Кътчета от България: Дряновският манастир

Днес няма да се мотаем надалеч, а ще отидем до едно от любимите ми места в България – Дряновския манастир. Водач ще ни бъде Вили.

Приятно четене:

Кътчета от България: Дряновският манастир

Преди около две седмици, както вкъщи си вечеряхме на фона на “По света и у нас”, чуваме една неприятна новина: “Паметникът на свободата на връх Шипка може да остане неохраняем, тъй като следващата седмица ще бъде свалена полицейската охрана.”
И това, което най-напред си помислихме и изкоментирахме, беше, че в такъв случай не след много дълго на Шипка вероятно ще има само руини. Със сигурност “прибрани” хора ще приберат в частните си колекции реликвите от паметника, даже топовете около него, а околността ще запустее. И понеже към момента всички у дома сме много заети, а отпуските ни се очертават чак към есента, си пожелах, тогава все още да не е късно и да се организираме да посетим “за последно, може би” /дано греша!/ това свято за България място.

Но нали сте чували приказката “Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне.”  😉
Е, 5-6 дена по-късно,  случайно /ли?/ в очите ми се навря една обява за двудневна екскурзия до връх Шипка, при това в дните събота и неделя, и то само след три дена.
Хе-хеее… тоя път явно “отгоре” са ми таксували заявката като експресна  😉
Всъщност аз много не си падам по груповите екскурзии, предпочитам сама да си организирам хойканията, но понякога се съгласявам с твърдението, че целта оправдавала средствата. В случая, “средствата” като “начин”  🙂
А то беше, знаете, една такава гадна, лепкава жега тия днии… и на моите вкъщи хич не им се мърда никъдее… а на шантавото Аз му се ходии   😉
Оказа се, че има достатъчно записали се, за да се осъществи начинанието, и в събота сутринта, още по негорещо, отивам на мястото, откъдето да се товарим в автобуса. Който пък се оказа много комфортен, климатизиран, и изобщо беше си “6”  🙂
Аа-маа… лее-леее… к’во става тука бе?… Да не съм се объркала нещо? Пенсионерски клуб ли съм нацелила?… ‘ми че то май са само хора на сериозна възраст?… А, разгеле, появиха се и 3-4 девойки и един тийнейджър с майка си. Другите, повечето, без майтап – от 60 нагоре! Е, няма лошо де, ама нали за връх Шипка говорим?
Тръгнахме. Аз съм доволна, защото любимата ми най-задна седалка /с 4-те места/ се оказва само моя! И още един “плюс”, който мнооого ми допадна – предполагам, че поради възрастта на хората, но през цялото пътуване /слава Богу!/ нямаше никаква чалга, а само шлагери отпреди двайсетина и повечко години. А това определено мога да го слушам 🙂  Чалга, обаче, твърдо нье!  🙂  Не се наложи да опра до плеърчето  😉
По пътя, естествено, имаше 20-30 минутна почивка за кафе и т.н., а първата ни спирка по програма беше

Дряновският манастир

P1080373

Дряновският манастир

P1080392

Дряновският манастир и река Дряновска

Този манастир го знам вече наизуст! Сигурно поне 10 пъти съм била там. Има история в него; за човек, който попада там за пръв път, вероятно ще е интересно.
Няколко думички ли? Хубаво  🙂
Дряновският манастир е основан в края на 12-ти началото на 13-ти век, като отначало се е намирал на около 2 км на север от сегашния комплекс. През 14-ти век манастирът давал подслон на много монаси, но към края на същия век бил разрушен от турците. Скоро го изградили наново, но и него го сполетяла същата участ. На днешното си място манастирът е построен през 17-ти век. По това време там било създадено и килийно училище, а през 1783-1793 год. монасите направили и препис на Паисиевата “История славяноболгарска”.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на нашия народ за национална свобода по време на турското робство. В манастира честичко се отбивал и Левски, а по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро превърнали Светата обител в своя крепост. За жалост четниците устояли на напора на башибозушките орди и многобройната турска войска само девет дена. Били избити, а манастирът – опожарен. И като съща птица феникс пак се възродил, т.е. отново бил построен. После, през 1897 год. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, която може да се види и днес.

