юли 09 2010

Разходка из Адамело Брента в Италия

Лято, жега, слънце – как да избягаме от горещините ще ни разкаже Детелина в днешния италиански пътепис. Приятно четене:

Разходка из Адамело Брента в Италия

Летните жеги в Италия са трудно поносими. Освен че, термометрите сочат почти през целия ден повече от 30 градуса, влажността на въздуха е този фактор, от който няма спасение дори на сянка.

Възможните изходи са два: затваряш се в къщи и пускаш климатика или поемаш някъде по-височко в планината.

Парк Адамело Брента, Италия

Парк Адамело Брента

Като запалени рибари, за нас специално, летните уикенди са идеалното време да се отдадем на любимото си хоби, а и да се спасим от зноя и задуха на асфалтирания град. Решаваме да тръгнем рано на следващия ден. Дъщеря ни, която обикновено не иска и да чуе да идва с нас за риба, мълчаливо се съгласи и с прикрит ентусиазъм се захвана да рови из своите си съкровища в търсене на федербала и летящата чиния. Мъжът ми почна да мърмори тихичко нещо по мой адрес, в смисъл, че съм се възпротивила на мерака му да си купи оная страшна въдица, дето беше даже в намаление миналата седмица, но явно мисълта за предстоящото риболовстване сред планинската прохлада, а и тегнещия зной си казаха думата и той кротичко си извади „старите“ въдици.

Парк Адамело Брента, Италия

Парк Адамело Брента

Аз като най-практична, измъкнах хладилната чанта, пластмасовите кутии, салфетките, мокрите кърпички, термоса, чашките, старото одеялце, иглуто за вода, ножчетата, виличките, храната и купичките на кучето, резервни чорапи, по още една тениска, спрея против ухапвания от насекоми … и докато сновях насам натам в търсене на това или онова, кучето усети, че явно нещо става и ще се ходи нанякъде, въртейки опашка се запъти към вратата на гаража за да е сигурен, че няма да тръгнем без него и да го оставим сам да пази нажежената къща. Приготвихме и всички провизии, плюс бутилка Просеко и няколко бири, затръшнахме багажника и тръгнахме.

Парк Адамело Брента, Италия

Парк Адамело Брента

Бяхме избрали

езерото Багатол

като място, където до сега не сме били и където, според намерената информация в интернет беше идеалното прохладно място за ловене на риба и прекарване на неделния ден със семейството и с приятели. Бяхме открили и няколко снимки на сенчест бряг, барбекюта на свободно ползване, детски кът, барче и изобщо всичко както си му е реда.

Парк Адамело Брента, Италия

Парк Адамело Брента

Естествено или не, при нашето пристигане единственото сенчесто място на брега беше вече заето. Езерото се оказа по-малко от това в софийския квартал Дружба и скоро отвсякъде бе заобиколено с татковци, надхвърлили средната възраст, които бяха довели 7-8 годишните си отрочета и прилежно, но на висок глас им обясняваха нагледно тайните на добрия рибар. Добродушното ни куче подскачаше ентусиазирано в желанието си да се сприятели с всички невръстни рибари, предизвиквайки нескрит ужас в погледите на техните майки. Това от своя страна ни принуди да се включим в общата врява, подвиквайки по нашия най-добър семеен приятел в стремежа си да го предпазим от експлоатиращото любопитство на подрастващите, които искаха непременно да разберат какво има отвътре на тези големи и дълги уши. В крайна сметка и единодушно, след има-няма четиридесет минути след нашето пристигане, решихме че не се вписваме в обстановката, и че това добре рекламирано място не е за нас. Събрахме си такъмите и се отправихме в търсене на спокойно местенце, където рибарите с приглушен глас си споделят на каква дълбочина са си пуснали плувките и майките хвърлят строги погледи на децата си за да не плашат рибата на тати и да не ги отвличат тъкмо на най-интересното място от книгата.

Писано ни беше обаче, да не открием този ден такова местенце. За сметка на това или пък просто защото решихме да завием на едно място наляво, вместо на дясно, примамени от зеленикава табела с изрисувана мечка, се озовахме в най-затънтено място на Природен парк Адамело Брента. Въз тесничкият, но отлично поддържан път ни отведе в долината на река Сарка. Намерихме си сенчеста полянка и удобен дънер от голямо дърво, което ползвахме за маса. Похапнахме пъпеш с прошуто, пийнахме от студеното винце и ни напусна всякакво желание да ловим риба. На мястото, което бяхме избрали, реката тече доста буйно и сякаш припряно бързаше по пътя си нейде на долу. Ние пък, спокойни и лениви, отпуснати в хладната свежест на гората, лениво се разходихме покрай брега и направихме някоя и друга снимка. Дъщеря ни внимателно крачеше наоколо, внимавайки да не стъпче някое „горкичко“ цвете и непрекъснато ни питаше дали ще видим мечката от емблемата на парка. Кучето пък, със сериозна физиономия душеше съсредоточено някаква невидима за нас следа и току изчезваше сред храсталаците за да се появи отново с гордо вирната опашка.

Парк Адамело Брента, Италия

Парк Адамело Брента, Италия

Не бяхме идвали досега в тази част на италианските Алпи. Вероятно в по-подходящ сезон тук ще се намерят и доста гъби, все пак цялата област Трентино е известна именно с това. Непременно ще се върнем за да си пробваме късмета и в откриването на манатарки. Освен това по-пътя на обратно, открихме няколко езерца, които ни се сториха чудесни и за риболов. Така че, ако ви харесва дивата природа, спокойствието и планинската прохлада и ако имате желание да видите къде живее прословутата алпийска италианска мечка, може да наминете на сам.

Паркът Адамело Брента се намира по пътя от град Тренто към курорта Мадона ди Кампилио.

Автор: Детелина Стоянова

Снимки: авторът

Още снимки от Италия:


www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply