Уикенд в Истанбул: съвети и идеи
Днес ще отскочим за малко до Истанбул. Пътеписът на Емил дава добри идеи и съвети какво можем да правим в Цариград за един уикенд. Приятно четене:
Уикенд в Истанбул: съвети и идеи
Здравейте! Тъкмо се върнахме с приятелката ми от уикенд екскурзия в Истанбул чрез КараджъТур. Впечатленията ми са положителни с някои забележки. Ще се опитам в следващите редове да ги обобщя.
Първото, което мога да ви посъветвам е,
ако нямате големи претенции, купете си най-евтината екскурзия – 155 лева, което е цена без включени екскурзии и включва нощувките в хотел 2 или 3 звезди със закуски и транспорта.
Относно хотелите
– няма никакво значение в какъв хотел ще ви настанят. По цял ден ще сте навън и просто не си заслужава за 6-7 часа сън да се плаща повече за по-луксозен хотел, който може да се окаже по-луксозен само на хартия. Нашия хотел се водеше 2 звезди, но си имаше всичко необходимо за да се наспиш добре.
Относно платените екскурзии,
които фирмата ще ви предложи – моят съвет е да ги сведете до две – пешеходната разходка първия ден за да видите кое къде е и да се ориентирате в обстановката (цена 7 евро на човек) и нощната екскурзия с автобус (12 евро на човек). Всичко останало може да разгледате и видите сами, въоръжени с един хубав пътеводител и карта на града. Най-важните исторически забележителности са на 5 минути пеша една от друга и са доста удобни за индивидуално разглеждане, без да пълните гушите на туроператорите.
На 10 минути пеша от района на хотелите е
Капалъ Чаршия – Голямата чаршия.
Мен лично не ме впечатли този закрит пазар – общо взето най-голямото Илиянци в света 🙂 Като се изключат златарските ателиета, другото са дюкяни със всевъзможни дрехи със съмнителен произход. Разбира се, това е лично мнение и не ангажирам никого с него.
На 3 спирки с трамвая от зоната с хотелите се намират Синята джамия, катедралата Св. София, египетския обелиск, змиевидната колона, водохранилището Йеребатан и двореца Топкапъ. Нарочно написах катедралата Св. София, понеже това, че турците са й достроили минарета отстрани, не може да промени факта, че стотици години този храм е бил центъра на християнството в западния свят. Била е катедралата с най-голям купол, до появата на Св. Петър във Ватикана.
Водохранилището Йеребатан
много ме впечатли. Такова чудо не се вижда всеки ден. Огромно подземие с римски колони, капки капят, съвсем леко осветено, сумрачно, все едно си във филм с Индиана Джоунс. Впечатляват и колоните с главите на медузата. Джамиите, катедралите и дворците са много красиви и наистина си струва да се видят.
Дворецът Топкапъ
е просто невероятен – ако иска човек да го разгледа обстойно трябва да прекара вътре поне няколко часа. Същото важи и за летния дворец Долма Бахче.
Следващите дестинации са след като се премине моста Галата – най-лесно е да се хване отново трамвая и да се слезе на последната спирка – там е летния дворец Долма Бахче. Също изключително място за посещение. Точно до него е пристанището, от което задължително трябва да се качите на корабче за разходка по Босфора – струва само 12,5 лири, което е 12,50 лева (1 лира = 1 лев). Разходката е над 1 час и наистина си заслужава. Тук е мястото да предупредя, че туроператора също предлага разходка по Босфора, но на крайно неизгодната цена от порядъка на 20 евро на човек (това, че корабчето е резервирано само за вашата група не оправдава почти тройно увеличената цена в сравнение с другото туристическо корабче, което тръгва на всеки половин час).
След като разгледате Долма Бахче и се повозите с корабчето по Босфора с помощта на пътеводителя и картата се отправете към
площад Таксим и пешеходната улица Истиклял
и носталгичния (старовремски) трамвай. Площадът не е нещо особено според мен, но си струва да се разходиш по пешеходната улица. Тя е нещо подобно на нашата Витошка или Пиротска, но е три пъти по-дълга и архитектурата на сградите е многообразна. На тази улица могат да се видят всякакви стилове – ориенталски, западни, източни, модерни и т.н. Много е интересна. След като я извървите, ще се озовете до кулата Галата. Също си струва да се види, като на хората, които не им се свидят 10 лири могат да се качат с асансьора до върха й и да направят снимки на цял Истанбул, понеже от кулата има изглед на 360 градуса.
Общо взето това са най-важните исторически забележителности, които на всяка цена трябва да се видят. Има още много други места и неща, които да се видят, но за два дни и половина е посто физически невъзможно.
Искам да предупредя, че Истанбул е доста скъп град.
Порция дюнер с малко ориз и пържени картофи е 10-15 лири, бирата по заведенията е 5-6 лири, вечеря за двама на моста Галата (2 основни, 2 предястия и 2 бири) е около 100 лири, автентично турско кафе и чай 3-6 лири, а кутийка бира, купувана от дюкян е 2,65 лири. Жетон за градския транспорт – лира и половина.
Много интересен факт, който все още не мога да проумея е тоталната липса на хранителни магазини. За трите дни, прекарани в Истанбул не видях нито едно магазинче или мини-маркетче за хранителни стоки. Дето се вика едно кисело мляко или кашкавал нямаше откъде да се купи. Нарочно ли е, за да ходят туристите по ресторантите и кафенетата или поради друга причина не знам, но просто нямаше никакви хранителни магазинчета. С триста зора намерихме дюкянче, в което продаваха цигари, вода и бира кенчета и това си беше.
В заключение
мога да кажа, че като исторически град с изключително културно и историческо наследство, в Истанбул наистина има какво да се види, да се впечатли човек и да си изкара приятно. От друга страна това е много скъп град, трябва да се внимава къде се сяда и какво се купува, а манталитета на хората, които ти бутат всякакви джунджурии в ръцете и постоянно те зарибяват със всякакви глупости може леко да те изнерви. Пред всяко заведение, без значение просто кафенце или луксозен ресторат стои армия от добре облечени юнаци, чиято единствена работа е да те зарибят да седнеш в тяхното място, супер нагли са и даже ти става неудобно на самия теб. Не можеш просто да си разгледаш мястото, без да ти се лепнат навлеците, които дори лъжат и ти предлагат безплатни неща, само и само да седнеш, като веднага след като го направиш забравят обещанията си за безплатно кафе или чай накрая.
Автор: Емил Илиев
Снимки от Истанбул: 
Related posts:
Приключения в търсене на пясъчни плажове на Корфу (съвети и идеи)
Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night
Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата
Уикенд в Истанбул (Турция)
Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)
Истанбул: Уикенд сред лалетата (4): Ортакьой и Фенербахче
Истанбул: Уикенд сред лалетата (2): Гюлхане, Златният рог и Фенер
Истанбул – споделящият и увличащ (фотопътепис)
Истанбул по Нова година(1)
Истанбул – обиколка (2): Таксим, Долмабахче и Египетския пазар
Истанбул – User Guide
Нова година в Истанбул, за втори път (1)
Двама души сме преяждали в Истанбул за 15-16 лири. Не казвам, че няма места, където можеш да дадеш 100 и повече за една вечеря, така че наистина трябва да се внимава, къде се сяда. Ако обаче храната в Истанбул ви се е сторила скъпа, опитайте в Париж или Москва.
Много е възможно цените да са се вдигнали за една година. А и тази година Истанбул е културната столица на Европа.
В Капалъ Чарши освен дюкяните за злато и това, което го има в Илиенци има и много магазинчета за подлравки, сладкиши, шалове, килими лампи и порцелан. Вярно е, че биха предизвикали по-скоро интереса на жена, отколкото на мъж. 🙂
Прези зимата на един ресторант на на този мост Галата вечерахме трима души. Наблегна се на рибата и сметката бе 100 лири. Найстина бирата е скъпа, но рибата – ципура не бе толкова спямо цените у нас.
