сеп 20 2010

С мерцедес из Африка (4): Демократична република Конго

Днешният пътепис ще ни отведе до вероятно най-бедната държава на Земята – Демократична република Конго. Вече бяхме в Бурунди, Руанда и Уганда, но днес ще отидем на място, в сравнение с което Бурунди е център на просветата и просперитета. Приятно четене и помнете, че винаги може и по-зле (казвам го оптимистично):

С мерцедес из Африка

(Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда

Част 4: ДР Конго (Заир)

Демократична република Конго или доскоро позната в България и по света като Заир. Един бог знае как ще е следващото име на тази държава. Оказа се, че имената се сменят с всяка следваща нова власт и Заир било отхвърлено след свалянето на Мобуто Сесе Секо. За тази „приятна” личност има доста изписани и книги и статии. „Царувал” авторитарно и кърваво близо 40 години, натрупал лично състояние повече от милиард $, същевременно докарал голямата си и богата на ресурси страна до неимоверна мизерия. С подкрепата на Уганда, Бурунди и Руанда 1997 бива свален от власт и изпратен в изгнание първо в Того, след това в Мароко. Малко след това умира от рак.

Постколониална Африка е пълна с примери за такива тирани. Някой дори все още са на власт като в Зимбабве. Много от тях са били герои за народите си, но в последствие стават техен кошмар. Или както се казва – „how a hero turned bad”, „как героя стана лош”. Общо взето не е изненада, че подтисканото, необразовано местно население няма изградени структури и обучени хора да се самоуправлява, след като белите си тръгват. Освен това повечето африкански страни са доста богати на различни природни ресурси и е доста лесно новоиздигналата се власт да се самозабрави „бъркайки в меда”. Обясними са и множеството кървави преврати, след които нищо не се променя –все пак има доста голяма опашка желаещи за кацата.

Път в Конго

Път в Конго

Да оставим на страна моите геополитически разсъждения за континета и да се върнем на конкретното ми пътуване.

Свалянето на Мобуто дава и начало на Първата Конгоанска Война, а година по-късно започва и Втората Конгоанска Война. Втората е най-кървавата война след Втората Световна Война с жертви над 5.4 млн човека (По някои данни броят на жертвите надминава 9 милиона – ще потърся линк. Бел.Ст.) Въпреки примирието установено 2003 в източните части и до днес не е спокойно и има спорадични въоръжени конфликти. Що се отнася до жените в Източно Конго – изнасилванията и сексуалните изстъпления са все още ненаказано ежедневие.

Моя милост представете си се запътваше именно към източната част на страната и по-точно граничен пункт село Бунагана и последваща спирка град Гома.

Село в Конго

Село

Аз си знаех, че Конго няма да е конвенционално преживяване,

но още от границата се започна с филма и до напускането на страната сякаш не живеех в нормалния свят, а в някаква паралелна изкривена реалност. Та значи още в Уганда няколко километра преди Бунагана се усети, че напускаме цивилизацията. Пътищата поизчезнаха и асфалт в следващите 3 дни щях да забравя какво е.

Стигнахме до една козя пътека с една дървена порта ( с подобни се заграждат пасищата у нас) и ни казаха това е то, след тази порта сте в Конго. Заклевам се по-екзотична граница не съм си и представяла. Върволица хора пренасяха къде на ръце, къде с ръчни колички, къде на нещо като дървено колело каквото сварят – в Конго всичко е дефицит. Една бабичка им помагаше с портата с/у дребни пари или нищо, зависи от минаващия. Наоколо обикаляха войници с калашници, черни пластмасови очила, гледайки лошо и строго над тях.

