Това е�заключителната част на�плаването на�нашите смели мореплаватели от�Чикаго (началото) през Атлантика и�Средиземно море обратно. За�последно ги�оставихме край Ибиса, Етна и�Сардиния, а�днес ще�прочетем заключителната част от�пътуването:

До�Чикаго и�назад�— Краят на�пътя:

Сицилия, Гърция и�София

И така бяхме стигнали до�вулкана етна и�минаването през пролива между Сицилия и�континентална Италия. Някъде към 2�през ноща си�легнах и�оставих Кърни да�наглежда обстановката, сиреч на�вахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък и�бяхме излезли от�най-тясната част на�пролива.

Неприятното беше, че�леката мараня, която се�появи започна да�става не�чак толкова лека. Още по-лошото беше, че�напред ставаше още по-гъста, даже си�клонеше към мъгла. Но�пък след цял ден обикаляне на�града и�ремонтиране на�помпа бях толкова гроги, че�просто се�тръшнах до�бучащия мотор(просто "леглата„(койките) на�тази лодка са�разположени от�двете страни на�мотора, не�че�изпитвам някаква привързаност към него) и�откъртих. Незнам точно какво е�ставало, но�явно нищо съществено, защото се�събудих към 8—9 сутринта, все още вървяхме на�мотор и�Италия беше започнала да�изчезва в�далечината. Баща ми�беше на�вахта и�спокойно си�четеше книжка и�си�пийваше кафето.
Появи се�някакъв вятър и�всички(будни) с�голяма радост се�заехме с�вдигането на�платната. Първо голямата геноа за�да�имаме все пак някакъв ход и�да�можем да�спрем мотора, после грот и�така лодката потегли към отсрещния бряг(който е�на�2�дена път всъщност) значително по-тихо от�предишните 10-на часа пърпорене.
От тук натам историята е�доста тривиална, макар за�нас дните да�имаха много приятен характер�— от�момента, в�който вдигнахме платната и�ги�настройхме за�остър бейдевинд(тоест силно насрещен вятър) до�момента, в�който подминахме о-в Закинтос не�се�наложи нита една сериозна маневра или пренастройване на�ветрилата…само от�време на�време се�съобразявахме с�промяната на�посоката на�вятъра в�рамките на 20-на градуса, които ни�дадоха възможност да�отидем точно�там, където искахме, без да�се�налага да�лавираме.
По този маршрут трафикът не�е�много натоварен, но�има значително повече рибари и�съответно трябва малко повече внимание за�пуснати мрежи и�други риболовни съоръжения.
Интересен момент беше възможността да�пробваме лодката в�едни много оптимални условия�— хубав вятър(между бейдевинд(настрещен) и�халфвинд(страничен)), със сила между 6�и 10�възела. При такъв вятър морето е�сравнително спокойно, а�лодката е�леко накренена и�съответно много стабилна. След около половин час играчка с�ветрила, хидравлики и�въжета успяхме да�постигнем нещо много интересно�— скорост на�лодката малко по-висока от�скоростта на�вятъра! Не�съм убеден, че�това е�истинско показание, защото все пак скоростта на�вятъра се�смята от�компютър, които прави някакви усреднявания, но�дори и�да�не�е�било така, то�поне двете скорости бяха много близо, при това за�доста дълго време�— почти 10�часа след това карахме с�така настроените платна.
След двe денонощия в�този дух на�мореплаване в�най-прекрасният му�вид, се�озовахме между о-в Закинтос и о-в Кефалония. Там разбира се�беше време за�малко гадост�— вятъра просто спря. В�рамките на 3—4 часа отново се�наложи да�попърпорим с�мотора. Забелязахме, че�климата около сушата е�доста различен от�този в�открито море�— значително по-топло, даже неприятно топло. Към 10—11 сутринта цялата палуба пареше, предполагам температурите са�били над 30�градуса. Решихме, че�е�карйно време да�изпробваме нещо, за�което си�говорехме от�едно известноо време�— да�запушим отводнителните отвори и�да�си�спретнем малко басейнче. И�така два найлонови плика станаха за�тапи, изляхме 10-на кофи вода и�си�имахме плаващ басейн…е не�става за�плуване, но�пък беше много приятно да�си�плицикаме краката във вода, вместо да�се�правим на�нестинари.
По някое време, приближавайки град Патра подухна попътен вятър и�естествено си�вдигнахме спинакер…една друга яхта мина покрай нас и�ни�изгледаха много особено…тия пък какви ще�ги�вършат…на толкова слаб вятър, пък с�платна…е�да, ама на�нас ни�беше тихо, пък те�бучаха с�мотор.
Тук минахме през още една забележителност�— моста на�Патра. Това е�най-дългия мост в�Европа, а�пък може�би и�един от�най-дългите мостове в�света…поддържа се�от�4�огромни колони, като между тях има кабели. Гледката е�доста впечатляваща не�само защото моста е�голям, а�и�заради това, което архитектите са�се�опитали да�внушат�— че�колоните са�четирима изправени човека, хванали се�за�ръце като жива верига.
Минахме отдолу под моста със вдигнат спинакер, което сигурно не�се�случва често…там обикновенно вятъра е�насрещен, но�пък за�пореден път се�потвърди една зависимост, която установих последните години…приловите ги�минавам или с�попътен вятър или без вятър…а пък всички много ги�е�страх от�тези места, защото са�си�напатили от�големи вълни и�силни насрещни ветрове. Е�явно съм късметлия.
Не може обаче всичко да�е�наред…около 15-на минути след като минахме моста забелязахме, че�има много сърфисти, които караха доста бързо…а пък при нас нямаше толкова силен вятър…е много бързо разбрахме защо�— в�следващия момент се�появи още един вятър, доста по-силен от�този, с�който се�движешме до�момент, при това на�перпендикулярен на�нашия. В�този момент спинакера започна неистови опити да�се�оплете…разтърчахме се�да�го�сваляме, аз�бях на�руля, Кърни затича напред към носа, за�да�откачи браса(едното от�двете въжета), а�баща ми�хвана въжето, което вдига платното горе. Но�за�нещастие то�беше заклинило. По�едно време успя да�го�освободи, но�неприятното беше, че�държеше въжето без ръкавици и�без да�е�застопорено…от тази операция получи много неприятни рани(направо изгаряния) по�ръцете, защото ветрилото е�голямо и�под напора на�силен вятър усилието е�огромно.
Е справихме се�с�тази задачка криво-ляво, сложихме малката геноа и�продължихме пътя…

……………………….

Та бях стигнал до�злополучното сваляне на�спинакер, някъде след Патра, на�път за�едно много интересно място или по-точно забележителност�— Коринт. В�града пристигнахме през нощта, там марината е�безплатна, но�е�трудно човек да�си�намери място, особено пък с�толкова дълга яхта.
Е намерихме�си, завързахме�се, поздравихме се�за�маневрата с�по�един джин-тоник и�изпозаспахме(без да�забравяме да�отсипем на�Нептун и�другите митични създания).

На сутринта решихме, че�трябва бързо да�се�изнасяме към известния Коринтски канал, за�да�можем да�минем първи…е�да, но�нещата не�винаги са�такива, каквито ни�се�искат. След като излязохме от�марината и�застанахме пред канала, се�обадихме на�оператора, да�попитаме кога можем да�минем…човека с�много развален английски ни�обясни, че�след канала ще�работи чак след 1�часа на�обяд…гадост. Понеже не�ни�се�изпълняваше сложната маневра по�приставане, трябваше 4�часа да�се�въртим в�района и�да�си�губим времето в�безплодни опити да�хванем някаква риба. Както се�казва�— чушки. Нищо не�хванахме. Най-накрая дойде време и�се�запътихме към канала…а сега малко за�него…

Това е�едно от�чудесата на�света(поне според�мен), но�не�природно, а�сътворено от�човека. Изкуствено прокопан в�скала, дълъг около 6�километра, широк 20-на метра и�дълбок над 50(не е�толкова дълбока водата, а�от�ръба на�скалата до�водата). Това е�едно от�нещата, които силно исках да�видя. Бях го�виждал отгоре, от�единия от�мостовете, но�не�бях минавал с�лодка. Сега мога да�кажа, че�гледката е�невероятна и�от�двете страни�— отгоре и�отдолу. Водата в�самия канал е�с�много особен цвят, много различен от�морето около канала. Наподобява цвят на�някои от�скъпоценните камъни, които сме виждали на�телевизионния екран.

Самият канал е�доста стар�— копан е�1880�година, от�тогава доста неща са�му�се�случили, понеже там района доста земетръсен и�на�няколко пъти се�е�задръствал с�огромни количества изпопадала земна маса. По�стените си�личат годините и�влиянието на�морето, вятъра и�слънцето. Целите стени са�били облепени с�камъни, за�да�предотвратят срутвания и�свличания, но�вече голяма част от�тази защитна облицовка е�паднала. На�няколко места има изостанали въжета и�други системи, които някога са�се�използвали за�прекарването на�корабите, когато не�са�имали двигатели.

Едно от�забавните неща, които видяхме там бяха бънджи скачачи. Над�нас, на�повече от�50�метра, от�единия от�мостовете се�мятаха направо към лодките. Предполагам, че�са�предвидили колко да�е�дълго въжето, но�се�приближаваха доста близо до�върховете на�мачтите…станаха интересни снимки:)

Е минахме го�благополучно. Неприятното на�този канал�е, че�трябва да�се�плаща. За�нас таксата беше около 170�Евро(гадост), но�пък алтернативата е�една доста дълга обиколка на�Пелопонес, за�която съвсем нямахме време вече.