Ооо, цените, които цитираш са валидни за централната историческа част и по Истиклял, където просто дерат кожи 😉
И все пак, ако човек мръдне леко встрани, може да яде предоволно за 11-12 лири, при това ще ти го сервират /не на крак – примерно из сокаците покрай кула Галата 🙂 Магазинчета има и в тази част на града, за която говориш /кв. Султан Ахмед, където са забележителностите/, но те не са с особено разнообразен асортимент и също са скъпи.
Сещам се, има един неголям супермаркет /с 3 каси/, който е в улицата зад католическата църква /вдясно/ точно преди п-д Таксим, мисля до 50 м преди площада. Входа му е леко невзрачен, всъщност изобщо няма вид на супермаркет, но магазина е изтеглен и разтеглен навътре под сградите. В него цените са съвсем приемливи. Баклавата около 16ч. следобед е по десетина лири килото, а типичните стъклени чашки за чай, които на Капалъ-то са най-евтините от 14 лири нагоре, то в този супермаркет са по 3-4 лири комплекта /6 чашки с чинийки/. Има и по-скъпи, с разни златни украси и т.н. 🙂
Ако пък вземете ферибота /от спирка Еминюню, вдясно на моста Галата, почти срещу светофара пред европейската гара, е до Юскюдар, а от спирката отсреща на моста Галата е за Хайдарпаша или Кадъкьой, за да минете на азиатския бряг, ще намерите един куп супермаркети /от веригата Мигрос, например/ и молове, в които цените са наполовина и повече дори по-ниски от онези в европейската част. Хем ще се разходите. Крайбрежната улица в тази част на града също е много приятна за разходка. Билетите за фериботите са на цената на трамваите /1,5 лира/. Ако ползвате електронен билет “Акбил”, ще ви излезе още по-евтино. Той важи за всички возила, включително бързите крайградски влакове, без такситата и маршрутките.
От друга страна, зарежете груповите разходки с корабче, за които турфирмата-партньор ще ви вземе от 20 евро нагоре. По-добре дайте тези евра, за да видите Дервишко шоу или някоя друга атракция. Корабче за разходка по Босфора можете да вземете от началната спирка вляво на моста Галата /когато сте с лице към кула Галата и моста/. От там тръгват само корабите на фирма TurYol /има и табела/, а цената на билета е 9 лири. Разходката трае около час и половина, кораба се движи покрай европейския бряг, стига чак до втория мост, прави обратен завой и се връща покрай азиатския бряг. На кораба сервират чай, кафе, бира, сандвичи /чай-1,5лира/. Тези кораби са по-модерни и по-бързи, а цената на билета е същата, както и на по-старите, които правят тези разходки /за повече от 2ч./… Да знаете, още докато се движите по посока към моста разни младежи ще започнат да ви спират с предложения за разходка по Босфора “само” за 15 евро, после ги свалят на 10, после ги обръщат в лири, но не падат под 10-12 и са за старите корабчета /а те са и бавни/. Отминавате ги и отивате на TurYol , купувате си редовен билет за 9 лири на гишето, перфорирате го на входа и после се наслаждавате на гледките 😉 Корабчетата тръгват през около 20 мин.
Ето и един линк за пътеводител на Истанбул, който редовно се актуализира от турския им партньор и, на мен специално, ми върши идеална работа винаги, когато се запътя към Истанбул.
http://www.turkeytravelplanner.com/
Айде, гьорюшюрюс! 😉 /Означава “До скоро”/
Не съм особено съгласен със статията.
Първо добре е хотелът да се провери в traveladvisor или на някое подобно място. Че стаите ще са малки е ясно, но е добре да се уверим че са чисти.
Цените в ресторантите са съвсем малко над българските, особено ако умееш да се пазариш.
