юли 22 2010

До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването

Днес, мили мои, дойде време и моя милост да се стегне и да разкаже за пътуването ни до Дубровник в първите дни на май. Както знаете, като почна да пиша пътепис много лесно ме хваща логореята (или както там се казва когато става дума за писане) – та по тоя повод от едно 3-4 дневно пътуване излиза цял роман. За да не стане досадно за четене съм го разделил на три части. Днес ви представям първата, в която успявам от София да стигна до Дубровник. Следващата част ще бъде за Дубровник и околностите му, а в последната, трета, част ще минем през Мостар и Сараево на път за София. Сега, приятно четене и ако ви се сторят скучни огромния брой лирични отклонения – смело прескачайте :)

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част първа:

Пътуването от София през Сърбия и Босна до Дубровник

Пак се стопли сезона, пак правителството реши да слее няколко празника около 1-и и 6-и май, с цел да похарчим повече пари през празниците и така да подпомогнем икономиката, и за поредна година се очерта, че следващата ми почивка в най-добрия случай ще бъде в началото на есента. Или с други думи наближаваха майските празници и се оказа, че тогава е една от малкото възможности тази година да си взема няколко дни. Взех ги, разбира се, и понеже София е прекрасна по време на празнични и почивни дни решихме, че е по-добре да я напуснем преди празниците, а за самите празници да се върнем обратно :) Което предопредели и периода, който можем да попътуваме на около 3-4 дена. Идеално, защото и пари много нямаше да излезе :)

И така – къде да отидем за 3-4 дена през пролетта? Рим? Става, но нямаше да излезе много евтино, защото прекалено късно стана за евтините билети, а и полет в 5 сутринта на връщане от Рим ми се струва леко садистично – практически трябва да сме в 3 часа на летище, а това е жестоко (все пак съм с две жени с мен). Мислех и за вариант с кола до Рим, но това значи два дена път в едната посока (ако се пътува през Загреб и Любляна) и, като се замислиш, не остава време за друго, освен за път. Мислех и за вариант с ферибот от Игуменица, тогава печелим един ден, защото фериботът е през нощта, но цената на каюта ми дойде малко нанагорно (скъпичко е с ферибот, да знаете – излизаше доста по-скъпо, ако примерно спим на хотел по пътя) Така че Рим отпадна и останаха дестинациите на един път с кола от София – това са Виена, Атина, Истанбул, Букурещ и Дубровник. Спряхме се на последния – бил съм само един път там и то в командировка, а моите жени не са били изобщо. Градът не е безкрайно голям, така че два дена там ще ни стигнат (Виена и Истанбул е престъпление да ги гледаш само за един или два дена, не знам как е в Атина).

И така – Дубровник. Единственият предвидим недостатък бяха слуховете за пътя от София до там – помните ужаса при река Лим, а и пътували твърдят, че продължителността на пътя до там трудно може да падне под 15 часа, което практически е два работни дена кормуване. Че съм издържлив шофьор – така е, ама хайде да не прекаляваме, затова и пуснах едно питане в сайта за идеи, когато Зока даде съвет да не минавам през Черна гора, а от Сърбия да мина в Босна и Херцеговина и по територията на Република Сръбска (т.е. най-източната част на Босна и Херцеговина), успоредно на границата с Черна гора, да стигна до Дубровник. Той спомена, че за 10 часа може да се стигне, аз мислено добавих още два заради това, че не сме такива хора, че да не спираме по пътя, и се получиха едни 12 часа път по план, което си е съвсем в нормата. Имам сериозни основания да му вярвам на Зока точно за това направление и реших да го послушам (в крайна сметка се оказаха 12 часа и 15 минути с всичките спирания, бензиностанции, снимки и размотавания по пътя – ще се опитам в края на разказа да опиша статистиката по пътуването заедно със съвети за едно пътуване с кола до Дубровник).

Избраният маршрут стана

София – Ниш – Крушевац – Чачак – Ужице–Вишеград–Горажде–Требине –Дубровник.

View София-Дубровник in a larger map

По пътищата на Сърбия
Между Цариброд и Ниш

Леко отклонение за тези, които ползват GPS-и: знаете, че граничните преходи на Балканите са „прекъснати“ и е почти невъзможно „да стигнеш“ от София до Солун без да заобиколиш през Свиленград ;-) заради „прекъсването“ на пътя между Кулата и Промахон. Същият ефект се наблюдава, както на Калотина-Градина, така и между Сърбия и Босна и Херцеговина – граничният преход Мокра гора е „прекъснат“ и между Ужице в Сърбия и Вишеград в Босна и Херцеговина „не можете“ да минете (на моята карта двата пътя свършват в нищото на 300 метра един от друг;-). Затова, за да направите маршрут, сложете като крайни точки София и Мокра гора (или Цариброд – Мокра гора, ако и Калотина ви е прекъсната) и после, когато вече влезете в Босна и Херцеговина, сложете като крайна цел Дубровник – няма да имате проблем (между БиХ и Хърватска вече няма „прекъсване“ на картата и там не се налага тази гимнастика)

А, да – и фирмите, предлагащи карти за GPS-и, да вземат да си оправят ценообразуването или да почнат да дават карти под наем – изобщо, да вземат да си измислят по-разумен бизнес-модел, че не се сещам по какъв начин ще успеят да си покрият разходите с тия карти, дето ги ползваме :)

За тези, които не ползват GPS-и: не е нужно да го имате, за да минете по пътя – има табели навсякъде, особено подчертавам това за Босна и Херцеговина – все пак не забравяйте, че там ние (т.е. Европейският съюз) сме главният инвеститор в пътища, полиция и табели. Никакъв проблем няма с ориентацията.

Из Босна и Херцеговина
Между Вишеград и Требине в Република Сръбска (БиХ)

И така дойде, както казваше баба ми, Бог да я прости:

Първи май, първи май

на г.за ми – калай! :-)

(баба беше отявлена фашистка :D )

и ние рано-рано (към 5:30) дадохме газ от къщи, за да може към 6:30 да минeм границата при Калотина.

Из Босна и Херцеговина
Между Вишеград и Требине в Република Сръбска (БиХ)

Границата я минахме бързо – изобщо всеки път я минавам все по-бързо, а граничарите стават все по-учтиви, включително и от сръбска страна. Твърде вероятно е това да е заради Европейския съюз или пък защото винаги обликът на пътуващите в колата ми отговаря на легендата, към която се придържат ;-) Този път нито българските, нито сръбските митничари ме спираха за проверка – само подаваш тескеретата на граничарите и … лек път! Иначе класическата опашка от тирове си беше налице, но ние пък сме на другата опашка, нали?

Сърбия ни посрещна

с подравнени дворове и все повече по-нови леки коли. Друга промяна е, че полицията не се среща толкова често, колкото едно време (даже на участъка от Калотина до Ниш и после до Крушевац изобщо нямаше полиция). Е, това изобщо не значи, че в Сърбия съм карал над ограничението на скоростта – парен каша духа и глупости излишни не правя:) Всъщност строго погледнато пътищата в Сърбия (а и после – в Хърватска и Босна и Херцеговина) по чисто конструктивни причини не са подходящи за голямо натискане на газта. Асфалтът е хубав, но ширината и завоите са такива, че наистина най-подходяща е скоростта, зададена от знаците и правилата за движение. В Сърбия все още важат ограниченията 60/80/120 (градско/шосе/магистрала) – съветът ми е да се спазват точно.

Иначе за пътищата в Сърбия може да се каже следното: „лошите“ им пътища са доста по-добри българските „лоши“. За „хубавите“ важи обратното – „хубавите“ български са по-добри от сръбските „хубави“ (хубавият път между София и Калотина е доста по-добър от сръбските хубави – „лошите“ пътища в Сърбия обаче нямат дупки изобщо, за разлика от българските си аналози) – т.е. като цяло се кара доста добре, трябва само да се спазват ограниченията.

След Ниш се качихме на магистралата, за да слезем около 50 км по-нататък от нея – за Дубровник трябва да слезете от магистралата на отклонението за Крушевац. Пътят вече минава покрай долината на една от реките Морава (не запомних коя точно, но както Бели и Сини Искър образуват река Искър, така и голямата река Морава се съставя от няколко Морави). Сравнението с Искъра не е съвсем точно обаче, защото в случая става дума за реки с размера на Марица в долното ѝ течение – с дебели, тучни брегове, много села и интензивно движение по пътищата. Не знам дали това е точно селско-стопанската Сърбия, но си личи, че районът е заможен.

По някое време навлязохме в една широка клисура и пътят закатери край още големи реки – мисля, че в България нямаме подобен пейзаж: голяма, дълбока и широка река насред планините. Нещо подобно на гледките при язовира край Пасарел или край язовир Девин – но в случая става дума за реки, а не за язовири.

Из Сърбия
След Ужице в Сърбия, малко преди границата с Босна и Херцеговина при Мокра гора

Някъде по обяд или ранния следобед минахме покрай последния по-голям сръбски град преди босненската граница – Ужице. Заредихме до горе на последната Еко Петролеум бензиностанция край Ужице – по принцип бензинът би трябвало да ми стигне до Дубровник без допълнително зареждане, но ме бяха предупредили, че в Босна и Херцеговина няма да мога да зареждам с кредитната карта, а и по принцип се старая да не плащам в брой (кешът си го пазя като резерв). Затова зареждах в Сърбия, още повече, че в Сърбия ситуацията с бензиностанциите е съществено по-добра в сравнение от преди години – във всеки по-голям градец по пътя има ако не ЕКО или ОМВ, то поне Лукойл. Така че в Сърбия спокойно можете да карате. Табели за газостанции също се срещат доста често. (Когато по-късно разказвах за това пътуване, една позната изказа съмнението, дали е безопасно да се пътува из Сърбия – тя се успокои напълно, когато ѝ казах, че щом има читави бензиностанции по пътя, значи всичко е ОК. И така е – веригите бензиностанции (ОМВ, ЕКО, Лукойл) дават навсякъде очакван набор от услуги – чиста тоалетна, кафе, храна, детски площадки (изключително важно!). Едно пътуване с кола наистина е доста по-спокойно, ако знаеш, че по пътя можеш да разчиташ на тези неща)

За пътя през източната част на Босна и Херцеговина не можех да очаквам нещо различно от местни бензиностанции, на които се плаща само в брой. Не си спомням за газостанции там, но може и да бъркам. Вече на връщане (през Мостар и Сараево) по пътя имаше OMV на няколко места, но в района между Вишеград и Требине нямаше нито една бензиностанция от световните вериги, за което както казах, бях предупреден и затова за последно заредих малко след Ужице на едно Еко.

Малко по-късно, в непосредствена близост до границата снимах НЛО ;-)

Из Сърбия
В небето над къщата се вижда НЛО ;-)

На излизане от Сърбия, на ГКПП Мокра гора се плащат едни 50 динара (в лева, в евро) екологична такса, заради преминаването през едноименния национален парк.

Забавно нещо са границите в западните Балкани – двата гранични пункта са така разположени, че да не се виждат един друг. Да, и сръбският, който се говори в повечето нови държави, се нарича босански, хърватски, черногорски…(тогава защо да няма македонски и косовски??? ;-)

Как да е ;-)

Влязохме в Босна и Херцеговина :)

Босненските граничари, а и изобщо – полицаи – са подбрани изключително по височина. На граничния пункт (извън видимостта на сръбския такъв ;-) се виждат и много нови полицейски коли, брандирани с надписи Дарение от Европейския съюз, а и си личи, че и униформите са нови, модерни, а и полицаите изглеждаха горди, че ги носят (нито в България, нито в Сърбия полицаите се носят с такова съзнание за важността на работата си). После и по пътя общо взето всяко новопостроено пътно съоръжение (мост, укрепване на пътя, тунел) беше означено с надпис, че се строи със средства на европейските военни сили (да, точно – военни). Иначе не се виждат никакви чуждестранни военни – или поне не видях нито един път военни коли с маскировъчни цветове или пък униформени военни. Във всяко село обаче се виждат табелки, показващи пътя към полицията и кметството (а това даже и в Германия го няма). Иначе районът (става дума за участъка от Вишеград към Требине) изглежда доста по-беден от Сърбията, през която преди малко бяхме минали.

Вишеград, Босна и Херцеговина
Вишеград, сниман от моста

Първият град след границата е

Вишеград, известен с моста си,

описан от Иво Андрич във великолепната „Мостът на Дрина“. Мостът и реката са … вълшебни, не се сещам за друга дума, описваща реката–чудо и моста над нея. Реката има невъзможен зелено-син цвят, а пътят нататък се вие покрай нея в дъното на долината – планините отстрани са почти отвесни.

Мостът на Дрина, Вишеград
Мостът на Дрина, описан от Иво Андрич

Мостът на Дрина
Мостът на Дрина във Вишеград

Пътят е хубав, със завои и е много приятен за каране. Имаше само един участък от около 20-25 километра, където заради строежа на мост се налагаше едно по-сериозно планинско заобикаляне, след което слиза надолу към Гацко и Требине.

Река Дрина, Босна и Херцговина
Река Дрина между Вишеград и Требине. Характерен за Босна и Херцеговина пейзаж

За Требине вече съм ви разказвал, този път времето беше хубаво и градът не ми направи онова зловещо първоначално впечатление, което имах в главата си. Минавайки през града, потърсете с поглед хора, по-ниски от 1,80 м – няма да намерите. А и мадамите по улицата… абе, изобщо… не е истина, честно. Дръжте волана здраво!

Друго, което се забелязва е промяната в архитектурата на къщите – вече се срещат много каменни постройки, типични за Адриатическото крайбрежие, и които са много характерни за Дубровник. Така е – все пак Требине е на 20 минути път от перлата на Адриатика.

Наближавахме следващата граница – между Босна и Херцеговина и Хърватия, но преди това минахме край изоставеното крайгранично село, което миналия път направо ме уплаши – сега поне половината къщи бяха вече обитаеми и имаха ремонтирани или новоизградени стени и прозорци. Оттам вече се вижда Адриатическо море в далечината – Босна (т.е. Херцеговина в случая) стига на по-малко от 20 км от морето и има видимост към него, обаче хитрите дубровчани, завзели цялото крайбрежие без да навлизат много навътре в странта и така сравнително голямата Босна и Хрецеговина практически няма нормален излаз на море (освен т.н. Неумски коридор, но и там има само достъп до водата, без реално да има териториални води – обградена е от всякъде с хърватски бряг, чийто териториални води се събират в морето и „затварят“ достъпа на босненските териториални води към открито море. Между другото – Словения има същия проблем: има достъп до морето, но териториалните ѝ води не стигат до открито море – хърватските териториални води им „пречат“ (е, това пък е причината преговорите на Хърватия с ЕС да боксуват. Танто за кукуригу). Как да е.

Дубровник, Хърватия
Старият град на Дубровник

Влязохме в Хърватия.

Е, шосето стана почти идеално :) До Дубровник оставаха десетина километра и реших преди да влезем в града да спрем на една от площадките с красива панорама, за снимки. В Хърватия, подобно на Гърция, край пътя са изградени площадки на места с красиви гледка. На първата такава над Дубровник реших да спра и да поснимам.

Адриатическо море
Адриатическо море при Дубровник

Адриатическо море при Дубровник
Адриатическо море при Дубровник

Е, сега ви показвам всичките снимки, защото ми излязоха … солени. Ама много солени: на тръгване от мястото ме спряха ченгетата и ме глобиха 70 евро за преминаване през двойната непрекъсната осова линия. Ушевци!

Дубровник при залез
Дубровник при залез

Адриатическо море при Дубровник
Адриатическо море при Дубровник

Уф, виновен бях, но и мястото явно е „хранилка“ – на по-следващия ден специално отидохме до там, освен за още една серия снимки, но и за да проверя, къде теоретично бих могъл да обърна, така че да не нарушавам правилника: най-близкото възможно място се оказа на около 8 (осем) километра в посока Черна гора. Мда, такива ми ти работи.

Дубровник, Хърватия
Дубровник преди залез

Край Дубровник
Ето тук ме глобиха

Ето на това място ме глобиха за минаване през непрекъснатата линия. Както е посоката на снимката, направих ляв завой, за да продължа към града. Иначе площадката е предназначена за правене известните снимки от Дубровник

Та, глобиха ме, като полицаят хуманно ми предложи, ако имам възражения да отидем на съд в понеделник (действието се случва в събота вечер, а престоят ни в Хърватия беше планиран до вторник, който беше ден за заминаване), така че си платих като поп, той ми издаде квитанция, в която пише параграфа, по който ме одраха, аз като един виден пацифист му пожелах да похарчи парите за здравеопазване, а не за оръжие и продължихме към квартирата, която си бяхме резервирали през booking.com.

Апартаменти Paradis

http://www.booking.com/hotel/hr/paradis-apartments.html?label=yho748jc;sid=e034d53c71bd833bf605ad7af0198d95;label=postbooking_directions#pagination_target

се намират от другата страна на Дубровник, на около 8 км от центъра, така че са подходящи за пътуващи с кола.

Ето и директния им сайт: http://www.paradis.com.hr/

Има и градски автобус от центъра до там, като любезният хазаин подробно ни обясни кога, къде, какво има в района и как евентуално да стигнем с рейса. Хазаите бяха много любезни и услужливи. Апартаментът ни беше луксозен и хубав с ето такава гледка от балкона:

Адриатическо море при Дубровник
Гледката от балкона на квартирата

Снимките тук са първият ми в живота опит за панорама, така че не ми връзвайте много кусур :)

Адриатическо море вечер

Гледката от балкона на квартирата

Иначе цената за три нощувки със закуските за тримата беше 282 евро. Закуската се сервираше на една тераса, малко под нашата, с подобен на показания изглед.

Като цяло мога да кажа, че апартаментите Paradis са добра база при разглеждане на Дубровник и околностите, ако сте с кола. Ако сте без кола, ще е добре да си вземете по наем (хазаинът ще ви упъти), ако искате да разглеждате освен града, но и околностите му. Ако сте решили обаче само да разглеждате града – кола не ви е нужна, т.к. има редовен градски транспорт. Не бих ви препоръчал да ползвате такси – не че лъжат, но и редовните тарифи са солени.

Ако сте любител на екстремното плажуване на скали – спокойно мога да ви го препоръчам, защото има отделен частен плаж, до който се стига по една доста стръмна стълба и който гостите ползват безплатно Долу на плажа има душ, шезлонги (те са си към частния плаж и не се плащат отделно). Но, както казах – това е плаж за маниаци: чиста скала и прозрачна вода. Не бих отишъл с дете на плаж там :)

Старото пристанище на Дубровник

Старото пристанище на Дубровник

Първата вечер вече по тъмно отидохме до града, за да хапнем в едно ресторантче на старото пристанище, после се прибрахме, за да можем да щурмуваме с пресни сили града на другия ден.

Продължението:

До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник

Още снимки от Босна и Херцеговина:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Edit PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


19 responses so far

19 Responses to “До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването”

  1. Антония казва:

    Стойчо, ще ти скъсам ушите! Или олекоти сайта, че дори на лаптопа е голям зор докато се зареди, а на hand-held devices е практически невъзможно да го отвориш. Или пусни пълен RSS, моля ти се!

    Толкова обичам да чета разказите на хората за пътуванията им, а толкова често виждам само началото им в агрегатора си… Умирам си от яд като пропускам така! Бъди честен с читателите си, дай им възможност да избират начина, по който да следят Пътепис-а. Иначе приемам това „Прочети повече“ като твое съзнателно усилие да ме спреш да прочета всичко. Насочено лично към мен, разбира се. Все едно ме мразиш. Като садист, който размахва бонбонче пред лицето на дете и когато детето се пресегне да го вземе – садистът демонстративно го скрива.

    Много съм се разпенила, нали :) Ама това е, защото се наложи да рестартирам таблета, забил при опит да зареди разказа ти. А след това трябваше и firefox-а на лаптопа да килна, че някой от скриптовете ти му разказа играта. Добре, че разказът ти е отличен и компенсира борбата :P

  2. Стойчо казва:

    Имаш право да се ядосваш за това. Наистина се опиотваме да го олекотим без да намаляваме функционалност и знаем решението, но още не сме го направили чисто технически. Ако пусна пълна емисия в общия случай ще задръстя всички четци, а примерно в блогосферата на дневник тези 6 страници текст (горе текстът без снимките е толкова, а кто сложа и снимките става към 11 страници) ще излязат като половината размер на блогосферата.

    Това за хенд-хелда ме учудва, което казваш – за мобилни устройтсва имам специален лек дизайн, който чете целите разкази? Не работи ли? (тествал съм го за епълско устройство – да не би сега да не сработва?)

    Надявам се скоро да успеем с олекотяването и за браузъри – нали ти казвам, знаем решението, но организационно-технически се бавим

  3. радо казва:

    скоро го пробвах на iPhone и зарежда леката мобилна версия (преди наистина беше ад)

  4. Антония казва:

    На Nokia N800 не се отваря. А Блогосфера имат ИЗИСКВАНЕ блоговете да са пуснали пълен RSS. Освен това са сложили специални бутончета за пълен/свит преглед на блоговете – ползвам ги с кеф :) Така че аргументът, че шест страници текст ще пречат някому си е съвсем невалиден. Пусни го този RSS, не се стискай :)

    По темата с Дубровник: следя внимателно всичко написано, защото се подготвяме за обиколка на бивша Югославия след месец-два. Много полезна информация има в твоята публикация, много. И именно затова реагирах малко бурно като не успявах да стигна до нея ни през таблет, ни с лаптоп (отначало) :P

  5. Ema казва:

    Стойчо, на мен не ми пречи каквото и да било да чета . И го правя с кеф. Не че ще хукна веднага към Дубровник, а и кола нямам, ама така умно и хубаво си го разказал и такива красиви снимки си направил, че считам разказа ти като специален подарък за такива като мен. А за другите, които са с коли и с по-големи мечти, подаръкът е двоен, защото има и конкретни практически съвети, които ще им дойдат „дюшеш“. И като се замисля 282 евро за три нощи в тройна стая, не се ли явява малко солено?

  6. Вили казва:

    Еее, Ема, по 31 евро на човек за нощувка в апартамент с панорама към морето и със закуска е даже повече от евтино :)
    Стойчо, ама какви ги вършиш?! Баш сега не мога да взема отпуск, а ти така описваш, снимките ти – супер… Доходи ми се бе, човек! ;)

  7. Антония казва:

    Благодаря, Стойчо!

  8. Стойчо казва:

    @Антония, предполагам имаш пред вид пълнта емисия на следващия разказ?
    @Ема, не е скъпо – доста приемлива цена за Дубровник е. Обикновено доста търся и сравнявам, пък и имам някои изисквания – напр. да има паркинг
    @Вили, нали затова го крепя този сайт – за да ни се дохожда до къде ли не :)

  9. Антония казва:

    Да, Стойчо :) In return обещавам да пиша по-често за пътуванията ни, че и снимки да споделям ;)

  10. Стойчо казва:

    Да, вярно е, че отдавна не съм чел твои пътувания – ще чакам :)

  11. […] си пътепис за Дубровник.  В първа част ви разказах как стигнахме от София до Дубровник, а сега ще ви разкажа за двата дена в перлата на […]

  12. Елена из Молдовы казва:

    “ Все- то вы знаете… везде -то вы побывали“…

    Стойчо, если можете помочь? Логистика София -Сараево?…
    очень нужно.
    lenamd@list.ru

  13. Стойчо казва:

    К сожалению – только автомобилем. Самолетом нужно лететь через Вену. (АУА летает) Автобусом или поездом евентуально через Белград, но как из Белград в Сараево попасть – не знаю точно, но думаю что что-то должно быть. Во всяком случае попробую спросить дальше

  14. Миро казва:

    чудесен пътепис :)

    Как стои въпросът с граничният контрол и личните карти, защото разбира се имаме изтекли задгранични паспорти, а време за подновяване – няма.

    С лична карта през р. Сърбия се минава, но за останалите граници не знам как стои въпроса?

  15. Стойчо казва:

    Сърбия, Хърватска, Македония пускат с лични карти.
    Босна, Черна гора, Косово, Албания – не пускат с лични карти.

    Още подробности: http://patepis.com/?page_id=484

  16. Slit казва:

    Благодаря ти за изчерпателната информация! Исках да те питам … дали има варианти за пренощуване в бунгала или нещо подобно, което да е на по-ниска цена… Предвиждам едно дълго пътуване, което ще мине през Дубровник, а после нагоре към Италия и гледам парите да бъдат по-обмислени ;) А има ли опция за спане на палатки и как стои въпроса там?

  17. Николай казва:

    Евала,Стойчо

    Повторих обиколката ти. Беше прекрасно. Върнах се снощи-09.09. 2012.
    Само да обърна внимание, че в Чачак с табелите е много тъжно и тази екскурзия трябва да се прави с GPS.

    Николай

  18. Стойчо казва:

    Да, там основният път като че ли „води“ към Черна гора и лесно може да се изпусне отклонението към Босна

Leave a Reply


Switch to mobile version