На къде сме тръгнали…ами от�няколко години Албена ми�обясняваше, че�има леля в�Гърция, на�остров Егина. Той е�близо до�Коринт, така че�се�разбрахме да�се�чуят и�евентуално да�се�уговорят да�оставим лодката�там. Е�оказа�се, че�не�е�на�остров Егина, а�близо до�едно малко градче�— Палеа Епидаврос или Стария Епидаврос(Епидавър сигурно). Чухме се�по�телефона, разбрахме се�къде/кога ще�пристигнем. Ели(така се�казва лелята) ни�посрещна страшно приятелски, все едно се�познаваме от�много години. Женена е�за�англичанин�— Том, който също ни�посрещна като близки роднини. Живеят в�една невероятна къща, на�хълма над града, с�много красиви градини около нея и�зашеметяващ изглед към морето. След като се�изкъпахме и�добихме малко по-нормален, човешки�вид, спретнахме една прекрасна класическа вечеря(салата, пържоли и�други нещица) под вещото ръководство на�домакинята, която пък от�своя страна се�беше заела с�измайсторяването на�една невероятна тайванска манджа, с�много зеленчуци и�мръвки. На�гости�им дойдоха едни техни познати, ирландци и�се�получи много весела и�приятна вечер. Всички от�екипажа вече се�бяхме отпуснали, все пак за�момента бяхме стигнали до�крайната точка и�можехме да�отдъхнем. Ели ни�закара до�лодката, където Кърни изнесе едно невероятно представление, което трябваше да�е�„развеждане“ на�гостите из�лодката…всичките му�описания и�разяснения бяха с�толкова енергия, патос и�еуфория, че�останалите просто щяхме да�починем от�смях…явно и�алкохола е�имал значение, защото на�следващата сутрин никой не�помнеше нищо от�тези описания, само факта, че�се�задушавахме от�смях.

На следващия ден сутринта се�появи и�делегацията по�посрещането�— бяха дошли да�ни�приберат с�един микробус в�състав Албена, Мики, Надя, Тони и�Сашо…настана голяма радост, прегръдки, целувки…все пак не�бях виждал никой от�тях повече от�2�месеца. Пихме кафета, бири и�които каквото, поразказвахме си�как са�минали нещата, разгледаха и�те�лодката. Трябваше да�се�организира пускането на�котви в�залива, така че�да�има къде да�вържем лодката докато ни�няма, но�това остана за�късния следобед, а�пък ние всички се�натоварихме на�нея и�отплавахме до�близкия остров, малко да�се�повозят новодошлите и�да�се�повеселим.

След като се�прибрахме отново в�залива, Ели се�зае с�организирането на�пускането на�котвата. Мога да�изкажа една огромна благодарност�— на�Ели, на�Том и�на�всички, благодарение на�които успяхме в�рамките на�деня да�пуснем 2�котви, с�вериги и�дълги въжета. Ние нямахме нито котвите, нито веригите, но�те�успяха да�ги�намерят и�да�организират пренасянето и�пускането. Благодаря!

На следващия ден трябваше да�вържем лодката и�да�потегляме за�София, по�обикновения(но�много по-бърз), конвенционален начин�— с�кола. Преди да�тръгнем решихме, че�трябва да�свалим горивната помпа, която правеше номерата с�болтчето. Е�аз�се�заех с�тази работа, а�пък другите се�захванаха да�подредят многото багаж в�колата. С�мен останаха Кърни и�Румен. Битката беше невероятна…разглобихме почти целия двигател, махнахме множество винтчета, тръбички, маркучи…е в�крайна сметка успяхме, но�схватката наистина се�оказа тежка�— оказа�се, че�е�продължила почти 4�часа! Победоносно огледахме милата, вече ранена лодка, затворихме я�и�се�запътихме към брега.

Натам е�ясно�— на�колата, 12�часа каране и�си�бяхме в�София…прибрахме се�около 4.30—5 през нощта…в 10�вече трябваше да�съм на�работа:(

Край

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Оформление: Стойчо (демек, аз)

Related posts:

До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния Яхта от Чикаго (През Атлантическия океан – До Чикаго и назад (1)) До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (5): Азорски острови До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка Южна Италия и Сицилия (3): Сицилия – от Шикли до Етна Керамоти – краят на плаването (Залези над гръцките острови (5 – 7)) До Бостън и назад(1): Тръгнахме! (през Лондон от София) До Мордор* и назад (До София през Сърбия) С кемпер от Пловдив до Рим през Гърция (С кемпер из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония (1))

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Гърция, Етна, Патра, плаване, пътешествие, Сицилия, яхта