Кратичък разказ за част от модерното изобразително изкуство в град Истанбул.

Днешният пътепис на Ема ще ни отведе до Истанбул – но в никой случай в „обичайния“ Истанбул, защото отиваме да разгледаме модерното изкуство в града край Босфора. Приятно четене:

Кратичък разказ за част от модерното изобразително изкуство в град Истанбул.

Няколко думи за “българската следа” в Истанбулския университет по изкуствата „Мимар Синан”

Реших като начало да препиша от „Уикипедия” няколко думи за личността  Мимар Синан. Има много писано, но и толкова стига. Цитирам:

„Синан – османски архитект

Роден: 15 април 1489 -Аърнас, Османска империя

Починал: 17 юли 1588  (на 99 години) -Константинопол, Османска империя

Коджа Мимар Синан ага (на османски турски: قوجه معمار سنان آغا) е османски архитект, смятан за най-значимият строител в историята на Османската архитектура. Работи по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Стилът му е силно повлиян от архитектурата на константинополската катедрала „Света София“.

В продължение на половин век Синан отговаря за изграждането на главните обществени сгради в Османската империя. Сред проектираните и построени от него повече от 300 сгради се отличават джамиите „Сюлеймание“ в Константинопол, най-известната му работа, и „Селимие“ в Одрин, смятана за негов шедьовър. По-известни негови сгради в днешна България са джамиите „Баня баши“ и „Коджа дервиш Мехмед паша“ (днес църква „Свети Седмочисленици“) в София.”

sinan_html_7a21a387

  Това е мраморната плоча до входа на Университета за изобразително изкуство в Истанбул „Мимар Синан”.  Аналог е на Художествената академия в София, но доколкото знам в “Мимар Синан” се изучават повече специалности..

Преди повече от година, в един от епизодите на поредицата „Другата България”  по БТВ,  показаха филмов разказ за  един професор от университета по изкуствата „Мимар Синан” в Истанбул.

Запомних името му – Зиятин Нуриев. Роден е в България, завършил е „Художествената академия” в София, специалност „Скулптура”.  Заминал след политическите промени в България като обикновен турист. С приятел вървял по бул.„Истиклял”, посетили една галерия на фирма „Вакко”/една от най-престижните модни къщи/ и там Зиятин показал една рекламна диплянка със снимки на негови скулптурни творби, с която впечатлил  уредничката на галерията и тя го поканила той да направи там самостоятелна изложба.

Това е началото, а впоследствие  признанието към качествата на скулптора е толкова голямо, че му възлагат да ръководи ателието по скулптура в университета  „ Мимар Синан” в Истанбул.

sinan_html_m5fb9f3a9

Скулпторът Зиятин Нуриев. Тази снимка взех от интернет, защото никога не съм имала късмета до срещна наживо този талантлив майстор.

 Силно ме впечатли филмовият разказ за този не само талантлив, но и много мъдър човек, роден в България през 1955г. Тогава, докато го гледах, си казах, че отида ли отново в Истанбул, ще открия къде се намира този университет и даже ще се опитам да вляза вътре и ако ми позволят да се разходя из някои ателиета и ще погледам как работят студентите и преподавателите в ателиетата.

Във филма показаха и едно модерно негово пластично творение, наречено «Модерният обелиск» или нещо подобно. Сигурно много от хората, които са гледали този филм, си спомнят  свръхмодерната сребриста на цвят, изпълнена от безшевни тънкостенни стоманени /неръждавейка/ тръби с различна дължина и с диаметър, на мое око около 100 мм , заварени така, че да образуват тънка и  извисена като обелиск ажурна форма. Нямам представа къде може да се види в оригинал, но онова, което прочетох някъде, че е «обелискът» е ситуиран пред фасадата на новопостроен медиен център, някъде в Истанбул.

Ето един цитат от негово изказване: «Човек трябва да може от време на време да се изкачи над собственото си его и да се вслуша наоколо, ако ще това да е само шепотът на вятъра. Аз (поне) се опитвам да се вслушам във ветровете около себе си, но съм подвластен единствено на своите вятърничави мисли, надявайки се, че са искрени. Това важи за начина ми на поведение и в живота и в творчеството.»

sinan_html_7c75df33

 Случи се така, че когато отидох отново в  Истанбул,  беше в средата на септември 2009г, а това съвпадна с техен няколкодневен национален празник и всички учебни заведения бяха затворени. Но пък отидох до сградата на този университет на изкуствата и направих няколко снимки .

