Гърция (Древна Елада – Пелопонес (1): Нафплио , Аргос, Епидаврос

Свърши лятото и човек може да остане с грешното впечатление, че най-голямото богатство на южните ни съседи са безкрайните плажове (което си е истина – истина си е, наистина са страхотни). Днес обаче ще разгледма подробно историческото богатство на Гърция. Искрено се надявам, че авторът ще продължи този си пътепис, защото това, което четем днес е само първа част, а как ще продължи – решавате вие. Смело пишете коментари отдолу, за да кажем на автора с какво да продължи. А сега – приятно четене:

Гърция (Древна Елада – Пелопонес)

част първа

Нафплио , Аргос, Епидаврос

Някъде в ранния следобед пред мен на магистралата се мярна табелата в дясно за Тива . бях чувал че прекия високопланински път минава именно през Тива и слиза някъде около Елефсина . Скъсяват се доста километри както и плащания по аутобана. Прекрасна гледка се откри пред мен и съпругата ми щом се изкачихме на върха и започнахме да слизаме . Пътя криволичи из малки селца , но това не му пречи да е широк и добре поддържан. Изведнъж съзряхме безкрайната синева на морето с което се успокоихме . Наближаваше 17 часа а ние бяхме на път вече 12 часа с кратки почивки за по кафе. На Елефсина поехме по магистралата за Патра но много скоро трябваше да поемем на юг понеже крайната ни цел бе Нафплио . Някъде около Коринтос поехме към Триполи и Аргос.

От New folder (5)

Крепостта Паламиди
Точно преди Аргос поехме по първокласния път който беше нещо като околовръзтно на града и пред нас се откри невероятна оранжева гледка примесена със зелено и аромат на пресни зелени портокали. Да сезонът на портокалите – датата беше 2 декември 2008 година.

Аргос в древногръцката митология е:

  1. син на Зевс и Ниоба, първата смъртна жена с която бил Зевс. Според Акусилай негов брат бил Пеласг, по името на когото жителите на Пелопонес били наречени пеласги. Аргос, получил от Фороней (бащата на Ниоба) царската власт над Пелопонес и го нарекъл на свое име -Аргос. Оженил се за Евадна, дъщерята на Стримон и Нера. Имали 4 сина –Екбас, Пирант, Епидавър и Криас.
  2. Аргос – правнук на първия Аргос. Той бил син на Агенор и внук на Екбас. Прозвището му било Всевиждащия. Той имал очи по цялото тяло. Тази представа се асоциира със звездното небе. Отличавал се с необикновена сила и убил опустошаващия Аркадия бик. Убил и Сатир, както и похищаващата пътниците Ехидна (дъщерята на Тартар и Гея).

Едно от най-богатите средища на античната култура в източен Пелопонес – останките на древните селища Коринт, Микена, Аргос и на просторния, със съвършена акустика театър “Епидавър”. Това ми предстоеше да посетя за едномесечния престой който смятах да направя. Като за начало трябваше да се настаня. Няма да влизам в подробностир, но наех за 450 евро на месец цял мезонет на брега на морето на само 9 км от Нафплио. И това беше причината да остана цели два месеца.

От New folder (5)
Navplion 21100, Гърция

 

По времето на Омир е принадлежал на последовател на Агамемнон който му е дал името си и на околните области; Арголида, което римляните го наричали Argeia. Значението на Аргос е засенчено от близките Спарта след 6 век пр. Хр. През  12-ти век, е построен замъка  Лариса Хил – на мястото на древния акропол – наричан Кастро Лариса. Аргос е превземан  от кръстоносците,  след това от венецианците , и накрая от османците през 1463. Франческо Моросини го връща на Венеция през 1686, но турците отново го завладяват през 1715.

От Нафплио

Крепостта срещу пристанището

В началото на гръцката война за независимост , когато много малки местни републики са се образували в различни части на страната, “консулството на Аргос” е обявено на 26 май 1821 г. в Сената на Пелопонес от Стамателос  Антонопулос. Той е бил  държавен глава от 28-ми март 1821 година до 26-ти май, 1821 година. По късно, Аргос влиза в състава на Единното временно правителство по време на Първото Народно събрание в Епидавър , и в крайна сметка става част от Кралство Гърция .

Дотук с историята на Аргос не защото мисля че не е интересна , а поради факта че цялото ми внимание бе грабнато от Напфлио. След като се настанихме и наспахме добре . Рано на другата сутрин пихме кафе на кея на пристанището което странно за гръцките стандарти струваше 3,60 евро.

От Корфу , Закинтос , Лефкада , Крит

Кафенетата из центъра

От Нафплио

Кафенета по Кея
Е верно лукса си има цена. По пътя за Напфлио спрях затаил дъх излезнах от колата и снимах тази внушителна картина . Това долу е курортното селце Толо намиращо се на 9 км от града където наех въпросния мезонет. Беше зима и въпреки всичко се чувстваше морския бриз който те подканя да цопнеш в топлите води на Средиземноморието.

От New folder (5)

Толо

Навсякъде по кея можеше да се види подобна картина . Ранобудни рибари продаваха пресния си улов на доста добра цена.

От Нафплио

Пазара
Някъде по обед започна да се сформира на гърба на хард дискаунт маркета Лидъл плод – зеленчуков пазар, където също можеха да се видят продавачи на риба. Интересното в случая бе че никъде не видях касови апарати. Имаше огромен надпис „Лаики Агора“, което в буквален превод бе ( Народен пазар ) . Тук можеш да продаваш всичко на каквато си цена решиш без да бъдеш притесняван от данъчните служители. Даже напротив стимулиран от държавата в условия на криза. Явно това нашите политици никога нямаше да разберат.

От Нафплио

Пазар за Риба
Задължителното ястие което трябва да бъде опитано тук по тези географски ширини е „Пастицио“, дълги дебели спагети в тава на фурна със бешамелов сос и кайма с домати. Както винаги и навсякъде из Гърция порциите са големи и е непосилно да бъдат унищожени освен ако не си трениран за целта лакомник.

Уникалните възвишения около селцата в района те карат с часове да мечтаеш.

Нафплио:

Nafplion е превзето през 1212 година от френските кръстоносци от Княжество Ахея , след което през 1388 е било продадено на венецианците .  През следващите 150 години, градът се разширява и забогатява местното население като прави нови укрепления като Acronauplia. Градът е бил завладян от турците през 1540 година. Османците я преименува в “Мора Yenişehri” (“Нов град Пелопонес”). Той става център (санджак) по време на османското владичество. Венецианците си връщат града през 1685, и  го укрепват,  чрез изграждане на замъка на Palamidi , който всъщност е последния голям градеж на венецианската империя в чужбина. Въпреки това, само на 80 войници е било възложено да защитават града и това довежда до лесното  повторно завладяване от турците през 1715.

Паламиди е замък

изграден от венецианците през 17 век. До него се стига както с кола така и пеша по точно 999 стъпала , които започват в близост до намиращата се пожарна, която пък се намира много близо до автогарата.  Няма да влизам в подробности какво представлява самия замък , по скоро ми се иска да споделя учудването си когато буквално на гърба на замъка пред мен се откри величествена гора от кактуси. Огромно 3-4 метроеи кактуси пълни с червени плодове наречени от местните сика (смокиня) . Берат се с гумени дебели ръкавици , след което се режат внимателно на две и се яде с лъжичка. Да разбира се, но това ми стана ясно едва след като се случи непоправимото. Ахнал от екзотичния плод , взех една найлонова торбичка и типично по български я напълних буквално за няколко минути, даже с двете си ръце забърсвайки плода от почти незабележимите власинки грижливо пусках в кесията. Не след дълго почуствах почти на всички открити части на тялото си страшен сърбеж, който се засилваше правопропорционално на общоприетото. Естествено почти два дни стардах и се заклех повече никога да не посегна с голи ръце към този плод. Удоволствие от яденето му почти не усетих заради болежките .

От New folder (5)

Плодовете на Кактуса

Фауната и природата на този микрорайон те кара да забравиш за студа който беше сковал по същото време България и да се чувстваш щастлив , че това не те засяга косвено. По високите части около бреговата ивица е застроено с красиви вили в които си личеше , че е хвърлено доста средства и време. До всяка се вее някакъв флаг. Преобладаващите бяха немските. Гледката не може да се сравни с никоя от тези които съм виждал . На по късен етап от пътешествието из Древна Елада , подобни гледки имаше в планината Иди на остров Крит , но тези бяха по зашеметяващи. Гледаш и се взираш безмълвно и се питаш , наистина ли България е най красивата или просто използваме мотото „ Нашето си е най „.

В следващата част ще разкажа как и защо древния Театър Епидаврос (Епидавъра ) не е в град Епидаврос а в Асклепио и в крайна сметка колко такива татри има защото случайно в една безлюдна местност се натъкнах и на това…. Малък театъ в гъста маслинова гора. На няколко стотин метра южно от гр. Епидаврос, който си е едно голямо село.

