юли 29 2010

Рим – град на контрастите

Забелязвате ли, че тази година разказите за Италия преобладават над разказите за Гърция (както пък беше миналото лято). Не знам на какво се дължи, но очевидно интереснъ към Вечният Рим е също така вечен, затова днес ще се разходим отново по неговите улици. Водач ще ни бъде Цветомира.

Приятно четене:

Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си…Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век.

Рим – град на контрастите

За Рим е писано много и още много ще се пише. Всъщност може би няма да повярвате на някои неща, освен ако не идете в Рим и не се уверите с очите си, че всичко, което предстои да напиша е самата истина.

Италианската столица е наистина един град на контрастите – от богатия и луксозен център до бедняшките крайни квартали, от вълшебството и тайнствеността на световноизвестните архитектурни забележителности до… мръсния градски въздух, задръстените с автомобили улици и хилядите туристи по всяко време на годината, които до някаква степен са разрушили магнетичността и зададъчността на този древен град.

Въпреки своите недостатъци Рим притежава нещо, което не може да се опише с думи, нещо необикновено, което човек усеща още само докато наблюдава 7-те римски хълма от люка на приземяващия се самолет.

Нашето приключение в Рим започна на 14 юли веднага след като стъпихме на италианска земя. Средиземноморският климат те кара да се чувстваш като в сауна през цялото време (420C на сянка), а нивото на влажност просто беше нетърпимо.

Обиколката на града започна още същия ден, тъй като бях изключително нетърпелива да започна разследването, независимо от горещината, която започва да се усеща още в 8 часа сутринта.

Пиаца Барберини

Това е един площад в центъра, до който може да се стигне с линия А на метрото. Тогава ние всъщност търсехме известния Фонтан Ди Треви (The Trevi Fountain), но начинанието се оказа безуспешно, поради простия факт че липсват каквито и да било табели или ако имаше някоя, тя беше само една и после се налага да следваш интуицията си. Другото особено беше че италианците чисто и просто не говорят английски (а имаше и такива, които разбират английски, но когато ги попиташ нещо, то те ти отговарят на чист италиански). И после ходи се оправяй без разговорник в Италия!

Пиаца ди Спания (Piazza di Spagna)

Испанският площад се намира наблизо на една спирка разстояние с метрото. Най-известните Испански стъпала се намират именно тук и са пълни с народ през цялата година, особено през лятото. Принципно това е място за отмора, но за съжаление и то не помага в горещината и поради факта, че всички сенчести места бяха заети вече с дошли по-рано туристи. Обстановката се нажежаваше и от наглите индийци, които всячески се опитват да ти продадат я някое ветрило, или да убедят приятеля ти да ти купи роза само за 5€. След като се изкачите по Испанските стълби ще видите една красива католическа църква, а пред нея един от многото египетски обелиски. Това място наистина си струва да се види.

Пантеонът (The Pantheon)

Пантеонът

Римският пантеон, който в момента бива реставриран

Това е най-старият, но и най-добре запазеният римски храм, датиращ още от първите векове сл. Хр.  Трябва да си призная, че Пантеонът се намира на доста забутано място и няма почти никакви табели, които водят до него. Ние стигнахме до там с помощта на моите знания и естествено на картата на града, която до края на престоя ни се беше превърнала на парцал. В момента Пантеонът се ремонтира и на половината от сградата е поставено някакво скеле, което я загрозява тотално. Дори аз просто не можах първоначално да разпозная тази невероятна постройка, обект на хиляди проучвания в областта на историческото наследство. Пантеонът е скрил в себе си изключително богата палитра от събития, като се започне от първоначалното му предназначение да бъде свещен храм на всички римски богове. След като обаче в Рим се приема християнството, Пантеонът се превръща в обект на жестоки и безмилостни разграбвания от страна на … папите, докато от него не остават само стените.

Via del Pantheon, 00186 Roma, Италия

Тъжно е че всички ценности на езическата култура са преместени именно във Ватикана, където могат да се видят и днес в музеите. Ватиканът дори е направил специална зала, която наподобява формата на Пантеона и съдържа всички антични монументи (или техните останки), които първоначално са се помещавали в езическия храм. Известен е случаят с папа Урбан VIII, претопил бронзовите стени на Пантеона, за да направи топове. Още за жестокостите на Ватиканските свещеници ще прочетете след малко.

