дек. 07 2006

Румъния: Комитата се прави на хъш в Букурещ

В текста има много снимки. Изчакайте, за да се заредят всичките. Кликайте за по-голям размер!

Кой живее на север от Дунав? Кои са хората, които ни стават съграждани след три седмици и половина? Строги ли са румънските митничари? Какво може да се види в Букурещ? Кое красиво място посети Комитата извън Букурещ? Колко е вълнуващо да се пътува с БДЖ? А с румънските железници? Какво става, ако те хванат без билет в букурещкия градски транспорт?

Отделете си време – разказът е дълъг – и изчакайте всички снимки да се заредят, защото снимките са МНОГО.

Тия дни един приятел – Васко, който е командирован в Букурещ, ми предложи да му отида за един уикенд на гости. Не му мислих много и веднага се навих. Първо – Румъния е тера инкогнита за българите. На практика ние не знаем какво става днес на няколкостотин метра на север от България. Второ – исках да разгледам страната с която си раздавахме доскоро евроинтеграционни крошета под пояса на пистата към ЕС, а с която сега ставаме съграждани и да разбера поне малко какво представлява. знаем повече за Германия, Испания или Австралия, отколкото за Румъния. И трето -искаше ми се да допринеса за разширяване на тая представа – мамалига, Чаушеску, Дунав мост и телевизионната „революция“ през 1989 година, дублирана от Владо Беряну – с това се изчерпва популярната представа, която имаме за съседите ни от север, .

Паметникът на героите от 1989 година

В живота си съм бил в Румъния още веднъж като ученик. Не искам да си спомням това кошмарно пътуване, но обещавам някой ден да го разкажа цялостно.

И така –

какво знаех аз за Румъния,

преди да я посетя – главно исторически факти. (на който не му се четат историко-политически бележки да прескача написаното в дребен италик)

Територията на Румъния е част от Първото Българско Царство (приятно закръглено при Симеон, нали помните), а след това загадъчно се отделя от България и при Самуил вече не е в рамките на държавата. Т.е. за най-голямата териториална загуба на България случила се въобще някога, историята мълчи. Най-вероятно страницата не е от най-славните. Румъния е тясно свързана с нашето Възраждане и революционно движение, като база за революционерите (спомни си „Хъшове“) и като поле за изява на много български възрожденци (Евлоги и Христо Георгиеви например) След като изиграва известна роля в Руско-Турската война от 1877-1878 година -роля, която никога не ми е била подробно изяснявана от никого, поне докато бях в училище, със Сан-Стефанския договор Румъния прибира северна Добруджа и град Кюстенджа (по-късно Констанца) – въпреки че парламентът и официално протестира срещу това, че и се натрапва чужда територия, в крайна сметка я припознава като своя и губи Бесарабия в полза на Русия. В „Хъшове“ помните ли сценката как хъшовете (Вазов) въздишат по българския бряг? Същия тоя бряг сега е в Румъния. Следва кошмарната 1913 година, когато Румъния умиротворява „балканския агресор“ България и става главната причина България да загуби Междусъюзническата война. Румънските войски стигат до Враждебна. Румъния прибира и Южна Добруджа, заедно с градовете Добрич, Шабла, Балчик, Тутракан и Силистра. През Първата световна война си го връщаме на съседите, както само ние умеем. Букурещ е превзет от българската войска (факт, непознат в Румъния) и пердашим здраво съюзническите войски в Добружда (включително и братушките руснаци). През 1940 година по силата на Крайовската спогодба и под диктата на Сталин и Хитлер, Румъния връща Южна Добруджа на България, заедно с ботаническата градина и двореца в Балчик. И от тогава, България и Румъния неизменно са съюзници – и като съюзници на Хитлер, и по Варшавски договор и по НАТО. Баща ми твърди, че по времето на Чаушеску втората лента по аутобаните била резервирана за чужденци и членове на партията, всичко се получавало с купони, включително и бензина (а в Румъния има нефт!), и в Букурещ можело да се яде точно на три места в хотелите за чужденци.

Приблизително с този исторически багаж се приготвих да отпътувам за Букурещ.

I. Петък – Пътуването

Кажете честно, ама честно – колко от вас са пътували в последните 5 години с БДЖ? Аз не бях. Последното ми пътуване с БДЖ беше през 1998 година, когато пътувах с нощния влак от Варна седнал на багажа си на площадката при тоалетните, а някъде след Шумен една млада циганка си остави детето да спи на ръцете ми (защото аз се правех на заспал опитвайки се да се откъсна от обстановката) и така на тръни до София..

Трябваше да реша как да пътувам до Букурещ. Опциите не са много – директен автобус няма (между две столици от ЕС?!?) Можех да се пробвам да направя връзка с русенския автобус и от Русе да се пробвам с някоя от линиите до Букурещ. Тоя вариант ми се видя с повишен риск (не можех да си позволя да загубя и ден) и разгледах влаковете.