От New folder (5)

Табелите оказващи растоянията
По пътя за Епидаврос ми се наложи да мина през доста красиви местности осеяни с кафяви табели за древни руини останали от хилядолетията за поколения напред. Изцяло Маслинови и мандаринови горички са накацали посклоновете. Малко след село Кокинадес в дясно от пътя ожаднели от януарската жега спряхме до крайпътна таверна за безалкохолни. Взех две Сироти ( газирана вода ) за 1.50 евро двете и тъкмо да потеглим , жена ми ме върна за още една. На подаденото ми  1евро на възрастния кръчмар и на сносен гръцки „миа сода“ , той ми подаде това което исках естествено пак без касова бележка поради факта , че не е виждал никога касов апарат , човечеца не ми върна рестото, по мои изчисления трябваше да е 25 цента. Попитах го „ ден ехи реста“ а той ми отговори „тосо ине, ена евро „ (толкова е – едно евро ) . Извода е следния струва толкова колкото му скимне. Не след дълго се натъкнах на тази много стара църква , идеално запазена до днес , естествено отворена за посетители..

От По пътя за Епидавро

Стара църква

Епидавър е бил независим от Аргос град, не е бил включен в древната Арголида до римско време. С прилежащите около него райони образувал малка територия, наречена Епидаврия. Предполага се, че тук е родното място на сина на АполонАсклепий, лечителя. Епидавър е известен и със светилището си, разположено на около 8 километра от града и със своя театър. Култът към Асклепий датира от 6 век пр.н.е.

В светилището на Асклепий (Асклепион) се стичали за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция. Хората, търсещи изцеление, преспивали в специални спални помещения, където в съня им самия бог Асклепий ги съветвал какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето. В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също се използвали за лечение.

Асклепий, най-важният бог-лечител в древността донесъл благоденствие на светилището, като през 4 век пр.н.е. и 3 век пр.н.е. тосе разраства с множество монументални сгради. Славата и просперитетът на светилището продължават през целия елинистичен период. През 87 година пр.н.е. светилището е плячкосано от римския генерал Луций Корнелий Сула, а през 67 година пр.н.е. е ограбено от пирати. През 2 век светилището е отново в подем под римско владение, но през 395 година е превзето от готите. Даже след навлизането на християнството и замлъкването на оракулите, светилището в Епидавър е много известно до средата на 5 век, но вече като християнски целебен център.

От New folder (5)

Малко театърче”
Големия театър по късно разбрах се намира след Лигургьо това е едно селце на път за Епидаврос доста преди града . Намира се в маслинова гора но е осеяно с кипариси , добра инфраструктура , голям паркинг , магазини за сувенири и доста добра организация за туристите. Местните дават квартири , но на мен не ми се наложи.

След  двудневната екскурзия из театри и руини на изток реших да посетя Спарта , Пиргос и Триполи. Уви, само моето желание не бе достатъчно . Съпругата ми държеше да се отклоним на юг към остров Крит, ждрелото Самария, уникалното селце Агия Румели, известно със столетниците си, и разбира се, Минотавъра в Агиу Николау.

Следващата част мисля да наблегна натам, а после ми се иска да разкажа за Тасос, за Вергина  за Пелла и разбира се за любимите Лутраки област Аридея известно с минералните си извори, евтините луксозни хотели и местното население, което разговаря на български помежду си. Много малко се знае за този район.

Какъв да бъде следващия кратък пътепис решавате вие.

  1. Аридея – Лутраки
  2. Крит – Агия Румели, Мескла, Самария, Минотавъра.
  3. Тасос – Скала Потамя и Панагия- местни занаяти.
  4. Северната брегова ивица от Солун през Халкидики местните вина на Агиу Павлос та чак до Александропули.

Всички снимки с голяма резолюция можете да видите в профила ми във фейсбук Georgi Goshev   или на адрес http://picasaweb.google.com/115316791573273102362

Автор: Георги Гошев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Пелопонес – на картата:

Пелопонес

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Стойчо каза:

    Аз гласувам за Аридея – Лутраки. Ще чакам с нетърпение!

  2. Аз също гласувам за Аридея – Лутраки. Очаквам с нетърпение!

  3. Deyana каза:

    me too….гласувам за Аридея – Лутраки. То всъщност може да напишеш за всичките тези места, за да няма недоволни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.