„Окото“ - откритият купол на Пантеона

Отворът в тавана, според някои, символизира всевиждащото божие око, служил е и за слънчев часовник

Въпреки казаното до тук, когато влезеш в Пантеона, наистина се усеща величието на изминалите векове. Тук се помещава и гробът на Рафаело Санти, който преди да умре пожелава да го погребат именно на това свещено място. Пропуснах да добавя само, че входът е безплатен.

Фонтанът ди Треви

Фонтанът Ди Треви

Фонтанът Ди Треви

Тази гледка никога няма да мога да я изтрия от съзнанието си. Красотата и талантът на Бернини говорят сами за себе си. Лошото е, че както навсякъде, и тук е пълно с туристи, които деструктивно на цялото очарование, предизвикано от най-големия фонтан в Рим. Резултатът беше страшно разочарование от моя страна и доста бързо напускане на това иначе толкова магнетично място.

Пиаца Навона (Piazza Navona)

Фонтанът на четирите реки

Фонтанът на четирите реки

На излизане от Пантеона, продължихме по малките и тесни улички (тъй като отново табели намяше) и успяхме да стигнем до прочутата Пиаца Навона, един от най-известните площади в Рим. Красотата на това място не може да се опише с думи. Тайнствеността на трите фонтана в центъра и таланта на Бернини бликат навсякъде от това място. Особено впечатление прави най-големият среден фонтан – Фонтанът на четирите реки (Fountain of the Four Rivers). Той е посветен на четирите най-големи реки в света – Нил, Дунав, Рио да ла Плата и Ганг. Всичките скулптури наоколо са изпипани до най-малката точност, което те кара да седнеш на пейката до фонтана, да забравиш горещината (350C в 8.30 часа сутринта) и прекараш целия ден в импресивно съзерцание. Бях чела веднъж в нета някаква статистика, че именно Фонтанът на четирите реки оглавява класациите за най-романтично място за предложение за брак…

Колизеумът (Colosseo)

Колизеумът

Колизеумът през деня

След това лирическо отклонение нека да се върнем към действителността. В ранния следобед на същия ден посетихме и Колизеума – може би най- известното „нещо“ в Рим. И неслучайно употребявам термина „нещо“, поради простата причина че Колизеумът, тази величествена арена на страшни кръвопролития, на жестоки убийства на християни от езичници, а по-късно на езичници от християни (по иронично стечение на обстоятелствата), днес представлява една постепенно рушаща се развалина. През Античността там могли да се „забавляват“ над 55 хил. души. И колкото по-високо седиш и се „забавляваш“, толкова по-ниска ти е класата. Това е било положението, какво да се прави. Обширният амфитеатър е дълъг 88 метра, широк – 156м. и е висок цели 57м. Целта му е била да задоволи жадните за кръв зрители. Неслучайно споменах по-горе, че Колизеумът се разпада буквално с всеки изминат ден. Всеки средностатистически турист би забелязал сякаш пробитите милиони дупки навсякъде по стените на това огромно здание. И всеки средностатистически турист би запитал екскурзовода си защо има такива дупки. Бях станала свидетел на няколко такива запитвания, чиито отговори изглеждаха страшно комични, защото всички до един бяха чиста лъжа. Екскурзоводите (повечето италианци с адски развален английски) обясняваха на адски непросветлените чужденци, дошли в Рим, защото някой им е казал, че „там е хубаво“, или версията, че дупките са заради опустошенията на времето, или втората версия, че някакви си обикновени хора свалили фасадата, от която е изграден Колизеума. А всъщност истината е съвсем друга и е поредното доказателство за алчността на Ватикана. Да, добре чухте, именно папите разпоредили да се изземе най-красивият мрамор, с който бил покрит целия Колизеум, да се занесе във Ватикана и да се използва за нейни собствени нужди. През 15 и 16 век от Колизеума са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарнезе, Палацо Барберини, Венециански дворец и други. По това време властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизеума. В края на 16 век папа Сикст V планира да използва сградата като фабрика за обработка на вълна, с която да даде работа на римските проститутки, но умира малко по-късно и не успява да осъществи идеята си.Папа Климент IX отваря в Колизея фабрика за селитра, а през 1671 година кардинал Алтиери дава разрешение на арената да се провеждат борби с бикове, но поради бурната обществена реакция тази идея е изоставена. Обаче всичко това ви го спестяват там. Ние разбира се не се занимавахме с никакви екскурзоводи, защото това щеше да бъде само губене на време и средства. И аз смея да твъдя, че имам доста познания, отнасящи се до историята… Билетът за Колизеума струва принципно 12 €, но за лица от 18 до 24 години и при условия, че са граждани на ЕС има намаление на 7.50 €. Това не може да компенсира едночасовото чакане на километричната опашка от туристи, очакващи да посетят Колизеума. Билетът включва също така посещение на Римския форум (Foro Romano), както и на Палатинския хълм. Принципно такава обиколка отнема цял ден, така че се пригответе за болезнена горещина и максимално изтощение, от което ще ви домързи дори да мислите с какъв транспорт да се приберете до хотела.

Ето това е

Колизеумът

–  антично средство  за мъчение, внушително по размери, и едновременно с това, сякаш като наказание за хилядите брутални зверства, за които е служело, средството за мъчение над християните, бива разрушавано от самото седалище на христинската религия…

Ватиканът (The Vatican City)

Ватиканът

Ватиканът

Ватиканският град е разположен на територия около 40 хектара (0,4 км2) и е безспорно най-малката автономна държава, чието държавно управление и държавно устройство са уникални по рода си и не се срещат никъде другаде по света. Символичната му значимост, трайната му международна роля и дипломатическа сила обаче поставят Ватикана наравно с нации, милиони пъти по-големи. Само при вида на огромните ниши (ама наистина огромни), още преди да сте видели площада „Св. Петър“, оставате с впечатлението, че сте навлезли в нов, различен и непознат свят, свят на мистерии, загадки, величествени скулптури и още по-величествени творци.

При планиране на посещението си във Ватикана, препоръчително е да се посетят сутринта музеите, а след това площадът, както и базиликата „Св. Петър“.

Ватиканските музеи

Ватиканските музеи заслужават да се изучават цял живот. Всички произведения на изкуството там бликат от красота и изящество. Но естествено първо се пригответе за километрична опашка под парещото слънце и за познатите ни нагли индиици, които са готови и жена си да продадат за 1 до 5 €.

Ватиканските музеи, музеят на животински скулптури

Ватиканските музеи, скулптура: лъв хваща плячката си

Един от най-забележителните музеи, които трябва задължително да се посетят е Етруският музей с множеството египетски саркофази и няколко истински мумии. На второ място е музеят Pio Clementino, където се помещава папската колекция от антики, най-често безмилостно иззети от първоначалните им места. Вече споменахме случая с Пантеона, както и мрамора на Колизеума, за който напомнят изящните стени и под на всички сгради и монументи във Ватикана. Тук се намират доста известни и магнетични скултури, като например статуята на Хермес, Апоксиомен и др. Впечатление прави и една зала само със скулптури на изящно издялани сцени с животни.

Стаите на Рафаело (the Stanze di Raffaello) и Систинската капела (the Sistine Chapel)

Стаите на Рафаело представляват четири стаи, изрисувани от едноимнния художник и неговата школа в началото на 16 век по молба на папата. Те също са невероятно красиви, както и всичко останало, сътворено под покрива на Ватикана.

По отношение на Систинската капела наистина има какво да се види там. Самият факт, че именно там се провежда Конклавата (Il Conclava) говори сам за себе си. Именно това е мястото, където се състоят изборите за нов папа 15 дни след смъртта на предишния папа. При крайното решение на кардиналите, именно от комина на Систинската капела се издига белия дим, сигнализиращ успешния избор на нов папа. Целият този процес протича при заключени врати, като на кардиналите, участващи в избора на папа, им е забранено да излизат от Капелата при каквито и да било обстоятелства. В интерес на истината тази традиция никога не е била нарушавана, дори и по времето на смъртоносните епидемии, обхванали здраво цяла Европа 15 – 16 век. Може би Ватикана е единствената държава в целия свят, чиито канони, традиции, правила и закони никога не се били нарушавани при каквито и да било обстоятелства.

