окт. 02 2010
СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди)
Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо?
А сега – приятно четене:
СтоБ! Тук е!!!
Стобски пирамиди
22 септември… Ден на Независимостта… Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник… То си е истина, че от нас нищо не зависи… :)))))) Честито, българи… Един ден почивка… (за какво по напред)… Ами, да! По-близо до слънцето… Онова, есенното – топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни… Яхваме „Ямахата“… Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм…“ И смехът, щастлив от едно очакване… :)))))))) Моят 22 септември… (Оооо, толкова „независима“ се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник…) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, „друже тука… Нов път в тези канари“ Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда… Сега!!!
– СтоБ!!! – Да спираме ли!? – Неее!!! Пирамидите… – Е, до Египет през Перник…. ;))) – Нееее!!! Нашите си – СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател… Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!!
Къщите на село Стоб
Пръснатите долу къщички е селцето Стоб… На 7 км от разклона за Рилския манастир… А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите… Нагоре вървяха толкова много хора – от бебета носени на ръце до пъргави старци… 🙂 Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх… (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението – Внимавайте, пътят е опасен… – ни се довери и пусна… Ех, тия рокери… 🙂 Бръмммм…
Край село Стоб
Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук… (Не! От тук – <3)
Красива… Пъстра… Сенчеста… Тиха… Осеяна с кокетни пейки… Аха, да се задъхаш и хоп – пейчица!!! 🙂
Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ… всичко останало са пътеки за връщане…
С годините се научих да се обръщам и назад… Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)… Но пълнех „раницата си“ само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ… (мисли, прокрадващи се… в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си 🙂 Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим – па га погледна – я съм си само одил 🙂 🙂 🙂 :): )))))) Та и аз така!!!
Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези „странности“ от кал, вятър, вода и време… Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите… А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! 🙂
Автор: Адриана Зарева
Снимк: авторът
Още снимки от България: 
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Related posts:
2 коментара
Леле-е-е-е! Каква красота! Браво Адриана! Невероятно интересно си го разказала, а снимките разказват повече и от теб. Много се изкефих на „импресията“. Благодаря за удоволствието.
Много красиво на тези Стобски пирамиди! Браво за споделеното и за доброто поднасяне- преживяване и снимки!