Някъде там ,високо ,до границата ни с Македония е сгушено едно Райско кътче.То е зелено,топло,меко,жълто,чисто,лъхащо на живота, жужащо,цветно и много тихо и спокойно.Знаех ,че отиваме на язовир Стойковци.Телефонът ми отново беше на мнение,че отиваме в Македония.Този път не ми остана време и дъх да се възмущавам.Свободно зяпнах и стиснах с потна ръка фотоапарата.Имах усещането,че съм готова да скоча в движение от колата и да се заровя в жълтата шир.Изкачихме баирчето,преминахме през скупените на тепе с.Селище.Градинки с лалета размазаха погледа ми,пухкави облаци ни махаха от хоризонта.Заслизахме по селския път и се потопихме в неописуема гледка.Няма да успея да опиша с думи,това в което се гмурнахме.Ще го покажа!

Не ми се искаше да си тръгваме. Но то е било, защото не съм знаела какво ми предстои да видя.

Екстремно изкачване по една кална скаличка,прекосяване на блато през папурите и …

По пътя за специалното място за риболов на червеноперка и каракуда видях, че Васко гледа нещо втренчено и се чуди. Загледах се. В началото видях само едно изгасено огнище. Загледах и го видях… Не мога да намеря точните думи, за да ви споделя какво изпитах..не мога!

Спасихме го. Изсушихме го. Нахранихме го. Поиграхме си. То дори заспа. Изнесохме го на пътя и го пуснахме в съседски селски двор. Надявам се да е добре, защото беше толкова сладко и игриво…

Ловихме риба и се наслаждавахме на тази гледка…