окт. 06 2010

Сараево – един различен (от моя) поглед

Published by at 9:00 under Девора,Сараево

Днес ви представям любимият ми вид пътеписи – пътепис за място, където аз самият съм бил, но с тотално различна гледна точка. Най-интересното в случая е, че авторът има буквално същите като мен наблюдения в детайлите, но напълно различно отношение към разглежданото място. Представям ви Девора и нейното

Сараево

Смесицата от сръбска реч и фереджета ми подейства малко стряскащо! Къде, за Бога, бях попаднала? Сараево, Сараево – крещяха всички табелки по пътя. Босна и Херцеговина за мен е страна, която е абсолютно побъркана, но пък успешно съществуваща. Можете ли да си представите съчетание от чевапчичи като нацинално ястие и ислям като официална религия. Ако не можете, бягайте към Сараево – там ще откриете точно тази реалност.

Чевапи – Босна и Херцеговина

Чевапи

Башчаршия, Сараево – Босна и Херцеговина

Башчаршия

Пътувайки из Босна и съзерцавайки красивите горски релефи (на много места обилно обсипани с боклук), надавах ухо и на разказа на нашия екскурзовод. Оказа се, че Босна е била една от малкото държави, които са приели доброволно исляма. Когато османците дошли да завладяват, тук нямало кой знае какво за разрушаване (за разлика от България например) и съвсем в разрез с практиката, която познаваме ние, те започнали да строят мостове, административни сгради и училища, които, очевидно, са спечелили сърцата на босненци.

Сараево, Босна и Херцеговина
Бегова джамия – Башчаршия, Сараево

Бегова джамия на Башчаршия в Сараево

Навлизайки в Сараево и отпивайки от минералната вода, която си купихме още в Мостар, всичко ни разказва за някогашната слава на този “олимпийски град” – от билбордите до етикета на бутилката. Някога, когато това е било факт и маса народ се е изсипала, за да гледа спортните състезания, Сараево бил красиво място. Поне според разказа на някои познати. За мен, обаче, Сараево е ужасен и мрачен град, задъхващ се под грозни и сиви сгради, опиращ се на някогашната си слава. Старият град, който беше наша първа и последна спирка преди завръщането ни у дома, е очарователен и красив, за разлика от модерното си разширение.

Възстановяване на сградите – Сараево

Възстановяване на сградите

Дългите и широки улички, на които се продават бижута и текстил, храна и сувенири, са разнообразни и привлекателни. Най-силно впечатление ми направи магазин за ръчно изплетени дрехи и аксесоари, които бяха на баснословни цени и поради тази причина не успях да се сдобия с някакъв уникат от авторката на тези красиви неща. На друго място пък видяхме закачливи надписи по всякакви видове тениски, като дори тук Farmville манията беше оставила своите зеленикави следи.

Башчаршия, Сараево – Босна и Херцеговина

Башчаршията в Сараево

Какво е светът без Farmwille? – Башчаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Какво е светът без Farmwille? Пустиня, истинска пустиня… 😉

Храната в Сараево (предполагам и навсякъде в Босна)

е вкусна, а порциите са повече от задоволителните. Хората са отзивчиви, гостоприемни (би било противопоказно за бизнеса им, ако не бяха, така че това не е някаква новина), а заведения има най-различни, така че можете да пробвате вскякави вкусотии. Ние специално хапнахме малко сръбска скара под формата на чевапчичи с питка и лук, а после се преместихме в съседното заведение за малко баклава и туллумбички. Тук, както в Черна гора и Хърватска, сервират кафето с голяма чаша вода (не като у нас – в ракиена), така че с малко ресурси ще задоволите някои основни физиологични нужди. Ако пък искате халва или други сладкарски специалитети за у дома, има достатъчно дюкянчета, от които да си закупите прилично количество за цялото семейство.

Католическата катедрала в Сараево, Босна и Херцеговина

Католическата катедрала в Сараево

В Сараево историческите забележителности съжителстват в непосредствена близост до модерните магазини за дрехи и козметика, така че има по нещо за всеки туристически вкус. Дори да не знаете сръбски, все някак ще се оправите с комуникацията, така че няма да имате никакви грижи да си подсигурите най-доброто прекарване според личните ви желания. В този град, за разлика от Мостар, има някакво движение за реставриране на старите сгради и много се надявам то да обгърне възможно най-много здания.

