юли 19 2010

Флоренция – красива, единствена и неповторима (1)

Днес отново поемаме към Апенините. Емата ще ни разведе из един от най-красивите градове на Европа – Флоренция. Приятно четене:

Флоренция – красива, единствена и неповторима

част първа

Отдавна се каня да седна, да си събера накуп спомените и снимките и да напиша „малко нещо”, свързано с  личните ми впечатления от минаването  ми “като вятър” през Флоренция.  И преди съм  разказвала за това, как голямата ми дъщеря ми избра,  да замина на кратка ескурзия до Италия, повтаряйки, че за нея  Флоренция е най-красивият  град в света.  Не вярвам да има европеец , който да  е пропуснал да изчете разказите за живота и за изкуството разцъфтяло се с невероятна сила и още по-невероятна красота във Флоренция, по времето което науката е нарекла “Италиански ренесанс”. Ще се опитам да дам някаква „рамка на времето”, от което са ни останали толкова много шедьоври в архитектурата и изкуството.  Това е монтаж от от преписани от интернет кратки текстове, от които да се нахвърлят  щрихи  от  картината на живота по онова време. Не бих могла да блесна със знания, а и не се стремя към това. За всичко си има хора, а аз не съм от тях.  То даже да си призная и аз сега с тук с вас  научавам някои подробности. Те са важни, за да си изясним как така Флоренция става градът, дал хляб, подслон и поле за изява на толкова гениални творци?

«Италианският Ренесанс е най-великият период в историята на европейското изкуство. Интересът към тази невероятно продуктивна в художествено отношение епоха между 1300 г. и 1600 г. след Христа си остава ненадминат и до ден-днешен.”

«Градове и държави

През 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители: Флорентинската република, Венецианската република, Херцогство Милано, Папската държава и Неаполското кралство. През 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.

Икономика на Флоренция

Своята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.

Гвелфи и гибелини /Бъртранд Ръсел/:

“Флоренция през периода на Ренесанса е най-цивилизованият град в света и люлка на, ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. Гибелините – благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието – гвелфите, извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като “тирания“. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…”

« През  1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета -флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 са работили в текстилната промишленост. Вълната и коприната са осигурявали голяма част от приходите на  града. През 1382-1434г. Флоренция попада под властта на фамилията Албизи — най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че Медичите са били банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро Козимо ди Медичи,  който впоследствие през 1469г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо „Великолепни“ , голям покровител на изкуствата,. Той възлага работи на  Микеланджело, Леонардо да Винчи , Ботичели. През XV в. във Флоренция работят също Брунелески,  Мазачо , Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и много други. След смъртта на Лоренцо Великолепни през  1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г.,  първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление.»

Досадно е, но ще пусна и още малко от преписания от Уикепедия текст, защото по моя преценка носи важни ориентири за онези, които имат щастието да пропътуват многото километри, за да подишат въздуха на Ренесанса във Флоренция. Ако на някого тези откъси от текстове са му излишни и скучни, съветвам ги  „да пуснат шус“и да отминат напред.

Разполагам с една малка , „екскурзиантска” карта на историческия център на Флоренция. Сканирах я и я показвам тук. На картата  има едни номера, а на гърба на картата има наименование на обекта под съответния номер. Дано да могат да се виждат номерата  да се четат имената,  за да послужи за нещо . В списъка от интересните обекти, които заслужава да се видят във Флоренция, аз ще слагам в скоби номера от картата, където го има.

ema-florence-1

Карта на по-важните исторически обекти и които си заслужава да се видят

Галерия Уфици ( №1 от картата)  Galleria degli Uffizi , е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по о поръчка на Козимо Първи Медичи,  първоначално бил административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.

Палацо Векио (№20) Palazzo Veccio (1298-1314)  е построен в готически стил. В периода  1550-1565 г., той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция наМедичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид“ от Микеланджело. „Музеят на скулптурата“ се намира там, в т. нар. „Лоджия деи Ланци „(1376-1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът „Ханибал”, в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лекстър.

Палацо Пити (3) Palazzo  Pitti. В него има много картини и скулптури от епохата на Ренесанса и Барока .

Градините Боболи (4) Giardino di Boboli, принадлежащи на Палацо Пити.

Катедралата Санта Мария дел Фиоре (47) Cattedrale di S. Maria del Fiore (Duomo),  четвърта по големина в света, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим.

