сеп. 14 2010

С мерцедес из Африка (3): Отново Уганда

Продължаваме с африканското пътуване на Меглена. Започнахме с Бурунди, минахме през Руанда към Уганда. А сега ще разгледаме Уганда по-подробно

Приятно четене:

С мерцедес из Африка

Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда

Част 3: Уганда (продължение)

Втори ден в Уганда – както се разбра вече нямахме почти никаква сигурна представа какво ще правим по програма, тъй като тя беше сменена и объркана тотално. Предната вечер се бяхме разбрали, че ще тръгнем към националния парк „Queen Elizabeth”, по някакъв много красив и пасторален път, където ще видим защо

наричат тази част на Уганда „малката Швейцария”

Ако имаме все още шофьор – си мислех аз. Както и да е ставането беше ранно, имаше хладка вода и платена закуска. Почуствахме се прецакани – все пак закуските се предполагаше, че са включени, но нейсе … курорт е то за бели, трябва да ни пооскубят 😉

Национален парк Queen Elisabeth, Уганда

Национален парк Queen Elisabeth. На това му викат „Швейцария“ 😉

Първата приятна изненада – шофьора дойде. Не беше благоволил да каже къде се е покрил предната вечер и защо изостави гида, но и гида го беше страх да пита. Усещаше се, че отношенията им не са равнопоставени, но проблема си го оставихме на тях. Не ни е работа да им се месим във вътрешно-ведомствените неуредици.

Потеглихме ние с широко отворени очи да зяпаме Швейцарията … сега аз с тях няма да споря, ама явно не са ходили до там. Гледките имаха малко или почти нищо общо с въпросната европейска държава. Леко хълмист терен, чаени плантации, тук-таме народ покрай пътя. Но пътяяя, о пътя! Камък не ми остана в бъбреците и пломба читава в устата. Прашен, изровен от коли и дъждове път, никога не асфалтиран и явно получил се на принципа на естествения подбор т.е. оттам са минавали най-много превозни средства и хора. Горкия мерцедес и той видя зор на места, но ни закара до парка без проблеми.

Паркът „Queen Elizabeth”

(заема около 2000 кв. км площ, приличаше ми доста на Крюгер парк (Южна Африка) – савана, покрита с храсти и треви, а не на досегашния по-хълмист ландшафт. Местните са си имали име за местността, но дошла кралицата по времето, когато Уганда била още английска колония и го кръстила на себе си … неее, не е нарцистично и нахално. По време на някоя от войните с Танзания доста животни били избити, но сега вече животинското разнообразие било относително възстановено. Това се потвърди след като само по пътя от вратата на парка до обособената с хотели и бунгала част, ни посрещнаха маймунки, антилопи и слонове. Нищо, че бях гледала тези видове предната година в Крюгер, винаги е вълнуващо, когато на живо минат покрай теб. Тъй като беше станало обед, решихме да си намерим стаите, да хапнем и пием по бира, че после ни чакаше разходка из езерото, за да наблюдаваме крокодили, хипопотами и бикове по бреговете им. Сафарито с кола беше за другия ден сутринта.

Queen Elizabeth National Park, Уганда

И тук вече нещата с настаняването ни ескалираха до степен, че не се стърпях. Около рецепцията имаше спретнати бунгалца, с обща баня верно, но тераски със столчета отпред, полянка с преминаващи животинки … идилия паркова. Ноооо, нас ни вкараха в нещо приличащо на изоставена казарма от соц. времената, стените бяха омазани с блажна боя и някакъв отровно зелен цвят. Явно я ползваха за склад на счупени мебели и временни нощувки на персонала. На нас ни бяха отделили по една стая – тип изпаднал хостел. Мухъл, ронеща се мазилка, изкъртени мебели и балатумен под, нечистен от дълги времена. Банята – потрисам се още при мисълта за нея, ще оставя снимките да говорят. Този път нарочно направих такива, за да спестя евентуално на други този „лукс”. Изхвърчах от стаята, явно и спътника ми не беше съгласен, че това е midrange-a, за който бяхме дали няколко хиляди $. Остро изразих недоволството си пред гида, а дори и шофьора беше втрещен от мястото където ни настаняват. Уви нищо не можеше да се направи – други места отдавна нямаше наоколо, а и самия гид не беше организатор, а само съпровождащ ни по време на пътуването. Бях яко запалила моторетката и казах, че при първа възможност искам да говоря с Кенеди. Решихме поне да се уверим, че има вода в банята, ако може и да е поне хладка. За голяма наша „изненада” … нямаше топла, а студената течеше на тънка струйка. Тъй като вече бях изнервена извикахме човека от рецепцията да ни покаже къде е обещаната топла вода. Тук се случи нещо, на което още се чудя как трябваше да реагирам. Човека пусна крана и оттам капнаха 3 капки (заклевам се и свидетел имам, 3 бяха) някаква вода, при което той каза – ето това е топлата вода :О Почти ми стана смешно, но и ми идваше и да го удуша със собствените си ръце, за наглостта да ни прави на идиоти. Казаха ни, че може да обиколим и другите бани из кампуса и ако си харесаме друга там да се къпем. Идейно нали … по хавлийка в 5ч. сутринта или 9ч. вечерта обикаляме да търсим баня с топла вода. Трябваше ми спешно ледена бира и цигара. Докато се разиграваше всичко това дойде време за разходката по езерото. Това всъщност са 2 езера (Едуард и Алберт) свързани с 1 канал (Казинга) и е огромна водна площ. Заехме перфектни места, новия ми Канон с 20х оптичен зуум свърщи чудесна работа и наснимах де що хипопотам, крокодил, слон, бивол или пиле видях 😀 Излишно е да казвам, че отсяването на снимки ми отне прилично много време.

Вечерта за умилостивяване на белите, гида реши да ни разходи в близкия 5* хотел, където очевадно стаите бяха по-добри, от нашите бърлоги. Не знам на какво разчиташе малкия, но определено не постигна желания резултат. Напушена и нервна, дори и след студения душ, си легнах някак си да спя, че утре ни чакаше ранно ставане за сафари.

Май съм казвала 5 не ми е любимия час за ставане, но в случая нямаше нищо по-хубаво от това да се измъкна от дупката, в която се наложи да пренощувам. Посивялата от мръсотия мрежа против комари, буквално ме задушаваше. Бърз студен душ, облечени и строени пред казармата да чакаме джипа и рейнджъра за сафари.

Поредна изненада (след време залагахме, просто какво ще е за дена, а не ще има ли издънка 😉 ) – то с джип било скъпо и затова ще си обикаляме с мерцедеса. И в Крюгер бях с кола, ама само 2 човека, а не 5. Плюс това спътника ми в Южна Африка не го беше страх да отвори прозореца на колата за снимка. А тук за голям късмет още в началото видяхме 2 лъвици и един мъжки да се прибират, но всички в колата освен нас двамата толкова ги беше страх дори и отдалече да отворят поне малко прозореца на колата, че снимки почти не станаха 🙁

Лъв на пътя – Уганда

Лъв на пътя

Сега вече подчертано се усети липсата на джип с отворен покрив и преминаващите покрай нас щастливци с такъв, само наливаха масло в огъня на яда ни. Оставащата част от обиколката видяхме доста антилопи и биволи. Едно солно езеро и едно вулканично. Не разбрах рейнджъра за какъв беше с нас – нито каза нещо интересно, нито ни заведе някъде на по-специално място. На връщане оказа се имало полза от него. Милата кола много отнесе из парка, но в крайна сметка дойде време за първата спукана гума. Шофьора момче богато и несвикнал да сменя сам гуми, веднага ги строи двамата с гида да сменят гумата. Да обаче страааах, на тази пътека сутринта видяхме лъвовете 😉

Мерцедес в Уганда

Поправка на спуканата гума

Леко ме досмеша честно казано, щото вече беше такъв пек и мор, че пукат лъв не очаквах да се разхожда по пътя, но те милите се оглеждаха като гърмяни зайци. От зор забравиха да подпрат колата и като я вдигнаха на крик за малко да я обърнат, че спътника подпираше и той. Но смениха я де и се прибрахме, напнахме и по колите към близкия град Касесе. Разбрахме, че ще спим там (за да не е и тази вечер в мухливите стаи в парка) и на сутринта ще тръгнем към Кибале парк да зяпаме шимпанзета в естествена среда. По пътя към града пресякохме и екватора 🙂 Имам снимка с единия крак в северното, с другия в южното полукълбо. Поне така си мисля де. Колко е точна линията за туристите, те си знаят.

Хотелът в

Касесе

ми се видя манна небесна – силен топъл душ и климатик!!! Какво му трябва на човек. Храната в ресторанта се бавеше с нормалните час-два, но пък беше неизменно вкусна. Бирите обаче идваха бързо и бяха студени. Очевидно същото се беше случило и на 2-ма бели на съседната маса, които чакайки храната така се бяха докарали с бири, че единия чак падна по гръб от стола са  Оказаха се поляци работещи в някакъв химически завод наблизо. По-късно вечерта ги видяхме заедно с млади местни момичета … Както и да е, пием си ние биричката на теферич в градината и се смеем на всичко каквото ни се случва и забелязваме, че идва гида и пак нещо кърши ръце отдалече. Викам си какво ли стана пък сега. Ми той Кенеди го бил помолил, да поиска от нас назаем 200$ или нещо подобно не помня вече. Мооооооляя?? Дни преди това му бяхме дали доста долари на ръка и отделно превода преди да дойдем. Защо са тия пари? Ами не им бил дал достатъчно на тръгване и сега нямали с какво да платят и нашия и техния хотел. Спътника ми категорично отказа да дава каквито и да било пари. Аз съм по-мека Мария, но дружно решихме да не даваме нищо докато не говорим лично с Кенеди. Доста трудно се свързахме с него по телефона, след като не успя да ни обясни защо не им прати пари по същата онази фирма, по която пратихме и ние, се съгласихме да платим хотелите, да си разгледаме шимпанзетата и част от по-следващия ден да изгубим в Кампала, за да се срещнем лично с него да ни върне парите.

В Касесе също така си записахме и по 2 диска африканска музика 😀 звукозаписните им магазини са нещо от рода на студията от ранните 90 в България, само дето вместо касетки използват дискове. Поснимахме малко грозноватия град и вонящия пазар, валя ни екваториален порой . После стабилно накисната от топлия силен душ заспах блаженно.

Следващият ден беше време за разходка в гората да търсим

шимпанзета в Кибале форест

На път видяхме и други интересни маймунки, но снимайки ги осъзнах, че батерията на апарата ми свърши. Така останахме само с апарата на спътника. Газенето в девствена гора да гониш михаля или иначе казано шимпанзета, не е лесно или пък чисто изживяване. Гази се в някаква каша от плодове, клони и изгнили листа. Ужасно влажно и топло е и всякакви насекоми летят и се навират къде ли не по устата, очите и ушите на хората. Водача ни се оказа печен тип и сравнително бързо за няма и 2ч. намерихме семейство шимпанзета да похапват смокини. Там смокините са доста високи дървета, а плодовете са твърди и не вкусни. На маймуните обаче си им харесват и те си хапваха над час време. А ние отдолу като гладни лисици дебнехме да снимаме повечко от тях. Неприятно е като те опикаят … на една женица и се случи и това. Както си седят нависоко по дърветата, така се и облекчават. Като душ, но по-различен 😛 Та наядоха си се животните и си тръгнаха по пътя, а с тях и ние поехме наобратно.

Шимпанзета - сираци, Уганда

Шимпанзета

Не знам от страх или от какво в Кибале ни настаниха в прекрасен парк, с вилички и една основна сграда. Сготвиха ни пре-вкусно и изобщо много ни хареса. Чак искахме да останем повечко. Там дори успях да проведа разговор с България. По принцип обхвата на GSM и роуминга на Мтел се оказаха трагични там … SMS-ите минаваха тук-таме, разговор? – почти абсурд. За сметка на това цената си е пресолена 😉

Явно си струваше пари местенцето, защото шофьора се наложи да ни поиска 100$ за бензин, които лично ни върна веднага на следващия ден от първата банка. Каза, че и той има да се разправя с Кенеди. То и ние това чакахме, та станахме рано на другия ден, че ни чакаше непредвидена отбивка в Кампала, за среща с гореспоменатия.

По пътя спукахме още една гума, но вече нямахме резервна гума, та се наложи лек престой с цел вулканизиране, до едно крайпътно … сборище да кажем. Там имаше храна, вулканизатор, магазини, бензиностанция, че и салон за красота дори. Всичко много далеч от европейските представи, но каквото можахме документирахме в снимки. Там хората много много не обичат да им се навират апарати в мизерийката и аз гледах да уважам това им желание.

Кампала е типичен,

горещ, прашен и неособено красив африкански град.

Най-големия в Уганда и трафика е типичен като за такъв. Увъртяхме се сериозно докато стигнем хотела, където имахме среща с Кенеди. Него още го нямаше и решихме да хапнем в ресторант-градината им. Беше пълно с туристи, имаше шотландско-угандийска сватба и някаква правителствена среща този ден. Намерихме една слънчева маса, поръчахме по една кола и за ядене. Тук е интересното – аз около 15 минути обсъждах със сервитьора какви омлети има, как искам омлет със зеленчуци и всякакви други подробности. Нищо, че са били английска колония, този явно е бил голям националист и почти не говореше езика на бившите си господари. След 40-тина минути идва и ми стоварва какво ? … пикантни пилешки крилца?!?!? Какво, по дяволите, е това?? Аз люто не ям и това изобщо не е омлет със зеленчуци. Нищо, овладявам се и питам – Аз какво си поръчах? Отсреща мълчание, вдигане на рамене и празен поглед. Не беше ли омлет? Отсреща … вдигане на рамене и същия поглед – амиии мадам … не иска ли да го яде това? Не иска!! Ама явно ще трябва, ако иска да яде изобщо. После ни излъга в сметката – още не съм сигурна умишлено или просто беше неумен. Наложи се да му я напишем и сметнем допълнително и така да си платим. По това време вече забелязваме шофьора (Моузес) да се кара с Кенеди на техния си език, ама караница си изглеждаше сериозна. Май не се разбраха и Кенеди се запъти към нас. Извади най-мазната си усмивка и ни пита как сме, добре ли сме. Рядко нагъл тип, дори не знам такива хора как живеят със себе си. Приятеля ми пътуващ с мен само това и чакаше и си казахме всичките претенции и как това не е професионално и отговарящо на парите си пътуване. Имаше оправдания – ама аз не ги познавам всичките хотели, вие искахте първо една стая, сега плащам за две (нагла лъжа, най-малкото защото аз платих и се разбрахме много преди да се знае, че ще идва и друг човек с мен). Аз лично психически не понасям подобен род разправии и само казахме, че си искаме парите и да няма издънки оттук нататък. То за второто обещавал, ама пари сега нямал … я пак ??? Жена му не му пратила и той самия нямал за хотел и спял в хостел, ето сега ще ви дам половината и след 2 дни ще се видим пак за останалата половина.

Уганда

Безсилни да спорим повече или да промени нещо се метнахме по колите, че ни чакаше път до

Джинджа на брега на езерото Виктория.

Пристигнахме доста късно там и отдавна се беше смрачило. Казаха, че ще ни заведат до стаите, но няма да светват лампи по коридорите до там, за да не привличали мухи .. хммм, добре. Самият хотел някога е бил голям лукс, сега е западнал второразреден хотел, който беше пълен с индийци. Оказа се, че собственикът е индиец и Джинджа е популярна дестинация за индийци, защото наблизо има мемориал на Махатма Ганди с част от прахта му. Съответно всичко миришеше на къри и липсващите светлини придаваха допълнително мрачен облик на мястото. Тръгнахме по коридора и тук вече психиката ми не издържа – все едно се движех в плътен, ама сериозно плътен коридор от насекоми, летяха и се лепяха по мен. Махах с ръце като вентилатор, а дори мисля и извиках леко. Това поуплаши и гида (Емануел) и човека от хотела. След като се промъкнеш в стаята си виждаш над 100 насекоми по стената си. Буквално бяха черни и стените и тавана. Тук бях сигурна, че нито спирали, нито мрежи, нито репеленти ще ме спасят. Опитаха се да ни убедят, че те тия не хапели, били езерни мухи, а не комари и че сега им бил сезона, все пак сме съвсем на брега на езерото. Я да ми се разкарат с тия езерни мухи, аз не съм сляпа имаше си и комари и то не малко. Полях се с репелент, обилно както никога досега в живота си. Тук е момента да споделя, че репелентите ми бяха супер специални и силни за тропически и екваториални гори, поръчвах ги от специален сайт за пътувания и така горяха кожата, та направо я смъкваха … какво остава комар да те доближи омазан с тази отрова. Въпреки това поисках да ми сменят стаята с някоя, която не гледа към езерото. Нямало такава за белите хора, а и я каква хубава гледка имало сутринта. А ако не доживея сутринта – нахапана и изгризана от комари аааа? 😉 Ами добре тогава казвам аз, има компютър на рецепцията и комари няма, аз там ще пренощувам. Тук вече и Емануел и Моузес се видяха в чудо и ни предложиха техните стаи. Били за персонала, вътрешни, без прозорец и не ремонтирани скоро. Първо ми беше малко неудобно да ги карам да спят в стая, в която аз твърдо отказвам, но после видях, че на тях наистина не им пука и с облекчение приех. Никога не съм се радвала така на смръдлива стая без прозорец, но пък и без нито един комар 😀 На другата сутрин нашите хора предоволни, че са спали в стая за туристите ни чакаха и ни се смееха. Как били оцелели цялата нощ без ухапвания и дори спали без мрежи. Склонна съм да се съглася, че имаше момент и на „бяла” параноя от наша страна, ноооо не съм расла в Африка и не искам малария (изчервявам се). Денят предвиждаше разходка по езерото Виктория и до извора на Нил. Поредното езеро в Африка – лодкаря беше досаден и просто го изключих и само се наслаждавах на ветреца и возенето. В един момент казват ето го и извора. Така ли? И къде е по-точно, че нещо ми се струва по средата на езерото сме. Показаха ни едно място, което леко бълбука водата и дефакто оттам се сменя и течението и типа вода по състав. Та извора на Нил не е нещо грандиозно или лесно забележими, но безспорно е там според маса народ учЕни. Мернахме и мемориала на Ганди, но не слязохме защото искали пари. Имах си аз да не искат.

После ни закараха до рибарско село – леелеее как смърдеше на развалена и сушена риба 🙁 Няколко стотин деца моментално увиснаха на ръцете ми и не ме пуснаха до края. Не разбрах защо точно на мен, а не и на спътника ?!? Явно щот съм русичка 😉  Но честно казано не бях в настроение и бързо си тръгнахме.

Деца, Уганда

Деца

После отидохме до един лагер откъдето се организират white water rafting групи по Нил. 5-та степен трудност реших, че не е за мен, която още нито един път не съм се пускала. А то и време нямало и не било предвидено в програмата. Та позяпахме, хапнахме рибка и хайде обратно към Ентебе.

Ентебе, казват, е „перлата на Африка”.

Градът е много близо до Кампала, но разликата е наистина голяма. Много по-чист, спретнат и тих град. На влизане в града обаче мерцедеса окончателно сдаде багажа и отказа да продължи. По-късно мисля казаха, че е било лагер, но сега милото возило просто беше окуцяло и не помръдваше. Тук на помощ дойде един от многото познати на Моузес, качи на джипа си и ни закара до хотела. Там щяхме да спим, после сутринта да ходим до някакъв остров със сиропиталище за шимпанзета, та чак следобед трябваше да пътуваме обратно към Кампала. До тогава щели да поправят колата. В Моузес вече имах вяра и спокойно прекарахме нощта в много приятни и чистички бунгалца със собствена баня и топла вода (усещате ли, че вече бях развила фобия към ледените душове в Африка 😛 ).

На другия ден, докато чакахме за лодката до острова хората са направили и малка, но много приятна зоологическа градина и билета за Нгамба (острова) включваше и нея. Та се разходихме там, защото Емануел ни беше закарал 2 часа по-рано с някакво евтино такси. Предполагам ранния час е имал връзка с цената. Дойде време, качихме се, раздадоха ни спасителни жилетки – за пръв път 😉 и потеглихме. Лодката беше скоростна и беше много приятно возене. Нгамба е 100% еко остров, дом за шимпанзета сираци или малтретирани животни. Отглеждат ги там и идеята е някога да се върнат обратно в природата. За сега няма върнати животни, но и проекта е млад. Бяхме там за храненето. Ние като вече видели шимпанзета в естествения им хабитат и на свобода гледахме малко отгоре на останалите туристи дето си мислеха, че виждат диви шимпанзета. Много сме отворени и видели разбираш ли 😉 Но в крайна сметка и ние снимахме доста и им се радвахме.

Връщайки се на брега, виждаме отдалече гида пак чупи китки. Какво става бе, Емануел? Амиии, таковата аз пари за такси нямам – ако искате да си ходим пеша или с такси-моторетки, но вие да платите. 3 км нанагорнище в жегата пеша, не мерси. А и време беше да опитаме и местния транспорт, стига с този мерцедес. Качихме се на три моторчета и за по долар на човек се прибрахме. Защо Кенеди пак ги беше оставил без пари едва ли някой можеше да отговори.

След малко дойде и Моузес с колата поправена и готова да продължим към Кампала за втора среща с „боса”. Бързичко стигнахме вече познатия ни хотел, пак чакахме да се появи господина. Този път кавгата с шофьора за малко не стигна до бой, зер пари за ремонта на колата не му се дават хич. На нас обясни как пак нямал пари имал само колкото да даде на Емануел за следващите дни, но нямало проблем ние след 2 дни сме щели да сме в Конго, в дома му и той там имал пари ще ни ги върне. Бях толкова уморена от лъжите му, че дори не се ядосах подобаващо. В Конго я камилата, я камиларя, но това е риска на „бизнеса” в Африка. Следващата новина ме разстрои много повече – вулкана бил още затворен за изкачвания. Властите казали, че е опасно, но наш’то момче бил връзкар голям в Гома и ако трябвало ще подкупи властите със собствени пари, но щял да ни качи. За съжаление нямах основание да му вярвам, но пък много исках да му повярвам и да е прав. Не можех да си представя, че ще стигна до там и няма да се кача да видя езерото с живата лава. Така и така нямаше как да знам какво ще се случи дори утре с това пътуване, просто отложих мислите за този вариант за по-нататък, когато му дойде времето.

Предвиждаше се спане в Кампала и следващия ден целия път до границата с Конго. След Ентебе нямах никакво желание да спя в този грозен горещ град, а и имахме няколко часа все още, които можехме да ползваме за път. Така щяхме и да облекчим пътуването после. Питахме Кенеди може ли да предложи читав хотел по пътя и той каза, а няма проблем по средата на пътя има един голям град, ще спите там, аз ще се обадя в хотела.

Градът беше Мбарара,

стигнахме по тъмно и описанието в гайда на Lonely Planet, не беше особено жизнерадостно. Улиците бяха тъмни, кални и негостоприемни, а в мотела, който уж Кенеди беше запазил не бяха и чували за нас … иначе изглеждаше прилично поне отвън. Малкия (гида) се зае да ни успокоява как ей сега ще намерим друго място, а бяхме и гладни вече. Намерихме, спор няма. В съседство имаше сграда с решетки, метална врата, малко прозорче с метална решетка на него и стърчаща отвсякъде арматура. Това беше нашето място за спане тази вечер. Стаята беше прилично голяма, дори нямам спомени за банята и водата обаче. Толкова съмнителни бяха и посетителите и мястото, че спътника ми спал с ножа си под ръка. За вечеря казаха, да не излизаме сами на улицата те щели да ни заведат някъде, само да се уредели и те с място за спане. А мерцедеса заключиха в двора на нашия пансион … така да се каже „безопасно” местенце изглеждаше да е Мбарара.

Мерцедес на пансион, Уганда

Мерцедес на пансион

Оцеляхме де, събудихме се живи и здрави и беше ред да поемем към кул(у)минацията на пътешествието Демократична Република Конго и вулканчето мииии. Там вече какъв филм беше 😉 Но за Конго отделно, че и без това стана дълго. Минах само с 2 части Уганда и надявам се не е била прекалено дълга втората.

Продължението:

С мерцедес из Африка (4): Демократична република Конго

Още снимки от това пътуване:


http://picasaweb.google.com/meglena/Uganda#


Автор: Меглена Атанасова

Снимки: авторът

Още снимки от Източна Африка:


www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


31 коментара

31 коментара to “С мерцедес из Африка (3): Отново Уганда”

  1. Ema каза:

    О, Мегленче, ще чакаме, как няма да чакаме? Та ти си родена разказвачка! Как само си те представях във всякаквите ситуации, очаквани и неочаквани, в които си попадала! То човек трябва да е много смел, да има торби с пари и нерви като корабни въжета , за да премине през всички перипетии, без да лудне. При толкова хитрувания и пълна липса на професионализъм на онези, които му прибират парите и не му осигуряват дори и с приближение онова, за което е платил, всеки може да изгуби самообладание и да „вдигне горно До“. Много харесвам и разказването ти и снимките ти. Благодаря за удоволствието.

  2. Meglena каза:

    Много благодаря 🙂
    За смела – имам си и аз моите страхове, но са от друго естество – в следващата „серия“ ще стане ясно какви са 😉 А що се отнася до нервите, по принцип съм с олимпийско спокойствие, но все пак всичко си има точка на кипене.

  3. Стойчо каза:

    Да добавя нещо: снимките, които качвам в самия разказ са бледо копие от тези, които се намират в галерията на Меглена – та, ако искате да видите пълния набор от снимки, кликайте върху нейния линк в края на разказа 🙂

  4. анита каза:

    Оставам с чувството, че са ви прецакали (типично по африкански). Поздравления за разказа 🙂

  5. Вили каза:

    Mегленче, много ме кефиш, да знаеш! Всичките ти писания са удоволствие, а това ти пътешествие е „the top“ 🙂
    Чела съм и други пътеписи за Африка от други индивидуални пътешественици. Но понякога съм си мислела, че някои от тях /авторите/ са малко или повечко изнежени американци или западноевропейци /с пари/… Хммм, явно „мама Африка“ си е уникална отвсякъде 😉
    А този ти пътепис ми напомни малко за пътните бележки на един руски пътешественик, който следях преди време – Иван Иларионов сега пътува и пише тук по подобен начин. Та, гледам, че онзи автор, Григорий Лапшин, е оформил записките си в електронна книга „Автостопом через Африку. От реки Волги до реки Оранжевой“.
    За тези, които не са на „Ви“ с руския, мисля, че ще им е интересно, ето адреса:
    http://www.africa.travel.ru/Gril.htm

    Меглена, още веднъж адмирации за теб и очаквам продължението 🙂

  6. Meglena каза:

    Е не знам колко е типично … ама имаше „интересни“ моменти 🙂 Благодаря 🙂

  7. Вили каза:

    Mегленче, браво! Всичките ти писания са удоволствие, а това ти пътешествие е „the top“ 🙂
    Чела съм и други пътеписи за Африка от други индивидуални пътешественици. Но понякога съм си мислела, че някои от авторите им са малко или повечко изнежени американци или западноевропейци /с пари/… Хммм, явно „мама Африка“ си е уникална отвсякъде 😉
    А този ти пътепис ми напомни малко за пътните бележки на един руски пътешественик, който следях преди време – Иван Иларионов сега пътува и пише тук по подобен начин. Та, гледам, че онзи автор, Григорий Лапшин, е оформил записките си в електронна книга „Автостопом через Африку. От реки Волги до реки Оранжевой“.
    За тези, които не са на „Ви“ с руския, мисля, че ще им е интересно, ето адреса:
    http://www.africa.travel.ru/Gril.htm

    Меглена, още веднъж адмирации за теб и очаквам продължението 🙂

  8. Meglena каза:

    Хех много благодаря и за линка на руски ( аз съм от поколението дето го учи тоз език) и за похвалите.
    А иначе и аз мога да мина за европейска глезла в Африка, ако човек прочете Юри ( juriwaro.com) или споменатия Иван … но всеки с възможностите си 😉

  9. Стойчо каза:

    Аха, аз помислих, че спътникът от това пътуване е почнал да пише и той, та се израдавах, че ще бъда убедителен и пред него 🙂 Иначе избрани глави от околосветското пътешествие на Иван се появяват и на нашия сайт 🙂

  10. […] република Конго. Вече бяхме в Бурунди, Руанда и Уганда, но днес ще отидем на място, в сравнение с което Бурунди […]

  11. Boyko Naydenov каза:

    Varnax se ot Uganda predi 7 dena-na 01.11.11-Imam SESTRI4KA koiato raboti sas stotizi deza v Uganda na 100-tina kilometra ot Kampala (EVANGELISKATA zarkva kam Viena ).,Prevoznoto mi sredstvo po4ti vinagi be6e bus-Taxi.,i vi rasbiram.,za6toto se rasxozdax sas skapa foto-kamera i sestra mi,mi se kara6e i vapreki 4e si davax smetka 4e tezi deza mogat da qdat edna godina ako prodadat tazi kamera na realna zena.,prodalzavax da pravia snimki (resultad:2500 snimki) ..No vsi4ko be6e prekrasno zapo4vaiki ot MISIATA s neumorna i mnogo priqatno vesela rabota s dezata po na 1,2,3…do 16 godi6na vazras.Biaxme na edin ot ostrovite na VIKTORIA s pqasak bial i siten kato sol i vsi4ko qarko-zeleno sas stranni obitateli ot zivotinskia svqt..;1 den s maika mi,sestra mi i nqkakva grupa xolandzi po reka NIL do vodopadite i edno safari na Murchison Falls National Park..;OK;Ideqata mi e:primera s kamerata.Molia vi sledva6tiq pat da ne xodite s Mercedes v mnogo po bedni strani ot Balgaria..PS;S uvazenie y va6 priqtel Boyko !!!

  12. Boyko Naydenov каза:

    Къпехме се със студена вода и понякога нямаше ядене this is AFRICA.,и само човек с душа и вярващ би оценил това което БОГ му предлага за да категоризира твоето място…

  13. Boyko Naydenov каза:

    Az si kriex kamerata kato vidia bednotiata.,ot bolka.¿Vie kak si kriexte Mercedesa???

  14. Boyko Naydenov каза:

    Tazi Sestra.,tragnala da pokazva na sveta 4e minala KONGO, RUANDA I UGANDA s MERCEDES v edin sviat na bednost i iznemogvane,bez da spomene s kakvo e podpmognala neinata Aventura na tova neino premezdie..Az 6te vi kaza;Na edna snimka ne izliza pregarnala dete,a deza pregra6tat skapata i kola.. NEVEROIATNO NO FAKT::!!!

  15. Boyko Naydenov каза:

    Y.,Anita..¿Ti koga si bila tam za da se чувстваш prezakana.,VIARVAI MI;prezakanite sa te,ot xora s elementarno mislene no bogato въображение!!!

  16. Boyko Naydenov каза:

    Стойчо ..;4ovek ne se izradva(израдава) a se zaradva.,Вили; ne sa писания.,a tekst ili komentar.Podraznix se malko no sega vi razbiram.¿Ot kade ste vsi4kata taq grupa s Mercedesa??

  17. Boyko Naydenov каза:

    Meglen4e;za vaksinite ni6to ne spomená..,a moze az da sam go propusnal..

  18. Meglena каза:

    Здравейте Бойко,

    Личи си, че не сте чели всичко затова няма да влизам във Вашия тон относно Мерцедеса, а и за ваксините съм писала.
    Иначе мисля, че бихте могли да напишете Ваш разказ или фото-разказ за престоя Ви в Уганда. Така ще обогатите хората четящи сайта и с Вашата гледна точка. Сигурна съм, че Стойчо ще се ЗАрадва 😉

    Поздрави и хубав ден,
    Меглена

  19. Стойчо каза:

    Определено чакам алтернативни описания! 🙂

  20. Стойчо каза:

    Просто сте различен вид пътешественици – бъдете една идейка по-мили един с други, защото аз пък изобщо не се сещам как бих отишъл в Африка, ако не е командировка разбира се.

    И не само хумантирните мисии помагат, ами и платеният туризъм помага за местната икономика – така че не виждам сериозен морален проблем в това. Този, който не помага на местните съм аз, по простата причина че ни един лев не съм похарчил там, нито пък съм заработил.

    Безсмислена караница за нищо.

    Майтапа настрана: Бойко можеш ли да ни разкажеш за Уганда (или друга Африка) в думи и снимки? Меглена е права – много ще се зарадвам на нов разказ!

  21. Стойчо каза:

    Иначе се ИЗрадвам, защото радостта ми ИЗригва, когато ни пращат разкази за Африка 🙂

  22. Boyko Naydenov каза:

    Udovolstvie e da ti otgovoriat priqatno nastroeni xora.I vapreki 4e mnenieto mi za zaglavieto na tozi razkaz niama da se promeni se izviniavam za predpolagaemi neumestni komentari.!Стойчо ,Meglena,читатели;bix spodelil preziviavaneto mi ot 16 dena s vsi4ki i v snimki vse o6te nepodredeni kakto i razjvarlqniat ot vpe4etlenq razkaz v glavata mi koito vse o6te se spodelq s prqteli.Ne sam siguren 4e sled 12 posledovatelni godini i total ot 18 (i sam samo na 36)izvan Balgaria bix se spravil dobre na tozi sa6tiq moi ezik;no vaprosa ne e v tova..,VAPROSA e v 16-te prekrasni dni v Uganda ,(samo 16)sestr4kata mi e na 33 godinki i e 800 dni v perlata na Afrika i (20 izvan Balgaria ) I mnenieo mi e 4e;6te ostavq pismeniq protagonizam na ekspert kato neq za da 4eta kniga a ne statiq;Dobar den na vsi4ki !

  23. Стойчо каза:

    пиши и не се страхувай – ако имаш трудности („bix se spravil dobre na tozi sa6tiq moi ezik“), нали затова го играя редактор тука, за да помагам 🙂

  24. Стойчо каза:

    btw, даже и на книга да го напишеш с чиста съвест може да ни напишеш кратка статия пък ще слжим линк към книгата 🙂

  25. Boyko Naydenov каза:

    ¿A moga li da zaka4a snimki i kak?

  26. Стойчо каза:

    да, може – ако решиш да си направиш юзер ще можеш самостоятелно да си го оформиш разказа, а ако решиш, че не ти се занимава много – пращаш ми текста и снимките на мейла, аз ще ги качвам и оформям като разказ и те пиша като автор.
    Прочети още веднъж това: http://patepis.com/?page_id=485

  27. Boyko Naydenov каза:

    ¡¡Vazno!!: Vav vrazka s Malariata;VNIMANIE s farmazeftikata;primer-MALARONE.! (pro4etox podrobnite zabelezki na Meglena e i se izviniavam za ignoranziata mi ) Za tova patuvane kakto tia spomenava e nuzno-TETANOS(vsi4ki q imame ako ne e iztekla),vaksina 1-na za ZALTA TRESKA- i 3 broia vaksini XIPATITIS (A) i (B).Postavat se za 7 meseza!! Vtorata se postavia edin mesez sled PARVATA i TRETATA 6 meseza sled vtorata.Ako izbarza6.,moze da svar6i6 v bolniza,OK;MALARIA i MALARONE-(xap4eta);Biax spezialno predopreden ot sestra mi da gi kupia za6toto kadeto zivea (Ispania) i sas sozialna osigurovka,(rezepta) opakovkata mi struva 2 evro,NO DA NE GI PIA!Ot tuka lekarite ti kazvat drugo ne6to i sa u4ili kakvoto sa 4eli s U4EBNIZI BOG znae ot koia godina a Farmaziata(Aptekata)si pravi experimenti s nas y prodavat stokata si..,TOTAL;Ne poslu6ax +- sestrami y po4nax s xap4eto edin den(kakto mi kazaxa)predi pat,sas smenite na tri samoleta i 4asovoto raztoianie, patuvax okolo 24 4asa taka 4e pix o6te edno xap4e v samolet London-Etebe(Uganda);Posre6naja me sestra mi,maikami (koiato prestigna edin den predi men i bez da pie xap4eta) i edin ot 6ofiorite na evangeliskata misia! Vsi4ko dobre,e..kato se izklu4i 4e se zabavixa malko zaradi trafik v Kampala i prez tova vreme mi predlozixa KRAK na let6teto (no tova e druga istoria,y mai se zapalix da razkazvam).Pribraxme se,naspaxme se y na sutrinta sled zakuska pix tretoto xap4e sled zakuska,no biaj strashno umoren i otpadnal,mislex 4e e ot patuvaneto no umorata be6e stranna.Nemozex da povdigna nito edin muskul i ot duma na duma,stana vapros za MALARONE-to koeto pix;Sestrami se upla6i karaiki mi se 4e ne sam q poslu6al;po4ti nemozex da i otgovorq;obiasni mi 4e e imala mnogo podobni slu4ei s dobrovolzi ot EVROPA bez opit i 4e xap4etata se zapo4vat pri parvi simptomi na Malaria,dopalni 4e samo se iadosva s komersialnia trafik na legalni farmazeftni produkti..!Malkoto koli4estvo ot tabletki koito biax izpil i edin studen du6 mi pzvolixa da izkaram(s interesni e intenzivni veseli prepiadstvia)patuvaneto na zivota mi i v Sibir sam bil :)PS:Donirax vaprosnite tabletk v mesnata klinika koiato e na misiata za razboleli de4iza i Evropeizi bez opit!!! Pozdravi-Boyko!!

  28. Meglena каза:

    Все повече и повече разпалваш любопитсвото ни. Аз лично с по-голямо удоволствие бих прочела и погледала нещо за Сибир 😉 Ама и за Африка напиши.

    Поздрави,
    Меглена

  29. Стойчо каза:

    Мда, Сибир наистина прилича на Африка – по нищожен брой пътеписи де, така че: пиши и пращай!

  30. Boyko Naydenov каза:

    Y vse pove4e i pove4e me doverqvam.Tolkova informazia ne bi trqbvalo da e samo za men;Za Sibir(KOMI-ASSR) e ne6to rasli4no;tam sam bil na 12 godini y ne mnogo deza sa bili tam s roditelite si 80-te godini:Sega sam na tema Afrika sas spomeni na 1 sedmiza.!PS;blagodaria za interesa,pozdravi..XB

Leave a Reply