ное. 10 2010

Страх и ужас в Иран (1)

Днес, нали вече ни хакнаха, реших, че днешният пътепис може да бъде кратичък, но за сметка на това – с обещаващо начало 🙂


Приятно четене:

Страх и ужас в Иран

част първа

Първото ми пътуване за Иран се осъществи 2006г. Точно по това време медиите гръмнаха с новината, че САЩ ще нападне Иран. Бях само на 21г. и ме беше бъзе даже от сянката ми. Когато казаха на приятелките ми, че ще пътувам за Иран, те започнаха да ме молят и убеждават да не ходя, защото „със сигурност ще умреш”.

Imam Khomeini International Airport (IKA), Иран

Страх, не страх, заминах! Нямах избор, тъй като трябваше да придружавам баща ми. Та попрочетох нещо в интернет, осведомих се уж, стегнахме куфарите, хвърлих 3 забрадки (сещайте се-три от онези прозрачни модерни леопардови и тигрови шалчета) в чантата, казах си „Мечка страх, мен не страх” и „Ако ни убият, най-малкото ще влезнем в историята” и тръгнахме за Истанбул.

Още при чекирането на багажа на гишето на Iran Air ме попитаха дали преди това съм била там и деликатно ме предупредиха, че трябва да се забуля още при качването в самолета. Е, дорева ми се! Но го направих!

Това, което завинаги ще се отпечата в съзнанието ми обаче, са първите секудни на Иранска земя. Защо ли?Ами защото попаднах във филм на ужасите.

В момента, в който самолетът кацна, вниманието ми привлякоха десетки тичащи буквално покрай пистите хора. Когато се вгледах по-добре в тях с ужас осъзнах, че това са военни, нарамили автомати. Близо до административната сграда на летището се виждаха хеликоптери готови да излетят. И знаете ли коя беше първата ми мисъл?Че САЩ са нападнали Иран и ние сме в центъра на този ад. С подкосени крака слезнах от самолета.

Тогава обаче се разигра епизод 2 от моят филм на ужасите. Един човек държащ табелка с нашите имена ни отведе. Отведе ни в помещение, което представляваше малка стаича, с овехтели мебели, помоли ни да седнем и ни сервира чай. Не се представи, само ни каза „Следвайте ме”, „Седнете”, „Заповядайте” и „Дайте си паспортите”. Ами дадохме му ги!

Единственото, което успях да кажа на баща ми бе: „Баща ми, стиска ли ти да отпиеш от чая?”

Е това, което за мен беше филм на ужасите се оказа нещо не много страшно: човекът бе изпратен от хората, които щяхме да посетим, но съответно никой не ни беше предупредил и беше ни въвел в CIP (commercial important person) сектора за да ни вземе визи, а летището временно се било използвало и като военно, защото новото летище Имам Хомейни в покрайнините на Техеран не било готово! Ами, те защо не ги пишат тези неща в google, а трябва на мен да ми излизат ангелите и дяволите дори?

Това е началото на първото ми пътуване… Очаквайте продължение на това, какви странни и интересни неща ми се случиха през следващите 5 пътувания!

Очаквайте продължението

Автор: Пънар Кязим

Други разкази свързани с Централна Азия– на картата:


Централна Азия

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Страх и ужас в Иран (1)”

  1. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov, St.Dimitrov. St.Dimitrov said: Страх и ужас в Иран (1) http://f.ast.ly/fbWhx […]

  2. Ахмед Хеким каза:

    Уважаема ханъм ефенди,
    Другия път кацни в Щатите или Австралия без виза пак да видим дали ще чакате на чай някой да ви я извади.

  3. lydia каза:

    adski typ pytepis… iran e prikazno mqsto, jalko, che samo loshoto si uspqla da vidish. qvno ne si se osvedomila mnogo ot google. a i iranchani sa strashno vyzpitani hora, nqmat nishto obshto nito s balkancite, nito s amerikancite

  4. радо каза:

    …което трябва да проличи от продължението. не е възможно това да е цялото й впечатление от тази чудна страна.

  5. Стойчо каза:

    Малко несправедливо се нахвърлихте върху момичето! Това е само началото и само първото впечатление. Пък и да не ѝ е харесало в Иран – това е нейният личен поглед. На други хора България не им харесва – какво, да ги обесим ли?

    Малко по-толерантно към гледните точки на другите, моля

  6. roza каза:

    bila e 4ydna strana nqkoga sega e razvalina.

  7. roza каза:

    mislq si 4e tova mom4e ili momi4e koeto e pisalo tezi glyposti e gledalo mnogo filmi da ne ste hodili v afganistan?

  8. Стойчо каза:

    Можеш ли да напишеш по-добър разказ за Иран? Очакваме го, а да критикуваш личността на автора е в пълно противоречие с добрия тон, за да не казвам, че е в противоречие с правилата за коментиране

  9. Андрей Първанов каза:

    Странно найстина как хората не “позволяват” някой да не харесва нещо,да дават глупави съвети..(ако се кацнело в USA без виза какво щяло да стане..първо няма да те качат в самолета ако нямаш виза,за информация)…В крайна сметка Иран е многолика държава,с невероятно богата история,но и да не забравяме,силно религиозна и лично аз се чувствам винаги напрегнат в такива държави.Няма да забравя в далечните 90 и някоя си година,когато със самолети се караха помощи за Иран поради поредното заметресение,как белгийски журналист ни молеше със сълзи на очи да го вземем със самолета за Европа,( беше товарен полет) ,само и само да се махне от Юримие,град близо до границата.Беше арестуван само защото си беше позволил да снима как се прави хляб,пече в техните пещи,и някакви “невинни” за европееца неща,но свръх секретни за местните.Какво е преживял в ареста,е само загадка,но човека наистина беше ужасен.А защо не се чувствам спокоен в такива силно религиозни държави,( Пакистан,Саудитска Арабия- особено,) ,защото там можеш да “изчезнеш”…ей така….и никой няма да разбере….

  10. Стойчо каза:

    Отзивите за Иран в нашия сайт по принцип са противоречиви 🙂

Leave a Reply