СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди)

Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо?

А сега – приятно четене:

СтоБ! Тук е!!!

Стобски пирамиди

22 септември… Ден на Независимостта… Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник… То си е истина, че от нас нищо не зависи… :)))))) Честито, българи… Един ден почивка… (за какво по напред)… Ами, да! По-близо до слънцето… Онова, есенното – топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни… Яхваме “Ямахата”… Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм…” И смехът, щастлив от едно очакване… :)))))))) Моят 22 септември… (Оооо, толкова “независима” се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник…) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, “друже тука… Нов път в тези канари” Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда… Сега!!!

– СтоБ!!! – Да спираме ли!? – Неее!!! Пирамидите… – Е, до Египет през Перник…. ;))) – Нееее!!! Нашите си – СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател… Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!!

Къщите на село Стоб

Пръснатите долу къщички е селцето Стоб… На 7 км от разклона за Рилския манастир… А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите… Нагоре вървяха толкова много хора – от бебета носени на ръце до пъргави старци… 🙂 Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх… (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението – Внимавайте, пътят е опасен… – ни се довери и пусна…  Ех, тия рокери… 🙂  Бръмммм…

Край село Стоб

Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук… (Не! От тук – <3)

Красива… Пъстра… Сенчеста… Тиха… Осеяна с кокетни пейки… Аха, да се задъхаш и хоп – пейчица!!! 🙂

Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ… всичко останало са пътеки за връщане…

С годините се научих да се обръщам и назад… Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)… Но пълнех “раницата си” само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ… (мисли, прокрадващи се… в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си 🙂 Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим – па га погледна – я съм си само одил 🙂 🙂 🙂 :): )))))) Та и аз така!!!

Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези “странности” от кал, вятър, вода и време… Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите… А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! 🙂

Автор: Адриана Зарева

Снимк: авторът

Още снимки от България:

[Show as slideshow]

1 2 ... 17 ►

Please follow and like us:

Related posts:

Кътинските пирамиди за ден Руенски и Рилски манастир Перник – най-ужасният ;) град в България ;) Прилеп (5): Mанастир Трескавец – сбогуване Самоков, около него и връх Мусала Из Родопите: Бачково – Бяла Черква, с. Косово – Персенк – Чудни Мостове – Забърдо Разбоище и Разбоишкия манастир До връх Руй (22.09.2010 г.) От Драгоман през Несла и Врабча до Трън и ждрелото на Ерма Прилеп (2): Зрзе Рила – в търсене на щастието Разходка из Лозенската планина, а не Лозенецката ;)

   Изпрати пътеписа като PDF