Университет Синан, Истанбул

 Това е дворът,  който  се изработват в камък някои от пластичните задачи на студентите.

sinan_html_m39d92429

Скулптурното ателие в двора на университета ” Мимар Синан”

sinan_html_m2bca7af8

А това е вече част от брега на Босфора, където под открито небе се създават и съхраняват скултптурни творби, под ръководството на «нашето момче», вече уважаван професор Зиятин Нуриев.

sinan_html_m4b2ba564

Вижда се, че тук сериозно се работи, при това в истински материал-мрамор

sinan_html_24a9a669

Направи ми впечатление,  че няма вандалски прояви и мраморните творби си остават на брега така, както са оставени, без да са доукрасени с идиотските спрейови “върколаци” .

sinan_html_m2a7cb5d9

Представям си какво щастие е да си изработваш  проекта от мрамор именно на това място, на фона на тази гледка и на звуковия фон на вълните на това ми ти  Мраморно море.

sinan_html_m37a3ebaf

Ето това е творбата, която “ме задържа” до себе си най-дълго време. Останах да се порадвам  на идеята,  на композиционно решение и на  майсторството в художествената обработка на мрамора.

Ако можех да знам, че никога повече няма да видя нито едно от тези произведения, щях да се постарая да им направя повече снимки. Но колкото-толкова. А хич?

И тези дни пак, в края на м. юни т.г., отново бях в Истанбул. И пак си взех трамвая и слязох една спирка преди крайната му спирка с името « Кабаташ». Там , където се намират сградите на  университета “Мимар Синан”

Университет Синан, Истанбул

 Така изглеждеше през м. юни тази година същият този бряг, на който преди бяха грейнали в артистична светлина мраморните  пластики.

Близо една до друга, зад една дълга ограда, се намират няколко от различните по големина и архитектурен стил сгради на този известен университет.

Университет Синан, Истанбул

  Това е една от сградите на университета , заобиколена от романтичната паркова зеленина на двора й.

Университет Синан, Истанбул

 

А това са  дворът и сградата, в които не ме пуснаха да вляза.

Университет Синан, Истанбул

  Не може да се сбърка. Тук се твори. И част от пластичните творби украсяват  двора на това “мечтано” от много талантливи млади хора висше учебно заведение.

Този път не беше празничен ден и вратите на университета бяха отворени. Влизаха и излизаха млади хора, но пък на портала, преди да се влезне в двора имаше много строга охрана. Представих се, опитах се да кажа какво бих била радостна да видя и помолих да ме свържат с някого, от когото да поискам разрешение да вляза. Не говоря и не знам дори и дума на турски език, а двете униформени момчета  от охраната на входа не говореха английски. Извикаха едно момче от чуждестранните студенти, което си служеше с английски, казаха му нещо, а после то ми обясни, че са му казали да ми предаде , че няма начин да ме пуснат да вляза. Като няма, няма. Просто им се усмихнах и им пожелах приятна работа.

Поговорихме си малко с къдрокосото красиво  момче, което се оказа чужденец от някъде си и там следваше в департамент «Дизайн на облеклото и на сценичния костюм». Та той ми подс каза как, за компенсация на това, че не видях нищо от “Мимар Синан”, мога да отида и пеша до двора на Музея на модерното изкуство в Истанбул. Не беше далече. Не беше и много ясно афиширано с насочващи надписи, но аз го бях мернала предишния ден, докато кръстосвахме от квартал в квартал, с колата на моята приятелка.

Университет Синан, Истанбул

 Карта на квартала, в който се намира Музеят на модерното изкуство в Истанбул. Близо е до  Университетския комплекс  «Мимар Синан».

Университет Синан, Истанбул

 В този двор се намира  мястото, известно като «Музей на модерното изкуство».

Университет Синан, Истанбул

  Това е входът откъм булеварда с трамвайната линия. На мен лично ми приличаше на входа на някоя борса за хранителни стоки, но се оказа, че едно е  да ти прилича, а съвсем друго е да “е”, онова, на което ти мяза.

А в дъното се вижда входът към изложбата, разказваща за всичко, свързано със строежа и функциите на органи и системи в човешкото тяло. Входният билет за изложбата е 25 лири. Не влязох. И зваете ли защо? Защото вместо да ме привлече и прикани да вляза, този рекламен плакат им се видя много гаден и отблъскващ с този “обелен “от кожата си човек. Направо изображението си беше жестоко. Сигурно изложбата има висока познавателна стойност, но  мен това не ме привличаше , а и не ми трябвашеУниверситет Синан, ИстанбулИзбрах да завия надясно и да вляза в салоните постоянната изложба на модерното изкуство.

Университет Синан, Истанбул

  Изложбените площи  на открито с няколко модерни метални пластики.

Модерно изкуство, Истанбул

 Фотоизложба на открито. Темата й е  «Стари, излезли от строя автомобили»

Модерно изкуство, ИстанбулМодерно изкуство, Истанбул

 

Модерно изкуство, Истанбул

Толкова са интересни снимките на тези возила на отминалото време. А на времето са били последно постижение на дизайна и модата в автомобилостроенето.


 Част от сМодерно изкуство, ИстанбулСтената на двора, който води към входа на постоянната галерия на модерното изкуство в Истанбул.