„Сътворението“ от Микеланджело

„Сътворението“ от Микеланджело, Систинската капела

В Систинската капела се намират и прочутите фрески на Микеланджело Буонароти, по повод на които са ликвидирани по-ранните творби на други майстори на изкуството. Микеланджело работи над тавана на капелата от 1508 до 1512г. Там е и картината на „Сътворението“, отново изработена от великия художник. Проблемът е обаче, че в капелата е тъмно, осветява се единствено от свещи, и повечето хора рядко поглеждат към тавана, където сред хилядите други произведения е и световноизвестната сцена на Сътворението.

Площад „Св. Петър“

Направен е по проект на Бернини през 1650-те години и е невероятно огромен. Пиацата е обкръжена от 284 гигантски колони, разположцени в четири редици. Всичко това е наистина внушително! Оригиналната църква на това място е построена от император Константин като гробница за поклонение на Св. Петър, първият папа – мъченик (около 333г. пр. н. е.). В центъра на площада се намира Египетският обелиск, за издигането на който се смятало, че са били необходими 900 души! Огромната статуя от ляво е изваяна от Бернини, а всички останали (около 140) на балюстрадата са дело на негови ученици.

Принципно всяка неделя по обед папата се появява на един от прозорците от покоите си, за да благославя вярващите. Е, ние не успяхме да ги видим, тъй като се оказа, че през лятото той се намира в лятната си резиденция извън Ватикана (сигурно не може да търпи горещината). Иначе по това време, ако сте ентусиасти, можете да се натъкнете на някой – друг кардинал или свещеник.

Базиликата „Св. Петър“

Тя е невороятно красива и не може да се опише с думи! Кулминацията на интериора е огромния балдахин пред олтара, над който свети, огрян от слънчева светлина на един прозорец, гълъб. Куполът на Микеланджело и Браманте е висок 119 метра и до него се стига по стълбите или с асансьора. За това удоволствие се плаща 7 €.

Пиета на Микеланджело

Пиета на Микеланджело, базиликата „Св. Петър“

Най-важното произведение в църквата е Пиетата на Микеланджело, която се намира веднага вдясно от входа. След като през 70-те години на XX век един маниак се опитва да разруши статуята с чук, тя е сложена зад бронирано стъкло и не можете да се докоснете до нея.

В базиликата е почти винаги претъпкано с хора, но въпреки това има достатъчно място и никой не се блъска. Важно е, че за Базиликата „Св. Петър“ има dress code. Изисква се „скромно“ облекло (както гласи надписът), което означава, че раменете и краката до глезените поне трябва да са покрити. Има един много весел чичко, който проверява всеки, желаещ да влезе. Освен за базиликата, дрескод се изискава и за Систинската капела.

В подземните пещери се намират гробниците на някои от папите, включително и на папа Йоан Павел II, пред който обаче е забранено да се спира. Можете да застанете зад една червена линия, като мястото е предназначено изключително за молитви. Снимането там е забранено, а входът е свободен.

Национален Музей на Италия

Препоръчително е да го посетите, дори и само заради невероятната сграда, в която се помещава. Има и много интересни реликви, датиращи от съвременната история на Италия и свързани с Независимостта (1878г.), както и с двете световни войни. Още повече, че входът е безплатен. Зад Националния музей се намират Музеите Капитолини, за които входът е невероятните 15 € ! Ние решихме да не го посещаваме, но ако имате излишни пари, можете да го разгледате.

Музеят на Леонардо да Винчи

Ето това вече е нещо, което задължително трябва да се посети! Мястото доста е забутано и ние по случайност го намерихме. Музеят е на Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo). Когато стигнете на площада, завивате в ляво преди фонтаните. Има и една табела, която може да ви ориентира. Входът е 10 €, но за студенти е намален на 5 €, което си е нищо в сравнение с Ватикана. Вътре са поместени всички произведения на да Винчи – от скиците на човешкото тяло през макети на всичките му изобретения (особено интересна е огледалната стая и първия скафандър), Идеалния град, както и всички картини (копия естествено). В музея се прожектира на всеки два часа филм за живота на изобретателя, но той е на италиански, без никакви субтитри (което не беше никаква изненада, като се има предвид националистическите наклонности на италианците).

Крепостта „Сант Анджело“ (Castel Sant Angelo)

Мостът Сант Анджело при крепостта

Мостът на Бернини към Сант Анджело

Най-лесно се стига до крепостта по собствения  ѝ мост – Ponte Sant’ Angelo. Това е най-забележителният мост в града над Тибър. Бернини извайва скулптирите, които се поставят по цялото протежение на моста. Гигантската статуя на върха е Архангел Михаил с изваден в готовност меч. През 1277г. построяват таен проход, който свързва крепостта с Ватиканските дворци. Предназначението му е било за бягство и защита на папите от евентуална опасност във Ватикана. Разбира се, Il Passeto (както наричат прохода) не е отворен за посетители.

Свободно време

Градините „Боргезе“

Градините „Боргезе“

В Рим има няколко парка, които се намират до известни забележителности и които са изключително приятни за отмора в горещия ден. Градините Боргезе са нещо приказно, огърнати със зеленина и са много чисти. Лесно се стига до тях с автобус 910 от автогара Termini. Там можете да се разхождате, да си наемете рикша (10 € за 1 час) или пък да поплавате с лодка в красивото езерце (по 3 € на човек). Ние опитахме и двете и беше наистина приятно. Единственият недостатък е, че можете да се загубите, тъй като паркът е направо огромен J. Друго място за почивка е малкото паркче, близо до Колизеума, от което се открива невероятна гледка към града. А и можете спокойно да се наплискате с вода в горещините от чешмата там. Обикновено местните жители идват в парка, тъй като групите с екскурзоводи не ги водят там.

В Рим, близо до градините Боргезе има и зоопарк, който трудно се намира на картата (на италиански е bioparco). Входът е 12.50 €.

Всичко останало като магазини, бутици за дрехи и молове (последните са извън града), можете да намерите само докато се разхождате из центъра. Италианските ресторанти са доста скъпи, супермаркетите са трудни са намиране, тъй като им е много скъп наемът на публични места.

Градски транспорт и придвижване из Рим

Когато слезете от самолета най-важното нещо е да не се паникьосвата, тъй като всичко е много объркато, служителите на летището и жп гарите не знаят английски, нито някакъв друг език. От летището има директен влак до Termini (централната жп и авто гара), както и влак на всеки 15 мин до Tiburtina. Цената на билетите за сега е 8 €. Препоръчително е още на летището да си купите подробна карта на Рим и на градския транспорт, включително и метрото. Всички шофьори карат адски бързо и не спазват никакви ограничение. Не се опитвайте да говорите с който и да било шофьор, защото те не знаят английски, естествено. Друг интересен факт е, че няма платени паркинги и всеки паркира където си поиска. Ние не видяхме нито една кола, която да не е ударена или ожулена. Това за италианците не е проблем. Ако оставате повече дни в Рим е хубаво да си купите карта за цялата градска мрежа (16 € за 7 дни; за 1 ден е 4 €, а еднократно билетче струва 1 €). Такситата са доста скъпи, обикновено не си включват броячите и за един превоз излиза някъде около 40 €!

Не си опъвайте нервите излишно, но повечето автобуси са на рядко и никога не си спазват разписанието. Метрото е на две нива и може да ви отведе почти до всяка забележителност. За сметка на това вътре е ужасно горещо и навсякъде е изрисувано с графити. А пък за миризмата дори не искам и да си помислям.

Вместо заключение

Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си…

Ето това е Рим – един град пълен с контрасти и противоположности. Ако искате да го посетите, организирайте всичко предварително и един съвет от житейския ми опит: научете някоя дума на италиански.

Приключението ни завърши на 22 юли вечерта, когато се отправихме към летището. Щяхме да прекараме цялата нощ там, тъй като полетът беше в 7.35 сутринта, а не ни се даваха пари за такси. Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век.

Фонтан при Пиаца дел Пополо

Фонтан при Пиаца дел Пополо, някой беше оставил една роза точно в средата на фонтана

Цена на билети на повечето забележителности:

Колизеум – 12 € за възрастни; 7.50€ за лица от 18 до 24 г., членове на ЕС

Ватиканските музеи – 15 € за всички; Базиликата „Св. Петър“ е със свободен вход

Куполът на базиликата – 7 €

Музеи Капитолини – 15 €

Музей на Леонардо да Винчи – 10 €; за студенти – 5 €

Крепостта Сант Анджело – 8 €; за студенти, членове на ЕС до 24 г. – 6 €

Автор: Цветомира Димитрова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата:

Рим
Още снимки от Рим:


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


17 коментара

17 коментара to “Рим – град на контрастите”

  1. Doriana каза:

    Всъщност във Ватиканските музеи е добре да се отиде към обяд, за предпочитане във вторник, четвъртък или петък. Тогава опашка просто няма. Повечето хора смятат, че ако отидат сутринта, ще изпреварят опашките и така сами си причиняват дългото чакане. Този съвет за Ватиканските музеи го прочетох в един полезен блог за Рим (Ron In Rome) и се оказа много точен. Противно на очакванията следобед в музеите и тълпите не са толкова големи.

