окт. 06 2010
Сараево – един различен (от моя) поглед
Днес ви представям любимият ми вид пътеписи – пътепис за място, където аз самият съм бил, но с тотално различна гледна точка. Най-интересното в случая е, че авторът има буквално същите като мен наблюдения в детайлите, но напълно различно отношение към разглежданото място. Представям ви Девора и нейното
Сараево
Смесицата от сръбска реч и фереджета ми подейства малко стряскащо! Къде, за Бога, бях попаднала? Сараево, Сараево – крещяха всички табелки по пътя. Босна и Херцеговина за мен е страна, която е абсолютно побъркана, но пък успешно съществуваща. Можете ли да си представите съчетание от чевапчичи като нацинално ястие и ислям като официална религия. Ако не можете, бягайте към Сараево – там ще откриете точно тази реалност.
Чевапи
Башчаршия
Пътувайки из Босна и съзерцавайки красивите горски релефи (на много места обилно обсипани с боклук), надавах ухо и на разказа на нашия екскурзовод. Оказа се, че Босна е била една от малкото държави, които са приели доброволно исляма. Когато османците дошли да завладяват, тук нямало кой знае какво за разрушаване (за разлика от България например) и съвсем в разрез с практиката, която познаваме ние, те започнали да строят мостове, административни сгради и училища, които, очевидно, са спечелили сърцата на босненци.
Сараево, Босна и Херцеговина
Бегова джамия на Башчаршия в Сараево
Навлизайки в Сараево и отпивайки от минералната вода, която си купихме още в Мостар, всичко ни разказва за някогашната слава на този “олимпийски град” – от билбордите до етикета на бутилката. Някога, когато това е било факт и маса народ се е изсипала, за да гледа спортните състезания, Сараево бил красиво място. Поне според разказа на някои познати. За мен, обаче, Сараево е ужасен и мрачен град, задъхващ се под грозни и сиви сгради, опиращ се на някогашната си слава. Старият град, който беше наша първа и последна спирка преди завръщането ни у дома, е очарователен и красив, за разлика от модерното си разширение.
Възстановяване на сградите
Дългите и широки улички, на които се продават бижута и текстил, храна и сувенири, са разнообразни и привлекателни. Най-силно впечатление ми направи магазин за ръчно изплетени дрехи и аксесоари, които бяха на баснословни цени и поради тази причина не успях да се сдобия с някакъв уникат от авторката на тези красиви неща. На друго място пък видяхме закачливи надписи по всякакви видове тениски, като дори тук Farmville манията беше оставила своите зеленикави следи.
Башчаршията в Сараево
Какво е светът без Farmwille? Пустиня, истинска пустиня… 😉
Храната в Сараево (предполагам и навсякъде в Босна)
е вкусна, а порциите са повече от задоволителните. Хората са отзивчиви, гостоприемни (би било противопоказно за бизнеса им, ако не бяха, така че това не е някаква новина), а заведения има най-различни, така че можете да пробвате вскякави вкусотии. Ние специално хапнахме малко сръбска скара под формата на чевапчичи с питка и лук, а после се преместихме в съседното заведение за малко баклава и туллумбички. Тук, както в Черна гора и Хърватска, сервират кафето с голяма чаша вода (не като у нас – в ракиена), така че с малко ресурси ще задоволите някои основни физиологични нужди. Ако пък искате халва или други сладкарски специалитети за у дома, има достатъчно дюкянчета, от които да си закупите прилично количество за цялото семейство.
Католическата катедрала в Сараево
В Сараево историческите забележителности съжителстват в непосредствена близост до модерните магазини за дрехи и козметика, така че има по нещо за всеки туристически вкус. Дори да не знаете сръбски, все някак ще се оправите с комуникацията, така че няма да имате никакви грижи да си подсигурите най-доброто прекарване според личните ви желания. В този град, за разлика от Мостар, има някакво движение за реставриране на старите сгради и много се надявам то да обгърне възможно най-много здания.