Оферти като “всичко в менюто над 15 лири е по 15”, безплатен десерт и кафе и прочие. Просто не в най-туристическите места точно по времето когато всички ядат. За цяла седмица по ресторанти, никога не сме вечеряли за повече от 50 за двама, с бирата, за двама, освен един много престижен ресторант (каквито има и в София и цените са същите)
Хранителните магазинчета са под път и над път, само не и на самата главна улица. Завиваш в някоя уличка и веднага попадаш на такова. Отделно вода се продава навсякъде и е евтина.
И накрая – Топкапъ и Долмабахче не за “летен” и (очевидно) “зимен” дворци, а първо се е ползвал единия, после другия (в един момент явно султаните са минали от строителство на джамии, към такова на дворци, процес странно съвпадащ със западането на империята).
Бе ти си голям глупак бе ! ДЕ ги намери тези цени ? Явно като са те видели какъв балък си и са си казали “Този е грехота да не го одерем ” ТАкива цени в Истанбул има само ако много специално искаш да се набуташ да ги търсиш. И магазини хранителни има (макар и не в Българския им вид) и всичко и е както си трябва. А, явно и ти си от хората които си мислят, че България е нормална държава и е центъра на Вселената , и всички трябва да приличат на нея ако искат да се наричат бели държави ама тя НЕ Е. Напротив , ако видиш държава, която прилича на България, това е сифурен признак, че НЕ Е нормална държава.Аиде и дано те хване кризата да не ходиш толкова много и да не пълниш нета с глупости, че и без това стана боклукчийско кошче особено с т.нар. блогове….
Само не разбрах защо беше този изпълнен със злоба пост, все едно лично си засегнат. Пиша от личната си гледна точка, както съм го преживял, видял, почувствал. Може да са ме излъгали, може да съм седнал в най-скъпия ресторант, но това също е опит и то полезен за хората, които тепърва ще пътуват. И дали съм глупак или не, не мисля че ти трябва да го определяш, като дори не ме познаваш. Не мисля, че пълня нета с глупости. Всичко е до субективната гледна точка на пишещия. Така София може да е мегаскъп град за някой сумалиец, както и пренебрежително евтин град за някой швейцарец. За мен Истанбул не е евтин град, за теб може и да е. Но това, че мислим различно, не означава да почнеш да ме обиждаш и да бълваш жаби и гущери под пътеписа ми….
Съгласен съм с dunedanetz – адски тъпо е да се правят такива коментари. Като не ти харесва статита – напиши по-добра!
Здравейте г-н Илиев,
аз съм редовен читател на пътеписи.ком. Първо искам да отдам необходимото уважение на неговият администратор Стойчо, като му благодаря че ни дава този шанс да надникнем към светът навън директно от нашият хол. Като цяло съм съгласен с повечето разсъждения и изводи в пътеписа Ви за Истанбул. Аз самия лично пътувам до там много често, най вече служебно, тъй като работя в туристическа агенция. Въпреки всичко ще бъда максимално обективен в моето несъгласие относно въпроса че сами можете да посетите даден обект. Ще изтъкна няколко факта, като:
1. Един пътеводител никога не е достатъчно комфортен и практичен.
– Тоест представете си отивате до двореца Топ Капъ, влизате вътре и при първия артефакт започвате да прелиствате пътеводителя за да търсите информация за него. При което се получават едни тикови движения нагоре надолу, които мене ме водят до пристъп на нерви от факта че не мога да се насладя на гледката. Този момент не може да се сравни с това да слушаш “наготово” плавната реч на един професионален екскурзовод и в същото време да попиваш с очи историята около себе си ( и уши :))
2. Искам много да неблегна и на факта че и един пътеводител никога не може да Ви даде информацията която има един местен професионален екскурзовод, да не говорим че тези хора имат дар слово което по един приятен и завоалиран начин поднася историята примесена с тънък хумор и реалноста на дадената дестинация.
3. На последно място но не и последно по важност една екскурзия в група води до нови запознанства, приятни емоции и обогатяване душевно и емоцинално преживяване.
Бих добавил поне още няколко фактора, но мисля че ще бъда вече досаден на всички, които имат възможност да четат моите думи.
Благодаря за отделеното време.
Мартин Пасев