авг. 18 2008

Румъния, Брашов, Делтата на Дунава 2008 –трета част

Днес ви представям последната част от пътуването на Антон с мотор из Румъния до делтата на Дунав. Началото беше на прохода Трансфагарашан, а после продължиха към Замъка Бран, Синая и Брашов. Днес ще видим нашите пътешественици в

делтата на Дунав: Тулча

Ден 5, 25.06.2008 г. Сряда

Ставайки сутринта забелязвам няколко неща – първото: моторите са си на място и са непокътнати, второ няма и следа от дъжда и пече ярко слънце и трето Веселка е на решето – не се беше намазала с аутан и комарите я бяха нахапали безброй пъти.


Вижте по-голяма карта

Искаше ми се да се махнем възможно най-бързо от тая лъжлива дупка. Лъчо и Веселка вечеряха в ресторанта към бунгалата и същия този младеж се беше опитал да ги удари 10-12 леи в сметката, като надписал цените. Добре, че Лъчо сравнява внимателно цените в менюто с това в сметката. Събрахме се много на бързо и газ по GPS-а към ферибота. Карам си аз, гледам навигацията ферибот няма никакви табели. Слязохме както казваше GPS-а и на един бряг лек офроуд и дребни платформи бутани от малки корабчета това бяха фериботите, като бяха няколко и като мост напълни ли се тръгва. Цената поне беше прилична – 5,90 леи за двама и мотор това е около 3 лв направо без пари. Все пак това беше второто пресичане на реката през пътуването ни.

Пресякохме и следващата ни спирка беше Тулча. Имахме достатъчно време да разгледаме и да се придвижим до Мюригьол. Пътят беше перфектен асфалт с много завойчета и отстрани само дървета в блата и блата много интересен пейзаж. Стигнахме Тулча – много красив град от него дефакто започва делтата на Дунав.

Още на паркинга някаква лелка дойде и ни предлага квартира ама не знае английски и мели нещо на румънски, както и да е отпратихме я. Разходихме се по крайбрежната улица и както си вървим с фотоапарати и камери на врата един дебел чичо туристически агент тича подир нас и говорейки перфектен английски предлага корабче за разходка по делтата, което ни беше една от целите на това пътуване. Искаше по 50 Eur на чоек с малък катамаран до Мила23 през 2 – 3 езера и включен обяд в това рибарско селище. Даде ни визитка, но ние му казахме, че продължаваме към Мюригьол, където да сме на къмпинг. Покани ни да хапнем в заведението, което е на негова територия и се съгласихме.

Докато се разхождахме забелязах огромен танкер в реката. Не знаех, че могат да плуват толкова големи кораби в реката.

След като похапнахме се опитахме да намерим музея на делтата на Дунав. Намерихме улицата с помощта на GPS-a, но музей нямаше. Питахме хора – никой не можа да ни упъти, абе като в България никой не знае къде е музея и адреса не отговаря разбира се. Екипирахме се и продължихме посока Мюригьол. На картата пътя беше отбелязан с жълто – 38 км всички знаем какво означава това скорост 40 – 60 км/ч макс. Навлязохме в селото и точно в началото гледам вляво табелка за къмпинг и спирам.

Спрях – гледам малко дворче на къща излиза човека и ни кани цената перфектна 20 леи на човек на вечер, уютно, малко, китно много се изкефих и се настанихме.

Някои почиваха:

Други – по-големи мърльовци – перяха 🙂

Имаше навесче с пейки и маси много приятно сядаш си като бял човек. Странни тръстикови покриви имаше на повечето къщи. Явно има доста тръстика, от която си правят покривите много типични за региона и пазят добре от слънцето, а явно и не само от него.

Излязохме на разходка в селото. Оказа се, че цените са като в нашите села перфектно символични. Къмпинга се държеше от семейство определено не много богато, но много готини хора. Мъжа говореше френски и руски (тези езици никой от нас не ги владееше), а жената английски – та си комуникирахме с нея предимно. Мъжа е рибар украинец и познаваше определено делтата много добре. Имаше и лодка, с която вози туристи. Делтата съвсем не е малка – огромна площ (2 622 кв.мили) блата езера и канали. GPS-а няма да ти помогне можеш да се загубиш в многобройните езера без никакви проблеми. Та човека ни извади една карта и ни показа различни маршрути. Лодката беше малка, но за сметка на това много маневрена и подходяща за тези места. Най-евтиния маршрут беше 45 евро на човек, най-скъпия 80 евро на човек до един от големите им градчета – Сулина, който е разположен в по северната част на делтата и е достъпен само по вода. Този маршрут беше 10 часа и ни се стори прекалено дълъг минаваше се през голяма част от делтата. Избрахме си малко по-къс маршрут, но също богат на гледки срещу 70 евро на човек и 6 часа пътуване с лодка. Поговорихме си с жената обясни, че работи учителка в съседното село. Тъй като Веселка и тя е учителка в България се поинтересувахме за учителската заплата и се оказа, че е 400 евро там а цените са като при нас определено са по-добре откъм заплащане. Оказа се също, че има огромен къмпинг с много бунгала и много голяма площ, който подобно на нашата държава е занемарен и неизползваем. На другия ден го видяхме и е бил страхотен, но за съжаление изоставен и така хората са си направили дворовете на къщите на къмпинги и така припечелват някой лев, тъй като Мюригьол е една от най-далечните точки, до която има нормален път. При вечерната разходка видяхме вседеход, който явно е най-практичен за придвижване по тези места.

Легнахме да спим, защото ни чакаше тежък ден по вода. Комарите свистяха зверски и се чуваха през палатката но вътре нямаше и си спахме много спокойно в сравнение с предната вечер в бунгалата. Свистенето беше толкова свирепо, че мислех ще отнесат палатката заедно с нас докато спим.

Ден 6, 26.06.2008 г. Четвъртък

Станахме рано към 6:30 ч. защото човека каза, че най- подходящо за екскурзия е да се тръгне към 6 ч. ама ни се стори рано и решихме за 7 ч. да го направим. Взехме единия куфар на КТМ-а като хладилна чанта тъй като е двустенен с възможност да се пълни с вода между стените и поради тази причина държи хладно за по дълго. Взехме предварително добре охладена вода от хладилника в къмпинга, предварително направени сандвичи и сокчета. За да не разкарваме мотора до пристанището което беше на 3 – 4 км от къмпинга се натоварихме в огруханата дачия на хазяйна. Не беше от най- старите модели но приличаше на тях доста укаено състояние лопа тропа от всякъде но там повечето коли бяха така. Стигнахме до пристанището разтоварихме багажите и се насочихме към лодката.

лодката приличаше на корито но после разбрахме, че ако искаме да влезнем на повече места може само с такава лодка тъй като каналите са тесни и по голяма нямаше как да мине.
Натоварихме се и потеглихме.

Голяма красота трудно може да се ориентираш къде си мене ми изглеждаше всичко еднакво и не знам как се ориентираше човека но беше много в час определено. Препоръчвам на хората които са решили да правят екскурзия по делтата на Дунава да си наемат малка лодка от Мюригьол определено ще се види повече от колкото с голяма лодка която не може да влиза по тесните канали.
Имаше малки селища покрай които минавахме до които има достъп само по вода и вместо коли пред къщите имаше вързани лодки 🙂

Ето един от тесните канали като имаше и още по тесни в които надвисналите дървета те удрят по главата 🙂

Стигнахме до едно езеро пълно с водни лилии до където ти видят очите.

Езерата бяха плитки около 2 м дълбочина и като се вгледаш във водата се вижда навсякъде растителност като гора под водата. Поради тази причина витлото на лодката много често намотаваше водорасли и двигателя почва да се мъчи при което лодкаря спира включва на задна скорост и дава малко на зад да развие водораслите и после пак напред. Още страхотни гледки.

Имаше много разнообразни и интересни птици като тази която крачеше по водните лилии все едно стъпва по земята.

Лебед красавец ама само как позираше

Пеликан не бях виждал на свобода – само в зоопарка

Имаше и едно такова не знам как се вика с плосък клюн

По пътя срещнахме и една патица която си носеше малките на гърба

Щом наближихме и усети опасност веднага ги хвърли във водата да се оправят сами, ама и те оправни – веднага се гмурнаха и изплуваха след 10 метра.

Пътувайки за Сфънту Джордже,

по едно време ни в клин ни в ръкав, гледаме ферибот на самообслужване имаше един чекрък който въртиш и се придвижваш от единия до другия бряг. Явно имаше някакъв неясен път в тази част но не за МПС обикновено със сигурност.

Пристигнахме до края на канала и влезнахме малко на вътре в морето.

Пристигнахме на пристанището в Сфънту Джордже

Много интересно градче с достъп само по вода обградено от море, река и езера улиците бяха от морски пясък

Ето това беше градския транспорт хората се качват отзад правостоящи

Беше си доста жега и ни насочиха към ресторантче на къмпинг в посока морето та тръгнахме по песакливия „тротоар“. Стигнахме до къмпинга много гот пак тръстикови покриви страхотна система компютри в мрежа поръчваш на бара (в ляво) яденето и си взимаш напитките след което отиваш да си ги вземеш в кухнята (в дясно) после под навеса (в средата) сядаш и си хапваш.

имаха и открито кино с дървени пейки 🙂

Абе, готина работа ама да останеш някой друг ден всичко чисто ново кухнята перфектна бани тоалетни перфектни много добре направени имаше и бунгалца. Хапнахме сом пражит 🙂

След като се намууахме се разходихме още малко из къмпинга стигнахме до някаква много странна клетка облицована с ПВЦ прозрачни платна и вътре спалня и компютър и някакъв надпис който не разбрах какво означава, но ми приличаше на стая за мъчения на това слънце да се затвориш в тази колиба без въздух – няма да изкараш много

Помотахме се още малко и се върнахме на пристанището. Трябва да отбележа, че това градче беше някъде на 60 км по вода от Мюригьол. Качихме се на лодката и на връщане вече беше по права линия. По пътя срещахме много подобни на нашата лодка лодки натоварени като кервани една тегли други две и в другите матраци, компютри всичко така транспортираха. Имаше една лодка с цял гардероб на нея натоварен ама напреко и стърчеше в страни не знам ако малко вълнение и направи друга лодка и ще се обърне предполагам :). Като наближихме Мюригьол гледаме между дърветата в гората един тир спрял и разтоварват каси бира и безалкохолни и ги товарят по такива малки лодки голям смях 🙂 но явно това е начина да се снабдяват малките градчета в делтата. Прибрахме се в къмпинга и се отдадохме на заслужена почивка.

Заслужава си да разгледате снимките от делтата има много които не съм показал в разказа: http://www.zetle.net/tony/pictures/Danube_Delta_26_06_2008/

Ден 7, 27.06.2008 г. Петък

Станахме сутринта по някое време събрахме багажа и се отправихме към следващата ни дестинация, а тя беше Варна. Бях на 440 км от зареждане и оставаха още 60 км до Бабадаг където е най- близката читава бензиностанция. Тези 60 км бяха отбелязани в жълто на картата съответно ги пътувахме около един час и 40 минути. Като пристигнахме в Бабадаг вече отдавна ми светеше лампата за горивото и километража показваше 498 км от последно зареждане а то беше някъде около Бран :).

Заредих евтин бензин на ПЕТРОМ бензиностанция за 3,99 леи. Поехме надолу. Към

Констанца

пътят беше приличен средно натоварен – във Констанца, като влезнахме и голямо задръстване – километрично и това по някакво околовръстно. Камиони, коли, не може и с мотора да се завреш после видяхме, че глупав полицай регулира движението – същата работа като при нас. Измъкнахме се от тази гадост – имам чувството, че ако бяхме минали през центъра щяхме да минем по бързо но това може и само чувство да беше. Наближихме техните курортни градчета много приятни.

Мангалия

се оказа много готин град неотговарящ на името си. По пътя имаше една корабостроителница която беше много близко до пътя и се виждаше огромен танкер който беше в процес на строеж. Също преминахме и по голям мост над изкуствен плавателен канал на Дунава който завършваше в морето със шлюзове за изравняване на нивото явно. Стигнахме границата, на която проверяваха само от едната страна в случая от Румънската. Минахме бързо и безпроблемно и поехме за

нос Калиакра,

където да си вземем печатчето.

тук беше момента, в който се разделяхме със нашите спътници.

Те щяха да останат в района няколко дни, а ние пътувахме за Варна – за по–напряко минахме през Добрич, за да вземем печата в галерията

Така завърши това пътуване изпълнено с емоции и приключения.

Всички клипчета са събрани тук: http://www.zetle.net/tony/Video/Romania_21_06_2008/

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

PDF Converter    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Румъния, Брашов, Делтата на Дунава 2008 –трета част”

  1. sa6ko каза:

    NADPISA NA KLETKATA ZNA4I „MISLI6 LI,4E SI SVOBODEN 4OVEK?“

  2. Да благодаря за инфото.

  3. tom каза:

    Браво за разказа, много полезен!

Leave a Reply