели да затворят на време пътя през дефилето – видели са свличането достатъчно рано, за да спрат движението и да пратят камиони да запушват дупката – не че това помогна на завлечения шофьор и камиона му, но поне нямаше „цивилни“ жертви. Но шофьорът на камиона заслужава, ако не друго, поне  една улица да бъде наречена на негово име.

И така –

стигнах до Сандански жив и здрав,

пийнах си, че и отдавна не го бях правил, та спах като къпан.

На другия ден, сравнително късно, тръгнахме натоварени към Пловдив, а познати бяха звънели по телефона да слушам радиото, че пътят бил затворен.

Малко отклонение:

Между Сандански и Пловдив има няколко варианта за минаване, като ако сте с такси ще ви прекарат през Дупница, Самоков и Костенец (или даже и Ихтиман, ако не внимавате!), но за мен разумният маршрут е през Симитли, Предела, Якоруда, Юндола, Белово, Пазарджик или евентуално след Юндола към Велинград и после Пазарджик. Вече бях минавал преди месец, но в обратната посока през Белово, Юндола, Предела и не бях разочарован – участъкът между Юндола и Якоруда беше в ремонт, но кърпежен и може да се минава спокойно, ако не ти се налага да минаваш всеки ден оттам.

Та и днешният план беше да минем  Сандански-Кресна-Симитли–Предела–Якоруда–Юндола–Белово–Пазарджик–Пловдив, но дядо Боже беше решил друго. Както казах, познати звъннаха да слушаме радиото, но докато излезем от Сандански по радиото нямаше никакви новини и, ако познавате района – на т.н.Мамин Кольо (буквално на половин километър от изхода на града) – стоп, полиция, едни рейсове правят обратни завои, какво става – дефилето е затворено, каза полицаят, трябва да минете по пътя за Гоце Делчев! Ееееееееееегахси… Обръщаме обратно и тогава и радиото каза, че пътят през Кресненското дефиле е затворен заради придошлата река (мисля, че още не споменаваха за изчезналия шофщор на камион, но може и да бъркам – беше ми достатъчно притеснено и без друго, та може и да се бъркам).

Малко отклонение и малък урок по география:)

Всички завършили немската гимназия при Грегъри знаят интересният факт, че границата между България и Гърция НЕ МИНАВА по планината Пирин, а по планината Славянка. Други пък знаят, че планината Славянка е известна и с името Али ботуш и е гранична за България и Гърция, а Пирин изцяло се намира на българска територия. Пътят от Гоце Делчев към долината на Струма преминава между двете планини, „успоредно“ и в непосредствена близост до гръцката граница. Освен това там някъде трябва да бъде и мястото, където е убит Яне Сандански.

Още малко отклонение, специално за нео-носталигиците: т.к. пътят минава на няколко километра от границата, преди 1989г влизаше в граничната зона и практически беше недостъпен без специално разрешение (интересно, защо Викилийкс не казва нищо по въпроса?). Мои колеги от казармата бяха ходили на едно занятие в района на този път между Места и Струма и се върнаха от там с лафа „Свързочници? Неуспели танкисти“ по адрес на свързочниците от други поделения участвали в същото занятие  (това беше военна тайна, но т.к.са минали повече от десет години от случката, вече не нося наказателна отговорност ;) Всъщност точно техните разкази бяха събудили желанието ми да мина някой ден и от там, а все нямаш повод, пък и за този път никога нищо не се казва по радиото или телевизията – истинска Terra incognita, за която знаеш, че съществува, но не познаваш  човек, който е бил там

Вече имаше повод  да мина оттам, така че всички останали факти можех да установя експериментално ;)

За да тръгнете към прохода Попови ливади

(или Папаз чаир, както се опитаха да го лансират по телевизията в следващите дни)  от долината на Струма има две отклонения – едното е при Марикостиново , а другото е малко по-близо до Сандански, на около километър по-на юг от отклонението за Петрич и Мелник. На това отклонение има табела за Гоце Делчев, въпросът е да го забележите ;) Но нали се движа с GPS  – никакви незабелязани табели не могат да ме уплашат. Ако идвате откъм Кулата – по-добре свийте при Марикостиново. Ние идвахме от север (от Сандански)  и, както казах, на километър след табелите за Петрич и Мелник, на главния Е79 има табела за Гоце Делчев.