Влакове има на всеки 12 часа – тръгват в сутрин в 8,10 и вечер, мисля че в 19 часа от София.
И така, явявам се в пътническо бюро Рила в сградата на министерството на транспорта – десетина гишета и зад половината от тях – служителки. Вие си мислите сигурно, че е лесно да се купи билет за влака – казваш за къде си даваш парите и взимаш билета – няма такова нещо – за да ми издадат билет за отиване (1 класа) и връщане (спален вагон) ми бяха издадени четири разногабаритни хартийки плюс два чаршафа, плюс бях записан в някаква тетрадка (?!?), плюс две телефонни обаждания за резервиране на места. И всичко това отне към половин час, а бях и единствения клиент на гишето. А компютрите? Действително, има компютри, но за какво служат те на бедежето не знам.

Четири от шестте хартийки, които бяха издадени във връзка с билета

Служителката се опита да ми продаде билет втора класа – но аз се възпротивих – как така втора класа?! не продавате ли билети първа класа? Тя се опита да възрази, че не винаги закачали вагон първа класа за влака (?!?!). Аз я питах – ама как така не знаете ли утре ще има ли първа класа или не?. Отговорът беше чистосърдечно „не знам“. Все пак настоях за билет първа класа, след като цял живот съм се мъчил в миризливата втора класа на БДЖ и както после се оказа – настоявал съм с право.

Билетът до Букурещ е адски скъп. Не знам какво си мислят разните му там евроинтегратори, но ако искат действително да има някакво общуване (все още не интеграция, общуване!) между двете държави трябва СПЕШНО да се вземат мерки. Не може билета за град, който се намира на 100 км от Русе да струва 135 лева в двете посоки??. За тия пари нали знаете докъде може да се стигне с автобуса?

И така, рано-рано на гарата.

Какво са я ремонтирали тая гара не знам, но вътре е същата мизерия като преди. Все пак има новост – има електронно табло със заминаващите и пристигащите влакове.(Защо, като механичното си работеше, по-добре да бяха оправили хигиената)

На перона нямаше много хора (значи ще пътувам сам, ура!). И пристигна влака. Оглеждам вагон след вагон – няма първа класа. Спътниците ми обсъждат нещо – че седалките били „от лошите“. Нещо ми се свива в стомаха. Питам някакъв полицай – къде е първа класа? Той вика за къде сте – за Букурещ – ей тоя вагон е за Букурещ.

Влизам. Вътре традиционната БДЖ втора класа (купето все пак беше с 6 седалки, не с осем, има подобрение!) мръсотия и смрад.
Втора класа е каквато си я спомняте – мръсотия и смрад, само седалките са три, а не четири

Нямаше хора – във всяко купе имаше по един човек – но смрадта и мръсотията не ми даваха покой. Всеки път като докоснех нещо, се опитвах да не си докосвам след това устата или лицето със същата ръка. Ох, защо не си взех мокри кърпички! Нямаше вагон-ресторант. Тоалетната в международния влак беше продукт на някакво съвместно предприятие с преизподнята. Пиех по съвсем малко вода и хапвах като внимателно си дъвчех сандвичите и се молих да не ми се доходи по голяма нужда във влака.

Молех се да ми се налага по-рядко да ползвам тоалетната в
международния влак за Букурещ. Вода и тоалетна хартия е имало може би в праисторическите времена.

Престой на Русе – час, 15-20 минути по моста и още час престой в Гюргево. Тия железници как все още съществуват още с това „конкурентно“ разписание?

В България е красив само пейзажът, недокоснат от човешка ръка.
Искърското дефиле

На Русе вагонът се напълни с куфарни търговци – какво купуват, като в Румъния има всичко, нямам си на идея. В моето купе се вози една жизнерадостна бабка, с която си общувахме на българорумъноруски. Бабката влачеше официална контрабанда – в няколко големи черни чувала и неофициална – в едно спретнато куфарче, което набута под седалката. Границата и митницата си бяха цяло приключение. За сравнение – наскоро пътувах до Гърция и бях приятно изненадан, че въпреки че граничния и митническия контрол съществуват, те са почти невидими. Виж границата с Румъния е друга работа – фронтова линия.

„Къде отива?“
„В Букурещ“
„Защо?“
„На гости“
„Имаш ли пари?“
„Да“
„Колко“
„Достатъчно“
„Скажи!“
„хх долара и хх евро“
„Добре“

Тоя разговор се повтори поне пет пъти. Румънските митничари и граничари са най-любопитните хора на света.

По време на престоя в Гюргево се стъмни. Някой запали лампите във вагона за минута, а след това ги загаси и вътре настана пълен мрак. Ми така де – за тия миризливи българи с миризливия им вагон ли да си хабим електричеството.

В смрад, пълен мрак и сред сакове и чували със стока едвам дочаках гарата в Букурещ. 11 часа мъчителен път. Слязох с облекчение.

Гара Север (Букурещ Норд) е доста приятна гара със стара архитектура, напомняща на бургаската и варненската гара. Предприети са мерки да ограничат просяците и амбулантните търговци като са въвели такса за престой на перона – половин лея. Нищо не е (40 ст.), но гарата придобива доста културен вид по тоя начин.

От гарата има директна връзка към метрото (директно от чакалнята). Букурещкото метро е сравнително ново – пуснато е в експлоатация през 1979 година, но е доста разклонено. (четири лъча с около 45 спирки). За съжаление изпълнението му не е било особено качествено и сега изглежда доста опърпано.

Метростанцията на гара Букурещ – Север

Архитектурно метрото е някакъв социалистически Арт Деко, но изпълнен с евтини материали, така че, ако се реставрира, ще изглежда наистина добре. Спирката, на която слизахме – Стефан Чел Маре е със съвсем спартанско обзавеждане – жълти плочки от същия материал като жълтите павета в София, най-обикновени стени на гипсова замазка, и най-обикновени неонови осветителни тела – като в софийските подлези до Южния парк. Щедрият към себе си Чаушеску е бил доста пестелив за народа си.

Влаковете румънско производство са редовни, макар че понякога изнервят, докато ги чакаш. За съжаление аз пътувах само в почивни дни, така че не знам колко е задръстено по принцип.

Бях настанен в квартала на композиторите. Целият квартал е с улици, кръстени на композитори. Кварталчето е хубаво и напомня на Гео Милев или Изток – но с идеално прави улици и геометрично разполочени 4-5 етажни блокчета и без никакви нови кютуци между блоковете и с улици и тротоари в идеално състояние.

Кварталът на композиторите, улица Пучини

Отсега да знаете – в Букурещ няма:
1. Чалга – вместо нея се слуша народна музика, която много напомня българската. Непрекъснато по телевизията дават по някой водещ с носия, който води фолклорно предаване.
2. Ново строителство в старите квартали и в центъра – в центъра някои сгради започват едва сега да ремонтират. Като цяло центърът изглежда очукан. Чух за нови и красиви квартали, но не съм видял нито една нова жилищна сграда и само няколко нови бизнес сгради.
3. Тесни улички, задръстени с паркирани коли. Отчасти заради мегаломанията на управниците на Румъния, отчасти заради някакви други причини не видях задръстени от паркирали коли малки улички.
4. Работеща църква. Посетих няколко църкви в неделя (!?!) и само една от тях работеше.
5. Билети за градския транспорт, които да се продават свободно.
6. Търговска улица и стъргало.
7. Разбити улици – всички улици и тротоари са в идеално състояние.

Типичен изглед от центъра на Букурещ. ЦЕЛИТЕ ФАСАДИ на сградите са покрити от огромни рекламни пана, а по стълбовете висят хиляди километри кабели.

Освен това, в Румъния:
1. Работи атомната централа
2. Произвеждат коли
3. Работи си ТАРОМ – братчето на „Балкан“
4. Железниците са в доста прилично състояние
5. Няма валутен борд

Цялата новогодишна украса е от сини флагчета и златните звезди на ЕС

Местната Бира „Силва“ става за пиене, приятна е. Предлага се и в тъмен вариант, който не опитах. Местните кебапчета са големи и стават за ядене. Скарата обаче има някакъв странен дъх, който не успях да разпозная. Васко ме успокои, че абсолютно същото мнение имали румънците за българската скара. Все си мисля че или е от слънчогледовото олио или от чубрицата.

Българската салата е част от менюто

На другата сутрин тръгнахме към Синая

II. Събота – Синая

Синая е бивша кралска резиденция, а сега част от курортен комплекс от няколко села, разположени в долината на река Прахова на 120 км леко северозападно от Букурещ. Долината е много лесно достъпна, тъй като през нея минава главната железопътна артерия Букурещ – Брашов – Будапеща и има влакове едва ли не на всеки час. Цената на билета малко ни изненада- 60 леи в двете посоки на човек (около 40 лева). После се оказа, че си заслужава – влакът беше изключително комфортен с меки седалки, вратите се отваряха от автомати със сгъстен въздух след натискане на бутон (абе като във фантастичен филм). Тоалетната на влака, въпреки че беше леко амортизирана, беше в идеална чистота и напълно използваема.

Румънски влак Интерсити. Посока – Синая.

Още веднъж ме хвана срам за нашите железници.

Още една особеност на румънските железници – влаковете се плъзгат по релсите много плавно, тъй като явно се използва някаква технология за премахване на досадното тракане на влаковете, а и релсите са идеално нивелирани, така че няма странично люшкане. Влакът тракаше единствено когато минаваше през разклонение на линията иначе се движеше плавно (като трамвай №20 почти)

Тоалетната в румънския влак.
Вода имаше, а забележете че има и тоалетна хартия!

Слязохме в Синая по обед и денят се оказа многообещаващ. Грееше слънце, скрежът се топеше от покривите, небето беше абсолютно синьо, а въздухът свеж и прозрачен. Нямаше как да стане по-добре. Тъй като гарата се намира в най-ниската точка на долината, трябда да се изкачат едни много стръмни стълби (около 30 метра почти отвесно), за да се стигне до самия курорт. Има и полегата алея за инвалиди, но тя доста заобикаля.

Първият снежнобял дворец, който блесва пред очите след изкачване на стъпалата

Веднага след изкачването пред очите блесва снежнобял дворец, по-нагоре в ляво има още един, а още малко по-нагоре е средновековният манастир Синая (Кръстен на планината Синай от Библията). Боровец би имал подобен изглед без стихийното строителство и с внимателно проектирано паркоустройство. Банкя все още има шанс да заприлича на нещо подобно, но аз съм песимист – в България нямаме сили да правим, а камо ли да пазим красиви неща.

Втори снежнобял дворец до първия

Манастирът е много красив, а главната църква е с позлатен иконостас, по стените има фрески, включително на бившия румънски крал, който тъжи за загубата на Бесарабия, Буковина и още някакво румънско парче земя.

Манастирът Синая

Продължихме към дворците Пелеш и Пелишор. Дотам води живописна алея, покрита с паваж (голяма част от паважа е изчезнал). Почти цялата алея е задръстена от сергии със сувенири. Търсех да си купя нещо но си купих само жужащи магнитни топчета.

Пиксел арт на сергия за сувенири.

Замъкът Пелеш е като изваден от приказките. Строен е в края на 19 век от Карол Първи, крал на Румъния, с прекрасна гледка към долината и слънчева тераса със скулптури. Вътрешният двор също е много красив – със скулптури и стенописи. Не влязохме вътре, защото имаше голяма опашка, а и не искахме да губим и минута от слънчевото време.

Пелеш

Замъкът Пелишор е по-малък, но също толкова приказен.

Пелишор. И в момента се използва и за някакви държавни функции

Пелеш и Пелишор не са средновековни дворци. Строени са на прага на 20 век с идеята да приличат на средновековни, така че цялата им красота е малко кукленска, но това не намалява привлекателността им.

Изглежда мястото е любимо на румънците, защото имаше големи тълпи румънски туристи, както по целия път, така и на самото място. Само мога да гадая какво става в топлите месеци.

Сувенири 😉


Бяхме решили да се качим на лифта и от там да погледнем света отвисоко. От село Бущени, което се намира наблизо, се хваща лифта, който прилича на малък автобус и се изкачва на височина от 2200 метра, към 1000 метра денивелация! Гледката била величествена!

Така си вървяхме и следвахме тълпите в търсене на автобусната спирка, и изведнъж на пешеходната пътека на чист български ни попитаха – „Вие българи ли сте?“ Оказа се един младеж от София, който учи в Плоещ компютърни науки. Беше там с приятелката си румънка и още няколко девойки. Изненадах се, като разбрах че две от девойките бяха македонки.

Военно гробище в Синая. Има унгарски и румънски гробове. Унгарците са записани като безименни войници, а румънците като безименни герои 😉


За да се стигне до Бущени, трябва да се вземе автобус от пред магазина WinMarkеt 😉 Питахме, колко струва билета, Младежът каза 15 аз приготвих 15 леи (пак скъпотия, въздъхнах), после се оказа че било 1,50 – тук по-трудно преживяват деноминацията и хората си говорят още в стари пари. Премахнали са четири нули от банкнотите и в момента в обръщение са и двата вида банкноти (!).

Банкнотите ми се струват доста странни – изцяло от плътно пластмасово фолио, включително имат и прозрачен участък. Все пак хубавото им е, че се амортизират доста по-трудно, а и с прането в пералня сигурно нямат никакви проблеми. Курсът е някъде към 3,50 за евро или 1,75 за лев.

Пластмасова неденоминирана банкнота. ВНИМАНИЕ! Румънците са махнали ЧЕТИРИ НУЛИ от банкнотите, а не три като при нас!

В Бущени се слиза точно след като автобуса мине под малък мост между две сгради. Малко се забавихме и – изненада! – нашият ангел-хранител заедно с компанията от девойки се оказа, че не е за лифта, а за манастира в Бущени, така че се разделихме, дори без да се запознаем. Човече, ако някога прочетеш това, моля те обади се, да ти благодаря за помощта.

Пепси има сериозно присъствие в Румъния


Лош късмет – пристигнахме в три без пет на лифта, оказа се, че лифтът качва хора до три часа, но на върха на планината било доста ветровито и не качвали повече хора, защото не знаели дали ще успеят да ги свалят отново долу.

Така че решихме да хапнем. За наше учудване, кръчми почти нямаше. В първата, в която попаднахме – „Терасата“ – порциите изглеждаха много вкусно, но нямаше места. Втората приличаше на бърза закуска – места по чудо се освободиха и ние седнахме.

Кръчмата, в която хапнахме, Casa Ancutei

Аз реших да експериментирам с пилешка супа и да уважа народните традиции с мамалига – оказа се че пилешка супа няма и трябваше да я заместя с телешка.
Телешката супичка си беше наред, но мамалигата ме изнената- една топка качамак и двойно по голяма топка извара, дебело намазана отгоре със сметана. Хапнах с кеф мамалигата и супата, но сметаната и изварата почти не вкусих – стана ми тежко от тях.

Мамалига с извара и сметана. Оригинал


После се оказа че е истинско приключение да си хванем транспорт на обратно. Бущени има гаричка където спират пътнически влакове веднъж-два пъти дневно, но не ни вършеха работа. Оставаше автобуса. Автобусите бяха много нарядко и препълнени. Не можахме да хванем и маршрутка – по принцип маршрутките типично по софийски пътуваха натъпкани с правостоящи, но в тази, в която се опитахме да се качим не пускаха правостоящи и си останахме на студа на спирката.

Терасата изглеждаше обещаващо, но нямаше места

Проблемът беше, че и такси така и не идваше, стъмни се, а температурите прогресивно падаха. Най-накрая хванахме такси. Таксито излезе солено (курорт!) някъде към 12 леи, да се върнем до гарата. На гарата си купихме места за влака, но не се наложи да ги ползваме. Уцелихме същия влак който се връщаше, дори същия вагон. Пътуването пак беше комфортно и с музика.

Какво трябва да се прави, като се иде в Синая? Значи задължително да се посети манастира и двата замъка – Пелеш и Пелишор. Купете си от местните козуначни кифли, които приличат на тръби и ако ви остане време, се качете с лифта и на планината.

III. Събота вечер и неделя – Букурещ

Прибрахме се в Букурещ и веднага пак навън – все пак това ми беше единствения шанс да видя Букурещ вечер. Вечер изглежда още по-зловещо и от денем – грамадни мрачни сиви сгради, грамадни сиви булеварди. Представете си ларгото пред партийния дом като широк булевард, който продължава километри. Представете си сгради като партийния дом, Шератон и Цум, които се редуват с десетки по продължението на булеварда. Получихте някаква представа за един булевард от центъра на Букурещ. Сега умножете представите си по десет, за да обхванете всички булеварди в града. Ей това е центъра на Букурещ. Букурещ всъщност няма точно дефиниран център като централна пешеходна зона, по нашенски стъргало където можеш да се разходиш, да позяпаш по магазините и по минувачите, да пиеш кафе или да заседнеш в кръчма. Има само грубо очертана централна част с грамадни булеварди, на които отделните търговски обекти се намират доста отдалечени един от друг. Така че преумората от обикаляне ви е гарантирана.

Всичко в името на маркетинга.

След като обиколихме няколко централни булеварда решихме да търсим местенце за хапване. Избор почти нямаше – подминахме една пицария в която свиреше джаз-бенд на живо и се спряхме на второто място, което видяхме – „Фестивал 39“

Кръчмата Фестивал 39 отвън

Фестивал 39 е приятна кръчмица с приятна музика и обстановка. Обстановката не е луксозна – дървени маси и столове, таванът също е дървен, но е много приятно. Менюто обаче е скъпичко – аз си поръчах супа за 10 леи (към 6 лева), Васко салата за 20 леи (12-13 лева), е все пак в салатата имаше и три шишчета гарнитура, така че не беше капо. за пиене искахме да си поръчаме румънско винце. И понеже не познаваме марките, помолихме келнера да ни препоръча нещо. Той донесе страхотно вино от Соаре – регионът е на българската граница.

Когато стана време за сметката с Васко се присетихме – колко ли струва виното? Аз го питам – абе колко беше най-скъпото вино в листата. А той – 70 леи. Аз – гледай сега как ще ни го пишат в сметката – и действително – бам! – 70 леи (40 лева) за бутилката. Винцето си беше супер наистина, но малко ни заболя от тоя ход.

Може да разгледате сметката.


Прибрахме се с такси – излезе към 10 леи, макар че уж се водим в центъра – сигурно се дължи на грандоманските булеварди и големите разстояния. Иначе цената на километър е около 50% по-висока от софийската (лея на километър, май).

Последният ден беше предвиден за обиколка из Букурещ. Да си призная, аз не съм от амбициозните туристи – предпочитам да видя едно две неща и да им се насладя пълно, отколкото да препускам като кон между отделните обекти, за да мерна от всичко по малко. Затова и програмата ни беше доста скромна – Дворецът на Чаушеску и стария център на града.

Първо решихме да пийнем кафе преди да систематизираме плановете си. В нашия квартал на площад Доробанцилор има няколко кафенета – избрахме едно с доста класически вид – „Сага“. За две минерални води и две кафета ни взеха 40 леи (33 лева!). Наистина отпред имаше паркирани доста внушителни коли, дори и Бентли, но такова кафене в София не би направило впечатление никому.

Наблюдавах интересна народопсихологическа сценка. Снежнобялото Бентли зави иззад ъгъла по улицата и паркира неправилно. След малко се появи кола на румънския КАТ и избухна страхотен скандал между катаджията и собственика на бентлито. Шофьорът на белия лебед, в ръка с табла и една дебела пура влезе в нашето кафене и седна с лице към любимата си играчка. Полицаят прекара сигурно 15 минути в разговори по радиостанцията и както очаквахме, му казаха да забрави тоя случай. Той забрави и се запиля. Част от пейзажа пред кафенето бяха роми, които користно „помагат“ за паркирането.

Неправилно паркираното Бентли

Катаджията в бялата Дачия, на който му свиха сърмичките


Шофьорите в Букурещ карат доста лудо. На един светофар наблюдавах дребна кола да прави ляв завой от лента за десен завой и да разпръсква пешеходците като пилци на пешеходната пътека тип зебра след завоя. Васко потвърди подозренията ми. Букурещ страда от задръствания (колкото и невероятно да звучи, при наличие на всичките тия широки булеварди). Очевидно хватката не е само в ширината на улиците, но и в дисциплината на шофьорите и организацията на движението.

Карта на централен Букурещ (кликни за по-голям размер)

На площад Доробанцилор се събират улиците Битоля и София (ама това после го разбрах). Има автобусна спирка и будка за продаване на билети, но съвсем очаквано – беше затворена и билети нямаше.

Качихме се на автобуса. За лош късмет моментално се натресохме на контрольори. Оказа се, че единият говори доста приличен английски.

„Вашите билети, моля.“
„Нямаме билети, не може ли да си купиме от автобуса?“
„Ами да, можете“ – и показва талон за глоба от 40(!!) леи
„Ама чакайте – ние сме туристи, няма откъде да си купим билети днес, будките не работят в неделя“
„Вие туристи ли сте?“
„Да“
„Защо не пътувате с таксита?“
„!?!?“
„Гледайте сега, понеже сте туристи, ще ви направим услуга – вместо две глоби ще платите една – 40 леи и за двамата“

Ясно беше, че преговорите са свършили. Платихме си като попове и слязохме на следващата спирка. Автобусът ни трябваше за две спирки, за да стигнем до метрото.

В метрото касите за билети работят докато работи и метрото. Но билети за автобус не продават. Защо? не е ясно. Билети не се продават и в будките за вестници. Монополизъм. На който не му харесва – ей ги такситата..

Дворецът на Чаушеску.

Снимката е правена от значително разстояние от двореца, иначе просто не се побира в кадъра. Румънците не забравят да подсетят, че сградата е втората по големина в света Детайл от сградата, за да ви подсетя каква е истинската и големина (кликни за пълен размер!). Тук там по прозорците се виждат климатици, което означава че сградата не функционира пълноценно. Едва ли Чаушеску би оставил климатици да загрозяват фасадата. Жилищна сграда точно срещу двореца. От двете страни на булеварда има две идентични жилищни сгради, с чудовищна дължина (докъдето ви стига погледа, е една и съща сграда)


Отдавна правя опити да анализирам тоталитарните държави и съм забелязал следното – тоталитаризмът е гадно нещо, спор няма – липсват елементарни права и свободи, има бедност, корупция и какво ли още не. Но колко гаден е тоталитаризмът си зависи единствено и само от личността на диктатора. След Румъния мога отговорно да кажа – случихме на диктатор – бай Тодор въпреки че не пусна властта около 35 години, си беше нормален човек с престъпни наклонности – той искаше единствено властта и експериментите му над българския народ бяха сравнително умерени и рационални. Докато румънците не са имали нашия късмет. Паднал им се е мегаломан, маниак, човек който е решил, че той е алфата, омегата и началото на летоброенето за поданиците си. Някъде през 70те Чаушеску замисля генерална реорганизация на държавата. Нарича я с безобидната дума „систематизация“. Малките села биват заличавани поради „нежизнеспособност“, а градовете се благоустрояват по „научен“ принцип. Местните жители са измислили за това явление красноречивото „Чаушима“ – нали се сещате – Чаушеску + Хирошима. Една народопсихологическа черта наднича иззад много факти от историята на румънците – а именно любовта им към рационалния футуризъм – т.е. желанието им за кратки срокове да наваксат неща, които други народи са постигнали за векове развитие и то във всякакви исторически условия – възраждане, комунизъм, посттоталиратаризъм. Тук слагам и пластмасовите банкноти, и експериментите на Чаушеску в градоустройството, и неистовото желание да се построи наново Париж на 100 километра от Русе. За да построи мегаломанския си дворец и прилежащия комплекс от сгради Чаушеску е помел почти цялата историческа част на града – унищожавайки 20 църкви, 2 манастира, стадион с оригинална архитектура и безбройно количество други исторически сгради. Насистематизирана е и река Дъмбовица, която тече ограничена от строго бетонно корито без никакви волности като тераси и алеи за отдих.

Река Дъмбовица (Дъбовица)

Бетонните чудовища напомнят на експериментите в Пхенян (бях изненадан да разбера, че Чаушеску е черпил вдъхновение и от там), но как се отразяват те на бюджета на града мога само да гадая. Сметнете само годишния бюджет за миене на прозорците на двореца и ще видите, че нещата стават страшни като ги съберете с бройките за другите монументални сгради.

Паметник на Михайлу Войвода (не знам кой е той), но надписите отстрани на паметника бяха интересни (На заден план – типичната „парижка“ архитектура) На надписите на паметника се виждат имената на български градове – Русе (Русчук), Тутракан (Туртукая), Никопол, Силистра (Дуростору).. .. и Видин

Единствената будка, където открихме билети в неделя, до паметника на войводата, точно срещу Университета


Изглежда в Букурещ има някакви проблеми със правния статус на сградите, защото малкото нормални сгради, които са останали от „Малкия Париж“, както е наричан историческият Букурещ, са изоставени, а вътре са се самонастанили бездомни ромски фамилии със всички последици за градската среда. В същия тоя квартал е и улица „Христо Ботев“ и българската църква.

Зад тази сграда започва „малкият Париж“


В „Малкия Париж“ в неделя на обед нямаше никого. Магазините бяха затворени, много сгради са изкорубени, а по улиците няма жива душа.

Старият Букурещ в неделя по обед


Единствено църквите напомнят какво би представлявала румънската архитектура, ако не беше тоталното владеене на мегаломани и чуждопоклонници (каквито е имало и доста преди Чаушеску). Малката китна църквица в центъра (Ставрополска църква – буквално „Кръстовградска“) беше затворена. Около нея има и малък манастир. Снимах надписа, който се оказа на кирилица.

Ставрополската (Кръстовградската) църква


След снимки в парижоподобната част на Букурещ попаднах на втора страхотна църква – „Крецулеску“ – също с много изящна форма. В надписа се чете името Първан и пак на кирилица. Стенописите са вълшебни. Вътре светеха свещи и свещници, но беше заключено.

Църквата Крецулеску Надписът в църквата Крецулеску. Ясно се вижда името Първан на най-долния ред Стенописи с вълшебна красота в Крецулеску

Третата църква, която по-подборно погледнах, бе „Св. Николай“ – вътре има икона на светеца точно срещу входа и името му е написано на кирилица. Използвана е буквата „й“ което датира стенописа в по-ново време – църквата имаше много силно въздействие върху мен, въпреки че стенописите почти не се виждат под дебелия слой сажди.

Св. Николай


Чаушеску откровено е мразил църквите – и там, където не ги е разрушавал, те нарочно са сбутани между големи сгради, които ги прикриват, почти като в Истанбул. Вътре не са поддържани и стенописите, които на практика са почти покрити от мръсотия. Лично за мен църквите бяха най-приятното преживяване в Букурещ и истинско духовно откровение след имперските архитектурни мастодонти.

Използването на кирилица и български в надписите на църквите не е случайно. Румънците общо взето не харесват славянобългарското си наследство и всячески се опитват да го омаловажат и забравят, и на преден план изтикват римското си наследство и родствените връзки със съвременните латински страни – най-вече Франция. Периодът на българското владичество в Румъния се нарича „Тъмните векове“ (докато ние му викаме „Златен век“ ;-)), фактът че Румъния е била векове част от България въобще не се възприема, а фактът, че богослужението, цялата официална кореспонденция и част от обикновените всекидневни документи са писани на старо- и среднобългарски чак до началото на Възраждането, не се смята за политически коректен. Дори и съвременният румънски език съдържа около 30% думи от славянобългарски произход – служба, извор, предел и много други, да не говорим за хилядите топоними. Е може някой румънец да ви признае славянските им корени, но да признае българските им особености – забравете.

Решихме да хапнем в „Шоколад“ (на улицата на Ставрополската църква). Много вкусна кухня, но скъпо и моткаво. Сервитьорите, на които попаднахме се вманиачаваха в ритуалите по взимането на поръчката и сервирането (няма лошо да са по-изискани), но целият процес на обслужването страда заради това. Десертите в Шоколад са отлични, но като големина – малко малки.

Стана време за прибиране. Набързо събрах багажа и към България

IV. Неделя вечер – Прибиране

Пътен комплект, който се полага на всеки, който пътува със спален вагон – мокра кърпичка, кърпичка за лъскане на обувки, чашка и носни кърпи.

Бях си резервирал връщането в спален вагон – слава Богу, беше чисто, светло и топло, прозорецът се отваряше но нищо не работеше като хората освен лампите. врътката на парното не се въртеше, нямаше музика, нямаше бутон за викане на кондуктора, контактът за самобръсначка беше изтръгнат, лампата над огледалото не работеше.

Чаршаф, възглавница с калъфка, одеало и пътен комплект –
приятна изненада след втората класа на идване


Но пък чаршафите бяха чисти и се пътуваше много приятно. За съжаление българските железни пътища люшкат като лодка в бурно море – нямат нищо общо с румънските. Тоалетната беше чиста и в казанчето имаше вода. В мивката вода нямаше, но аз си бях взел от гарата мокри кърпички, които ползвах с огромно удоволствие 😉

Това за рекламациите не го разбрах много
(няма да ми върнат никога паспорта, ако са го объркали ли?)


Спах още 8 часа след прибирането си у дома от преумора.

PS. Малко пътни бележки – За пътуване до Румъния не ви трябва виза, а само международния паспорт (след първи януари казват че ще трябва само лична карта, но не съм сигурен). Митнически контрол все още има, макар че какво търсят, не ми е ясно. Очевидно има и изискване за минимални суми, които да се носят при престой в страната. Стойчо знае по-подробно какви са изискванията за минаване по Дунав мост и различните пътни такси, но чух че за да се мине по моста с кола цената е 200 лева (!!) в двете посоки. Нощно време можете да смените пари в някой от автоматите за смяна на пари (аз ползвах такъв на улица Флоряска, в нова бизнес сграда)

PPS. Очаквайте скоро: Ще сложа още снимки от Букурещ и Румъния..

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “Румъния: Комитата се прави на хъш в Букурещ”

  1. Anonymous каза:

    браво! хубав разказ 🙂

    и снимки.

    а да видиш бдж по линията софия-загреб-любляна.. gah..

  2. komitata каза:

    не ми се вярва че може да е по-зле

  3. Стойчо каза:

    Ето и малко инфо за минаването с лека кола през моста при Русе и Гюргево:

    Пътни такси в Румъния, при влизане през Дунав мост:
    – посока България -> Румъния
    11 лева – такса за моста.
    41,40 нови леи (или 41400 стари леи или 15 евро) пътна такса
    – посока Румъния -> България
    18 евро пътна такса
    6 евро такса за моста
    37 нови леи екологична такса (обезателно в леи, иначе ок.8 евро)

    Тук съм дал парите, които аз платих през лятото на 2005, като предупреждавам, че пътната такса и екологичната такса до голяма степен зависят от настроението на не-знам-кой-по-ред румънски служител: на влизане в България колата с чешка регистрация пред мен плати 50 евро пътни такси – не разбрах какъв е принципът, но имайте го пред вид.

