авг. 08 2008

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Това езаключителната част наплаването нанашите смели мореплаватели отЧикаго (началото) през Атлантика иСредиземно море обратно. Запоследно гиоставихме край Ибиса, Етна иСардиния, аднес щепрочетем заключителната част отпътуването:

ДоЧикаго иназад— Краят напътя:

Сицилия, Гърция иСофия

И така бяхме стигнали довулкана етна иминаването през пролива между Сицилия иконтинентална Италия. Някъде към 2през ноща силегнах иоставих Кърни данаглежда обстановката, сиреч навахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък ибяхме излезли отнай-тясната част напролива.

Карта на плаването по Средиземно море

Неприятното беше, челеката мараня, която сепояви започна дастава нечак толкова лека. Още по-лошото беше, ченапред ставаше още по-гъста, даже сиклонеше към мъгла. Нопък след цял ден обикаляне награда иремонтиране напомпа бях толкова гроги, чепросто сетръшнах добучащия мотор(просто "леглата„(койките) натази лодка саразположени отдвете страни намотора, нечеизпитвам някаква привързаност към него) иоткъртих. Незнам точно какво еставало, ноявно нищо съществено, защото сесъбудих към 8—9 сутринта, все още вървяхме намотор иИталия беше започнала даизчезва вдалечината. Баща мибеше навахта испокойно сичетеше книжка исипийваше кафето.
Появи сенякакъв вятър ивсички(будни) сголяма радост сезаехме свдигането наплатната. Първо голямата геноа задаимаме все пак някакъв ход идаможем даспрем мотора, после грот итака лодката потегли към отсрещния бряг(който ена2дена път всъщност) значително по-тихо отпредишните 10-на часа пърпорене.
От тук натам историята едоста тривиална, макар занас дните даимаха много приятен характер— отмомента, вкойто вдигнахме платната игинастройхме заостър бейдевинд(тоест силно насрещен вятър) домомента, вкойто подминахме о-в Закинтос несеналожи нита една сериозна маневра или пренастройване наветрилата…само отвреме навреме сесъобразявахме спромяната напосоката навятъра врамките на 20-на градуса, които нидадоха възможност даотидем точнотам, където искахме, без дасеналага далавираме.
По този маршрут трафикът неемного натоварен, ноима значително повече рибари исъответно трябва малко повече внимание запуснати мрежи идруги риболовни съоръжения.
Интересен момент беше възможността дапробваме лодката ведни много оптимални условия— хубав вятър(между бейдевинд(настрещен) ихалфвинд(страничен)), със сила между 6и 10възела. При такъв вятър морето есравнително спокойно, алодката елеко накренена исъответно много стабилна. След около половин час играчка светрила, хидравлики ивъжета успяхме дапостигнем нещо много интересно— скорост налодката малко по-висока отскоростта навятъра! Несъм убеден, четова еистинско показание, защото все пак скоростта навятъра сесмята откомпютър, които прави някакви усреднявания, нодори иданеебило така, топоне двете скорости бяха много близо, при това задоста дълго време— почти 10часа след това карахме стака настроените платна.
След двe денонощия втози дух намореплаване внай-прекрасният мувид, сеозовахме между о-в Закинтос и о-в Кефалония. Там разбира себеше време замалко гадост— вятъра просто спря. Врамките на 3—4 часа отново сеналожи дапопърпорим смотора. Забелязахме, чеклимата около сушата едоста различен оттози воткрито море— значително по-топло, даже неприятно топло. Към 10—11 сутринта цялата палуба пареше, предполагам температурите сабили над 30градуса. Решихме, чеекарйно време даизпробваме нещо, закоето сиговорехме отедно известноо време— дазапушим отводнителните отвори идасиспретнем малко басейнче. Итака два найлонови плика станаха затапи, изляхме 10-на кофи вода исиимахме плаващ басейн…е нестава заплуване, нопък беше много приятно дасиплицикаме краката във вода, вместо дасеправим нанестинари.
По някое време, приближавайки град Патра подухна попътен вятър иестествено сивдигнахме спинакер…една друга яхта мина покрай нас иниизгледаха много особено…тия пък какви щегивършат…на толкова слаб вятър, пък сплатна…еда, ама нанас нибеше тихо, пък тебучаха смотор.
Тук минахме през още една забележителност— моста наПатра. Това енай-дългия мост вЕвропа, апък можеби иедин отнай-дългите мостове всвета…поддържа сеот4огромни колони, като между тях има кабели. Гледката едоста впечатляваща несамо защото моста еголям, аизаради това, което архитектите сасеопитали давнушат— чеколоните сачетирима изправени човека, хванали сезаръце като жива верига.
Минахме отдолу под моста със вдигнат спинакер, което сигурно несеслучва често…там обикновенно вятъра енасрещен, нопък запореден път сепотвърди една зависимост, която установих последните години…приловите гиминавам или спопътен вятър или без вятър…а пък всички много гиестрах оттези места, защото сасинапатили отголеми вълни исилни насрещни ветрове. Еявно съм късметлия.
Не може обаче всичко даенаред…около 15-на минути след като минахме моста забелязахме, чеима много сърфисти, които караха доста бързо…а пък при нас нямаше толкова силен вятър…е много бързо разбрахме защо— вследващия момент сепояви още един вятър, доста по-силен оттози, скойто седвижешме домомент, при това наперпендикулярен нанашия. Втози момент спинакера започна неистови опити дасеоплете…разтърчахме седагосваляме, азбях наруля, Кърни затича напред към носа, задаоткачи браса(едното отдвете въжета), абаща михвана въжето, което вдига платното горе. Нозанещастие тобеше заклинило. Поедно време успя дагоосвободи, нонеприятното беше, чедържеше въжето без ръкавици ибез даезастопорено…от тази операция получи много неприятни рани(направо изгаряния) поръцете, защото ветрилото еголямо ипод напора насилен вятър усилието еогромно.
Е справихме сестази задачка криво-ляво, сложихме малката геноа ипродължихме пътя…

……………………….

Та бях стигнал дозлополучното сваляне наспинакер, някъде след Патра, напът заедно много интересно място или по-точно забележителност— Коринт. Вграда пристигнахме през нощта, там марината ебезплатна, ноетрудно човек дасинамери място, особено пък столкова дълга яхта.
Е намерихмеси, завързахмесе, поздравихме сезаманеврата споедин джин-тоник иизпозаспахме(без дазабравяме даотсипем наНептун идругите митични създания).

На сутринта решихме, четрябва бързо дасеизнасяме към известния Коринтски канал, задаможем даминем първи…еда, нонещата невинаги сатакива, каквито нисеискат. След като излязохме отмарината изастанахме пред канала, сеобадихме наоператора, дапопитаме кога можем даминем…човека смного развален английски ниобясни, чеслед канала щеработи чак след 1часа наобяд…гадост. Понеже ненисеизпълняваше сложната маневра поприставане, трябваше 4часа дасевъртим врайона идасигубим времето вбезплодни опити дахванем някаква риба. Както секазва— чушки. Нищо нехванахме. Най-накрая дойде време исезапътихме към канала…а сега малко занего…

Това еедно отчудесата насвета(поне споредмен), нонеприродно, асътворено отчовека. Изкуствено прокопан вскала, дълъг около 6километра, широк 20-на метра идълбок над 50(не етолкова дълбока водата, аотръба наскалата доводата). Това еедно отнещата, които силно исках давидя. Бях говиждал отгоре, отединия отмостовете, нонебях минавал слодка. Сега мога дакажа, чегледката еневероятна иотдвете страни— отгоре иотдолу. Водата всамия канал есмного особен цвят, много различен отморето около канала. Наподобява цвят нанякои отскъпоценните камъни, които сме виждали нателевизионния екран.

Самият канал едоста стар— копан е1880година, оттогава доста неща самусеслучили, понеже там района доста земетръсен инаняколко пъти сеезадръствал согромни количества изпопадала земна маса. Постените силичат годините ивлиянието наморето, вятъра ислънцето. Целите стени сабили облепени скамъни, задапредотвратят срутвания исвличания, новече голяма част оттази защитна облицовка епаднала. Наняколко места има изостанали въжета идруги системи, които някога сасеизползвали запрекарването накорабите, когато несаимали двигатели.

