Ное. 27 2006

Хартум, whirling dervishes и други интересни работи

Днес откриваме една нова страна нанашия сайт— Судан. Пътуването дотам енаВаня. Приятно четене:

Хартум, whirling dervishes идруги интересни работи

От столицата наСудан сезавърнах едва вчера. Първо посещение. Икато всяко първо нещо— остави умен следа. Ходила съм вАфрика, нотова място еразлично. Все още съм jet-lagged, нототова май намен симиепостоянно състояние, така ченяма дамуобръщам внимание ищеопитам давиразкажа впечатленията сиоттам.

Първа изненада— неприятна. 2дни преди пътуването вофиса нираздават поедна кутия стаблетки против малария. Комарчетата потези краища небили безобидни като нашенските… Почвам дапия хапчетата вечерта преди заминаването. Страничните ефекти несепобират наедна страница влистовката наопаковката… Засега само главоболие. Хм, само… Чемалко лие… Прибавям ипарацетамол към антималарйните хапчета. Като щеегарга, даерошава— няма даходя сглавоболие 12дена, колкото сатаблетките идните наприемане…


Река Нил. Инито един крокодил наоколо…

След 13часа път испирка вАман, кацаме вХартум. 10минути ведин раздрънкан автобус— ипред мен сеоткрива Реката. Нил! Като малка толкова песнички знаех затая река, чеизакрокодилите внея— сега нищо немиидва наум… Гледам вцепенена. Часът енеопределен, малко преди разсъмване, но по-скоро тъмно, отколкото светло ислънцето още няма намерение дасесъбужда… Нил етих, тъмен инякакси… заплашително-спокоен… Да, иазмислех чедумичките заплашителен испокоен несевръзват ведно изречение. Допреди няколко дена.

Спираме пред хотела. И…пак изненада. Тоя път приятна!(Приятнали казах— това есамо засега…) Сградата прилича наизлязла от„Отнесени отвихъра“— все едно сивимението Тара иочакваш всеки момент Скарлет О’Хара даизтича постълбите. Построен преди повече от200години встар колониален стил, сврати ипрозорци оттъмно дърво, капаци напрозорците иогромни веранди пред всяка стая… Влизам встаята сиисиотбелязвам наум— все пак незабравяй, чесивАфрика, момиче! Прозорците саотчерно стъкло, вратите наверандата също— сигурно това едобре дошло през лятото, когато температурата сиекъм 50градуса. Но— настолните лампи имат кабели, ама няма контакти дедагивключиш! Акрушките оттавана несатолкова силни, чедаможе човек дачете натях! После сиказах— повремето наСкарлет сасисветели насвещи! Още сиказах даспра дамърморя, пък било тоинаум!

Разопаковах единствения сикуфар, намерих един контакт (почти под леглото!!!) дасивключа нощната лампа исилегнах дачета Пътеводителя (вече еясно, чененаГалактическия стопаджия, него гознам наизуст).

Чета, чета историята наСудан истигам догодина1983. Как съм сесмяла няма давиразправям… Само щекажа, чевсъседната стая някой започна дасепокашля… учудено. Цитирам попамет: Накратко— през 1983приемат едно от по-радикалните течения висляма пополитически причини ирешават дазабранят алкохола. Вкнигата секазва— „През месец септември на1983година изхвърлиха всичкия алкохол врека Нил. Рибите там идоден днешен сиспомнят спиянско задоволство онези славнидни!“

След 3часа сън сеизмъкваме навън— пусто любопитство! Обличам сисесъвсем нормално— вСудан, заразлика отТехеран, нени„оказват честта дасеобличаме поместен обичай“, ауважават факта, чесме сичужденци инесезанимават датиналагат каквото идае.Единствено алкохола езбранен изаместни, изачужденци, нокакто вече съм казвала— замене евсе тая— така ченеобръщам внимание натоя факт. Заразлика отвсички останали, които обръщат внимание точно натоя факт иоплакват горката сиучаст— цели 2дни без бира! Дагивземат фотоните, англичаните мусангличани…

Това такси нестига, чес3гуми, ами иедната спукана! Прилича намотоциклетите скош, само че— както виждате— сиима покрив исъбира 3-ма човек плюс шофьор! Освен това всички сатапицирани сбяла кожа! Кормилото екато намотоциклет— некръгъл волан, ами две дръжки


Обличам една черна тениска слъскав надпис „Noautographes, please“), черни полу-дълги панталони иизскачам навън. Жега. 34градуса. Поне34! Надневна светлина Нил, който есамо на20мотхотела, меразочарова! Мръсно-кафяв цвят, повече прилича набоза, или накафе смляко, нокогато тиесвършило млякото, преди дасисиналял достатъчно…


Пак река Нил. Хич незнам десебеше скрил продавача оттази сергия— сигурно някъде насянка…


Насред Хартум сесрещат Белият иСиният Нил. Казват, имало разлика вцвета. Има. Единият е по-кафяв икален отдругия, ама сега непомня точнокой… Инито един крокодил невидях! Голямо разочарование…


Тая таратайчица ипердета сиима


Отидохме доместния, огромен ичисто нов shopping mall дасинакупим вода запиене. Все едно синавсякъде другаде посвета— само чехората, дъвчещи Макдоналдс, садоста по-тъмни оттези всофийскиямол, примерно…

Много интересно, чежените имат белези полицатаси! Итова било несамо знак към кое племе принадлежат, ами исимвол накрасота!!! Представятели си— устни, татуирани втъмно синьо ихоризонтални иотвесни белези като отнажежено желязо поцелите лица… Какволи симислят замене— полу-руса, бяла исинеока инито един белег погладката микожа!!! Сигурно сиумират дамесъжаляват колко съм грозна!

Вечерта отиваме давидимт. нар. whirling dervishes, или спираловидно въртящи седервиши. Това сахора, които следват едно оттеченията висляма (вечеим загубих дирите— тез течения висляма само вСудан саповече оттеченията вНил!!!), което проповядва аскетизъм. Начина дапостигнат единство сАллах екато всеки петък назалез слънце теотиват пред една джамия исевъртят около оста сипод звуците набарабани, докато или слънцето залезело, или паднели внесвяст!!!

Някъде другаде попътя захотела… Това синьото етакси. Единият колега беше 205см— непитайте как мусъбираха краката начовека… Особено при положение, чевътре бяхме 6човека, включително някои доста НЕмалки англичанки…

Качваме свместно такси— разбирай 7местно минибусче инякак систигаме домястото насъбитието. И— джамията енасред едни гробища! Наложи седастъпваме погробовете, задастигнем домалкото площадче пред джамията седин огромен пилон, забиттам, където всъщност серазвива действието! Гробовете бяха просто пръснати безредно, без дасиличи къде свършва един ипочва друг, само тук-там понякой надгробен камък показва, ченавсякъде под краката тиепълно смъртъвци… Мисленоим сеизвинявам наумрелите, чеим стъпвам знамли иазкъде истигаме доплощадчето. Пълно счужденци!!! И5пъти повече местни— всякакви оттенъци начерния цвят, различни лицеви белези, някои кафеникави иприличат повече наараби. Жените покриват косите сипоместен обичай, нонесъс забрадки! Всяка една оттях еобвита внещо като чаршаф залегло, ама доста по-дълго иязагръща отглава допети. Има сииспециален начин назагръщане— показаха миинищо неразбрах!!! Цветовете сапъстри ивесели. Мъжете— всички облечени вбели… одежди дагонаречем— нещо средно между манта ирокля иподжапанки. Видях само 5—6 с нормално облекло— риза ипанталон. Прах ипясък навсякъде. Доста хора седнали направо впраха— продават семки иразни джунджурийки.


Ейтова емястото, където сеесъбрала тълпата ичака дасепоявят дервишите. Вижда севисокия стълб вбяло изелено, покрай който щезапочват дасевъртят вбурен неразум…


Заобиколени сме отместните ичакаме дазабият барабаните, задазаприиждат отдалечината дервишите— един вид— чакат дабъдат поканени! Икакто систоим всред местните, едвам успяващи дасипоемем дъх отмиризмата напот ипечени семки— един дядо наперфектен английски никаза, чение— 3момичета(българка, демеказ, французойка илатвийка)- небивало дастоим заедно сместните жени, щото несме били подходящо облечени! Наше право сибило дасеобличаме както сиискаме, новсе пак дасепреместим!


Пактам.


Преместихмесе. Изакойли път сепроклинах, чесъм само 159см висока ипочти нищо невиждам, щото поне 75% оттълпата са по-високи отмене!!! Погледнах към плочата към покрива наджамията— игледам един колега седнал там исилафи сместните! Икакъв изглед има оттам! Ама само музавидях инетръгнах дасеместя…

Дядото със зелената роба свъжетата наврата— всредата наснимката— еглаватаря надервишите


По едно време заби барабан… Цялата тълпа серазмърда, предната редица затанцува… Странни движения— все едно гребат пръст слопата отземята… Кръгът отхора сеотвори исепоявиха дервишите! Облечени взелени роби, сколан през кръста или сроби, направени отхиляди малки парченца различен поцвят плат…


Вдъното вдясно севиждат гробовете, покоито трябва даминеш, задастигнеш доплощадчето пред джамията