Велосипед, ДР Конго (Заир)

Дървен велосипед

Предупредиха ни да не си помисляме да изваждаме апаратите тук, понякога стреляли и без предупреждение. Закопах си апарата най-отдолу в раницата и гледах да не се зазяпвам много по военните. Нали знаете не е хубаво да те набележат в подобни ситуации. Всичкия народ си минаваше като у дома си, а нас подкараха към една полуразрушена сграда със счупени до един прозорци. Това било граничния контрол. Сложиха ни да седнем на 2 столчета, до един вързан с белезници за някаква тръба местен престъпник, а Емануел се затвори в стаята с един военен и каза да си траем. Той щял да ни подготви документите. По мое сведение 30$ струваше визата. В един момент Емануел ни извика в стаята. Застанахме прави (като ученици пред другарката) с/у бюрото, на което седеше митничаря. С нескрит сексуален интерес онзи разпита гида ни каква съм, какъв ми е спътника ми. Не знам всичко, за което си говориха около 30 мин, просто Емануел не искаше да ми го преведе и се червеше дори под черната си кожа. Викам си на акъла – чудно стартираме. След като задоволи любопитството си типа рече 50$ давайте и ще ви пускам. Аз ахаааа да възроптая, ама как така нали само 30$ и Емануел ме погледна кръвнишки млъквай и давай парите, че да се махаме. Спомних си, че тук корупцията е национален спорт и явно не е безопасно да се противим за 20$ отгоре.

По пътя – ДР Конго (Заир)

По пътя

Тъкмо извадихме парите и човека започна да ни пише визите ( мдаа пишат се на един голям син лист размер А4) и в стаята нахълта един високомерен тип облечен в скиорско яке! На екватора! Верно навън пръскаше дъжд, ама си беше над 35С както и да го погледнеш. По-късно мисля открих някаква закономерност ( не мога да бъда сигурна дали съм 100% права де), но май пухените якета издаваха класова принадлежност и високо място в някоя от местните йерархии. Та влезе същия този, изгледа ни отгоре до долу и попита нещо околните. Със нескрито страхопочитание те му отговриха и се разбра, че това е ШЕФА. Последваха още 30 минути разговор по мой адрес. Вече взе да ми става некомфортно. После погледна стърчащите $, които първия митничар се беше опитал да скрие под листове хартия и тотално загуби интерес към мен. Благодаря ти боже, доларите са си долари и винаги са по-интерсни от някаква си там туристка. Измъкнахме се от стаичето със скъпоценните визи и бегом към Моузес и колата. Питах после пак оттук ли ще излизаме – аа не казаха, от друга граница по-голяма и откъдето минават туристите. Тази била някаква селска и непосещавана, но пък ни била по път. Леко си отдъхнах.

В колата вече се усещаше, че:

1. Моузес си е у дома

2. човешкият живот в Конго не е много ценен

Умиротворителни сили на ООН, ДР Конго (Заир)

Умиротворителни сили на ООН

Мерцедесът хвърчеше като луд по калната пътека, гордо претендираща да е м/уградски път. Хора по пътеката имаше хиляди, но никой не им обръщаше внимание и не се и опитваше да ги пази. Питах Моузес, ами ако блъснеш някой. А той ми се ухили – Ами нищо… те да си се пазят.

Страната изглеждаше сюрреалистично бедна и мизерна. Дори Бурунди беше в пъти по-напред.

И най-бедното индийско гето е по-добро, абе много ми е трудно да опиша колко е бедно и изостанало там. Дори нямаха истински колела, а само дървени такива (има ги на снимките). През километър, два имаше или военни постове или полиция. Военните подмихавахме с респект и без много да ги гледаме – все пак имаха калашници и сякаш знаеха как ги ползват. Полицията беше шумно освирквана и овиквана от Моузес – той им бил началник на всичките и нищо не можели да му направят. Явно в областта го знаеха, беше богат и законите за него бяха по-различни. Казвам областта, защото в Конго явно има официална власт в Киншаса, ама на 5000 км по въздух, става малко … Бог високо, цар далеко. А си имаха и местна областна власт. Имаха си и някаква неофициална власт на имащите пари, на имащите някаква, каквато и да е власт и отделно на някакво племенно ниво – разбирай тип „краля на селото”. Изобщо сложна и разклонена йерархична система, но пък изглеждаше много важно да се съблюдава и да се отдава почит/рушвет на съответния по-висшестоящ. Разбира се на върха на пирамидата са имащите калашник…

По едно време в една махала пред нас появи камион на ООН с мироопазващи сили – какво мироопазваха не е ясно, щото нищо не беше по-опазено отпреди да дойдат. Само дето едни пари сега се наливаха, за да миропазят уж. Та този камион по едно време удари рязко спирачки и от него наскачаха сините каски с все автомати и чудеса и затичаха напреко на улицата. Помислих си – е ся вече я втасахме и бях готова да залягам под седалката, ако се започне престрелка. Сега ми е смешно, щото се оказа, че бяха изтичали да си купят манго от една жена до пътя, но тогава си бях съвсем сериозна и доста поуплашена.

Калния път до Гома вървеше успоредно на границата с Руанда и от едната страна се виждаха хълмовете, от дугата поляни, възвишения и в далечината планински масив. Оказаха се вулканите ни. На едно място подмихаме обърната цистерна на пътя, а до нея войник с калашник по джапанки гледаше сериозно в стил „ е ся си ***** ” ;-)

Вулкан Нирагонго – ДР Конго (Заир)

Вулкан Нирагонго

С наближаването на града не се появиха никакви признаци на благоденствие. Нямаше и как да стане де, защото влезнахме от страната, която 2002 година беше залята с лава от изригналия Нирагонго.

Цялата нова история на Гома и провинция Северно Киву

се върти около изригналия и залял ги вулкан, Първата и Втората гражданска война и избягалите 1994 година от Руанда главорези хуту. Все събития в никакъв случай не спомагащи за нормалния и спокоен живот. Ние пристигнахме там по светло и бързаха да ни настанят в хотела преди да се стъмнило. Всеки хотел има въоръжена военна охрана, а нас ни казаха да избягваме излизането след смрачаване.

Край вулкана Нирагонго – ДР Конго (Заир)

Край вулкана

Щяхме да сме там 3 дни – 2 за вулкана и 1 за горила трека.

По първоначален план трябваше да сме там само за вулкана, а горилите да гледаме в Уганда. Но милия Кенеди беше решил, че е по-лесно да се сдобие с разрешение за трека в Конго, а и техния парк бил по-интерсен и по-естествен, и по по и най. Е как да не е натурален и необлагороден, като там туристи няма толкова много. А освен това наскоро бунтовнически групи бяха избили семейство горили с калашници, с цел да компрометират сегашното ръководство на парка и тяхната група да заеме този пост. Това с цел издигане в йерархията на хората имащи някаква власт (реф. по-горе).

Край вулкана Нирагонго – ДР Конго (Заир)

Край вулкана Нирагонго

Всъщност истина беше, че в Уганда разрешителното е 500$, а в Конго 300$, нищо че ние сме си платили на база 500$ за горила трек, що да не си прибере човека 2х200$ лесно, лесно. Започваше да става прекалено и да ми разваля настроението трайно.

Питахме кога ще се срещнем с Кенеди, ами той сега бил отсреща в Гисени, Руанда. Не се знаело ще идва ли в Конго, но в Гисени със сигурност ще ни покани на вечеря у тях. Не му искам вечерята искам си парите и яснота по въпроса с вулкана. Ей сега да се настаните и ще седнем да говорим и за вулкана казва малкия и ние се запътваме към стаите. Сградата на хотела е една 3 етажна основна къща и една едноетажна постройка отстрани. Казах си бре основната част изглежда поносимо, този път нали сме в Конго за нашите пари трябва да ни поглезят. Уви пак не бях познала … вкараха ни в задните постройки на едноетажната част, които изглеждаха необитаеми от поне 10 години. Осветление нямаше. Банята и тоалетната бяха външни, общи и не се заключваха. Вода всякаква липсваше. Ако искате вярвайте идеше ми да се разплача от безсилие. Може всичко да ми се е случвало когато пътувам сама, но поне винаги завися от себе си или природата в най-лош случай. Извиках Моузес и му показах в какво се очаква да нощуваме 3 вечери. Той вече знаеше колко пари сме платили и каза, че това е абсолютно безобразие и че Кенеди е мошеник и лъжец. Пое организирането на нов хотел (все пак сме на негова земя вече), но се оказа, че за тази вечер парите са дадени. Също така обаче, се оказа, че имат и далеч по-прилични стаи в настоящия ни хотел, които са пренебрежимо по-скъпи. Та преместихме се там със самостоятелна баня, осветление и течаща студена вода. Все още бяха занемарени и мръсни помещенията, но за 1 вечер ставаше.

Из Конго

Из Конго

После излязохме до бара на хотела да говорим за вулкана – тук вече чистосърдечно ни казаха, че нямаме шанс да изкатерим вулкана. От месеци насам не дават разрешителни. Едва ли причината беше изригването на съседния или серните изпарения, защото и подкупи не приемала управата на парка. Бях съсипана. Дойде и собственика на хотела и каза, че познава брата на кмета. Щял да звънне един два телефона и ако можел да направи нещо ще ни каже сутринта. То нещото можело и да струва малко, ама ние нали искаме вулкан. Искаме, искаме, ако трябва и кмета ще подкупим. Не се стигна дотам, щото май хотелиера се поизхвърли повечко и не ни потърси повече. Емануел каза, ние все пак утре да отидем в офиса на рейнджърите да им се молим, ако трябва и подкупим, а ние разбира се съгласихме. Но някак си виждах как езерото с жива лава, ще го гледам само на картинка … ;-(

Сутринта рано дойдоха и отидохме до новия ни хотел – чудно, малко, чисто хотелче с прекрасен изглед към езерото Киву, на същата цена като вчерашния. Добре де, Кенеди защо искаш всячески да разочароваш клиентите си ?!?

След това се отправихме към офиса на

парка Вирунга,

в чийто предели бяха вулканите и горилите. Чакахме пред заключените врати докато благоволят да ни приемат. После с „преклонени главици” си платихме първо за горилите, ми така де да видят склонни сме пари да даваме. И чак след това се започна пазарлъка за вулкана. В интерес на истината човека беше непреклонен – каза не, невъзможно. Опасно е и няма да ви пуснем. Аз почти пуснах сълзички, но и това не го умилостиви. Каза, елате след няколко месеца тогава евентуално ще сме отворили за изкачвания. Е дааа, на мен до Конго ми е удобно да идвам през ден, та няма проблем, ще наминавам да видя кога е отворен вулкана. Питаха ни защо не сме погледнали сайта на парка преди да дойдем и да видим, че е затворен от доста месеци насам. А де … хубав въпрос. Ами щото разчитахме за организацията на един алчен местен тип и незнайно защо очаквахме той да е честен и коректен, а не да ни лъже нагло до последно. По-късно рейнджъра, който ни беше водач при горилите спомена, че вулкана е затворен защото имало въоръжени групи, които се криели там и създавали проблеми на парка. Последно някакъв азиатец тръгнал нелегално с водачи нагоре и никога не се върнал. Колко е истина, колко не, не знам, ама лава езеро не видяхме. Но пък и нищо лошо не ни се случи.

Из Конго (Заир)

Из Конго

Остатъка от деня премина в обиколки на кратера от където беше изригнал Нирагонго 2002 и засъхналата лава. Там се появи някакъв сополив тинейджър, които поиска да сме му платели такса за местния крал, че се разхождаме по земите му :О Оооо ей, сега му дадох пари! Абсолютно не бях склонна да продължават да ме обират местни шмекери и или щях да се обърна и да си тръгна, или да продължа без пари. От кога пък засъхналата лава си имала и крал?! Питам гида: нали сте с президент в Киншаса, какви крале измислихте сега? Ами то тук селата имали и крале, но каза нещо на сополанкото и минахме „гратис”.

Парк Вирунга – Конго (Заир)

Парк Вирунга

Преди все се чудех как ще изригва 2 дни вулкан и хората толкова няма да се помръднат за тия 2 дни, ами ще се оставят да ги залее лавата. Оказа се, че вулканичната активност е била първоначално в основния кратер, но на 2-рия ден избива на място, което никой не предполага и е в единия от крайните квартали на Гома, на над 20 км от кратера. Горките хора … В тази част все още всичко беше от засъхнала лава – улиците, колибите, оградите.

Наобиколихме останалото от града и пазара … нищо ново смрад и мизерия, един призрачно изглеждащ, но май работещ УНИВЕРСИТЕТ! А аз още страдах по вулкана си, та ми беше все едно какво ще правя, щом няма да е катеренето до кратера.

Път в Конго (Заир)

По пътя

Вчерта легнахме раничко, че много рано сутринта щяха да ни вземат с джип за горила трека. Що не с мерцедеса? Обичахме си го вече ;-) Ами то пътя бил лош малко нагоре и затова с джип. Ахааа, щото досега беше хубав нали :-D

Горили в парка Вирунга – Конго (Заир)

Горили в парка Вирунга

Оказа се прекрасен е бил в сравнение с това, на което попаднахме на следващия ден. Малко след излизането от града се срещнахме с още един джип с 3-ма англичани и пикапа на рейнджърите водачи-пазачи. Потеглихме нагоре и 30 минути карахме по познатия черен кален път, но те в тази част Конго всичките са такива. Подминавахме селца и махали и тук вече познатото ни „музунгу” беше крещяно в прозорците ни и след нас, с такава сила сякаш се стараеха да си изплюят дробовете.

„Музунгу” на суахили означава бял човек и така ще бъдете наричани из цяла Източна Африка. Особено децата много обичат да подвикват „музунгу, музунгу”.

И както така си крещят около нас и ни махат като да сме английската кралица – джипа спря. Поглеждам аз напред и виждам огромни кални коловози и първия джип се носи с вратите напред в завоя. Пикапа с войниците засяда и почти се обръща пред нас, а нашия шофьор се чуди за какво са му късите и дълги скорости (не Моузес този път, той каза, че там не се качва)!?! Аз съм пред тотална клинична паника. Ако нещо се знае за мен, то е че изпитвам абсолютно неконтролиран и органичен страх от возене с кола, какво да говорим за офроуд. Имам няколко катастрофи като пътник и в момента в кола се чуствам сигурна само, ако карам аз. Та кошмара на кошмарите ми се материализираше пред мен. Очакваха ни 2 часа нагоре при такива условия. Първо се обърна нашия джип и като единствена жена ме качиха в кабината на пикапа, а спътника ми се качи на пейките при войниците отзад. После се обърна и другия джип, него трябваше да го изъкнем, че нямаше място за още 5 човека в каросерията. До горе се носехме наляво, нядясно, с врати и задница напред и настрани в завоите. Подскачахме по скали и камъни с различна големина. В някои участъци от едната ни страна имаше пропаст, от другата хора наредени покрай пътеката. Колчем пикапа поднесеше, ще ме прости господ, но се молех да е в посока хората, а не в пропастта ( ми да бягат в крайна сметка, то любопитството убило котката). След 2ч. видях една колиба пред нас, шефа на рейнджърите и шофьор най-сетне престана да „вай вай вай”-ка и каза, аааа днес успяхме. С треперещ глас питам: а случва ли се да не успявате. Ами зависело колко е валяло. Аз едва се свлякох от седалката, но явно съм имала призрачен вид + треперех доста, та ротата войници с калашниците стояха чинно и мирно да гледат уплашено бялата жена – ша мре ли, ша живей ли ;-) Пих вода, разходих се и се съвзех, че сериозен преход в джунглата ни чакаше да преследваме горилите.