Пътят минава през някои известни за енолозите и любителите на виното села – Хърсово, Катунци, има една и Враня. Точно в тази Враня се събират и двата пътя идващи от Е79 (нашия и този от Марикостиново). Самото кръстовище си е най-обикновено селско кръстовище и при първото ми минаване от там, ако не беше ГПС-а щях да се забия в неправилния завой (два дена по-късно отново минах на два пъти оттам – вече имаше табела СОФИЯ, сочеща към Гоце Делчев, а и имаше патрулиращи гранични полицаи, които насочваха при нужда към правилната посока).

Катунци, а и всичките останали села изглеждат сравнително пусто – изглежда цялата им слава, крепяща се на виното, не се крепи върху налично население. Въпреки, че самото Катунци не е малко селище, но и то и всички в района изглеждат леко запустели. Но за сметка на това, на всяко кьоше се продава наливно вино :D

Пътят се вие наляво-надяно и нагоре-надолу – пейзажът е красив, но нямах време да спирам, за да снимам, подминаваме ВЕЦ-а на Горно Спанчевци и започна същинското изкачване. Е, оттам си е истинско катерене – пътят е нормално широк и в първите километри даже е с нов асфалт. Вече по високото севижда, че пътят се реновира сериозно, но основният му участък е в ремонтно състояние, без да е проблем за карането – достатъчно стръмен е, за да могат тировете да карат много бавно, но има и достатъчно честно прави участъци, така че да могат да бъдат изпреварвани. Проблем беше само ако се съберат 3-4 тира и два автобуса, но и тогава могат да бъдат изпреварени. Иначе пътят не е като за главен, още повече че в този първи ден на затварянето на Кресна, целия трафик от Кулата за София му се наложи да мине по този път и имаше наистина доста коли.

Гледките на места са зашеметяващи!

Проблемът беше, както казах, че пътниците ми изпитваха див ужас от предложението да спрем и да снимаме, пък и гонехме час, дет се вика. Всъщност при този трафик наистина не беше разумно да се спира – то и нямаше кой знае колко уширения на пътя, за да стане това безопасно, но си обещавам, когато отворят Е79 отново, да си направя специални екскурзия по пътя между Сандански и Гоце Делчев – заслужават си гледките :)

Най-високата част на прохода се казва Попови ливади и има някакви хижи или нещо като почивни станции и лагери. Височината е малко над 1400 м.н.в. Точно преди „върха“ има табелка сочеща, към лобното място на Яне Сандански, и не съм сигурен, дали мястото не е на отсрещния склон – а отсреща означава, острещната планина , която се намира на 150-200 метра, а вие продължавате да се движите по почти вертикалния склон на Пирин. Та „отсреща“ значи, че вие се движите по склона на Пирин, под вас има една цепнатина, на която не ѝ се вижда дъното, а на 100-200 метра остреща е вертикалнат почти стена на планината Славянка (Али Ботуш). Е, те такова е :)

Горе на Попови ливади

има и паметник на Гоце Делчев, като е изобразен както си трябва с пушка в ръка и мустаци, а не както е по новите постановки в Скопие – на кон (вие как си ги представяте войводите на планински чети на кон???)

Оттам започва също толкова стръмното слизане – деца, не натискайте спирачките, а карайте на първа, ако на втора ви е бързо! Сериозно говоря – стръмно е и взимайте пример от тираджиите: те не натискат спирачки по такива спускания, а пъплят бавно на включена скорост. Което все пак дава шанс да бъдат изпреварвани. Както казах вече – пътят е толкова стръмен, че тировете не са проблем за изпреварване – но имайте пред вид, че и вашите спирачки са подложени на топлинен тормоз – така че – умната! Пътят като че ли прилича на южния склон на Шипка, като може би е по-тесен все пак. Въпреки всичко – тук изпреварвам по-лесно тировете, отколкото на Шипка. (сигурно е по-стръмно или тировете карат по-внимателно заради непознатия път – не знам?)