P1080378

Дряновският манастир - Костницата

За който се интересува, в НЕТ-а също има информация.
Дряновският манастир си има и музей. Една от колекциите включва и находки от неолита, намерени в пещерата “Бачо Киро”, а също и експозиция, която показва историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Манастирът е един от 100-те национални туристически обекта.

P1080384

Дряновският манастир

P1080399

Дряновският манастир - Кръщене в църквата

P1080403

Дряновският манастир - църквата, интериор

P1080404

Дряновският манастир - полилей в църквата

Но с всяко мое посещение на този манастир, за съжаление, все повече се затвърждава мнението ми, че много се е комерсиализирал и хората, които се отбиват там, го правят по-скоро, за да се забавляват.

P1080397

Скалите над Дряновския манастир

Иначе самото място е живописно с тези скали отгоре, с шумолящата река покрай манастира, с пещерата Бачо Киро в съседство. Пътят до него е добър, но “мегдана” с магазинчетата отпред, хотелската част, ресторанта, заведенията покрай реката по пътя за пещерата, всички тия паркирани навсякъде коли… И, за атракция ли, от любов някаква ли, но монасите са си завъдили и две понита, освен пернатите, нехвъркати душици /кокошчици, юрдечки и т.н./. А може би за радост на малките мирянчета? Хммм…

Е, за вас не знам, но на мен всичко това ми се струва малко  странно за света обител… ама мое си мнение  🙂

P1080377

Дряновският манастир - Понитата атракция ли са? 🙂

P1080385

Дряновският манастир - към пещерата Бачо Киро

P1080413

Дряновският манастир - част от двора пред хотелската част

P1080417

Дряновският манастир - сувенири, джунджурийки... алъш-веришът да върви 🙂

Явно имахме късмет с екскурзоводката, защото жената беше освен добре организирана и компетентна, и много сладкодумна. Направи ми впечатление още докато разказваше за Дряново и манастира, за живота и делото на майстор Колю Фичето, родом от Дряновско.
Според официалните сведения Уста Колю Фичето /от арабски “устаз” – майстор/ е бил неграмотен и самоук, но просто много талантлив строител. Последните проучвания на живота и делото му, обаче, показват, че не е точно така. Действително той е започнал като чирак още на десет годишна възраст, но с течение на времето преминал през всички задължителни етапи на занаята, докато получи титлата “майстор”. Освен в Бълагария е работил и в чужбина, където също се е учил от тамошните архитекти и строители. Говорел е и няколко чужди езика.
Няма смисъл да се опитвам да преразказвам беседата на екскурзоводката, но ми беше много интересно и това ме подтикна да ровна из Интернет после. Изнамерих една също доста интересна статия за майстор Колю Фичето, от която ви предлагам само част от заключението:
“Никола Фичев е бил изключително добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за период от 23 години при водещи майстори от две основни български школи Търновската и Корчанската (респективно Брациговската). Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, както е видно от собствените му реализации. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки. Сам и с вещина е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Ползвал се е от три чужди езика, необходими за договаряне на сгради при работата му извън българските земи.
Необходимо е да сложим най-после точка на насажданата волно или неволно повече от сто години представа за него като за “самоук”, “неграмотен”, “полуграмотен”, “прост майстор зидар” и пр. и пр. Архитект Никола Фичев не е бил нищо от това. Той е професионално образован, интелигентен, високо талантлив творец, доказал на съвременниците си своя съзидателен гений с не една сграда и съоръжение. При всичко това е бил и обществено ангажирана личност, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е дълбоко вярващ в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане.”

Цялата статия е на адрес:
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1800_K_Ficheto/index.htm

Следващата спирка беше в ранния следобед на паркинга в подножието на връх Шипка. Но за моето епично изкачване на върха ще разкажа следващия път  😉
Виждали ли сте рекламата за България по сателитната телевизия?
Клипчето завършва с думите:  Bulgaria – Easy to find
И аз мисля така. А вие?   😉

Автор: Вили

Снимки: авторът

Още снимки от България:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.