авг. 03 2010
Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина
Представям ви опита си и съветите си за избор на маршрут от София до Дубровник и обратно. Приятно четене:
София – Вишеград – Дубровник – Мостар – Сараево – София
Статистика и малко съвети за пътуване из Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина
Ще се опитам да ви представя някои чисто технически подробности по пътуването ми с кола от София до Дубровник по гореописания маршрут.
Дубровник
Пътища:
пътищата по целия маршрут са добри, като тези в Хърватия са доста добри. В Сърбия и Босна „лошите“ участъци за доста по-добри от това, което в България наричаме „лоши“ – асфалтът е гладък, но може би просто е стар. Обратно важи за „добрите“ пътища – българските добри пътища са по-добри от добрите пътища в Сърбия и Босна.
Добър пример са северната дъга на околовръстното на София, както и пътя между София и Калотина: из бивша Югославия нито един път не е толкова лош, колкото е околовръстното на София, както и нито един път не е толкова добър, колкото е пътя между София и Калотина.
Ограниченията в Сърбия са 60/80/120 км/ч (градско/шосе/магистрала), в Босна и Хърватия малко се различава, но като цяло по шосе (не магистрала) трудно можете (а и не го препоръчвам) да вдигнете повече от разрешените 80 км/ч, въпреки, че пътят може да не е лош. (както казах – българските „хубави“ пътища за по-хубави от тези в бивша Югославия)
Внимателно при спиране на банкета! Отнася се и за трите страни – в общия случай асфалтът отстрани на пътя свършва рязко и е добре доста да сте намалили, за да слезете без лумбуркане на банкета. Също така, той е като че ли доста по-тесен в сравнение с българските си аналози.
Движение и трафик:
В Сърбия между Кралево и Чачак е сравнително натоварено с коли по пътя – пътят води както към Сараево, така и към Черна гора. Няма изгледи да строят магистрала.
В Босна и Херцеговина по-натоварен е пътя в района на Сараево, иначе е сравнително спокойно
В Хърватия – пътят, по който минавахме не беше кой знае колко натоварен
Полиция:
В Сърбия полиция имаше на едно място
В Хърватия и Босна и Херцеговина – имаше доста пътна полиция. И в двете страни сравнително лесно се разбира къде има постове – изглежда имат същата полицейска технология, която ползват и българските им колеги. Във всеки случай почти всеки път, когато си помислех „Ей сега тука има ченгета“, наистина имаше ченгета на пътя 🙂 (Е, само гледката на Дубровник беше малко ме зашеметила, та ме глобиха 😉 – но като цяло българските навици за разпознаване на постовете – помагат 🙂
Съвет: спазвайте ограниченията на скоростта. Имат навика да глобяват и за 3км/ч превишение
Бензиностанции:
В Сърбия във всеки по-голям град по пътя има бензиностанция на OMV, Еко или Лукойл. Срещат се и доста табели за газостанции
В Босна и Херцеговина:
OMV има в Мостар и Сараево (няколко), като мисля, че и по пътя между тях мернах една.
В участъка между Вишеград и Требине – не видях нито една от световните вериги бензиностанции, иначе във всяко селце или градче има „нормална“ бензиностанция
В Хърватия по този път се срещат само бензиностанции на хърватската INA. На мен не ми харесаха
Кредитни/дебитни карти:
Ако ползвате кредитни карти при плащане на горивото: имайте пред вид, че навсякъде касата за горивото не е свързана с касата на кафето (ако си поръчвате като мен кафе във всяка бензиностанция) и по-лошото е че ако горивото (и стоките от магазина) можете да го платите с кредитна/дебитна карта, то кафето ще можете да си го платите само в брой.
В Хърватия кредитни карти се ползват масово, вкл ресторантите и налките бакалници.
В Сърбия – безниностанциите и магистралата могат да се плащат с карта, както и в много магазини.
В Босна и Херцеговина: в бензиностанциите на OMV, както и в по-хубавите магазини и хотели
Валута и обмяна:
Сърбия: динари можете да смените веднага след границата. Курсът не е трънски. Магистралата можете да платите и евро или с карта, но кафетата ще си ги плащате в брой по пътя. Плащането в евро извън магистралните такси мисля, че е невъзможно (е, може да има изключения, но Сърбия в това отношение прилича на България)
Босна и Херцеговина: марки (точно равна на лев), но практически навсякъде можете да плащате и в евро (мисля, че е официална паралелна валута)
Хърватия: куни. В Дубровник също практически навсякъде можете да плащате и в евро и в долари
Сега малко статистика:
София – Ниш – Кралево – Чачак – Вишеград – Требине – Дубровник
Вижте София-Дубровник на по-голяма карта
Разстояние: 727 км
5:30 от София до 18:15 в Дубровник (от врата до врата) – времената са местни 🙂
Данни от GPS-a
Средна скорост на движение: 64 км/ч
Средна скорост с престоите: 58,2 км/ч
Максимална скорост: 121 км/ч
Време на движение: 11:21 часа
Спрян: 01:09 часа
Общо време: 12:30 часа
Дубровник – Неум – Мостар – Сараево
Вижте Дубровник – Мостар – Сараево на по-голяма карта
Разстояние: 264 км
Данни от GPS-a
Средна скорост на движение: 57,6 км/ч
Средна скорост с престоите: 52,6 км/ч
Максимална скорост: 98 км/ч
Време на движение: 04:30 часа
Спрян: 00:25 часа
Общо време: 04:55 часа
Сараево – Вишеград – Чачак – Кралево – Ниш – София
Вижте Сараево – София на по-голяма карта
Разстояние: 590 км
Данни от GPS-a
Средна скорост на движение: 64,8 км/ч
Средна скорост с престоите: 58,7 км/ч
Максимална скорост: 124 км/ч
Време на движение: 09:12 часа
Спрян: 00:52 часа
Общо време: 10:04 часа
Общо за цялото пътуване:
Данните са от компютъра на колата
Разстояние: 1679 км
Общо време: 29:00 часа (толкова време е работил двигателят)
Средна скорост: 58 км/ч
Разход на гориво (А95): 108,3 литра общо
Среден разход: 6,4 л/100 км (Опелът заслужава похвала! 🙂
Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:
Западни Балкани - Общо
Related posts:
Съвети за пътуване: Босна и Херцеговина
До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването
До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево
Дубровник и Требинье в Република Сръбска (Босна и Херцеговина)
До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник
През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част първа
През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора
Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (3): През Босна и Херцеговина
Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина
До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина
„Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
15 коментара
Аз имам един малко технически въпрос. С какъв ГПС/софтуер си правиш траковете, за да можеш да изчислияваш врене престой, време движение и т.н. ?
Garmin, но не ми е подръка, за да ти кажа точния модел. Иначе е двегодишен вече (не е нов модел искам да кажа)
Garmin 250W 🙂 (спомних си 🙂
Много полезна информация, освен качествата и хубавите снимки на пътеписа! Хвала ти , Стойчо ! И аз имам технически въпрос, ако знаеш разбира се !? Радар- детекторите са разрешени за Сърбия, а за Хърватия и Босна и Херцеговина как е положението ?
Идея нямам, защото не ползвам, но се надявам някой да отговори
Питах приятели от Хърватска, които доста пътуват с кола из района. Отговорът- в Хърватска не са разрешени, за Босна и Херцеговина- не са сигурни.
На друго място имаше въпрос за актуални пътни такси, ето пак от същите приятели (мисля, че данните са от юли 2010, но ще доуточня периода и ще добавя после):
Хърватска- от сръбската граница до Загреб- 105 куни (около 15 евро), Сърбия- от Ниш до Белград- около 7 евро, от Белград до Хърватска граница- 3 евро, Македония- по около 1 евро за отсечка, Словения- 15 евро седемдневна винетка, Австрия- също седемдневна винетка- около 7 евро.
С благодарности към Сеадета Османи и Зденко 🙂
потвърдено- юли 2010. Стойчо, моля да ми изтриеш писаниците тук след като добавиш където (ако) прецениш
Стела, благодаря! Това значи, че няма промени от миналата година и таблицата с пътните такси http://patepis.com/?page_id=565 както винаги е актуална.
С благодарности към всички, които помагат за актуалността на пътните такси!
Ето един бърз коментар за пътуване до Дубровник май 2011.
През целия път се водихме по GPS Garmin,не зная модела.
На отиване избрахме леко модифициран маршрут:София-Ниш-Кралево-Ужице и от там
посока към Черна гора-Нова Варош-Приеполе-Биело поле-Подгорица-петровас-Будва-Херциг нови -Дубровник.Целият път беше 850 км,които изминахме за 16 часа сумарно с престойте.На границата Сърбия-Черна гора се правят ремонти и преминаването се спира за по 3 часа,така че там имахме по сериозно забавяне.
На връщане минахме по пътя през Требине и Вишеград.Разбрахми за него благодарение на този сайт и сме благодарни на всички писали,защото GPSа него дава и карта се появи чак в Требине.Между Гацко и Горажде движението е отбито през третокласен път заради строежи.Въпреки това пътят беше много по бърз-11часа с кратки престои.
@Яни, GPS-а не дава този маршрут (през Вишеград и Требине) по една много прозаична причина: картата показва “прекъсване” на пътя при граничния пункт Мокра гора (между Ужице и Вишеград) 🙂 – изглежда, че двата пътя (от към Сърбия и откъм Босна) завършват на 500 метра един от друг 😉 По този повод масово се ползва наистина обиколния през Черна гора. 🙂
Извод: ако искате да стигнете по-бързо до Дубровник, без отклонения – ползвайте пътя през Ужице и Вишеград 🙂
Ето И още един коментар за пътуване по този маршрут, май 2011.
Ние го направихме за два дена. Нощувахме в Златибор, на около 45км от ГКПП Мокра Гора, отбивката от директния маршрут е около 11км. Златибор е хубаво курортно селище, нещо като нашите Боровец или Пампорово.
Пътя до Златибор взехме за 7:30, без големи спирания, Google също беше пресметнал подобно време. Беше неделя, пътя – натоварен, пресича множество селца и градчета. Хората си щъкат, ходят на пазар, децата си играят на пътя, карат се масово колелета от млади и стари – караше се доста полека. Между Чачак и Ужице има един участък, където се кара по долината на една река (май някава Морава) – беше много красиво, района изобилства и от манастири, но вече бяхме твърде уморени за да ги търсим.
Пътя от Златибор до Дубровник – и той отиде към 7 часа, без забавяне по границите, с една 20 минутна почивка на манастира Добрун (почти веднага след границата), и с няколко спирания за снимки. Пътя между Вишеград и Горажде се движи по поречието (долината) на р. Дрина. Нямам думи, изумителна красота! Има доста места за спиране (дори от дясната страна на пътя, реката се пада отляво) – струва се да се поспре. Скоро след Горажде пътя от “второкласен” (разбирай 70-80 км/ч) стана на “третокласен” (позволяващ 40-50км/ч) – нещо като наш междуселски тесен път, но в прилично състояние. Някъде по средата до Гацко ремонтираха някъв виадукт и движението беше отбито по един наистина отвратителен път – много стръмен, лъкатушещ, позволяващ скорост някъде около 10-20км/ч. Добре поне, че движението не беше натоварено – не искам и да си представям какво би било, ако трябваше да се разминавам с тирове и автобуси на този път. Тази отбивката удължи пътя с малко под 1 час. След Гацко пътя си стана пак “второкласен”. Аз, на базата на разказаното от Стойчо, очаквах да пресека Босна за около 3-4ч., но при мен се получи за 7 – май не само заради отбивката и снимките по пътя!?
Накрая искам да благодаря на Стойчо като за интересните пътеписи, които се четат толкова леко и с такова удоволствие, но също и за изключително полезната информация, опит и съвети! Без написаното от него надали щях да се реша да поема по този маршрут, който наистина си заслужава да се пропътува.
Така е, същия участък го минах за около 3 часа и нещо, заедно с обиколката заради виадукта. Целия път от София до Дубровник ми зае около 12 часа общо
Материалът е писан преди 7 год. Доста са е променило положението с пътищата. Пътувах преди месец по същия маршрут. Пътищата в България са определено по-добри от тези в Сърбия и особено Босна. По-широки са , с по-малко завои , с места за спиране покрай пътя. Позволяват с около 20-30км по-висока скорост.
Щеше да е доста притеснително, ако за 7 години няма промяна 😉