Последва кратък инструктаж – нищо се не изхвърля в гората, нищо не се яде и пие при горилите, носи се маска когато сме при тях и не се доближават прекалено. Поехме към гората. Значи каквото казах за ходенето при шимпанзетата умножено по да кажем 5 беше тук. Един върви напред с мачете и сече непроходими храсталаци и фиданки. Влага, жега, насекоми. Гази се гняс, която не искам да знам какво беше, обувките ми още носят следите на тази кална смес. Пропада се в някакви естествено образували се ями. Върнах се с поне 10 синини от клони, дупки и спъвания в преплетени лиани. Изобщо силно пресечен и не лесен терен.

Тук е момента да се зарадвам на инвестицията си в качествени и високи обувки. Ако планирате подобни начинания – не пестете от обувки. Не е нужно да сте с панталон или раница последен писък на пътешественическата мода, но обувките нека са добри и качествени. Могат да си спасят и от изкълчвания освен всичко останало. Пред мен имах примери за недомислия в тази насока – 3-мата англичани с маратонки за спортуване в градски условия и камери тип сапунерка … И качествено се пребиваха и падаха и от горилите не знам какво успяха да си наснимат за спомен.

Освен тях в групата имаше още един мексиканец писател на свободна практика за National Geographic и един чичо с калашник да ни пази. Е от всички войници, точно той ли да ни се падне. Имам го сниман – държеше автомата като метла и не съм убедена, че знаеше как се ползва. Но подробнсти … по-добре да не си се налага да видим, може ли или не може да си употребява оръжието.

Честно казано не помня колко време газихме из джунглата, но поне 2 часа имаше, когато буквално на 2 метра от нас изникна ГОРИЛА!! Съвсем истинска, не в зоопарк. Наложихме маските и притихнаме да я гледаме и снимаме. Стоеше си кротко и невъзмутимо и гледаше в нищото. Адски спокойни и флегматични животни ми се видяха. Така било през деня когато почивали и им било топло. Не се плашеха от нас. Бяха цяло семейство с малко маймунче, няколко женски и няколко млади мъжкаря. По принцип мъжкарите в момента, в който станат на достатъчна възраст се бият за първенството в семейството, защото само главният мъжки има право да прави бебета на женските в групата. И така който победи има наследници, който не – напуска и тръгва да си търси с кой друг да се сбие. Имахме точно 1 час по часовник с тях и трябваше да си тръгваме, за да не свикнат животните прекалено много с хората. Връщането беше не по-малко трудно и времеемко, нищо че цепехме гората директно към края и.

Добрахме се до лагера и англичаните оставаха там с войниците, а ние и 2-та джипа обратно към града. Започвах пак да се впеценявам, въпреки увещанията на всички как надолу било по-лесно и безопасно. Да кажеш да не съм минала на идване оттам да ме баламосват, но аз много добре знам какъв е пътя. За капак започна леко да роси, та надеждите ми калта леко да се е втвърдила буквално се разтопиха. Слизането мина по следния начин – със затворени очи и здраво стиснала дръжката на вратата в относително нормалните участъци и пеша на силно разкаляните с големи коловози. Шофьора много ме убеждаваше да не слизам, но въпреки всичките му умения предпочитах пехотинството. Това предизвика небивал смях и изумление сред местното население – музунгуто гази кал като тях, а не се вози в колата. Хахаха. Ха ха, ама аз и душа нося и тя почти изхвръкна този ден. Като се прибрахме и изкъпахме имах чуството, че щом днес оцелях всичко друго мога да преживея и да се измъкна без проблем.

На другия ден Моузес трябваше да ни заведе на „черния паза” за антики, слонова кост и малахит, намиращ се в центъра на града :-D Тъй като бях станала по-рано си

пуснах телевизора в стаята

Имаше само една програма – еквивалентна на Първа програма от да кажем 70-те години. Качеството – подобно. Предаваха военен парад в Киншаса по повод национален празник на Конго. По-късно разбрах, че празника е дефакто годишнина от смъртта на бащата на настоящия президент. Помен един вид му прави човека … с национален празник, почивен ден и военен парад. Дали и колко е по-различен от предходния тиранин издигнал личнсотта си в култ … ?! За доброто на конгоанци, дано е.

