юли 21 2010

Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска

Днес ви представям един любим мой вид пътеписи – пътепис, вдъхновен от вече разказани пътешествия от наш автор. Жорж ще ни разходи из Европа с кола, а той смаия вече ще ви каже на чий разкази и съвети ще балгодари за това му пътуване. Приятно четене:

Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска

Отдавна планирахме пътуване до Швейцария с кола. Използвахме случая че дъщеря ни завърши първата си година във Виена и го съчетахме в началото на юли. Определихме си маршрут:

София, Виена, Мюнхен, Люцерн, Цюрих, Женева, Лозана, Монтрьо, проход Готард, Лугано, Милано, Опатия, Дубровник, Мостар, Сараево и София

Общо предстоеше да изминем над 5200км.

Първи ден.
Отпътувахме от София след работа към 18,30 часа, като бързахме до Калотина да преминем преди смяната на митницата. Успяхме до 19,45 да заредим с дизел и да преминем. Последва нощно каране до Виена, като давам и актуални цени за винетки и тол такси-Сърбия тол за 12,50 евроот Ниш до Суботица, Унгария винетка за 4 дни 7,80 евро и Австрия за седмица 8 евро.

Втори ден

Във Виена

пристигнахме към 07,00 часа, щерката вече ни чакаше, но докато оправим багажа й мина един час. Заредих дизел за 1,12 евро и газ към Мюнхен. Предложих на дъщерята да кара ако иска, но тя отказа с причината че й се спи и така беше цели три дни тя да спи, докато пътуваме.
През цялото време и пътуване беше много топло и горещо. Така на около двеста километра след Мюнхен много ми се приспа и спрях на паркинг около Бодензее и заспал около час и половина. Но направих непростимата грешка да оставя навигацията на стъклото, тя се беше опекла когато се събудих и така се оказах в началото на пътуването си само с една стара карта от 2007г. и познанията си по география и езиковите умения на навигаторките си.
В Брегенц си купихме швейцарската винетка за 30 евро и продължихме за

Люцерн

Хотела ни беше на 7 км извън града на магистралата за Базел и решихме първо да разгледаме града и тогава да се настаняваме. След като се запознахме със системата им паркиране разгледахме центъра със символа му – покритият мост с кулата в река – най-продаваният фотос в Швейцария и символ на визитката й. Между другото изобщо не е нещо впечатляващо, но това е друга тема. Разгледахме и стария град-старинни сгради с тесни улички и пак нищо впечатляващо поне за нас. Настанихме се в хотела след 21,00 часа и останахме много изненадани от пълния паркинг с най-различни регистрации от все далечни дестинации.

Трети ден.
Днес имам и рожден ден. Приех поздравленията от семейството и приятели. Предстоеше тръгване за Цюрих, като пристигнахме след около час, два. Спряхме на по-страничен паркинг до езерото с подобна система на отчитане, но ми бе направена забележка от съвестен швейцарски гражданин, че съм настъпил от едната страна линията разделяща паркоместата. Паркирах си колата между указаните линии. Веднага започнахме обиколката си по крайбрежието на езерото в посока центъра. Първото ни впечатление в

Цюрих

бяха химическите тоалетни /абсолютно чисти, с течаща вода и тоалетна хартия, безплатни/. Цюрих наистина е интересен град, но така ни се стори поне в началото, както и с Люцерн между впрочем. Запазени и поддържани стари сгради, чистота, някакво излъчване на спокойствие – типична средноевропейска немска атмосфера. За организация на градски транспорт, инфраструктура, почистване и други общински дейности да не говорим, всичко е почти перфектно. Следобед потеглихме към Женева, като след настаняване в хотела веднага слезнахме в центъра.

Женева

наистина е малко по-различен от горните два града, може би поради близостта й с Франция. Останахме малко разочаровани от вида на прочутия женевски дървен часовник и фонтана Д,О. Часовникът бе аранжиран с някакви полски ливадни цветя и много бледнееше в сравнение с фотосите които бяхме гледали по нета. Фонтана просто е една струя вода 180 м висока която се вижда доста отдалеч и това е. Стария град ми хареса доста със средновековните си улички и къщи. В една такава имаше швейцарско заведение специализирано за фондю и там почерпих моите хора с фондю и бяло вино. Все пак бях рожденник. Фондюто беше интересно като вкус и специалитет, дотолкова че в Италия след два дни си купихме фондю от един от шопинг центровете които посетихме. Предстои да пробвам и в България с наши сирена. Може би някой се пита колко струва – порция фондю 24 франка и 26 франка бутилка бяло вино. Прибрахме се в хотела който бе в непосредствена близост до женевския стадион където имаше организирани партита за световното около огромна плазма.

Четвърти ден.
Отново отидохме в центъра и се повозихме с лодка по езерото по краткия маршрут. Накупихме дребни сувенири и отпрашихме за

Лозана, Монтрьо и замъка Шийон

Лозана не ни впечатли, но Монтрьо /швейцарската ривиера/ и замъка наистина са хубави. Потеглихме за прохода Готард, като избрах пътя към него през магистралата, а не през Аигле. Тук е момента да обобщя, че парите за винетката си струват от всякъде – перфектна инфраструктура, организация, поддържани пътища и др./
Благун излезе прав, че големите швейцарски градове не са нещо по –различно от средноевропейски немски град, но чара на Швейцария е нейната природа и симбиозата й с хората / пътища, селца с дървени къщи и обкичени с кашпи, саксии със сакъзчета и др., обработваеми земи/.
За да се изкачим на Готардпас, първо минахме през

Фуркапас /проход на височина над 2400м/

– нещо наистина уникално което трябва да се види на живо-път който се вие в краката ти като змия до 2400м., ясно слънчево време, обграден от отвесни планини с буйни реки спускащи по тях, сняг по отбивките на пътя и страшно много 180 градусови завои. Предстоеше и подобно спускане. Този ден аз който обичам завоите много, просто ми писна от тях. Привечер се настанихме в

селцето Асканта над Айроло в подножието на тунела Готард.

з имах голямо желание за нощувка в алпийско село и къща. Гледката от стаята наистина беше уникална-срещу нас отвесна планина с течащи потоци по нея и малки селца.

Пети ден.
Ставаме рано, селцето е съвсем пусто още, разхождаме се и снимаме на воля. Чак сега разбираме как държавата се грижи за селското си население-два пътя до селото, един кратък но стръмен с 180 градусови завои и по-дълъг но по-лесен, навсякъде условия за високопланинско земеделие и животновъдство. Оказа че на около 300-400 над нас има друго малко селце до което се стига и с вертикална зъбчата железница с едно стъпалообразно вагонче което се движи по определен график.
Поехме към Лугано, като първоначално имамхме намерение да спрем и в Белинзона, но се отказахме защото се изяви желание да се посети мола Фокстаун на итало-швейцарската граница до Мандрагано.

Лугано

наистина е красив град покрай Комо. Там намерихме шоколадова къща в стария град и опитахме от шоколадите на плочи, наистина вкусни но не можахме да им се наситим дълго, защото почнаха да се топят от жегата. За мола отделихме около три часа, като наистина жените направиха сполучливи покупки, които в България биха стрували поне една втора по-скъпо.
В късния следобед най-сетне се отправихме към

Милано

Добре беше, че хотела ни е разположен на близка улица до източната им тангента, та го намерихме бързо и де настанихме. Веднага с метрото слезнахме на Дуомото и се потопихме в центъра на града-Катедралата, Галерията, Ла скала, Двореца Сфорца и др. Наистина е красив град поне централните части които видяхме. Разбира се, се посетиха и някои магазини, за които изводите бяха че цените им са както в София.

Шести ден
На следващия ден поехме

към Триест, Риека и Опатия

Излизането от Милано си е доста трудно без навигация, но в нашия случай се объркахме само един път по техните тангенти и след консултация в сервиз поехме в правилната посока. Пътьом на 30 км от Милано посетихме и Ориоцентър, където пак 4 часа се обикаля и откъдето и аз направих някои морски покупки на добри цени. До Венеция макар че магистралата бе с 4 платна, имаше ужасен трафик, за първи път за повече от 20 години стаж карам в такива условия. След Венеция пък се изсипа пороен дъжд който ни свали скоростта до 50 км. На първата словенска бензиностанция след Триест купихме винетка за 15 евро и около 50 км преминахме през много живописни места в

Словения /перфектни дворове без огради, пънища и къщи/.

Привечер пристигнахме в Опатия-много красив хърватски курорт на Йонийско море. Настанихме се и веднага към морето. Плажа там е каменен и отвесен и се влиза по стълби както в плувен басейн. Както разбрахме по-късно болезнено, само около 3,4 квадрата е изчистено дъното около стълбата от остри камъни, морски таралежи и миди. Аз при излизане си набодох крака на таралеж и извадихме 4,5 игли дълги около 5 см, дъщерята си поряза петата а жената незнайно как си набоде ръката с игли. На другия при слънчева светлина се виждат много добре къде са гадините, но не и при сумрак. Сега разбрахме защо плажуващите са с плажни обувки и сандали. Опатия наистина е много красиво и впечатляващо място със запазените си сгради от края на 19 век смесица на италианска мода и австроунгарска мисъл- била е морско владение на Австро-унгария. За първи видях дървета от магнолия на височина колкото 5 етажна сграда, алое високо и цъфнало около 4-5 м високо и всякакви палми. Към 11 часа потеглихме към

Дубровник

Пътя е около 680 км, като до 80 км след Сплит е магистрала, която се строи усилено до Дубровник и може би до една година ще е готова. Някои господа трябва да отидат и да видят как се строи в планината. Привечер пристнигнахме в Дубровник и веднага слезнахме в Стария град, Страдун, Францисканската и Доминиканска църква и кея. Наистина е красиво и следва да се види.

Седми ден
Предстоеше ни дълъг преход от 830 км до София, но по-рано от 11 часа не можахме да тръгнем-имаше още какво да се види. На 25 километровата босненска крайбрежна отсечка имаше леко задръстване, но нас не ни провериха. Ще бъде интересно да се види как хърватите ще решат чрез магистралата този участък от територията на Босна. Заредих с последните ми останали куни малко нафта, като дори малко прехвърлих сумата, беше ми вдигнат скандал, че съм предложил да доплатя с евро и в крайна сметка разликата остана за сметка на бенизоностанцията. Съвет: Задължително си обменете куни, защото това е единственото разплащателно средство. Не се приема евро или др. Сега се сетих, че в Опатия макар че бях резервирал хотела в евро, ме накараха да платя в куни, та обменяхме в банката и прочие. На КПП Миткович ни пуснаха без никакъв проблем и

вече сме в Босна,

като се движим по течението на река Неретва -една голяма и пълноводна река с доста язовири по нея.

Мостар е сравнително малък град

и се паркирахме в близост до символа на града-моста от средновековието. Моста не е нищо особено, но благодарение на рекламата е станал атракция за много чужденци. Доста от къщите са оставени разрушени от войната за спомен. Същото се вижда и в Сараево и други населени места.

В Сараево

бързо намерих паркинг в мюсюлманската част, който би затруднил доста шофьори-много колони, места като за трабанти и тесни изходи които ги вземаш поне с две маневри и тъмно. В Сараево на много места си личат пораженията, но хората мисля, че нямат проблеми. Хапнахме специалитета им кивапчи и плескавица в заведение в християнската част. Бяха много вкусни и огромни по грамаж. Например порцията кивапчи има нещо като завита пърленка от която вкараните кивапчита сякаш нямаха край-поне 10. Всичко това струва 5 босненски марки или по-малко от 5 лв. И направени от истинско месо. До нас стояха и се храниха със свинските кивапчи босненки мюсюлманки, които бяха забрадени и някак си интегрирани в обстановката. Купихме и прослувутата босненска халва и сладки за България. След Сараево поехме към

Плоче и Горажде

Пътищата са в много добро състояние, не личи че е имало война. Неприятното е, че има много ограничения и катаджии. Мен ме спираха на два пъти заради превишение с по 5 км, но се разминах с глобите, може би защото не бяха виждали много отдавна българска регистрация. Самия полицай единия път ми каза че там където съм тръгнал /участък преди Горажде/ няма асфалт, на което аз няколко пъти го попитах как така няма. Разбираме се чудесно аз на български, той на сърбохърватски. В крайна сметка той наистина е прав и аз карам 15 км по макадам в гориста местност, нещо като Девин, като за един час не срещам никаква кола, а по пътя растат диви ягоди, които са узрели и сякаш нас чакат. След стъмняване

преминаваме Горажде и гоним Чачак, Кралево и Крушевац

На Вишеград – сръбската граница ни провериха багажа, но набързо и след като платихме такса парк 0,5 евро понастъпих повечко, ограниченията наистина са мъка. На Кралево се объркахме и поехме към Подгорица, но своевременно се коригирахме и към 12,30 през нощта се качваме на магистралата на 70 км преди Ниш. Рано сутринта къч 03,00 часа сме в София след 14 часов преход и общо навъртени 5240 км.
Впечатленията ми са все още неподредени, но много, така че съм отворен за въпроси, като ще дам линк и за снимки.
Неприятният извод които направихме за себе си през това пътуване, че имаме много хубава страна, но не я ценим, може би поради сбъркано мислене и съзнание и лош материал или поради нещо друго и че още сме много далеч от Европата.
Искам специално да благодаря на Благун и всички форумци, които бяха отзивчиви към мен по време на планираното пътуване.

Автор: Жорж Георгиев

Снимки: няма снимки 🙁


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска”

  1. Тина каза:

    Здравей,

    С голямо удоволствие прочетох пътеписа ти, защото и нас ни предстои подобно пътешествие само, че няма да минаваме през Босна.
    Всичко е хубаво написано, само не разбрах колко са таксите в Италия и Хърватска.
    Благодаря ти предварително.

  2. Стойчо каза:

    Провери ето тук: http://patepis.com/?page_id=565

  3. Тина каза:

    Да, видях вече там, но инфото не е актуално и искаше ми се да разбера от човек, който е бил скоро там.

    Благодаря все пак.

  4. Стойчо каза:

    Всеки коментар под статията с таксите, който носи нова информация за такси веднага бива копиран като инфо в самата статия – или с други думи, ако някой в коментар е дал нови данни за такси по пътя, те веднага биват отразени в основната статия

Leave a Reply


Switch to mobile version