юли 08 2010

Конгресната библиотека на САЩ – Културно състезание между народите

Днес ще прочетем едно кратко есе за Конгресната библиотека във Вашингтон. Есето е част от наскоро издадената книга „На пат одам, за пат прашам“ на нашия битолски приятел Константин Петровски. Книгата можете да свалите като пдф в сайта на книгата, а сега – към Вашингтон!

Приятно четене:

Конгресната библиотека на САЩ –

Културно състезание между народите

Тридесет милионa категоризирани книги и разнообразни писани материали на 470 езика. Една Библия от общо четирите останали в света, които отпечатал германският квалифициран графичен работник Гутенберг. Петдесет и осем милиона ръкописи. И повече от 4 милиона карти и музикални ръкописи с ноти. Два милиони и осемстотин и хиляди звукови носители, като например плочи. Милион вестници от цял свят и 500 000 микрофилма. Шест хиляди заглавия на ленти.

Конгресната библиотека на САЩ

Всичко това започнало с одобрените 5000 долари през 1800 година от страна на президента Джон Адамс за „осигуряване на книги, които ще им бъдат от полза на членовете на американския законодателно тяло”. В това време вече бивш президент на Америка, Томас Джеферсън, решил на свой начин да даде принос за основаването на библиотеката.
– Петдесет години събирам книги, които са свързани с Америка и всичко, което е значително във всяка наука – твърдял собственикът на плантацията „Монтичело”. Джеферсън предложил на държавата да ѝ продаде книгите си. Финансовото му състояние не било баш най–добро, пък това му се видяло като възможност да вземе някой долар. Пътем казано, сред книгите на Джеферсън имало и писания, които не били на правно – политическа тематика, каквито се предполагало, че ще бъдат най–потребни на политиците. Огромната библиотека съдържала томове от областта на философията, природните науки, литературата, различни професии, ежедневен бит… Ами, с право се питали тогавашните американски бели главатари – каква полза за идните законодатели от “107 рецепти за вкусни ястия”?
Джеферсън на това отговорил:
– Мисля, че в моята библиотека няма област, за която членовете на Конгреса няма да исакат да се информират.
Визионерско, нали?
Джеферсън през 1815 година продал на Конгреса 6487 книги за сума от 23 950 долара.
От това пак не бил на кяр. След неговата смърт, “Монтичело” (къщата проектирал Джеферсън) бил продаден на лицитация. Джеферсън пък, откак продал книгите схванал, че направил голяма грешка. Веднъж почнал да купува нови книги и да реди полици за нова библиотека. „Не мога да живея без книги“ ще извика неговият ренесансов дух. Болката е увековечена на черно моливче с бели букви, което се купува в магазина на Конгресната библиотека. Тука, за долар и половина може да се снабдите и с кажи–речи оригинал на Джеферсоновата “Декларация за независимост”. В жълт плик, свита като писмо, на бледо – кафява имитация на хартия, която се използвала преди два века, написан е текстът на декларацията.
Това е историята на бройките от първия вариант на текста. И приказката на Конгресната библиотека във Вашингтон. Името таман ѝ пасва.
От библиотеката книги може да изнасят само членовете на Конгреса и Сената –
двата законодателя в САЩ. А както явно, пред многобройните посетители, каза туристическият водач на нашата група из Конгресната библиотека, няма нужда от притеснения. Те така и така не четат книги. Според мене – по–добре. Мисля си, представете си някой сенатор да се зачете и да не върне Волкът и трите прасенца или Хайди? Що може да прави директорът на Конгресната библиотека? Ще му пусне призовка, както на времето ни пускаха на нас от градската, а? И вътре написано ще те дам на съд? Пък директорът, който между другото се вика Librarian of Congress, предложен е от самия Сенат. Актът за именуване го подписва президентът на Америка, но първият библиотекар на американската национална библиотека трябва да има одобрение от Сената. Когато президентът Джералд Форд през 1975 година, по предложение на Сената за Librarian of Congress го постави Даниел Борстин, познат американски историк, остър протест направи Американската асоциация на библиотекарите. Борстин, се казваше в техния протест, никога не е работел в библиотека и през живота си не дал нито една книга на заем. Все пак, в Сената гласуването минало без проблеми. Да прецизирам, от библиотеката, книгите може да си ги носят дома следните: Сенатори & Конгресмени плюс техният персонал, съдии от Върховния съд на Америка и техните служители, работещите в библиотеката и някои други служители на правителството. Останатите, с навършени осемнадесет години, могат безплатно да си се регистрират и да четат колкото искат в многото reading rooms или по нашему читални. Всяка читалня си има и свой фонд на книги. Сещате ли се, най-желани егоисти, че Васил Тупурковски, наше дете във Вашингтон ни казваше как през денщ ходел до Конгресната библиотека, за да си ги пиши книгите за големия Александър. Колкото да няма дилема, нашият Александър. А в коя reading room киснеше Васил, не знам. Може би в Европейската читалня. В този библиотечен фонд, койтоо влече корени още от дарението на Джеферсън, има и по–голяма сбирка на писани материали на южните славяни. Македония в този отдел я представят научните студии, издание на МАНУ и Книгите на нашия историк Александър Матковски. Българите имат репринти на стари ръкописи от шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век. Босанците, в тази културна надпревара на народите играят с филмовите на Емир Кустурица. Сърбите – с режисьора Душан Макавеев.
Същината на Конгресната библиотека е да добие по един екземпляр от всяка отпечатана книга в света. Това днес я прави сборен пункт на учени, изследователи и просто любопитници от целия свят. За времето на моето шетане из библиотеката с останатите туристи, забелязах група французи, които използваха своята пауза от четене. Конгресната библиотека е спектакъл на човешкия дух. Книги, филми, вестници, звуци, музейни експонати и културни събития. Тя е и архитектурно – ваятелски обект. Релефите на малки деца, изваяни в стил на барокови дебелички ангелчета символизират движението на човека из неговата история. Някое се излегнало на глобус, друго държи в ръка някой инструмент…

Конгресната библиотека дава една изключителна възможност за всиюките измъчени души, стъпили в университет. От птича перспектива може да видите една читалня. Долу, како мравки зачетените членове на библиотеката. Егоисти, разбрахте ме, нали? Вероятно повечето от тях пишат книги за изпит и изпитуваат студенти. Учат в читалня, а? Е, нека видят малко и те що е мъка!

Автор: Константин Петровски

tools.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Конгресната библиотека на САЩ – Културно състезание между народите”

  1. Bogomil каза:

    Ммммного интересно. Мерси! Аз все пак искам да се провери бройката на ръкописите, защото не съм чувал за национална библиотека, която да притежава повече ръкописни, отколкото печатни книги – чисто техниката на производство на книгите и методиката на комплектоването им не позволяват подобно съотношение. Може и да става въпрос не за манускрипти (ръкописни книги), а за авторови ръкописи на произведения.

Leave a Reply