авг. 08 2008

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Това е заключителната част на плаването на нашите смели мореплаватели от Чикаго (началото) през Атлантика и Средиземно море обратно. За последно ги оставихме край Ибиса, Етна и Сардиния, а днес ще прочетем заключителната част от пътуването:

До Чикаго и назад — Краят на пътя:

Сицилия, Гърция и София

И така бяхме стигнали до вулкана етна и минаването през пролива между Сицилия и континентална Италия. Някъде към 2 през ноща си легнах и оставих Кърни да наглежда обстановката, сиреч на вахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък и бяхме излезли от най-тясната част на пролива.

Карта на плаването по Средиземно море

Неприятното беше, че леката мараня, която се появи започна да става не чак толкова лека. Още по-лошото беше, че напред ставаше още по-гъста, даже си клонеше към мъгла. Но пък след цял ден обикаляне на града и ремонтиране на помпа бях толкова гроги, че просто се тръшнах до бучащия мотор(просто "леглата„(койките) на тази лодка са разположени от двете страни на мотора, не че изпитвам някаква привързаност към него) и откъртих. Незнам точно какво е ставало, но явно нищо съществено, защото се събудих към 8—9 сутринта, все още вървяхме на мотор и Италия беше започнала да изчезва в далечината. Баща ми беше на вахта и спокойно си четеше книжка и си пийваше кафето.
Появи се някакъв вятър и всички(будни) с голяма радост се заехме с вдигането на платната. Първо голямата геноа за да имаме все пак някакъв ход и да можем да спрем мотора, после грот и така лодката потегли към отсрещния бряг(който е на 2 дена път всъщност) значително по-тихо от предишните 10-на часа пърпорене.
От тук натам историята е доста тривиална, макар за нас дните да имаха много приятен характер — от момента, в който вдигнахме платната и ги настройхме за остър бейдевинд(тоест силно насрещен вятър) до момента, в който подминахме о-в Закинтос не се наложи нита една сериозна маневра или пренастройване на ветрилата…само от време на време се съобразявахме с промяната на посоката на вятъра в рамките на 20-на градуса, които ни дадоха възможност да отидем точно там, където искахме, без да се налага да лавираме.
По този маршрут трафикът не е много натоварен, но има значително повече рибари и съответно трябва малко повече внимание за пуснати мрежи и други риболовни съоръжения.
Интересен момент беше възможността да пробваме лодката в едни много оптимални условия — хубав вятър(между бейдевинд(настрещен) и халфвинд(страничен)), със сила между 6 и 10 възела. При такъв вятър морето е сравнително спокойно, а лодката е леко накренена и съответно много стабилна. След около половин час играчка с ветрила, хидравлики и въжета успяхме да постигнем нещо много интересно — скорост на лодката малко по-висока от скоростта на вятъра! Не съм убеден, че това е истинско показание, защото все пак скоростта на вятъра се смята от компютър, които прави някакви усреднявания, но дори и да не е било така, то поне двете скорости бяха много близо, при това за доста дълго време — почти 10 часа след това карахме с така настроените платна.
След двe денонощия в този дух на мореплаване в най-прекрасният му вид, се озовахме между о-в Закинтос и о-в Кефалония. Там разбира се беше време за малко гадост — вятъра просто спря. В рамките на 3—4 часа отново се наложи да попърпорим с мотора. Забелязахме, че климата около сушата е доста различен от този в открито море — значително по-топло, даже неприятно топло. Към 10—11 сутринта цялата палуба пареше, предполагам температурите са били над 30 градуса. Решихме, че е карйно време да изпробваме нещо, за което си говорехме от едно известноо време — да запушим отводнителните отвори и да си спретнем малко басейнче. И така два найлонови плика станаха за тапи, изляхме 10-на кофи вода и си имахме плаващ басейн…е не става за плуване, но пък беше много приятно да си плицикаме краката във вода, вместо да се правим на нестинари.
По някое време, приближавайки град Патра подухна попътен вятър и естествено си вдигнахме спинакер…една друга яхта мина покрай нас и ни изгледаха много особено…тия пък какви ще ги вършат…на толкова слаб вятър, пък с платна…е да, ама на нас ни беше тихо, пък те бучаха с мотор.
Тук минахме през още една забележителност — моста на Патра. Това е най-дългия мост в Европа, а пък може би и един от най-дългите мостове в света…поддържа се от 4 огромни колони, като между тях има кабели. Гледката е доста впечатляваща не само защото моста е голям, а и заради това, което архитектите са се опитали да внушат — че колоните са четирима изправени човека, хванали се за ръце като жива верига.
Минахме отдолу под моста със вдигнат спинакер, което сигурно не се случва често…там обикновенно вятъра е насрещен, но пък за пореден път се потвърди една зависимост, която установих последните години…приловите ги минавам или с попътен вятър или без вятър…а пък всички много ги е страх от тези места, защото са си напатили от големи вълни и силни насрещни ветрове. Е явно съм късметлия.
Не може обаче всичко да е наред…около 15-на минути след като минахме моста забелязахме, че има много сърфисти, които караха доста бързо…а пък при нас нямаше толкова силен вятър…е много бързо разбрахме защо — в следващия момент се появи още един вятър, доста по-силен от този, с който се движешме до момент, при това на перпендикулярен на нашия. В този момент спинакера започна неистови опити да се оплете…разтърчахме се да го сваляме, аз бях на руля, Кърни затича напред към носа, за да откачи браса(едното от двете въжета), а баща ми хвана въжето, което вдига платното горе. Но за нещастие то беше заклинило. По едно време успя да го освободи, но неприятното беше, че държеше въжето без ръкавици и без да е застопорено…от тази операция получи много неприятни рани(направо изгаряния) по ръцете, защото ветрилото е голямо и под напора на силен вятър усилието е огромно.
Е справихме се с тази задачка криво-ляво, сложихме малката геноа и продължихме пътя…

……………………….

Та бях стигнал до злополучното сваляне на спинакер, някъде след Патра, на път за едно много интересно място или по-точно забележителност — Коринт. В града пристигнахме през нощта, там марината е безплатна, но е трудно човек да си намери място, особено пък с толкова дълга яхта.
Е намерихме си, завързахме се, поздравихме се за маневрата с по един джин-тоник и изпозаспахме(без да забравяме да отсипем на Нептун и другите митични създания).

На сутринта решихме, че трябва бързо да се изнасяме към известния Коринтски канал, за да можем да минем първи…е да, но нещата не винаги са такива, каквито ни се искат. След като излязохме от марината и застанахме пред канала, се обадихме на оператора, да попитаме кога можем да минем…човека с много развален английски ни обясни, че след канала ще работи чак след 1 часа на обяд…гадост. Понеже не ни се изпълняваше сложната маневра по приставане, трябваше 4 часа да се въртим в района и да си губим времето в безплодни опити да хванем някаква риба. Както се казва — чушки. Нищо не хванахме. Най-накрая дойде време и се запътихме към канала…а сега малко за него…

Това е едно от чудесата на света(поне според мен), но не природно, а сътворено от човека. Изкуствено прокопан в скала, дълъг около 6 километра, широк 20-на метра и дълбок над 50(не е толкова дълбока водата, а от ръба на скалата до водата). Това е едно от нещата, които силно исках да видя. Бях го виждал отгоре, от единия от мостовете, но не бях минавал с лодка. Сега мога да кажа, че гледката е невероятна и от двете страни — отгоре и отдолу. Водата в самия канал е с много особен цвят, много различен от морето около канала. Наподобява цвят на някои от скъпоценните камъни, които сме виждали на телевизионния екран.

Самият канал е доста стар — копан е 1880 година, от тогава доста неща са му се случили, понеже там района доста земетръсен и на няколко пъти се е задръствал с огромни количества изпопадала земна маса. По стените си личат годините и влиянието на морето, вятъра и слънцето. Целите стени са били облепени с камъни, за да предотвратят срутвания и свличания, но вече голяма част от тази защитна облицовка е паднала. На няколко места има изостанали въжета и други системи, които някога са се използвали за прекарването на корабите, когато не са имали двигатели.

Едно от забавните неща, които видяхме там бяха бънджи скачачи. Над нас, на повече от 50 метра, от единия от мостовете се мятаха направо към лодките. Предполагам, че са предвидили колко да е дълго въжето, но се приближаваха доста близо до върховете на мачтите…станаха интересни снимки:)

Е минахме го благополучно. Неприятното на този канал е, че трябва да се плаща. За нас таксата беше около 170 Евро(гадост), но пък алтернативата е една доста дълга обиколка на Пелопонес, за която съвсем нямахме време вече.

На къде сме тръгнали…ами от няколко години Албена ми обясняваше, че има леля в Гърция, на остров Егина. Той е близо до Коринт, така че се разбрахме да се чуят и евентуално да се уговорят да оставим лодката там. Е оказа се, че не е на остров Егина, а близо до едно малко градче — Палеа Епидаврос или Стария Епидаврос(Епидавър сигурно). Чухме се по телефона, разбрахме се къде/кога ще пристигнем. Ели(така се казва лелята) ни посрещна страшно приятелски, все едно се познаваме от много години. Женена е за англичанин — Том, който също ни посрещна като близки роднини. Живеят в една невероятна къща, на хълма над града, с много красиви градини около нея и зашеметяващ изглед към морето. След като се изкъпахме и добихме малко по-нормален, човешки вид, спретнахме една прекрасна класическа вечеря(салата, пържоли и други нещица) под вещото ръководство на домакинята, която пък от своя страна се беше заела с измайсторяването на една невероятна тайванска манджа, с много зеленчуци и мръвки. На гости им дойдоха едни техни познати, ирландци и се получи много весела и приятна вечер. Всички от екипажа вече се бяхме отпуснали, все пак за момента бяхме стигнали до крайната точка и можехме да отдъхнем. Ели ни закара до лодката, където Кърни изнесе едно невероятно представление, което трябваше да е „развеждане“ на гостите из лодката…всичките му описания и разяснения бяха с толкова енергия, патос и еуфория, че останалите просто щяхме да починем от смях…явно и алкохола е имал значение, защото на следващата сутрин никой не помнеше нищо от тези описания, само факта, че се задушавахме от смях.

На следващия ден сутринта се появи и делегацията по посрещането — бяха дошли да ни приберат с един микробус в състав Албена, Мики, Надя, Тони и Сашо…настана голяма радост, прегръдки, целувки…все пак не бях виждал никой от тях повече от 2 месеца. Пихме кафета, бири и които каквото, поразказвахме си как са минали нещата, разгледаха и те лодката. Трябваше да се организира пускането на котви в залива, така че да има къде да вържем лодката докато ни няма, но това остана за късния следобед, а пък ние всички се натоварихме на нея и отплавахме до близкия остров, малко да се повозят новодошлите и да се повеселим.

След като се прибрахме отново в залива, Ели се зае с организирането на пускането на котвата. Мога да изкажа една огромна благодарност — на Ели, на Том и на всички, благодарение на които успяхме в рамките на деня да пуснем 2 котви, с вериги и дълги въжета. Ние нямахме нито котвите, нито веригите, но те успяха да ги намерят и да организират пренасянето и пускането. Благодаря!

На следващия ден трябваше да вържем лодката и да потегляме за София, по обикновения(но много по-бърз), конвенционален начин — с кола. Преди да тръгнем решихме, че трябва да свалим горивната помпа, която правеше номерата с болтчето. Е аз се заех с тази работа, а пък другите се захванаха да подредят многото багаж в колата. С мен останаха Кърни и Румен. Битката беше невероятна…разглобихме почти целия двигател, махнахме множество винтчета, тръбички, маркучи…е в крайна сметка успяхме, но схватката наистина се оказа тежка — оказа се, че е продължила почти 4 часа! Победоносно огледахме милата, вече ранена лодка, затворихме я и се запътихме към брега.

Натам е ясно — на колата, 12 часа каране и си бяхме в София…прибрахме се около 4.30—5 през нощта…в 10 вече трябваше да съм на работа:(

Край

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Оформление: Стойчо (демек, аз)

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply