Ное. 16 2010

Из Венеция за кратко

Днешният пътепис с много приятен тон ще ни отведе до Венеция, за което ще ни разкаже Силвина. Приятно четене:

Из Венеция за кратко

Риалто през нощта

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. 🙂 Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят 🙂 ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите 🙂

Grand Canal, Венеция, Италия

Гондола

Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

Вапорето

Отвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън…

Спирка на вапорето по Канале Гранде

Това е спирката – плаваща платформа, към която „автобусът“ се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

Цветя

Ресторантче

Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти. 🙂

Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу. 😉

Автор: Силвина

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Италия– на картата:


Италия

Още снимки от Венеция:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Из Венеция за кратко”

  1. Ема каза:

    Силвина, прекрасно настроение ми създаде още рано сутринта.Благодаря! Така се израдвах на началния фотос, че веднага си го сейвнах в моята галерия от кефлийски снимки, които се появяват като скриинсейвър на мониторра.
    http://patepis.com/?p=16947 Venezia -1
    http://patepis.com/?p=16996 Venezia -2
    Малко нескромно, но ретроспективно ти пуснах линковете на двете части от моя пътепис, пуснат преди месеци, за да видиш, че и аз като теб се впечатлих от градския транспорт „вапоретто“ и за да си припомниш магазините с карнавални маски и сувенири от стъкло. Венеция ми е сгушена в сърцето и се събужда оживява винаги, когато види разказче, придружено с уникални снимки. Така си „пътувам“ отново и отново.

  2. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov, St.Dimitrov. St.Dimitrov said: Из Венеция за кратко http://f.ast.ly/fwEjL […]

  3. РОСИ каза:

    МНОГО СЛАБА СТАТИЯ,НАПИСАНА АМАТЬОРСКИ-АМИ ПЛОЩАД САН МАРКО С МНОГОБРОЙНИТЕ ГЪЛЪБИ,КУЛАТА НА ДЖОТО,ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ-ИМА ТОЛКОВА МНОГО КАКВО ДА СЕ КАЖЕ,ЧЕ ЗА ХОРА,КОИТО НЕ СА БИЛИ ТАМ НИКАКВА ПРЕДСТАВА ЗА ВЕНЕЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ,А САМО БЕГЛА С КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗПАЛИ ЛЮБОПИТСТВОТО ИМ.СЪЖАЛЯВАМ,НО ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ -НИСКА ОЦЕНКА В СРАВНЕНИЕ ОТ ТОВА КОЕТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е ПРИКАЗНАТА ВЕНЕЦИЯ.

  4. Силвина каза:

    Ема, радвам се, че публикацията ти е харесала. И твоят пътепис ми хареса много – все едно се върнах във Венеция, докато го четох. 🙂
    Роси, както съм написала в публикацията, основната й цел беше да участвам в блог игра, в която трябваше да се споменат определени думи, свързани в разказ. Затова и, освен че публикацията представя съвсем малка част от страхотните места и забележителности на Венеция, звучи леко странно, ако се зачетеш. 🙂 Наистина има още много какво да се каже, но ще остане за някоя следваща публикация…

  5. Ema каза:

    @ Силвина, благодаря ти. Не мога да не се зарадвам на думите ти. Нали сме „сродни души“? Нали заедно подреждаме пъзелчетата, кой както може. Всеки казва по нещо, показва по някоя снимка и така картината става по-богата на нюанси. Тук нито се четат лекции с образователна цел, нито някой си поставя за цел да блесне с пътеописателен талант, въпреки че на много хора това им се получава. Аз се слагам в категория „любител шофьор“, с малък стаж и със слаби умения. Ама много обичам да влизам в сайта и да чета. Благодарна сам на всяко едно усилие на пътувалите добряци да седнат на компютъра, да напишат, да подберат снимки и да ни зарадват.
    Мисля, че най-лошият, най-слабият пътепис е ненаписаният.
    Случвало ми се е да получавам язвителни забележки и упреци от хора, чиито пътеписи не си спомням да съм чела. Защо ли? Защото малко пътеписи съм прочела ли? Влизам в този сайт едва от тази година. Защото не са написали те нещо свое или защото така са го написали, че няма с какво да се запомни? Много е лесно да гледаш под лупа и да намираш „махна“, ама я да те видим теб.

  6. Силвина каза:

    Ема, благодаря и аз за хубавите думи. 🙂 И много точно си го казала: „Мисля, че най-лошият, най-слабият пътепис е ненаписаният.“ 🙂

  7. Стойчо каза:

    Съгласен съм и аз – най-слабият е ненаписаният пътепис

Leave a Reply


Switch to mobile version