  2. cucibebo каза:

    Ами да, няма чак толкова голяма опашка по това време, но ако е лято, горещината едва ли е поносима от всеки. Въпреки, че ние отидохме в петък към 10:00 сутринта и пак имаше доста голяма опашка. Абе каквото и да си говорим, ако е лято, по което и време да отидете, винаги има хора 🙂

  3. kathryn каза:

    Интересен пътепис 🙂 много е хубаво, когато знаеш къде отиваш и какво гледаш. Имам само едно уточнение – „около 333 година“, но със сигурност не преди новата ера 😉
    А Свети Петър преди да е папа е Апостол Петър, най-любимият от учениците на Исус.

  4. yana каза:

    Пропоръчвам ви да си закупите предварително билети по интернет за Ватиканските музеи и за вила Боргезе както направихме ние тази година в края на май и въобще не се
    чака.Минава се по определената за този случай средна пътека заградена с червена лента.Такава пътека имаше и в Колизеума и ние я използвахме,защото си бяхме взели билетите от другото гише,което се намира при входа за хълма Палатино.
    Ние нямахме никакъв проблем да се ориентираме използвайки английски и на улицата и в градските автобуси.
    Препоръчвам ви също да посетите вила Д’Есте която се намира в градчето Тиволи на около 30 километра от Рим.Ходихме с извънградки автобус и бяхме любезно ориентирани от служител на автогарата и от шофьора къде да се качим и къде да слезем.

  5. Люси каза:

    Времето края на май беше много приятно. И в метрото не миришеше токова, колкото в метрото в Барселона, например.
    Няма табели към забележителностите, но табелите на улиците са си на място дори и на малките.

    Всичко за папите е вярно, отмъкнали са каквото са докопали!

    Хората изглеждат ведри, не всички говорят английски, но са много отзивчиви, винаги се опитват да помогнат.

    Най-много ме впечатли Пантеонът, особено колко различно изглежда по различно време на деня.

    Янке, аз пък сега мисля, че трябваше да отидем във вила Адриана вместо Д’Есте 🙂

  6. Доста хубави забележителности и сравнение с цената която плащаш е нищо за това което ще видиш

  7. Doriana каза:

    С риска да стана досадна, подчертавам, че дори и през лятото по обяд, примерно от 12.30 нататък, няма опашка, така че няма чакане – ние ходихме във Вакитанските музеи през юли. Резервирането он-лайн за Ватиканските музеи оскъпява билетите (за разлика от резервирането за Уфици, например) и почти сигурно може да ви осигури чакане на опашка от хора с предварителни резервации като вас, поне през натоварените месеци.

  8. Божо каза:

    Сега разбирам, колко правилен тактически ход е било, да посетим Рим през ноември 🙂 –

    http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=631

  9. Стойчо каза:

    Божо, как се отнасяш към препубликуването на твоя разказ и тук, на сйата?

  10. Божо каза:

    Божо, как се отнасяш към препубликуването на твоя разказ и тук, на сйата?

    Ами според лиценза, с който е публикуван –
    http://www.webkeybg.info/the_cave/?page_id=29

    не бих имал право на възражения 🙂

  11. Milena каза:

    Лятото е подходящо за излежаване на някой шезлонг край морето, но не е най-добрия сезон за разходки из улиците в Италия. Може би горещината ви е поизнервила малко повече и Рим е оставил у вас такова впечатление. Или аз съм твърде прехласната по града и дори малките неудедици не успяха да заличат впечатленията, с които си тръгнах от там.
    Любимия ми език е италианския и говоря италиански, много ми се искаше по време на престоя ми там навсакъде да ми говорят на италиански. Да ама не. В заведенията, по улицата, в транспорта, на обслужващите гишета, в хотела – всички говореха английски. Късмет!
    А що се отнася до опашките – никъде не се наложи да чакаме. Имаше по 5-6 души пред нас и толкова. Дори фонтана Треви не бе препълнен с туристи. Хората са ведри, услужливи и усмихнати, изключение правят само онези мургавите сервитьори по заведенията, които ти помрачават настроенитето.