Бошняшката махала
В столицата на Босна останахме пак съвсем малко време, но пък достатъчно, за да придобия първо впечатление. Влязох в Босна и Херцеговина и не бях много положително настроена. Вярно, че очакванията ми до някаква степен се сбъднаха, но имаше и неща, които ме изненадаха приятно – като храната и отношението например. Едва ли скоро бих отишла в Босна за второ впечатление, но пък вие не се оставяйте да останете само с моето първо 😉
п.п.
Мислиш, че аз съм сладък? Ела да видиш татко ми!
Автор: Девора
Снимки: авторът
Още снимки от Босна и Херцеговина: 
Други разкази свързани със Сараево – на картата:
Сараево
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Related posts:
Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево
Пътешествие из Европа (4): От Локрум през Сараево към София
До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево
Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
Бургас – Клагенфурт(4): Пале, Горажде и Сараево
Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина
Армения (3): Манастир Гегхард – поглед отвън
Hi, Stela – краткият поглед на случаен чужденец в България
София – любов от пръв поглед
Косово в деня на независимостта си (2): Поглед от Скопие
Косово в деня на независимостта си(1): Поглед от Прищина
Съвети за пътуване: Босна и Херцеговина
10 коментара
Какво им е неислямското на кебапчетата?
Имам известно подозрение какво е имала пред вид – мисля, че не е усетила, че кебапчетата не са от свинско месо:)
Наистина кухнята е забелижителна, защото това е познатата ни сръбска скара, но с телешко и пилешко 🙂 Моя милост осве кебапчета (точно като на снимката – увити в питка и с много кромид) така добра ма’аше шишчета (телешки), че ушите му плющяха 🙂
Привет.
Аз минах през Босна и през двата града през юли и не видях никъде боклуци по пътя. Напротив всичко беше много по-добре от нашата действителност за съжаление при положение, че водиха и война скоро. Не съм се шокирал от вида на забрадки и тем подобни. Наистина бяха интересни градове, но едва ли струва за повторно посещение в близко бъдеше. И аз похапнах чивапчици и останах много доволен от съотношение цена-количество-вкус
Аз обаче съм съгласен с Девора, че е доста мръсно – покрай шосето почти навсаякъде имаше хвърлени бутилки, хартии и разни такива.
Но на мен и Сараево и изобщо Босна и Хревеговина невероятно много ми харесаха. Сараево е точно в град в който ми се ходи да пия кафе 🙂 (Другият такъв град е Виена 🙂
Е, това е въпрос на лично усещане, но Сараево заслужава да идеш, за да седнеш и да пиеш кафе там 🙂
Много беше мръсно в БиХ. Ние не успяхме да си направим резервация в района на Дубровник и затова отседнахме в Неум – уж 4-звезден хотел, а наоколо разхвърляни торби с боклук, преливащи контейнери по централната алея, захабени и западнали заведения… Наистина много мръсно, по-зле дори от България.
А причината, поради която АЗ не харесах БиХ, бяха тъпите им катаджии и абсолютно свинските номера, които въртяха. Стойчо се е оплаквал, че в Хърватска го глобили за нарушение, помня, че и cx беше пострадал за превишаване на скоростта… което е ОК, защото наистина сте нарушавали правилата. Лично нас нито веднъж не ни спираха нито в Черна гора, нито в Хърватска, нито в Сърбия, мъж ми кара изключително предпазливо, спазва всички указания (колкото и идиотски да са), няма причина да се заяде някой с него. А и почти не видяхме полиция по улиците, мисля, че само веднъж ги мернахме на изхода на Дубровник.
Е, в БиХ бяха на всеки 200 метра, а едни от тях се опитаха да ни изнудват. Караме по един склон, максимално разрешената скорост е 70 км/ч, но понеже склонът завършва със завой без видимост мъж ми поддържа 60 км/ч за всеки случай. Завива и изненада – знак, че ограничението е 50 км/ч СЛЕД завоя, а на 5 метра от знака заседнали катаджии. Тото вече беше намалил до 54 км/ч (държах GPS в ръцете си и знам с абсолютна сигурност това, а можех и да извадя данните и за ченгетата), а докато стигне до ченгетата беше и под 50 к/ч вече. Въпреки това те го спряха, извадиха някакъв ужасно стар радар и показаха, че според него скоростта ни била 92 км/ч!!! След което измъкнаха ламинирана табличка (!!!), в която пишеше, че при превишаване на скоростта с повече от 30 км/ч глобата била 1000 конвертируеми марки (500 евро), „какво ще правим сега, а?“ попитаха.
Радарът нямаше обозначение за час (кога точно са засекли въпросната скорост от 92 км/ч), а аз бях много ядосана… и като се разкрещях! „Корупция, измамници, как не ви е срам, бе, ще се обадя на посолството, ще повикам медиите как изнудвате туристите, и това ми било полиция“… на български, разбира се, обаче важните думи са същите и на сръбски. Катаджиите подвиха опашка и ни махнаха с ръка „Махайте се“. Така се бях разтреперала, че още ми държи влага.
Btw наистина имаше страшно много ченгета по пътищата в БиХ. И всичките бяха в засада. Много ориенталско поведение, много. А аз с моите идеи, че е крайно време нашият край на Европата да вземе и да се цивилизова… не вирея на подобно място добре. Затова Хърватска ДА, Словения ДА, дори Черна гора и Сърбия са по-ДА от БиХ, които окичих с „НЕ, никога повече там, да си гледат работата“.
А Сараево иначе изглеждаше ОК на пръв поглед. Ние бяхме само един ден в града, централната част ми стана симпатична, кафенетата са добре и сигурно щях да харесам града, ако не бърках така ляво и дясно 🙂 Защото нали играя ролята на навигатор, давам указания на мъж ми „След 100 метра пътят се разклонява като виличка, ние поемаме най-вдясно“, а всъщност трябваше да кажа „Най-вляво“, защото с дясната маневра се забихме в мюсулманската махала. И се оказахме на един хълм, целият опасан с тесни еднопосочни улички, всички карат като ненормални, спират където си искат, отнемат предимство, пешеходците ходят като мухи без глави по пътя, някакви имами завиха от минаретата, имаше открити канавки с мръсна вода в тях… А, бе тотална мизерия. Въртяхме се близо час докато излезем от капана, защото се оказа, че за капак GPS-ът се опитва да ни прекара с колата по едни стълбища 🙂 И след тези премеждия нямаше начин да харесам Сараево, съжалявам. Въпреки всичките скари-бири 🙂
„„След 100 метра пътят се разклонява като виличка, ние поемаме най-вдясно“, а всъщност трябваше да кажа „Най-вляво“, защото с дясната маневра се забихме в мюсулманската махала.“
Имах абсолютно същия случай – излизането в посока към Вишеград, нали?
Картата на GPS-a за района ми е доста стара (пък и „сваляна“ 😉
Но никакви проблеми не съм имал с ченгетата в Босна – още повече, че седяха на същите места, на които биха стояли и българските им колеги (т.е.навика да ги надушвам влезе в употреба). А за Хърватска – бях виновен, но мен и в България невинен не ме глобяват
„И се оказахме на един хълм, целият опасан с тесни еднопосочни улички, всички карат като ненормални, спират където си искат, отнемат предимство, пешеходците ходят като мухи без глави по пътя, някакви имами завиха от минаретата, имаше открити канавки с мръсна вода в тях…“
🙂 🙂 🙂 Я, колко живописно!
Eee, хубава работа – нали сте били на пътешествие, не на бал?! Наслаждавайте се на емоциите, които си ги нямаме в България, бе хора! 🙂
Ама ние бяхме на пътуване из ЕВРОПА, не в дивия Ориент 🙂 Исках чисто, подредено, цивилизовано, а не някакъв мърляв хаос. И когато реалността не отговаря на очакванията и настройката ти… ясно защо човек остава разочарован 😉
Айде сега, точно на теб ли трябва да обяснявам, че ЕВРОПА започва оттатък Караванкен? Босна поне е красива и чаровна 🙂