Бошняшката (мюсюлманската) махала в Сараево, Босна и Херцеговина

Бошняшката махала

В столицата на Босна останахме пак съвсем малко време, но пък достатъчно, за да придобия първо впечатление. Влязох в Босна и Херцеговина и не бях много положително настроена. Вярно, че очакванията ми до някаква степен се сбъднаха, но имаше и неща, които ме изненадаха приятно – като храната и отношението например. Едва ли скоро бих отишла в Босна за второ впечатление, но пък вие не се оставяйте да останете само с моето първо 😉

п.п.

Мислиш, че аз съм сладък? Ела да видиш татко ми! – Сараево, Босна и Херцеговина

Мислиш, че аз съм сладък? Ела да видиш татко ми!

Автор: Девора

Снимки: авторът

Още снимки от Босна и Херцеговина:

Други разкази свързани със Сараево – на картата:

Сараево


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Сараево – един различен (от моя) поглед”

  1. домосед каза:

    Какво им е неислямското на кебапчетата?

  2. Стойчо каза:

    Имам известно подозрение какво е имала пред вид – мисля, че не е усетила, че кебапчетата не са от свинско месо:)
    Наистина кухнята е забелижителна, защото това е познатата ни сръбска скара, но с телешко и пилешко 🙂 Моя милост осве кебапчета (точно като на снимката – увити в питка и с много кромид) така добра ма’аше шишчета (телешки), че ушите му плющяха 🙂

  3. жорж каза:

    Привет.
    Аз минах през Босна и през двата града през юли и не видях никъде боклуци по пътя. Напротив всичко беше много по-добре от нашата действителност за съжаление при положение, че водиха и война скоро. Не съм се шокирал от вида на забрадки и тем подобни. Наистина бяха интересни градове, но едва ли струва за повторно посещение в близко бъдеше. И аз похапнах чивапчици и останах много доволен от съотношение цена-количество-вкус

  4. Стойчо каза:

    Аз обаче съм съгласен с Девора, че е доста мръсно – покрай шосето почти навсаякъде имаше хвърлени бутилки, хартии и разни такива.

    Но на мен и Сараево и изобщо Босна и Хревеговина невероятно много ми харесаха. Сараево е точно в град в който ми се ходи да пия кафе 🙂 (Другият такъв град е Виена 🙂
    Е, това е въпрос на лично усещане, но Сараево заслужава да идеш, за да седнеш и да пиеш кафе там 🙂

  5. Антония каза:

    Много беше мръсно в БиХ. Ние не успяхме да си направим резервация в района на Дубровник и затова отседнахме в Неум – уж 4-звезден хотел, а наоколо разхвърляни торби с боклук, преливащи контейнери по централната алея, захабени и западнали заведения… Наистина много мръсно, по-зле дори от България.

    А причината, поради която АЗ не харесах БиХ, бяха тъпите им катаджии и абсолютно свинските номера, които въртяха. Стойчо се е оплаквал, че в Хърватска го глобили за нарушение, помня, че и cx беше пострадал за превишаване на скоростта… което е ОК, защото наистина сте нарушавали правилата. Лично нас нито веднъж не ни спираха нито в Черна гора, нито в Хърватска, нито в Сърбия, мъж ми кара изключително предпазливо, спазва всички указания (колкото и идиотски да са), няма причина да се заяде някой с него. А и почти не видяхме полиция по улиците, мисля, че само веднъж ги мернахме на изхода на Дубровник.

    Е, в БиХ бяха на всеки 200 метра, а едни от тях се опитаха да ни изнудват. Караме по един склон, максимално разрешената скорост е 70 км/ч, но понеже склонът завършва със завой без видимост мъж ми поддържа 60 км/ч за всеки случай. Завива и изненада – знак, че ограничението е 50 км/ч СЛЕД завоя, а на 5 метра от знака заседнали катаджии. Тото вече беше намалил до 54 км/ч (държах GPS в ръцете си и знам с абсолютна сигурност това, а можех и да извадя данните и за ченгетата), а докато стигне до ченгетата беше и под 50 к/ч вече. Въпреки това те го спряха, извадиха някакъв ужасно стар радар и показаха, че според него скоростта ни била 92 км/ч!!! След което измъкнаха ламинирана табличка (!!!), в която пишеше, че при превишаване на скоростта с повече от 30 км/ч глобата била 1000 конвертируеми марки (500 евро), „какво ще правим сега, а?“ попитаха.

    Радарът нямаше обозначение за час (кога точно са засекли въпросната скорост от 92 км/ч), а аз бях много ядосана… и като се разкрещях! „Корупция, измамници, как не ви е срам, бе, ще се обадя на посолството, ще повикам медиите как изнудвате туристите, и това ми било полиция“… на български, разбира се, обаче важните думи са същите и на сръбски. Катаджиите подвиха опашка и ни махнаха с ръка „Махайте се“. Така се бях разтреперала, че още ми държи влага.

    Btw наистина имаше страшно много ченгета по пътищата в БиХ. И всичките бяха в засада. Много ориенталско поведение, много. А аз с моите идеи, че е крайно време нашият край на Европата да вземе и да се цивилизова… не вирея на подобно място добре. Затова Хърватска ДА, Словения ДА, дори Черна гора и Сърбия са по-ДА от БиХ, които окичих с „НЕ, никога повече там, да си гледат работата“.

  6. Антония каза:

    А Сараево иначе изглеждаше ОК на пръв поглед. Ние бяхме само един ден в града, централната част ми стана симпатична, кафенетата са добре и сигурно щях да харесам града, ако не бърках така ляво и дясно 🙂 Защото нали играя ролята на навигатор, давам указания на мъж ми „След 100 метра пътят се разклонява като виличка, ние поемаме най-вдясно“, а всъщност трябваше да кажа „Най-вляво“, защото с дясната маневра се забихме в мюсулманската махала. И се оказахме на един хълм, целият опасан с тесни еднопосочни улички, всички карат като ненормални, спират където си искат, отнемат предимство, пешеходците ходят като мухи без глави по пътя, някакви имами завиха от минаретата, имаше открити канавки с мръсна вода в тях… А, бе тотална мизерия. Въртяхме се близо час докато излезем от капана, защото се оказа, че за капак GPS-ът се опитва да ни прекара с колата по едни стълбища 🙂 И след тези премеждия нямаше начин да харесам Сараево, съжалявам. Въпреки всичките скари-бири 🙂

  7. Стойчо каза:

    „„След 100 метра пътят се разклонява като виличка, ние поемаме най-вдясно“, а всъщност трябваше да кажа „Най-вляво“, защото с дясната маневра се забихме в мюсулманската махала.“

    Имах абсолютно същия случай – излизането в посока към Вишеград, нали?

    Картата на GPS-a за района ми е доста стара (пък и „сваляна“ 😉

    Но никакви проблеми не съм имал с ченгетата в Босна – още повече, че седяха на същите места, на които биха стояли и българските им колеги (т.е.навика да ги надушвам влезе в употреба). А за Хърватска – бях виновен, но мен и в България невинен не ме глобяват

  8. Вили каза:

    „И се оказахме на един хълм, целият опасан с тесни еднопосочни улички, всички карат като ненормални, спират където си искат, отнемат предимство, пешеходците ходят като мухи без глави по пътя, някакви имами завиха от минаретата, имаше открити канавки с мръсна вода в тях…“
    🙂 🙂 🙂 Я, колко живописно!
    Eee, хубава работа – нали сте били на пътешествие, не на бал?! Наслаждавайте се на емоциите, които си ги нямаме в България, бе хора! 🙂

  9. Антония каза:

    Ама ние бяхме на пътуване из ЕВРОПА, не в дивия Ориент 🙂 Исках чисто, подредено, цивилизовано, а не някакъв мърляв хаос. И когато реалността не отговаря на очакванията и настройката ти… ясно защо човек остава разочарован 😉

  10. Стойчо каза:

    Айде сега, точно на теб ли трябва да обяснявам, че ЕВРОПА започва оттатък Караванкен? Босна поне е красива и чаровна 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version