  12. Zornitsa каза:

    Изключително интересно четиво! Случайно попаднах на пътеписа, но го изчетох на един дъх. Събуди огромен интерес и желание в мен да видя всичките описани неща. Благодаря, че споделихте преживяването си с нас! :):)

  13. Vili каза:

    Понеже Рим е вечен и винаги актуален, хайде и аз да се намеся с малко мнение и инфо 😉
    =По отношение на езика – може да съм имала късмет, но доста често съм попадала на италианци, говорещи английски /в Италия и в частност в Рим/. Отделно пък и тези, които не го говореха, все се стараеха да ми услужат и да ме упътят. Т.е. спокойно, няма да се загубите 🙂
    =Табели към забележителностите в Рим има. Не са колкото във Венеция, но има.
    =Ако си вземете карта на града /4-5 евро/ – още по-лесно става, защото към нея има и една книжка-указател на всички улици, а също и карта на градския транспорт.
    =В историческия център се движат електробусчета, които са със сини табели. За тях също важи билетът за цялата градска мрежа /4 евро/. Можеш да слизаш и да се качваш за по една спирка колкото си искаш. Умориш ли се много, можеш просто да се качиш и се оставиш да те вози като туристически автобус покрай най-важните туристичрски обекти и места. Нали чухте, на цената на градския транспорт! Те се завират дори из най-тесните улички, пиаци и пиацети, където най-малкото би предположил човек, че ще има автобус. Няколко линии са.
    =В момента копаят едновременно 5 линии на метрото и често вечер от 21ч. до сутринта спират линия А, но пускат автобуси А1 и А2, съответно към Батистини и Ананина. Така беше в края на март тази година. В момента не знам как е.
    =Музеите на Ватикана – в сряда преди обед има „свиждане“ с папата и тогава на п-д Св. Петър е лудница, а като свърши церемонията, после всичко се юрва към музеите. Колкото до пословичниата опашка за вход във ватиканските музеи, дори да я има, минава бързо. Когато аз се наредих на нея, тя беше почти до края на стената и направо се отчаях, но точно след 24 минути вече се качвах по стълбата и разглеждах любопитно макетите на лодките във витрините. Т.е. опашката не стои, тя се движи бавно и постоянно напред. Цената е, да, 15 евро, без никакви намаления, но пък си заслужава абсолютно!
    =Във Ватикана няма начин да се объркаш или загубиш – указателните табели са перфектни. Уредниците в залите са дискретни и идеално компетентни. Тоалетните са много, супер чисти, удобни и безплатни. Цените в кафенетата са неочаквано ниски, асортиментът е задоволителен. Сувенирите, обаче, са скъпи.
    =Индийци, пакистанци, кенийци и т.н., които предлагат какво ли не за „само“ 1-5-10 евро, ами има ги и в Париж, и в Лондон, и в Барселона… Това им е работата, просто ги приемате като част от декора и всичко става О’к 🙂
    =Ако пропуснете да се качите на купола на Св. Петър или просто за разнообразие, можете да се качите на покрива на Монумента на Виторио Емануеле, точно срещу Пиаца Венеция. Гледката над цял Рим и оттам също е прекрасна! Удоволствието е 7 евро, качването – с два прозрачни асансьора 🙂
    =На любителите на църкви, базилики и катедрали, и особено на почитателите на изкуството, горещо препоръчвам да намерят време да отидат до базиликата Сан Джовани ин Латерано. Тя е официалната папска църква, т.е. катедралата на Ватикана, а не Св. Петър. Намира се на една спирка след Колизеума или на около 500-600 м пеш по улица Виа Сан Джовани ин Латерано, която тръгва отзад гърба на Колизеума и излиза точно пред църквата. Която е изумително красива, великолепна базилика!! Препоръчвам и базиликите Санта Мария Маджоре – намира се на Пиаца дела Република, буквално на 5 мин. от гара Термини. Също и Санта Мария сопра Минерва – намира се на Пиаца Минерва, на която има статуя на слон, дело на Бернини. Това е на 50-60 м от Пантеона. И още една много, изключително красива базилика е Сан Игнацио – заставате с лице към входа на Пантеона и тръгвате по улицата точно вляво, след 150 метра сте на Пиаца Сан Игнацио, където е и самата базилика. И там ще ахнете оът удивление!
    =Ако искате да хапнете нещо вкусно, точно италианско и на „народни“ цени, просто се мушнете из уличките на квартал Трастевере – намира се на другия бряг на река Тибър. Ориентировъчно – това е кварталът, който се разпростира зад остров Тиберина. Освен това на хълма над Трастевере се намира монумента на Гарибалди и нещо като огромна тераса, предлагаща още една чудесна панорамна гледка на Рим.
    Някой, ако иска да пита, каквото знам, всичкото ще си кажа 🙂

    П.П. Ее, Стойчо, то май, ако бях метнала и някоя снимка и а-ха да стане пътеписче 😉

  14. Стойчо каза:

    Още имаш шанс да го направиш! 😉 (идеята не е лоша!)

  15. katya каза:

    Аз съм екскурзовод на Рим, живея в Италия отдавна и познавам доста добре нравите на италианците, техните недостатъци и положителни черти. При всички случаи като цяло те са доста дружелюбен народ и готови да ти помогнат, за разлика от много други нации с които съм влизала в контакт. А вие някога замисляли ли сте се как българите се отнасят с чужденците на българска територия? Рискуват да бъдат измамени, обрани на всяка крачка…от стъпването им на летището до края на престоя им. Само ми кажете не съм ли права? Считам, че коментара на Вили относно Рим е по-обективен отколкото пътеписа на Цветомира. Убедена съм обаче, че всеки пътешественик ще намери „своя“ Рим. С колкото и хора да съм се срещала все различни мнения съм чувала, но едно ги обединява усещането, което оставя града у всеки, който го посети за неговата уникалност.

    Катя

  16. Лилия каза:

    Добро описание, но все пак всичко въпрос на гледна точка. Макар, че преди 15 дни се връщам от Италия мисля, че италианците макар и не много добре, знаят английски. Като си вземете карта /безплатно от хотела/, важните обекти се намират лесно, на всяка улица си има надпис с името й. За мен цените на такситата не са чак толкова скъпи, но затова път примерно бирата и кока-колата в заведения на историческите площади са доста скъпи. Видях един много чист град, но естествено както във всеки град има сигурно и бедни квартали – то така е в целия свят. Съвет – не посещавайте Италия през лятото, жегата е непоносима. Колкото за тълпите от туристи е напълно нормално. Не се и опитвайте за 2-3 дни да разгледате всички забележителности в Рим, ние пак ще отидем за да продължим прекрасното изживяване. Напълно съм съгласна с Катя. Аз съм от Варна и цел живот съм се препъвала в туристи, никак не е лесно. Ние българите дори сме по-недружелюбни към чужденците у нас. Истина е, че навсякъде има големи опашки, но не съм се и съмнявала…всички туристи от цял свят искат да ги посетят. Този път бяхме с организирана екскурзия, но следващия ще бъдем индивидуално. Всички билети, карти и каквото още може, ще си го закупим чрез интернет.

  17. Хриси каза:

    Интересен е пътеписът, но не съм съгласна с доста заключения. Аз посетих Рим в началото ма месец май /това е най-хубавото време за този град/. Испанските стълби са окичени с огромни саксии с азалии /приказна гледка/. На пет минути от тях се намира паркът с вилата Боргезе и там се почива много добре.Преди за тръгнем бяхме разучили всички места, които ни интересуваха, бяхме прочели доста исторически книги и всички филми за стария Рим / посещението ни беше без екскурзия – самостоятелно и мисля, че така най-добре можете да се потопите в този град /трябват ви обаче поне 5 дни, за да видите и усетите всичко на спокойствие/. Набавили си бяхле чудесен пътеводител. Той имаше и карта с примерни дневни маршрути, които ни бяха много полезни. Хотелът ни беше около гарата и навсякъде ходехме пеш /само за Ватикан ползвахме метро/. Купувахме си храна от квартални, малки магазинчета и хората бяха много учтиви – говорехме на английски /те не можеха много, но се разбирахме/. Бих се върнала по всяко време пак и има още много неща за гледане.

Leave a Reply


Switch to mobile version