Започнах датанцуват— въртяха севкръг, викайки иподканяйки тълпата даповтаря след тях виковетеим… Барабаните бият все по-бързо — ионези и те по-бързо — втакт! Никога несъм виждала някой дасевърти така около оста си— толкова бързо, толкова дълго време, при това със затворени очи иблажена физиономия! Публиката отпървия ред— итя! Танци, викове, въртене, доколкото позволява мястото. Един дервиш седин огромен камшик обикаля вкръг иследи затова кръга около танцуващите данесестеснява. Много страшен мисевидя! Най-тъмното черно, което можете дасипредставите, скоси наdreadlock итоку плесне камшика пред лицето нанякой отпървите редици…

Вижте готоя всредата каква шарена рокля откръпки сиима!!!


Точно пред мен някакъв особено усилен танцьор отпубликата припадна! Сгърчи сеназемята, потънал вконвулсии… Нали съм обучавана по1ва помощ— първата миреакция беше даотида дамупроверя дишането ипулса, ама този миимпулс трая по-малко от2секунди!!! Онзи митискамшика сеизправи заплашително над припадналия игогледаше строго иужасяващо… Свдигнат камшик!!! Икогато припадналия сесъвзе (сам— никой немупомогна!)— всички започнаха дагохвалят ипотупват порамото! Незащото сеесъвзел, ами защото еприпаднал!! Един вид— успял дасеслее сАллах! Луда работа. Поне замен!


Някъде попътя захотела.

И както гледам исечудя— изведнъж скрайчеца насиньото сиоко(наблягам насиньо, щото нямаше много сини наоколо) съзирам… един дългокос Винету! Направо миспря дъха… Дългокос, мускулест, мургав, сдръпнати очи— приличаше наиндианец отЮжна Америка… Снима сискамерата ихич немуенаума, чепоне няколко женски сърца поспряха заполовин секунда наоколо Вече сечудех къде дагледам— танцуващите иприпадащи дервиши, заради които бях дошла, или всичката тая дългокоса хубост само на2крачки отмене… Забелязах, чехоландките наоколо итесечудеха…) Кръстих гоВинету, щото нямах намерение даходя дасезапознавам снего исирекох, чещом втоя затънтен край, натова място срещнах такъв хубавец— тосигурно гиима инадругаде! Натоварихме севсички вмикробусчето иотидохме давечеряме.

Докато бяхме изтълпата, срещнах погледа наедно малко момиченце… Огромни, прелестни черниочи. Нито веднъж несеусмихна. Гледаше… даже неитъжно. По-скоро — сбезнадеждност впогледа. Опитах седагопогаля, дамупомилвам къдриците— всетая. Просто мегледаше стоя поглед, който тисезавира под кожата икара очите тидасенасълзят… Преместихсе. Там, нановото място— някакво момченце на 15-тина години— реши дасипробва английския върхумен! Итодобър английски! Казах наколегите англичани веднага дасезасрамят, четеосвен родния сиезик— друго неприказват. Като чели целия святим еедлъжен даим говори езика! Атова малко, бедно имръсно суданче— освен арабски, говореше идобър английски! Възхитихсе! Като казах, чесъм българка, даже изаБългария беше чувало! Само даспомена, чеведнъж една пакистанка санглийски паспорт мииздаваше служебен билет доБългария имивика— скъп тиебилета, щото таксите заАзия саскъпи!!! Демек България била вАзия! Шматка!!! Ама могали където ходя дасинося иглобус! Немога! Поне вСудан— немисеналожи!


Входа накафенето-градина, дето има разхладителни пръскалки, прекрасно капучино иселее… джаз!!!


На другия ден— просто серазхождахме ипопивахме атмосферата. Попаднахме напрекрасно кафене— огромна градина, вкоято свиреше джаз(да, джаз!!!) изадаразхлаждат клиентите— прокарали едни маркучи, които пръскат много фини водни струи— нещо като воден прах сеполучава! Седнах под 2такива маркуча и2чаши капучино по-късно — реших, чемястото наистина михаресва! Въпреки таблетките против малария иглавоболието, което мемъчи исега, докато пиша…

Последно— напазара, тези дядовци сами нипомолиха дагиснимаме. Ако— живот издраве отида пак— щеим занеса снимка

И някакси… нямам търпение дасевърна отново! При това— скоро!

Автор: Ваня


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Хартум, whirling dervishes и други интересни работи”

  1. Anonymous каза:

    Жените мюсюлманки в Судан, освен белези по лицата, са подложени на обрязване, за да не изпитват полово удоволствие т.е превръщат се в малки предприятия за производство на деца.В тази част на Африка мюсюлманската традиция е запазена.

Leave a Reply


Switch to mobile version