„Санта Мария Новела”(22) Basilica di S. Maria Novella – църква на францисканците, строена след 1278г., със стенописи от Чимабуе, Мазачо Доменико Гирландайо и  др. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456-1470).

Базиликата „Санта Кроче“(48) Basilica di S. Croce, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и  други известни личности.

Базиликата „Сан Лоренцо“(27) Basilica e tesoro di S.Lorenzo, която се намира близо до „Галерия Уфици”. Построена е също от Медичите през XV в. Семейната гробница-параклис на Медичите при „Сан Лоренцо“ е дело на Микеланджело (1521-1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.

Баптистерий „Сан Джовани  Баптиста” ( 3) Battistero di San Giovanni Battista, чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано  и Лоренцо Гилберти Особено прочути са позлатените „Врати на рая”. Култова постройка служила в епохата на Средновековието за кръщене на гражданите на Флоренция. Разположен е в близост до Катедралата „Санта Мария дел Фиоре”.  Направо е на няколко крачки срещу входа на катедралата. Този баптистерий е от особено значение, тъй като в него се избистрят принципите на флорентинската архитектура  (Романофлорентински стил.

Църквата „Санта Мария дел Кармине( не видях на картата къде се намира) – в нея се намира капела „Бранкачи“ с прочутите стенописи на Мазачо и Мазолино.

„Фонтанът на Нептун“( на Piazza dela Signoria ) богато украсен със скулптури. Намира се на площада на Сеньорията, в непосредствена близост до Палацо Векио.

„Понте Векио”( 59) Ponte Vecchio – на мястото на мост от римско време, в сегашният си вид е от 16-ти век.

„Национален музей Барджело” (8) Museo Nazionale del Bargello, съхраняващ богата скулптурна колекция.

„Палацо Медичи-Рикарди” (35) Palazzo Medici Riccardi – дворец, принадлежал на фамилиите Медичи и Рикарди. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.

„Галерия на Академията” (2) Galleria del’ Accademia– сред експонатите изложени в нея е оригиналът на „Давид“ на Микеланджело.”

Съзнавам, че предварителната информация се получи голяма по обем, но все пак ще е по-лесно нещо да си набележите обект на картата и в зависимост от времето, което имате,  да се ориентирате къде да го  видите. Аз видях само малка част от тези изброени като забележителности обекти, ама то за един ден, какво повече да искам?  Безкрайно съм благодарна и на онова, което успях да видя.

Малко връщам назад, за да си продължа разказа за моята разходка в Италия, оттам, където бях спряла.  След  привечерното разглеждане на църковния комплекс в Пиза, за което писах в  предишен пътепис, автобусът ни отведе за пренощуване в едно малко курортно селище с името Монтекатини Терме. Точката, в която се намира на картата е малко на север от мислената права съединяваща двата града Пиза и Флоренция, горе-долу по средата на пътя . Пътят е прекрасен и на километри, от двете страни се нижат свежи и безупречно подредени плантации за отглеждане на дръвчета, храсти и цветя за градински и паркови декораци. Невероятно богато разнообразие от красиви, подстригани в причудливи и в правилни обемни форми дръвчета и храсти от различни видове. Имаше едни много смешни, виещи се спираловидно нагоре  островърхи храстчета и едни дръвчета с нежни стъбла, по които на които се „нанизват“  големи, добре оформени  топки от зеленина от една до три на брой, вертикално подредени. Истински съжалявам, че не можах да направя снимка, на която нещо да се види поне детайл от това, за което разказвам. Автобусът „летеше” с голяма скорост, а градините – разсадници стигаха до „мантинелите” на пътя. Всичко се размазвше на снимките.

Настанихме се в едно красиво малко хотелче с името „Вила Рита”.

ema-montekatini-2

Обща картинка на квартала , в който се намира хотелчето.

ema-montekatini-3

Отвън – нищо особено, а отвътре-красота, уют и спокойствие.

ema-montekatini-4

Чисто и красиво е не само на рецепцията . Така е и навсякъде вътре.

ema-montekatini-5

Част от фоайето  на „Вила Рита”

В хотела нямаше ресторант и жената от рецепцията ни каза, че тя се прибира да нощува в дома си,  външната врата се заключва в 22.00 и на рецепцията няма да има човек, който да ни отвори, така че ако излизаме да потърсим вечеря, трябва сами да си отключим външната входна врата на  прибиране с втория ключ от връзката, която всеки носи със себе си.Тръгнахме на малки групички, като внимавахме да запомним някакви сигурни знаци, по които да налучкаме обратния път да хотелчето. Минахме покрай на фирмен магазин „Ферари”.

ema-montekatini-6

В магазина на „Ферари“, нямаше навалица, но пък имаше много модели от известната марка.

На главната улица в курортното градче, работеше някакъв средна хубост ресторант – пицария, в който освен нашите хора почти нямаше други, защото беше извън сезона и защото беше късно. Хората вече си бяха по домовете и се готвеха за сън.

ema-monteketini-7

Така изглеждаше мястото, където седнахме да вечеряме в курортното градче Монтекатини Терме

Всички си избрахме по нещо италианско от листа с менюто. За всяка позиция от менюто имаше  текст на английски, по който се ориентирахме кое какво съдържа. Келнерката беше момиче от онези с отблъскващ вид тромави  създания, с мини поличка, и преливащи над ниската талия отпуснат корем и тлъсти „паласки“. Тениската на момичето не смогваше да покрие преливащите прелести, защото й беше с два номера омаляла. Погледът й беше отегчен и недружелюбен. Изслуша ни мрачно и взе поръчките ни, с такова  изражение на лицето, че отстрани човек можеше да помисли, че сме дошли тук за да й приказваме глупости или да й налагаме наказание. Не вървеше, а влачеше стъпалата си по пода.

От листа с менюто аз си избрах спагети, гарнирани с много вкусни неща, от сорта шунка, разни сирена, гъби, маслини и още куп вкусни добавки плюс някакви сосове, изброени в текста. Зачакахме весело предвкусвайки какво ще ни донесат за хапване, хем вкусно, хем италианско. На всички други поръчките дойдоха, само моята се забави. Хората преполовиха менюто си, а аз карах на кока кола и опъвах врат към бара, откъдето трябваше за се зададе чинията със спагети за мен.  Обаче келнерката не се появи, а вместо нея, откъм кухненския сектор дойде едно друго момиче, облечено  изцяло в бели дрехи, с бяла престилка  и с бяла готварска шапка на главата. Момичето постави една чиния с нещо си вътре и каза : „Заповядайте”.  Не беше това, което си бях поръчала . Казах на момичето да  върне чинията обратно и зачаках да ми донесат „моите”поръчани  спагети. Минаха две три минути и към масата ми се зададе стремително, вече с воинствена походка, готова да отнесе масата, на която бяхме седнали,  онази келнерка – повлекана. В ръце държеше същата онази чиния с онова „нещо“, което върнах и което не беше спагетите, които поръчах и чаках да ми донесат. Удари чинията на масата пред мен и каза: „Това е, което си поръчахте“. Онемях от наглостта й.  Бях толкова ошашавена, че не можах и да реагирам.  Като се размислих, реших да не се разправям повече, а да изям това, което тя ми беше избрала за вечеря. Беше някаква  бърканица  от огромни с диаметър колкото палеца, а приблизително така изглеждащи дебелостенни макарони, поляти с някакъв грозен и мазен червен сос с аромат на гювеч.  И никакви шунки, никакви маслини, никакви сирена, а и спагети-никакви. Нищо общо с поръчаното, на всичкото отгоре, грозно и на вид и на вкус, за което платих 12 евро. Карай. Важното е, че компанията на хората около мен ми беше приятна и даже се посмяхме.  А келнерките, те ни гледаха, одумваха ни и се смееха на свой ред от маса, в другия ъгъл на ресторанта. Общо взето, голям смях падна.

ema-montekatini-7a

На другата сутрин имахме хубава „елегантна” закуска,  в свежа и изискана обстановка.

После открихме, че автобусът ни е паркирал в двора на хотела, на алеятата до басейна, за съществуването на който не подозирахме.

ema-montekatini-8

И в края на ноември, градината и басейна  се поддържат във вид, който да те подкани да се изкъпеш.

Заехме си местата в автобуса и се отправихме по прекрасните идеално  асфалтирани,  идеално ясно обозначени  с пътни знаци и табели пътища, които изобщо не познават онези огромни метални рекламни табели, които виждаме непрекъснато по нашите пътища, които ни приканват, я да теглим кредит от някоя банка, я да си купим майонеза от някакъв си вид, я да си купим резервни части за електрокар от някой си склад. И  по целия път се виждаха  идеално поддържани и обработени земи и още много километри  разсадници за паркова растителност от двете страни на пътя. И никъде, ама никъде не се виждаха италианските „катаджии“. Нито веднаж не видяхме пътно произшествие или следи от потрошени автомобили.

ema-florence-10

Вече сме във Флоренция

Автобусът спря за да слезем, само за за пет минути, на улицата покрай река Арно и веднага се оттегли да паркира на определеното от градската управа място, с уговорката, вечерта в 20.00 да бъде на същото място и  да ни вземе за да отпътуваме към България.

ema-florence-11

Това е точката от северният бряг на река Арно. от която тръгнахме да  видим чудеса на архитектурата и изобразителното изкуство във Флоренция.

Тръгнахме след екскурзовода от българската туристическа фирма  към мястото на среща с една италианска екскурзоводка, която до обяд щеше да ни води по най-интересните места и щеше да ни разказва интересни факти за тях.  Тръгнахме  от църквата „Санта Кроче” и следвайки  нейните сладкодумни приказки след няколко часа се разделихме на „Площада на Синьорията”.

ema-florence-12

Красивата, украсена с мрамор фасада на църквата Санта Кроче.

ema-florence-13

Паметник на Данте Алигери пред църквата „Санта Кроче“.

Красивата екскурзоводка от Флоренция,  беше българка женена за италианец , която от 40 години живее във Флоренция. Тя се беше подготвила идеално и технически и емоционално да ни води и разказва интересни неща и го правеше с обаянието на актриса. Отговаряше с чаровна усмивка на всякакви, дори и на глупавите ни въпроси. Прекрасна и ерудирана жена, дама. Имахме голям късмет с нея. Раздаде ни по едно жълто малко приемниче с големината на мобифон, което окачихме на врата си . Имаше за всеки и дори и резервни. А  слушалката ни подари за спомен.

ema-florence-14

Интериорът на прекрасната църква-пантеон.

ema-florence-15

Жената говореше по микрофон закрепен с диадема на главата й, тихо, културно, без да надвиква тълпата и уличните шумове, а ние спокойно слушахме и не само слушахме, но и крачехме на близко разстояние и всеки си снимаше каквото си харесва, без да изпуска и дума от интересния й разказ.

ema-florence-16 Намирам се пред гробницата на гения Микеланджело .

Прекрасно беше. Така и трябва да бъде. Другото, с надвикването  остаряло  неудобно, примитивно и унизително, когато човек отива на място свято, където хора от цял свят са отишли по същото време и със същата цел като неговата.

ema-florence-17 Това е гробницата на Галилео Галилей

Мемориалите на много велики хора, както  и тленните останки на всепризнати от човечеството гении са вътре, в това свято място. И толкова много изкуство и култура под един покрив !!! На колко места в света човек може да види това?

ema-florence-18

Вътре е забранено да се снима със светкавица, снимките станаха не много ясни, но колкото-толкова. Разказът на екскурзоводката беше много подробен и емоционален и наистина се почувствахме като в божествено място, в което всеки квадратен сантиметър е специален и наситен  с дух, идващ от великите умове и таланти, намерили покой именно тук, в „Санта Кроче“.

ema-florence-19

Вътрешния двор на църквата „Санта Кроче”

Неусетно отидохме до площада, на който се намира великолепната църква „Санта Мария дел Фиоре”.

ema-florence-20

Една от страничните фасади на катедралата „Санта Мария дел Фиоре”

ema-florence-21

Красота, ювелирна обработка на различни по цветове мрамори и съвършена  хармония, откъдето и да го погледнеш.

ema-florence-22

Направихме си по една две снимки, а аз специално отделих много повече време да разгледам и колкото мога да снимам  „Вратите на Рая” от Гиберти. Намират се на метри срещу  централния вход на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“

Цитат от Уикипедия:Вратите на Рая (на италиански: Porta del Paradiso) се наричат източните порти на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ („Свети Йоан Кръстител“) във Флоренция. Те са изработени от ренесансовия скулптор и ювелир Лоренцо Гиберти и неговите помощници в периода 1425-1452 г. по поръчка на настоятелството на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“.

Вратите се състоят от две крила, на всяко от които има по 5 релефа, изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети почерпани от „Стария завет“. Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 см. На всяка са изобразени по около сто фигури. Повечето библейски сюжет са представени с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция – похват характерен за средновековното изкуство.“

ema-florence-23_0

Толкова много бях чела и толкова много подробни разкази бях чувала и снимки в албуми бях видяла, но чувството което изпитваш, когато се намираш на сантиметри оттам, е нещо  съвсем друго.

ema-florence-24_0

Имах щастието да се доближа и съвсем отблизо да разгледам всяка сцена. Наистина майсторството на релефното изображение и композиционното изграждане е съвършено. И запазено в идеален вид.

ema-florence-25

Прекрасно изработени ниско-релефни композиции по библейски сюжети.

ema-florence-26

Пак библейска сцена, разказана със средствата на пластичните изкуства.

ema-florence-27

Още една сцена, снимана малко в ракурс и не съвсем  на фокус, ама както казваше един мой колега: „Те това е, Минке, положението”.

ema-florence-28

Нали виждате що за красота е това?  Уж нисък релеф, а направена с такова майсторство, че  мен ми въздейства като да е живописна картина.

Не само пластичното майсторство  е доведено до съвършенство, не само композицията е богата и балансирана, не само познанието на анатомията на човешката фигура е съвършено, ами на всичкото отгоре и майсторското владеене на принципите на изграждането на перспектива в изображението е видимо и подчертано.

И се замислих за момент, и направих бегла аналогия с нашата действителност. Сигурно в Италия нямат сборни пунктове на „Вторични суровини”, защото като гледам, бая тонове бронз има във вратите и в решетката, пред вратите на Гиберти и са останали на местата си през вековете. Май и специалисти по демонтирането на такива обекти нямат, та затова сега се наслаждаваме  на този шедьовър.

ema-florence-29

И както си вървим, спираме тук там и надничаме навсякъде, където ни се стори интересно. Надникнах в това Ателие за реставрационни работи.

ema-florence-30

Нямаше вариант да мина по улицата, да видя открехнатата врата и да не надникна в тази работилница за реставриране на детайли от декорацията на „Санта Мария дел Фиоре”.

ema-florence-31

В такива магазинчета великите художници са си купували материали за рисуване.

По улиците следваме екскурзоводката и гледаме ту наляво, ту надясно, ту напред и на всеки метър се срещаме с история на велико изкуство на велики таланти.

ema-florence-32

Сградата в центъра, на заден план е родната къща на Микеланджело Буонароти.

Не се и опитвам да разказвам кой е той,  какви таланти е притежавал и развил до съвършенство геният Микеланджело. Но ако съществуват върхове в художествено-творческата дейност, то Микеланджело несъмнено  е „Джомолунгма”  /в превод от непалски това било „Високо в небесата”/, което не е далече от истината.

ema-florence-33

„Флорентинска“ красота на улицата

ema-florence-34

А това тук е т.н. „Къща на Данте Алигери”.

Казват, че истинската къща е разрушена и на нейно място е издигната тази и на това място хората идват и почитат таланта на великия поет.

ema-florence-35

Тук са дошли  хора от различни народности да почетат величието на гения Данте Алигери.

Продължението:

Флоренция – красива, единствена и неповторима (2)

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

Още снимки от Италия:


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Флоренция – красива, единствена и неповторима (1)”

  1. Вили каза:

    Хубави снимки, Ема 🙂
    Вярно, Флоренция е прекрасна, както и други местенца в Италия, но аз се колебая между нея и Венеция, коя да бъде „по-по-най“ 😉
    Ако позволиш едно допълнение, „Вратите на рая“ са „кръстени“ така от Микеланджело. Когато ги видял, тъкмо поставени, възкликнал „Но това са вратите на рая!“ Е, един Господ знае дали е точно така, но… митове, легенди – носят се 🙂
    И аз „залепнах“ на пред тия картини, бижу са направо. Както и Санта Мария дел Фиоре – невероятна, бих я нарекла „дантелена“.
    Хайде, давай продължението 🙂

    П.П. Не качваш ли някъде снимки в НЕТ-а? Дай да видим, де 🙂 Аз все още не съм пуснала Флоренция в snimka.bg, но в близките дни може и да стане, ако нещо не ми глътне времето 😉

  2. Ema каза:

    Вили, никага не се и опитвай да определяш кой от двата града е по-по-най. Това като да сравняваш две прелестни създания

  3. Ema каза:

    Красотите и богатствата на Венеция са едни, а красотите и богатствата на Флоренция, са други. Няма как да се сложат на везна и да се отсъди. Различни са, но са безценни съкровища. Мога да спомена някои клишета от типа „перли в короната“, но няма да ги определя така. Не ми е в характера. По-скоро ще кажа „върхове“ в световната култура и изкуство от величината на Еверест. Цяло чудо е, че са се съхранили в този съвършен вид до днес. Щастливци са всички, които са ги мернали отблизо.

  4. Ани каза:

    ЕМА МИЛА СТРАХОТЕН РАЗКАЗ! НЕМОГА ДА СЕ НАГЛЕДАМ НА ТАЗИ КРАСОТА БЛАГОДАРЯ! МНОГО ИЗЧЕРПАТЕЛНО СИ РАЗКАЗАЛА И ПОКАЗАЛА. БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКИ ПОЯСНЕНИЯ, БЕЗ КОЙТО РАЗКАЗА ЩЕШЕ ДА Е НЕПЪЛЕН! ЩЕ ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО! И СЪМ СЪГЛАСНА , ЧЕ ВЕНЕЦИЯ И ФЛОРЕНЦИЯ СА ДВА ГИГАНТА, КОЙТО НЕ МОГАТ ДА СЕ СРАВНЯВАТ. ИМА НЕЩА ,КОЙТО НЕ МОГАТ ДА СЕ СЛОЖАТ НА КАНТАР И ДА СЕ ПРЕМЕРЯТ. ТИ СИ ЩАСТЛИВКА, ЧЕ СИ ВИДЯЛА И ДВЕТЕ.

  5. Веси каза:

    Браво мамо, всеки път отличен резултат:)

  6. Ели каза:

    Историкогеографски разказ – онагледен с прекрасни снимки…Пиза, Падуа, о – в Капри, брегът Амалфи… настръхва човек от красоти – с вплетени лични впечатления, придружени от професионален коментар…
    Цялостна оценка на пътеписа 6+.
    Ема, БРАВО!!! От тебе би станал страхотен гид.

    Ема, ще взема назаем твои думи – аз съм „абсолютен рецепиент“, а вие със Стойчо – „абсолютни донори“. Предварително се извинявам за нахалството и искам да попитам Стойчо дали е възможно и много ли е трудоемко пътеписите да бъдат оформени на страници?! …прекалено бавно се зареждат, а изгарям от нетърпение да ги глътна…
    Стойчо, представа си нямам колко труд, време и нерви изразходвате за поддръжката на сайта.
    Едно голямо благодаря няма да ви стопли, но и на двамата с Ема ви казвам просто БЛАГОДАРЯ!!!

  7. Ema каза:

    Ели, благодаря за оценката, ама нали си ме знаеш? Ще взема да се почувствам неловко е да се свия в черупката си, та да не се показвам от срам.
    Искам да внеса малко пояснение. Накрая Стойчо винаги слага за раглеждане, като голям фотоалбум всички снимки, поместени в разказа и допълва пъзела с още някои други снимки, които да допълнят причините да се чувстващ по-пълноценно „пропътувал тези места“. Мое „авторство“ носят само част от фотосите, а не всичките. Някои от снимките от Венеция, Лидо ди Йезоло, Падова, Пиза , Монтекатини Терме и Флоренция съм споделила аз. Не съм имала щастието да посетя другите места, като Рим, о–в Капри, брегът Амалфи… и др., от които виждаш фотоси тук. Те са на други щастливци, имали добрината да ги споделят с нас, а тук всички са такива, добри и всеотдайни. Просто това е дело колективно, с всичките му илюстрации и с добавките, коментарите и мненията, след всеки от пътеписите.

  8. Eли каза:

    Ема,… 🙂

  9. […] с пътуването на Емилия из Флоренция. Ето първата част, а сега – […]

  10. Наистина красив град, прави ми впечатление разнообразието на арцхитектурата и детайлите на който еобърнато особенно внимание, друго което ме впечатли е растителността вирееща в градската сред въпреки по малките улички.:)

  11. Ema каза:

    E, благодаря на „Дамски парфюми“, че натрапчивата й реклама за предлагането на парфюмчета, която вчера ме накара да се ужася, сега не се появява като коментар в пътеписа, защото наистина смятам, че мястото на „сергията“ не е тук .

  12. Дамски парфюми каза:

    Моля изтриете горното ми мнение и това което написах в момента, извинявам се ако е прозвучало като реклама. 🙁

  13. Стойчо каза:

    Няма проблем, стига да не се прекалява

Leave a Reply


Switch to mobile version