Страната откъм Гоце Делчев се минава доста по-бързо отколкото склона от към Сандански, и даже се чудех дали не се заблуждавам, но при повторните ми премниванаия оттам през следващите два-три дена разбрах защо ми се струва така: Гоце Делчев е на 560 м.н.в, Попови ливади („върха“ на прохода) е на 1400 (или малко повече), а Горно Спанчевци (от санданската страна) е на около 350 м.н.в.

Първите километри и от двата склона са добре асфалтирани, като нагоре си личи, че е в процес на оправяне.

Стигнахме Гоце Делчев

и спряхме за почивка, чакаше ни пътят за Пловдив. Тук вече се подвоумих: и GPS-ът и табелата на кръговото сочеха посока Пловдив през Доспат, здравият разум говореше в полза на Разлог и Юндола – реших все пак да послушам табелата и GPS-а, още повече, че в тази посока не съм пътувал никога (между Гоце Делчев и Доспат), а алтернативата към Разлог и Юндола съм я минавал и друг път– кой не  се е връщал от Гърция или Банско по долината на Места? Затова – смело напред към Сатовча и Доспат.

Долината на Места – гледка от Родопите (Гоце Делчев - Сатовча)

Долината на Места – гледка от Родопите (Гоце Делчев - Сатовча)

Пътят започна обещаващо – широк, нов асфалт и вече доста по-лекото изкачване на Родопите. Не ме разбирайте погрешно, но помашките райони на България изглеждат … много добре. Селата, през които минавахме, кипяха от живот, по улиците имаше хора, джамиите бяха нови, а даже и по най-старите къщи имаше проснато пране. Сравнението с няколко часа по-рано минатиоте села на Пиринска Македония определено не беше в полза на последните.

Родопите – между Гоце Делчев и Сатовча

Родопите – между Гоце Делчев и Сатовча

Сатовча

пък си изглежда като доста добре поддържан областен център – улиците и тротоарите са в перфектно за български град състояние, пълно е с реклами на заведения или авто-сервизи, аптеки, по улиците е пълно с хора. Е, жените са със забрадки, но в балкана, на тази надморска височина си е разбираемо. Между другото – няма ни един надпис на турски и изобщо не мога да разбера доводите на нашите пишман-патриоти, когато се надпреварват да  се обаждат където не им е работа.

Край пътя често се срещат каменоломни и „ магазини“ за продажба на облицовъчен камък. А чешми с места за почивка се срещат буквално през километър. Точно преди Доспат спряхме на едно подобно място – спомоществователят (спонсорът) беше оставил табела с името си, а около чешмата беше чисто.

Чешма по пътя – Доспат

Чешма по пътя

[singlepic id=7254 w=320 h=240 float=center]

Доспат е разположен точно под стената на едноименния язовир,

улиците са му дооооста стръмни. Градът изглежда също добре поддържан, а точно на изхода към Пловдив се открива прекрасна панорама към язовира.

Язовир Доспат

Язовир Доспат

Язовир Доспат

Язовир Доспат

Оттук нататък пътят обаче стана кофти – много завои, и пътят чак до язовир Батак беше в лошо състояние (отдавна не бях карал по такъв – даже и по ниските критерии на България, пътят беше лош). Имаше толкова много завои, и се минаваше покрай толкова много язовири (Доспат, Широка поляна, Голям (бивш Васил Коларов) и Малък Беглик, Батак), че моите пътници мислеха, че през цялото време се въртим около един и същ безкраен язовир. Както казах – пътят е з много завои и с кофти асфалт, чааак до язовир Батак. Там вече започва новия асфалт. Интересно, че хубав път е направен между Гоце Делчев и Доспат, но не и между Пловдив (Пазарджик) и Доспат ;)

Посоката към Пазарджик и Пловдив ни прекара покрай почти целия язовир Батак, като градчето остава встрани (не се минава през него). Минава се и през един курорт – Свети Константин, което предизвика коментар „а ако беше и Елена, щеше да има море“ ;-)

След това пътят стръмно слиза към Пазарджик, като в града се влиза през Главиница – там имах клиент, така че пътят ми беше повече от познат, бързо стигнахме до кръговото при река Марица и от там по стария път

благополучно стигнахме Пловдив.