Едно отзабавните неща, които видяхме там бяха бънджи скачачи. Наднас, наповече от50метра, отединия отмостовете семятаха направо към лодките. Предполагам, чесапредвидили колко даедълго въжето, носеприближаваха доста близо довърховете намачтите…станаха интересни снимки:)

Е минахме гоблагополучно. Неприятното натози канале, четрябва дасеплаща. Занас таксата беше около 170Евро(гадост), нопък алтернативата еедна доста дълга обиколка наПелопонес, закоято съвсем нямахме време вече.

На къде сме тръгнали…ами отняколко години Албена миобясняваше, чеима леля вГърция, наостров Егина. Той еблизо доКоринт, така чесеразбрахме дасечуят иевентуално дасеуговорят даоставим лодкататам. Еоказасе, ченеенаостров Егина, аблизо доедно малко градче— Палеа Епидаврос или Стария Епидаврос(Епидавър сигурно). Чухме сепотелефона, разбрахме секъде/кога щепристигнем. Ели(така секазва лелята) нипосрещна страшно приятелски, все едно сепознаваме отмного години. Женена езаангличанин— Том, който също нипосрещна като близки роднини. Живеят ведна невероятна къща, нахълма над града, смного красиви градини около нея изашеметяващ изглед към морето. След като сеизкъпахме идобихме малко по-нормален, човешкивид, спретнахме една прекрасна класическа вечеря(салата, пържоли идруги нещица) под вещото ръководство надомакинята, която пък отсвоя страна себеше заела сизмайсторяването наедна невероятна тайванска манджа, смного зеленчуци имръвки. Нагостиим дойдоха едни техни познати, ирландци исеполучи много весела иприятна вечер. Всички отекипажа вече себяхме отпуснали, все пак замомента бяхме стигнали докрайната точка иможехме даотдъхнем. Ели низакара долодката, където Кърни изнесе едно невероятно представление, което трябваше дае„развеждане“ нагостите излодката…всичките муописания иразяснения бяха столкова енергия, патос иеуфория, чеостаналите просто щяхме дапочинем отсмях…явно иалкохола еимал значение, защото наследващата сутрин никой непомнеше нищо оттези описания, само факта, чесезадушавахме отсмях.

На следващия ден сутринта сепояви иделегацията попосрещането— бяха дошли даниприберат седин микробус всъстав Албена, Мики, Надя, Тони иСашо…настана голяма радост, прегръдки, целувки…все пак небях виждал никой оттях повече от2месеца. Пихме кафета, бири икоито каквото, поразказвахме сикак саминали нещата, разгледаха ителодката. Трябваше дасеорганизира пускането накотви взалива, така чедаима къде давържем лодката докато ниняма, нотова остана закъсния следобед, апък ние всички сенатоварихме нанея иотплавахме доблизкия остров, малко дасеповозят новодошлите идасеповеселим.

След като сеприбрахме отново взалива, Ели сезае сорганизирането напускането накотвата. Мога даизкажа една огромна благодарност— наЕли, наТом инавсички, благодарение накоито успяхме врамките наденя дапуснем 2котви, свериги идълги въжета. Ние нямахме нито котвите, нито веригите, нотеуспяха дагинамерят идаорганизират пренасянето ипускането. Благодаря!

На следващия ден трябваше давържем лодката идапотегляме заСофия, пообикновения(номного по-бърз), конвенционален начин— скола. Преди датръгнем решихме, четрябва дасвалим горивната помпа, която правеше номерата сболтчето. Еазсезаех стази работа, апък другите сезахванаха даподредят многото багаж вколата. Смен останаха Кърни иРумен. Битката беше невероятна…разглобихме почти целия двигател, махнахме множество винтчета, тръбички, маркучи…е вкрайна сметка успяхме, носхватката наистина сеоказа тежка— оказасе, чеепродължила почти 4часа! Победоносно огледахме милата, вече ранена лодка, затворихме яисезапътихме към брега.

Натам еясно— наколата, 12часа каране исибяхме вСофия…прибрахме сеоколо 4.30—5 през нощта…в 10вече трябваше дасъм наработа:(

Край

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Оформление: Стойчо (демек, аз)

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply