Днес ще отскочим до Венеция. Роси ще ни води до там и ще ни даде някои добри съвети за пътуване и престой там. Приятно четене:

Практично за Венеция

Венеция е малък град и всеобщата заблуда е, че няма нужда от предварителна ориентация и планиране. Ако предвиждате 2-3 дни престой много важно е предварителното проучване и поне относителен план на действие. Иначе рискувате да ви стане скучно, колкото и невероятно да звучи, а ако има деца, те определено ще се отегчат от опитите ви да се организирате на място. Тук знам, че ще ме нападнат романтиците, които настояват, че е прекрасно да се изгубиш из Венеция. Да, прекрасно е да се изгубиш веднъж и за кратко, но ако се губиш при всеки опит да стигнеш от точка А до точка Б става не само досадно, но и адски изнервящо и има голям риск да се съсипе цялата почивка.

Най-подходящото време за Венеция?

Изборът на времето за посещение зависи изцяло от личността на посещаващия:)) Има много теории по въпроса: Венеция през лятото била красива, но смрадлива; Венеция през зимата била романтична, но студена; Карнавалът през февруари е най-силното събития, но пък тълпите са ужасни, да не говорим за цените. Моят избор беше продиктуван от две неща – мразя тълпите, не понасям силни миризми, пък били те и венециански. Затова избрахме най-непосещаваното време в годината, след карнавала и преди пролетния сезон, тоест точно в началото на март. С риск да звучи твърде самодоволно ще кажа, че бяхме уцелили времето – имаше много малко туристи, каналите почти не миришеха, а времето беше напълно приемливо за сезона. Малката “екстра” през зимата е прословутата Acqua alta - наводнението, което по принцип се случва късната есен и зимата, но явно продължава до пролетта:). Изобщо не е притеснително, има временни пътечки, няма нужда от гумени ботуши, освен ако много ви се иска да поджапате по Сан Марко, а останалите туристи да ви снимат възхитени:)

Всъщност, наводнението е точно толкова малко колкото да ви измокри краката.

Туристите….

…. и полицаите:)

Къде да се спи?

И тук купища мнения могат да се срещнат, но пак зависи каква цел преследвате. Ако сте с малко дете, за няколко дена, както бяхме ние, спането задължително е в самата Венеция. Ако сте сами и не смятате да ползвате хотела за друго освен за 4-6 часа сън, можете спокойно да си букнете хотел в Местре, на половин цена и с удобни връзки към Венеция. И тук подточката на този въпрос със спането е какво да избере човек – хотел или апартамент. Обикновено хотелите са малко по-евтини от апартаментите и в цената е включена закуска. От друга страна апартаментите предлагат повече пространство, абсолютна независимост и почти винаги напълно оборудвана кухня, в която можете да направите както закуската и сутрешното кафе, така и обяда и вечерята или пък сандвичите за през деня. Нашият избор беше апартамент в Кастело, един от 6-те квартала на Венеция, на 2 минути от спирка на вапоретите. Разликата в цената с хотелите в района, а и в цяла Венеция беше от порядъка на 10-20 евро, а удоволствието да имаш на разположение венециански апартамент си струваше всяко евро отгоре.

Via Garibaldi, съвсем истинска павирана улица в Кастело…

….тук вече преминала в канал.

Транспорт от летището.

Пиша летището, защото нискобюджетната компания, която лети от София каца на Тревизо. От там се хваща автобус на компания ATVO, който е специално съобразен с кацащите самолети. Можете да видите разписанието на автобусите тук: три пъти дабъл ю. atvo.it, където можете да изтеглите pdf файл с разписанията. Билети се купуват или от шофьора или от автомат в залата за багаж. Едно билетче отиване и връщане в рамките на една седмица е 9 евро. Децата пътуват безплатно, но не знам до каква възраст, моето поне беше безплатно тук.

Градски транспорт.

При проучванията ми почти всички твърдяха, че Венеция можело да се обиколи пеша. Да, може да се обиколи пеша, но това ще ви коства много нерви и тотална преумора. Ако отивате за няколко часа да видите основните забележителности наистина няма нужда от градски транспорт – после ще си почивате достатъчно. Но ако ще останете няколко дни, картата за градския транспорт е задължителна. Така и така ходенето е голямо, по-добре е, когато е възможно, да спестявате разстояния с вапоретите, пък и е уникално да минете 7-8 пъти по Канале Гранде и да направите 200 снимки на едни и същи леко олющени дворци:). Картите за градския транспорт важат и за популярните островчета Мурано, Бурано и Торчело, Благодарение на картите можехме да си позволим разходки не само до островчетата, но и от единия до другия край на Венеция без да ни излезнат пришки и да нямаме желание да погледнем каквото и да било друго. За да избегнете объркването и “хукването” в обратна посока трябва да гледате внимателно кои номера спират на съответната спирка и в каква посока се движат. Ние нямахме проблеми с ориентацията, но аз бях “преорала” виртуално Венеция и беше трудно да се объркам:). Карти за градския транспорт могат да се закупят предварително (поне една седмица) on-line и излизат с няколко евро по-евтино, което не е за пренебрегване ако сте поне двама души. Има 12, 24, 36, 48, 72 часови и 7 дневни карти. Децата над 4 години се броят като възрастни, но пък студентите и пенсионерите имат някакви намаления. Картите трябва да се заверяват при всяко качване на вапоретите. От сайта на Veniceconnected може да се закупят освен карти за градски транспорт, билети за обществените тоалетни, билети за музеи в различни варианти, както и билетчета за Интернет, за паркинг и други.
Гондолите са скъпички, но има един много евтин вариант да се качите на гондола, като се качите на „tragheto” – лодки, които се използват за пресичането на Канале Гранде. Пътуването с тях струва от порядъка на 50 цента до евро и е добре да пътувате прави. Естествено, освен градския транспорт има и таксита, които обаче са безбожно скъпи. Наложи ни се да ползваме такси от апартамента до Пиацале Рома заради стачка на публичния транспорт – най-скъпото такси, което съм ползвала.:)

Вапоретите спират от двете страни на канала, разминаването е уникално преживяване.

„Час Пик”:)

Въпросните лодки за пресичане на канала – tragheto.

Първата ми реакция, когато видях гондола на живо е: „Катафалка”. Не ме убивайте с камъни, просто този вид романтика ми е чужда:)

Гаражи:)

Храна, хранене, заведения.

Тук мога да кажа много, но имам главно теоретичен опит, на практика не сме се хранили в заведения – от една страна твърде скъпи, от друга с дете, което не стои и 3 минути на едно място:). Пихме н- на брой капучино и кафета, тук там и други неща, ядохме (поне аз) от прословутите чикети – малки хапки, които варират от дребни сандвичи, до риба върху лукова глава, парченца салам или месо върху сирене и други работи, много разнообразни и на повечето места вкусни. В едно кафе пробвахме и трамецини – триъгълни сандвичи, направени от хляб без кора, с различни плънки, и те много вкусни. Купихме си от различни сладкарници и пекарни поне десетина вида сладкиши с най-разнообразни имена, но само в едно кафене опитахме читаво тирамису, другите сладкиши явно не бяха по вкуса ни. Понеже леко съм пристрастна към храната и различните видове кухня си бях направила един твърде огромен списък от уж типични венециански яденета. Както и един още по-огромен списък по квартали с, да речем, приемливи като цена и качество заведения, супермаркети и забележителности. За съжаление заведенията от рода на тратории, остерии и бакари не ги посетихме, но открихме супермаркети, пазари и търговски улички, по които главно венецианците се подвизаваха. В Канареджио има такива места, където хората се познават, знаят си клиентите, обслужват ги без дори да изчакат да кажат какво искат, изобщо квартални магазинчета. Няколко такива посетихме, адски автентични – в едното дори нямаше цени на самите стоки, а бяха изнесени на лист, така че купувахме нещо като “котка в чувал”:), но не бяхме неприятно изненадани. От типичните италиански продукти естествено си купихме макарони, които консумирахме вечерта; няколко вида прошуто – всичкото страхотно; маслини с малко необичаен вкус; няколко вида местни салати, на основата на сосове, а също и една култова салата морски дарове, от които половината “дарове” не бях виждала никога, но си ги изядох, и прочутата типично венецианска рецепта Sarde in Soar – пържени сардини, после мариновани в специфична марината с пържен лук. Пробвахме също и няколко вида наденички, готови за печене кюфтета или някакви други топки от кайма, както и зеленчуци за гарнитури най-разнообразни. Всяко едно излизане беше увенчано с шоколад, но Lind, защото италианския не ми се стори много вкусен. Пропуснахме сладоледа – аз не обичам, а детето доброволно се отказа, въпреки настояванията ми. Пихме и италианско вино, не помня марката, но не беше лошо. В доста от кварталите има Billa, която на някои места е като дребно квартално магазинче, но има и големи супермаркети с почти всичко необходимо за живот. Освен малките магазинчета, повечето специализирани за месо, за сладки работи или пък тип бакалии, има още 1-2 вериги супермаркети. Най-автентични са пазарите. За съжаление пропуснахме рибния, защото точно тези дни той почиваше, но видяхме достатъчно зеленчукови такива на сергии или в лодки по каналите, с най-разнообразни и понякога доста непознати зеленчуци. Качеството на зеленчуците беше еднакво както на сергиите по пазарите така и в супермаркетите. Относно заведенията, както и супермаркетите по квартали, ако някой има нужди и желание мога да му изпратя огромния си списък.

Остерия

Не чак толкова вкусните, но пък адски красиви сладкиши.

Не, това не са бонбони, сапуни са. Мисля, че разбирате разочарованието ни:)

Много красиви, но и доста скъпи копия на почти всички сгради във Венеция.

Сергии с маски и фенери, особено красиви нощем.

Забележителностите.

Понеже е твърде изтъркано да възхвалявам толкова прочути неща ще кажа нашия избор и причините за него. Първия ден, привечер когато пристигнахме във Венеция, успяхме да видим:

Santa Maria Della Salute

– много красива отвън църква, на Канале Гранде, близо до Митниците, но вътре нищо особено и впечатлително освен няколко гигантски картини.

От там хукнахме към

Музея на Пеги Гугенхайм,

за да се допрем и до модерното изкуство, пък и защото бях чела и чувала много – не ни хареса особено, не съм фен на точно това изкуство, детето се стресна от няколко картини и все още ги споменава.

И от “високото” изкуство минахме към кулинарното, изразено в обикаляне на гореспоменатите улички и магазинчета, но пътят до там и обратно беше по

Canale Grandе

Леко притеснително да не надигне приливна вълна:)

Вторият ни ден беше отделен за типичните туристически забележителности в самата Венеция:

Palazzo Ducale

– невероятен, огромни зали, огромни картини навсякъде, изобщо много впечатляващо място. Естествено, обиколихме и килиите на затворниците и оръжейната и въобще всичко каквото може да се види вътре, че даже и Моста на въздишките, но отвътре, забавлявайки се с купищата туристи, които се опитват да го (ни) снимат:).

Campanile di San Marco

– 98 метровата камбанария на площада. Както се шегувахме, ползвахме най-скъпия асансьор – 8 евро на човек, но гледката от горе си струваше цената. А пък за децата и непорасналите възрастни имаше достатъчно сувенирчета, че даже и медал, че си се качил на кулата:)

Камбанарията

Митницата

Isolo di San Giorgio Maggiore – красиво от далече, но от близо не изглежда така интересно, че да си загуби човек 2-3 часа.

Basilica di San Marco

– Базиликата е много красива отвън, отвътре се отказахме да я гледаме поради факта, че имаше твърде много туристи и не ми се щеше да носим детето на главите си за да го опазим, остава за следващия път.

Correr Museum

– може би единственото разочарование от забележителностите. Не че е лош музеят, дори напротив, но в това място, събрало накуп толкова хубави и най-невероятни места Корер някак бледнееше.

Rialto – мостът и околностите.

На моста имаше осемстотин “маймуни”, но пак успяхме да се щракнем, че да се види къде сме били. Около моста районът е автентичен и интересен, но твърде популярен и пълен с туристи.

Риалто през деня

През нощта

Риалто в гръб

Santa Maria Gloriosa dei Frari

– страхотна църква, изпълнена с най-невероятни и като размери и като внушение платна на всички известни художници, творили във Венеция. Едно от най-впечатлилите ни места, заедно с двореца на Дожите

Трудно е да се снима тази църква, огромна е, а около нея много къщи и тесни улички, но пък отвътре е много красива.

Scuola Grande di San Rocco

– тук направо бяхме потресени – освен страхотни и пак огромни картини имаше и невероятни ламперии със много красива и прецизна дърворезба.

Самотна въртележка на пл. San Polo

Третият ден бяхме отделили за “извънградски разходки” и паркове, градини и пазарски улички:)

Площад в Канареджо

Мурано – островът със стъклените фабрики

е много истински и много “жилищен” – пропускайки всички магазинчета за стъкло и фабрики се гмурнахме в жилищната му част, където открихме тихи площадчета, красиви къщи с градини (нещо доста нетипично), малки магазинчета за храна, за цветя, а даже и за кучешки облекла:) и други съвсем тривиални и много спокойни неща. Обиколката на целия остров ни отне около час, заедно с импровизирания пикник със сандвичи, кафе и чай на една пейка. Пътят до него е около половин час и минава покрай последния дом на венецианците.

Гробището

Къщички с градинки

Стъклена статуя…

…. с много добро отражение на околните къщи

Поредната крива камбанария, но с красива стъклена скулптура.

Бурано – островът на плетените дантели и шарените къщи.

Наистина много шарени къщи, страхотни цветове, невероятно съчетани върху относително грозните като архитектура къщички. Видяхме поредната ужасно крива кула, видяхме и бабите с дантелите и магазинчетата за сувенири, даже и купищата туристи хапващи по заведенията. Но усещането беше странно – сякаш всеки момент ще паднат декорите и отзад ще се покаже снимачен екип. Тоест, кукленско някак, фалшиво беше това островче, въпреки многото положителни отзиви по форуми и седянки. Но пък приятно шарено за окото. Бурано може да се разгледа и за половин час. Пътят до него е около час, тоест ако добре са планирани нещата може един предобед човек да си отдели за тези два острова. Картите за градския воден транспорт важат, не е необходимо да се купуват отделни билети. Водният автобус, който ходи и до двата островите е LN и се хваща от Fondamenta Nove в Канареджо. Има и друг автобус, но ходи само до Мурано, а като сте тръгнали по островите е добре да посетите поне два за късмет:)

Някъде бях чела, че Венеция е само история и не можеш да избягаш от нея. Не е вярно, не е само история, но и изкуство, а бягството и от историята и от изкуството е много лесно – жилищните квартали, в които има малки площадчета, на някои места дори градини и паркове, както и островите предлагат едно доста различно преживяване и усещане за Венеция. Ако човек отиде във Венеция за един ден и се надява да види всичко, това всичко ще са съвсем стандартните и суперизвестни основни забележителности. Много често такива еднодневни екскурзии са причината голяма част от познатите ми да не харесват Венеция – видяли са я само откъм едната и, твърде известна страна, а тя определено е многолика. Има много красиви неща, има доста грозни неща, има и ежедневна суетня и свръхтуристизирани места и комерсиализъм и пренебрежение, но и спокойствие, само трябва малко повечко ровене и ходене.

„Чакам”

Автор: Роси А.

Снимки: авторът

Още снимки от Венеция:

Tags: Basilica di San Marco, Campanile di San Marco, Correr Museum, Palazzo Ducale, Rialto, Santa Maria Della Salute, Santa Maria Gloriosa dei Frari, Scuola Grande di San Rocco, Бурано, Венеция, градски транспорт, забележителности, заведения, Музей Гугенхайм, Мурано, Съвети за пътуване, храна, хранене