В парка Вирунга – Конго (Заир)

В парка Вирунга

По-късно си напазарихме амулети и маски за спомен и дори си признавам чистосърдечно аз си мисля, че единия амулет, който си взех наистина е стар и автентичен. Не казвам, че има кой знае каква стойност, но е стар … поне според мен. Слоновата кост на мен ми дойде скъпа, но ако имаш пари за харчене е доста изгодна. Диаманти така и не ни предложиха ;-) Прибрахме се да опаковаме багажа и да се изнасяме посока Руанда. Вече знаехме за найлоновите торбички и предвидливо си наредихме нещата така, че да не ни трябват и да ги изхрърлим в Конго. Тооо почти нямахме чисти дрехи вече, та нямаше кой знае какво да подреждаме.

Границата този път голяма, цивилизована и минахме като по учебник и двете страни. Първото нещо, което направих след това беше да си сложа facebook статус: Safe in Rwanda ( на сигурно в Руанда), колкото и странно да звучи това.

В обощение за Конго:

интересно и колоритно е да се види и бих насърчила всеки, който реши да иде. Едва ли пътепис някога ще може да предаде истински характера на мястото, нравите и странните йерархични взаимоотношения. Усещането, че човешките животи тук имат ниска или дори никаква цена. И въпреки, че съм го описала като несигурно място смятам, че ако имате водач и спазвате основните правила за сигурност ще сте ОК. Уважавайте местните порядки, не снимайте много, а особено казарми, военни и полицаи никога. Ако ви потрябва местен гид мога да дам мейла на Емануел. Ще ви посрещне на границата, ще ви разведе и ще се погрижи за безопасността ви. Отделно той не иска предварително пари, за разлика от нашия измамник Кенеди.

Та толкова засега. Остана 5-тата последна за Руанда. Скоро и нея ще напиша.

http://gorillacd.org/ – сайта на парка контролиращ вулканите и горилите

http://picasaweb.google.com/meglena/DRCongo#

Продължението:

С мерцедес из Африка (5): Руанда

Автор: Меглена

Снимки: авторът

Още снимки от Африка: [nggallery id=62]


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Editor    Изпрати пътеписа като PDF   


17 responses so far

17 Responses to “С мерцедес из Африка (4): Демократична република Конго”

  1. Стойчо казва:

    Ето къде прочетох за 9те милиона жертви http://echo.msk.ru/programs/code/711283-echo/

  2. Meglena казва:

    Ами предполагам с индиректните жертви може и над 9 млн. да са. В крайна сметка там все още има жертви на войните им – най-вече изнасилени и заразени със СПИН жени и момичета.
    Статиятя обаче ме подсети за още едно нещо – последния вицепрезидент се беше оттеглил от служба (забележете не е преследван особено от закона), защото беше доказано, че обичал да хапва пигмейско. Има доста сериозно разбиране в страната, че пигмеите не са хора и са много вкусни ….

  3. Стойчо казва:

    Пак добре, че се е оттеглил… Мани, мани, пази Боже, добре че поне на теб не ти е излязло име, че си вкусна ;-)

  4. temp1e казва:

    tazi chast mi haresa naj-mnogo! :)

  5. nikolay казва:

    Nai – mnogo mi haresa Congo , Megy propusna da spomene6 4e „perlite “ bqha nai – krasivi tam, da dam az edno majko mnenie ;)

  6. Ема казва:

    Мегленче, отново „отличен“ за интересния, цветист и вълнуващ разказ! И за уникалните снимки!
    Къде си ходила! Какви неща си видяла! В какви ситуации си попадала! Мани, мани! Не всеки го може. Пък и да го може, не всеки сяда да го напише, да го илюстрира и да го покаже на обикновените хора като мен. Двойно повече те уважавам заради това. Благодаря ти отново.

  7. Meglena казва:

    разбираемо е тази част да е най-харесвана :) Беше си и най-екзотичното и необикновенно място от цялото пътуване.
    А за „перлите“ (пояснявам == жените) … разбираемо съвсем бях забравила къде са най-хубавите :))))

    Благодаря Ема :)

  8. […] Днес ще завършим африканското приключение на Меглена. Вече бяхме в Бурунди, Руанда и Уганда, а за последно бяхме в кошмара на Конго. […]

  9. stan казва:

    Хубав, задъхан репортаж :) Екзотика, за която колкото и да си слушал и гледал по „National Geographic“ те замайва, когато те залее, винаги обилно :)

    Всъщност не е толкова страшно. И в София, ако дойде чужденец няма да го пуснете сам нощем в квартал „Факултето“. И всичко ще бъде наред, ще отнесе добри спомени от България и няколко снимки на голи циганета.

    Вижте и моите снимки на Конго, от две пътувания. Не съм написал пътепис, защото не знаех че има такава страница. Но пък един от моите спътници написа малка книжка за пътуването, толкова беше впечатлен. От мен само снимките. Разгледайте ги свободно, няма как да хванете mallware.

    Това са връзките към албумите:

    http://noac.biz/albums/Congo/

    http://noac.biz/albums/Congo2/

    Поздрави,
    инж. Ст. Станков

  10. Стойчо казва:

    @stan, ние тука не сме ли хора, та да те е страх да напишеш и ти твой разказ? Ето, сега вече знаеш, че има такъв сайт и както знаят редовните читатели – нямаш повече извинения да не пишеш пътепис! Пиши и пращай http://patepis.com/?page_id=485

    Хайде, ще го чакаме с нетърпение!

  11. Meglena казва:

    @stan: Мда и аз твърдя, че не е чак толкова страшно, но не е и неделна разходка в парка и е добре да се знае, ако някой реши да пътува към Конго. Особено, ако е самостоятелно.

    На мен би ми било интересно да погледна и книгата на спътника Ви/ти.

    А и разбира се още един разказ тук би било чудесно попълнение. Все пак аз бях там само 3 дни, а не месеци ;)

  12. emilia казва:

    slu4aino popadnax na tozi razkaz.xaresa mi neveroiatno.tova e moiat na4in na patuvane.zainteresova me,zashtoto e marshrut,koito mi predstoi.edinstveno bix kazala 4e mu lipsvat ceni.v smisal:koe kolko struva(suveniri,xrana,xotelite,kolko struvashe cialata obikolka,kakvo vliza v tazi cena…) izobshtoo podrobnostite okolo parite ,sa mnogo vajni i ot pomosht za pateshestvenici kato men…

  13. Meglena казва:

    Здравейте Емилия,

    Радвам се, че ви харесва разказа. Дано скоро и вие публикувате по-хубав и по-интересен.

    Вижте тук съветите и коментарите – има приблизително цени и друга информация.
    http://patepis.com/?p=18251

    ако имате още въпроси пишете пак.

    Поздрави,
    Меглена.

  14. Meglena казва:

    въх! добре е да научаваш нещата със закъснение …
    Точно Северно Киву коментират тук:
    http://www.dnes.bg/world/2011/05/12/vseki-chas-v-dr-kongo-se-iznasilvat-48-jeni.118439

  15. Стойчо казва:

    Ужас. Да няма и там поверието, че СПИН се лекува по този начин? (в Южна Африка има подобно поверие)

  16. Meglena казва:

    A не, поверието беше, че по този начин духовете им давали сили да победят противника (нали още се бият пом/у си на племенно-селско основание).
    Бях гледала потресаващи интервюта с бунтовници и жертви в youtube (пак след като се върнах).

  17. Стойчо казва:

    от трън, та на глог… Ужас

Leave a Reply


Switch to mobile version