  4. Чефо каза:

    В Румъния си има чалга… Съответствието и се нарича „манеле“ и си е популярно колкото и в България. Това, че не си уцелил съответните им канали е друг въпрос…:)
    http://en.wikipedia.org/wiki/Manele

    В Ютюб се намира порядъчно количество клипове манеле.
    Нашата чалга се цени сред тамошните почитатели под името „булгаряска“, т.е. българска музика…
    По ромска линия така успяваме да изнесем културен продукт..! 🙂

    http://www.youtube.com/profile?user=olandezul

  5. Домосед каза:

    > живота си съм бил в Румъния още > веднъж като ученик. Не искам да > си спомням това кошмарно
    > пътуване, но обещавам
    > някой ден да го разкажа цялостно.

    Разказвал си го устно и още тогава беше станало легенда в средите на хъшовете-скитници. Очаквам с нетърпение писмена ретроспекция 22 години по-късно :-))

  6. Nikolai Yotov каза:

    Абсолютно съм съгласен за омаловажаването на кирилицата и славянския бекграунд, обаче Румъния е с години напред от нас. По отношение на гражданското самосъзнание и отношение към човека, който седи насреща им, процентът на тотална разлика с българите, в положително наклонение е близък до 100.
    А Букурещ остава един от най-разкошните градове, които съм виждал. И в който понастоящем живея.

    yotoff.blogspot.com

  7. Anonymous каза:

    Всъщност кирилицата е останала в Румъния далеч след края на българското владичество и след края на Второто българско царство. Ако сте се разхождали в градината на балчишкия дворец, там има кръстове, донесени от румънската кралица – те са на румънски език, изписван с кирилица. Доколкото знам, това е продължило до средата на 19-ти век, когато румънците „открили“ римските си корени и са преминали на латиница.

  8. Anonymous каза:

    Има ли значение на чия азбука са писали румънците??? И монголците пишат на кирилица, но това не ги прави сърби! Като православен народ е нормално богослужението да е било на черковнославянски език, но нима и в нашата история е нямало богослужение на гръцки??? Румънците си остават латински народ, чиито език се доближава до френския наистина, защото аз съм учил френски и като чета румънски текстове забелязвам приликата. Разбира се, че има и славянски думи, та те са заобиколени от славяни от юг, изток и север…

  9. komitata каза:

    Ами да има значение на каква азбука са писали, за който го интересува, а за който не го интересува няма значение.. Анонимко, теб не те интересува, но те дразни че го обсъждаме ли???

  10. Selene каза:

    33 лева за кафенце и минерална вода!?
    Не, надеждите ми да ида в Румъния за няколко дена угаснаха тотално, това просто не мога да си го позволя…
    И все пак ще си питам – някой от вас дали знае с влак колко излиза: София – Букурещ, после Букурещ – Брашов и наобратно? А цените в хотелите горе-долу какви са?

  11. komitata каза:

    @ Selene – значи първо, сметката беше за двамата, второ, изглежда попаднахме на някакво баровско място без самите да се усетиме.. може би има места със съвсем нормални цени…

    До Букурещ е по-добре да се пътува с автобус или кола според мен. Влакът се лънгърка адски дълго време и ако не е спален вагонът не е комфортно. Отделно е скъп (Платих около 100 лева в едната посока!). Най-евтиният и бърз вариант е превоз до Русе с нещо и от там прекачване до Букурещ…

    Влаковете към Брашов не са скъпи, но са комфортни.

    Мога да ти препоръчам Посока.ком като професионалисти, които ще ти помогнат да избереш най-добрия вариант.

  12. Таня каза:

    от година и половина живея в Букурещ, мога да кажа , че го познавам вече достатъчно, за да преценя, със съаление, че в България намаме такиве неща каквито има тук.Вярно, че е разказано за Букурещ преди 1 год, и тогава я нямаше Икея, Баниасасити , но като цяло града е много красив, има много хубави места които трябва да се видят,парковете – всичките, а те са няколко, квартала с дипломатическите мисии, голямите молове – може би гита не е дил достатъчно добър

  13. Комитата каза:

    Това видях това написах 😉 почти преди две години

  14. BORIME4KA каза:

    Ето и малко по-нова информация от румънската столица:

    http://psabev.blogspot.com/2009/03/blog-post_11.html

  15. Стойчо каза:

    Ооо, Боримечка, даваш ли ги за публикуване и тук?

  16. nikiboy каза:

    Съвсем скоро бях в Румъния. Не открих разлика с България освен острите покриви многото коне в селата и обширните равнини без планини засяти със слънчоглед или царевица до където ти стигне погледа. Румънците са балканци като нас може би малко по нахални. В кафето ти слагат захар освен ако изрично не им кажеш предварителни. Метрото в букурещ е отвратително втория лъч на софийското прилича на него, но е още ново! Една лея е около 45 ст. Цените са 1:1 даже малко евтини. Такса дунав мост 2 е 12 лв или 27 леи.
    Винетката е 6 лв. за седмица. Полицейски участък има във всяко село и шанса българин да не бъде спрян е равен на 0. Рушвети приемат полицаите но са 50% от глобата както контрольорите в градския транспорт. Най масовата им бира и единствената която става за пиене е CIOCK ,OURSSUS и BERGENBIER. В салам ,кюфтета ,кренвирши ,наденица на всякъде слагат една и съща гадна подправка. Като цяло Румъния като манталитет си е най-близката до България европейска страна.

Leave a Reply