Харесвам Пловдив, но си личи че е провинция (барабар с Варна и Бургас): как може да направиш непробиваемо задръстване с  ПЕТ автомобила??? Никой на никого не пуска гювеч и изобщо … карат като софиянци в началото на 90те години на XX век! Колеги, не мой така! Градското каране трябва да се основава на „етиката на претъпкания автобус“ – не сте сами! (Петър Събев добре е описал как трябва да се кара в София и който начин на каране препоръчвам на по-големите, ако не на всички, областни градове в страната – стига с тая селяния по пътищата)

А вечерта в София ходих на концерта на Крис Норман :)

Няколко дена по-късно правих същото пътуване, но в обратната посока: от Пловдив към Сандански.

Кресненското дефиле още не беше отворено и пак сеналагаше д амина през прохода Попви ливади. Този път реших да мина по „по-царския път“ – през Пазарджик, Белово, Юндола, Якоруда и към Гоце Делчев и Сандански. Между Белово и Юндола е едиснтавения дейтвително планински участък и той по-малко от 30 км (май точно 26км са между Белово и Юндола), а от там в посока Разлог пътят е доста оправен в сравнение с от преди месец – напълно прилично състояние.

Времето отново беше топло (което си беше страхотен късмет и полза от глобалното затопляне – хич не ми се мисли какво щях да правя, ако към затворената Кресна се добавят и преспи по Юндола, Родопите или на Попови ливади…

Юндола

Юндола

Юндола

Юндола – гледката към долината на Места

Спряхме на Юндола,

купихме си мед и сладко от жените – този път се прибирахме и пътниците бяха по-спокойни, така че спряхме и на Аврамови колиби (с най-високата ж.п.гара Аврамово на Балканите), срещнахме теснолинейката някъд е по пътя.

гара Аврамово – Аврамови колиби, Благоевградска област

гара Аврамово

Забавното беше, че пътят към Гоце Делчев изобщо не минава през Разлог, Банско или Добринище. Някъде след  Якоруда има отклонение към Гоце Делчев и този път се включва в главния път към Драма някъде около село Места, като заобикаля горе-изброените Банско, Разлог и Добринище

Отново спряхме на кръговото на Гоце Делчев, пихме по кафе и сок и леви-десни тругнахме да катерим вече описания проход  Попови ливади. Трафикът вече беше по-организиран, имаше доста регулиращи полицаи по пътя, даже на един закъсал камион му помагаха по стръмното, изобщо мога да похваля държавните институции в цялата тази ситуация – сигурно може и по-добре, но аз съм човек с опит и в тази ситуация реакцията им беше доста по-добра от тази, която обилновено очакваме от тях.

Малко статистика:

София – Пловдив – Юндола/или Доспат/ – Гоце Делчев – Сандански – Гоце Делчев – Симитли – София е около 670 км, като няма принципна разлика като време или като разстояние дали ще минете през Доспат или през Юндола. Разликата е че през Юндола пътят е по-добър отколкото между Доспат и язовир Батак. т.е. през Доспат има смисъл да минете само ако искат да преживеете и видите и друг вид красоти. Взима се за около 5 часа.

Иначе Пловдив – Юндола – Предела – Симитли – Кресна – Сандански е около 3 часа и половина или това е най-лесния път между Пловдив и Сандански, но както казахме, този път Кресна бече затворена.

София – Кресна – Сандански е около 160 км, докато ако минете през  Гоце Делчев е с около 110 км в повече. От там пътят е към 5 часа, докато през Кресна е на половина.

Отделно трябва да похваля ченгетата и Гражданска защита – ако не бяха по местата си по време на пороя, можеше да има повече жертви. Също така – при вече отклонен маршрут имаше пазещи (а не просещи)полицаи по пътя. Иначе шефът на фирмата, която прати шофьора си в дефилето в тази ситуация тярбва да бъде публично обезкосмен, а държавата (защото клиентът на фирмата е именно държавата) трябва да плати кръвнина на роднините на шофьора, а родния му град (или село) или пък самата Кресна трябва да кръстят улица на негово име.

Извод за мен: ще мина специално през Попови ливади, за да мога да поснимам на спокойствие :)

Други разкази от Другата България– на картата:

Другата България


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Create PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


20 responses so far

20 Responses to “Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев – Пловдив”

  1. Стефан казва:

    Стойчо, много готино си го описал. И аз минах от там миналата неделя, веднага след свлачището. Наистина е много красиво, уникални гледки има за снимки, но спирането беше невъзможно за съжаление.
    Това което на мене ми направи най – голямо впечатление по пътя обаче беше:
    Гоце Делчев – на всяка точка, където можеш да се объркаш имаше полиция, която упътва колите и на всеки светофар пропускаха колоната без да чака зеленото.
    Банско – колона на първия светофар около 500 м. Всички чинно чакат светофара, а на пресечната улица – 2 коли. НИКОЙ не регулира и не пропуска огромната колона. НО за това пък имаше два поста полицаи на правата отсечка преди Банско, чакащи каращи с 80 шофьори да им пълнят касичката.
    И в крайна сметка не съжалявам, че стана така, защото беше много красиво, а едва ли друг път ще мина от там.

  2. Стойчо казва:

    Съгласен съм – точно така беше: по критичния маршрут полицията помагаше, извън него – както винаги… :(

    Освен това – по стръмнините на прохода беше закъсал един ТИР – бяха организирали добре заобикалянето му (това беше при повторното ми минаване)

    Наистина: за пръв път виждам някаква позитивна държавна намеса по време на беда, но не за пръв път виждам и пълната ѝ липса на други места (светофара на Банско и аз го преживях)

  3. Н. Киров казва:

    От Доспат до Батак се минава покрай язовирите: Широка поляна, Голям беглик (бивш Васил Коларов), Малък беглик и Батак. Антонивановци е на река Въча, на пътя между Девин и Кричим.

  4. Стойчо казва:

    Точно така е, разбира се – Антонивановци е на друго място. А да си призная и на мен ми се стори, че минахме покрай 4, а не само покрай 3 язовира, но нали ви споменах, че моите пътници пък останаха с впечатление за един само, но безкраен :) Поправям текста :)

  5. Abdi казва:

    Наистината природата по тези места е уникална. Бих Ви препоръчал да пътувате от Сандански до Златоград от юг на граница Бъргария Гърция.
    Там също е уникална и непозната за нас природа. А в същото време е на една крачка разстояние.

  6. Стойчо казва:

    Имаш пред вид: успоредно на границата, но от гръцка страна? Никак не е лошо като идея

  7. Пепи казва:

    Хубав разказ колега, само че няколко уточнения! Първо лобното място на Яне Сандански е в Пирин и съвсем близо до табелата и отбивката, мисля, че има и чешма, но това е под най-високата точка на пътя! И второ мисля, че грешиш за Сатовча, освен, ако не си минал от другаде и да се бъркаш! Защото Сатовча не привлича с нищо вниманието! Нито е уредено, нито прилича на град, моите уважения за хората там, но не прилича! Камо ли пък на областен център! Пак казвам, да не се бъркаш с някое друго населено място! Дори Катунци повече прилича на град от Сатовча! За помашките села е същото, единствено е вярно, че има хора и е сравнително населено, но предимно жени и деца(знаем как се плодят мюсюлманите), а мъжете са на гурбет. И това е защото са сравнително затворена общност! Най-новите сгради и поддържани във всички села там, са джамиите, които, с цел на някаква демонстрация ли или не знам, са твърде много във всички населени места по „долината на дългите гащи“. Нищо впечатляващо в тези села, освен стърчащите минарета на джамиите и плчките и камъните, които се продават на всяка крачка по покрай пътя! Има и къщи от кал дори, има и големи къщи, направени от гурбетчии! И други дребни неточности в текста, като От Сандански до София е 149 км. , а не 160 км. гръцката граница минава по билото на Славянка, но не е успоредно на пътя, а при връх Али Ботуш, тя продължава на изток, а не на север, успоредно на Папаз чаир! Тоест от другата страна пак си е българско, там са Хаджидимовските села! А от страна на община Сандански са селата Петрово и Голешово! Славянка събира община Сандански и община Хаджидимово, там граничат!

  8. Стойчо казва:

    Да, точно там е табелата за лобното място на Сандански – малко преди Поповите ливади от към сандаския склон. Не разбрах какъв е проблема? Табелата сочи към отсрещния склон и пише 150 м Лобно място Сандански.

    Благодаря за уточненията и добрите думи :)

    За Сатовча: там даже къщите от кал са обитаеми (има пране по тях), а в Катунци и автогарата (имаше нещо, приличащо на автогара) изглежда умряла. В селата около Сандански единствените хора, които се виждат са продавачите на вино и полицаите, докато в Сатовча непрекъснато трябва да се внимава да не блъснеш пешеходец. Затворена общност живее в гето, а Сатовча изобщо не прилича на подобно място.
    Ако наричаш Западните Родопи „долината на дългите гащи“, много ми е интересно дали на 1000- 1200 надморска височина ще обуеш къси панталонки в началото на декември?

    От Сандански до София са точно 167 км от врата до врата (мои врати), а не от табела до табела. От табела до табела може и 100 км да е, но няма човек на света (или поне аз не познавам), който да пътува от табела до табела, повечето пътуват от врата до врата.

    Като погледнеш картата (горе) как мислиш, думата „успоредно“ или „паралелно“ ще използваш? Географията не е Евклидова геометрия и когато се казва, че нещо е успоредно на даден път (например стария път за Пловдив е успореден на магистралата за Пловдив), точно с линия и пергел ли се оценява израза?

  9. Пепи казва:

    За Сатова, те сега хората там нищо не работят, мъжете са се прибрали от гурбет, а жените нямат ниви зимата, за да обработват и всичко е по улиците на шетня! Докато от другата страна хората са на работа, в цехове, в града, продават вино, а не се шетат по улиците! Има обезлюдяване към градовете, но Катунци все още си е голямо село и като инфраструктура, повече прилича на град от Сатовча, което е покрай един селски хандък! Автогарата в Катунци, изглежда така, защото е закрита и автобуси от Сандански, обслужват района! Не е нужно да мериш с пергел, дори и с просто око, границата с Гърция не е успоредна на пътя през Папаз чаир! Виж Гугъл Земя. както казах при връх Али Ботуш, където има гранични пирамиди, границата е в посока на изток, а не на север! А за „дългите гащи“, това не съм го измислил аз, а и ги носят и при 40-градусова жега, лятото :) ! А за София и километрите, зависи до коя врата си, ако си към Богров, може и 200 да излезат, затова се гледа от табела до табела, защото може и да съм в първата къща след Черният кос! :) Така от табела до табела би трябвало да е и означението по знаците оказващи километрите. Иначе, пак ще кажа, много хубав и завладяващ ти е разказа! Мини през Папаз Чаир, през лятото, да видиш тогава, каква красота е! А горе на Попови ливади, това се води курорт и не са само вили, а има и много хотелчета и хижи и вили под наем! А и друго, защо ти се е сторили по-бързо от Попови ливади(най-високата точка) до Гоце Делчев, ами много просто колега, много по-близо е, едва 6 км. са от там до Гоце Делчев! ;)

  10. Росица казва:

    Предлагам да обявим една тема: „Обезлюдяването на България – градът/селото който/което се стопи пред очите ми“. Нека тези, които имат обратните наблюдения, също да се включат – къде, кой , защо оцелява и се разраства…

  11. Стойчо казва:

    Следващият път може да си заредиш колата за разстояние от табела до табела ;-)

  12. байчо казва:

    А бе байчо, ли си Стойчо ли си, като казваш от Сандански до София са еди колко си километра, се казват километрите по табели, и от Сандански до София е 149 км. А като искаш да кажеш до къщата ти, пиши , че е до къщата ти. Хубаво ти е казал човека. Пишеш тука разкази в интернет, пред широко достояние, а тва не си го разказваш на сина ти, та да приемем твоята къща за вярното разстояние от Сандански до София. Пък кой колко ще си зареди колата си е лично негова преценка, когато му я зареждаш ти, може да се правиш на тарикат. Човека, ако иска ще си я зареди и от табела до табела, и на двете табели има бензиностанции, в близост. :)

  13. Стойчо казва:

    Специално за Байчо: София-Сандански е 149 км. За всички останали – добавете още 20 км когато мислите да зареждате, защото ще останете без бензин на Владая, пък там можете да нощувате само в хотел Дискрет ;) А, да – и не се учудвайте, че километража на колата ви показва различно от табелите, ще можете да си мислите в хотел Дискрет на тая тема ;)

  14. байчо казва:

    Ако даваш съвет, при пътуване, правилният и добронамереният е автомобилът винаги да е с пълен резервоар, когато се тръгва на дълъг път, особено през есенно-зимният сезон, а и не само в него. Кой зарежда от табела до табела, няма никаква логика в тази твоя идея. Всеки може да си зареди колкото иска и може. Освен това всичко зависи и от това колко харчи съответният автомобил. Какво е това зареждане от табела, до табела, знаеш само ти! А за разстоянието всеки може да го провери, това е разстоянието – 149 км. по табели, официално. А разстоянието до всеки един блок, къща, магазинче се мени. Но когато говорим за официални километри, то те са тези -149 км. А всеки си прави сметката за крайните изминати километри, в зависимост от това в коя част и на двата града ще ходи или живее. Това е толкова просто, че не се коментира изобщо.

  15. Стойчо казва:

    Официалните може да са и 126, аз разказвам какво съм минал. Колата ми измина посоченото число километри. Толкова ли трудно се разбира?
    Ако нечия кола мине 149 от София до Сандански, много ще съм доволен да публикувам подобен разказ.

    Сайтът е за лични разкази, а не за официални. Още повече, че маниерът официалните разстония да се дават от табела до табела е на не повече от 15 години. Ако търсиш официална информация – може да си провериш официалните сайтове, ако искаш практически съвет – добре дошъл при нас :)

  16. байчо казва:

    Ок, това е друго, колко ти е изминала колата, от началната ти точка. Но в разказа пишеше, не от вкъщи/кварталът ти до Сандански е еди колко си, колкото е изминала колата ти, а пише от град до град. Нали знаеш, че когато хората четат разказа ти, който иначе е увлекателно разказан, те не знаят къде живееш ти, и да знаят, не всички живеят до теб. Така, че е редно да се посочват официалните километри, по табела, пък всеки сам ще си прави сметката, в зависимост от коя точка на градът тръгва. Все пак в тези разкази има информация, която хората черпят, ако поискат да пропътуват маршрута от разказа. А когато искаш да кажеш, че това са изминатите от колата ти разстояния, от твоята начална точка, се уточнява именно този факт. Нищо лично, браво за разказа, не го приемай с лошо, а градивно. Поздравления за сайта и за всичко. Много интересни и увлекателни разкази/пътеписи.

  17. Стойчо казва:

    Наистина си от скоро на сайта, защото това са стойности по подразбиране тук – личната преживелица :) Благодаря за добрите думи :)

  18. Мария казва:

    Искрени поздравления за автора на това увлекателно, написано с ерудиция и много добър стил четиво! Дори спорът около километрите „от табела до табела“ или „от врата до врата“ не развали чудесното ми впечатление! Дано прочета и други такива! И още нещо: вижда се, че много хора в този сайт пътуват много и знаят България „на пръсти“. Моля, някой да напише нещо за Якоруда! Който има път на там – да спре, да разгледа и да напише! Интересно е!

  19. Стойчо казва:

    Май наистина нямаме разказ за Якоруда – който може да пише и да праща насам!

  20. Стефан казва:

    Добре, де този път от Доспат до Батак оправиха ли го ? Стойчо разказва за декемри.2010 г., а до сега цялата 2011 г. – защото ми е важно, мисля тва лято да отида на язовира да се повозя на лодките – 18 км е дълъг язовира

Leave a Reply


Switch to mobile version