Модерно изкуство, Истанбул

 

Входът към постоянната художествена изложба на модерни живописни,  скулптурни творби и «инсталации». След щателна проверка на съдържанието на чантата ми рентгенов скенер, минах по нарисувания “червен килим”.

Видях прекрасни творби. Във фоайето имаше една възхитителна дървена скулптура, много модерна, много богата на форми и направления, така майсторски изработена от слепени стотици, 2 мм. слоеве, по подобие на слепените слоеве на плоскостите на водоустойчивия шпертплат. Много ми се искаше да снимам тази пластична композиция, но за съжаление беше свръх забранено. По петите ми вървеше винаги охрана. За малко останах сама, щракнах два фотоса , но в по-отдалечените ъгли на залата и набутах фотоапарата в джоба на якето си. Сигурна съм, че камерите, които бяха на всеки ъгъл, са ме «запеленгирали», даже очаквах на изхода да ме спрат и да ме накарат да си изтрия снимките, но това не ми се случи и аз си излязох нормално.

Модерно изкуство, Истанбул

 

Няколко от живописните платна  и две модерни пластики

Модерно изкуство – Истанбул, Турция

 

Толкова успях да снимам . Но се надявам да съм дала малко информация за местонахождението на тази изложба и ако на някого му се отвори път натам и ако изпита непреодолим ищах до се поразходи малко в пространството на галерията за модерни художествени творби, да знае как да стигне дотам. Билетът за вход е скромните 8 т. лири, но има и дни, в които входът е безплатен. Аз случих такъв ден и си спомням, че беше четвъртък.

На връщанне към хотела си , повървях още малко пеша, минах по  моста « Галата» и на един от площадите около «Египетския пазар», “се срещнах” с още едно произведение на модерното изкуство

Модерно изкуство – Истанбул, Турция

 

Няма много да разказвам, а само ще го покажа на няколко снимки .

Модерно изкуство – Истанбул, Турция

Имах възможност да  обходя пластичния “дантелен” проект отвсякъде.

И направих достатъчно снимки, с мисълта, че следващия път, когато пак дойда тук, тази красота може и да я няма и  може да заваря празен площад.

Модерно изкуство – Истанбул, Турция

 

Материалът от който е изработен всеки от свързаните елементи е от ажурно прорязян метал с дебелина на металния лист поне 10 мм, покрит с матов черен лак с леко зърниста структура.

Модерно изкуство – Истанбул, Турция

 

 Елементите са свързани един към друг с яки витнове през елемента и през дискретно скрити ъглови планки от същия мателиал и в същия цвят. А сиво-белите запълващи плоскоти са огледала, които отразяват цвета и материала на площадната настилка на мястото  където е монтирана черната дантелена пластика.

Не се получи с картинката на онази табела пред площадната “дантелена” модерна пластика и затова преписах дословно онова, което беше написано там, а встрани, в горния десен ъгъл, беше поставен графичният знак на проявата “Истанбул, културна столица на Европа”. Ще трябва малко въображение, за да си го представите, но пък и да не си го представите, не е съществено и важно. По важно е съдържанието на текста, а той е:

“The Morning Line

Matthew Ritchie Aranda/Lasch Arup AGU

Thyssen-Bornemisza Art Contemporary

The Morning Line is a gound breaking experimental  project by Matthew Ritchie,commissioned by Thyssen-Bornemisza Art Contemporary and designed in collaboration with architects Aranda/Lash, Arup AGU and the Music Research Centre of York University , which explores the disciplinary interplays between art, architecture, mathematics, cosmology, science and music. As one of its essential elements, the artist conceived the pavilion’s sonic identity. T-B A21 has comissioned an international group of sound artists to compose exclusively for The Morning Line. “

 

Това е монтаж на части от текста от онази табела, която е поставена, за да поясни кои са авторите и как се казва пластичната композиция, украсила един от най-обичаните площади на Истанбул. Не се наемам аз да дам превод, за да не ми се смеете, като се окаже, че не съм достатъчно грамотна да  преведа този специфичен текст. Аз си карам по усет, колкото си преведа и разбера, толкова. Нямаше надпис на български език.

Толкоз от мен по темата «Модерно изкуство в Истанбул», която засегнах бегло. Всеки може да я допълни с текст и снимки.

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

Още снимки от района:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. Radostina каза:

    Здравейте Ема!Пише Ви Радостина/преди известно време ми писахте полезни съвети-така бих ги нарекла-за Истанбул/.”Другата България” ми беше едно от малкото любими предавания в българския ефир,стараех се редовно да го гледам.Много ми беше симпатичен водещия Георги Тошев-високо ерудиран човек с космополитно мислене.Предполагам,че предаването спря,поради липса на спонсори.Сещам се ,че основен беше “Софийски имоти”???-нищо чудно.Гледах въпросното предаване,мисля че вече беше другия водещ.Заинтригува ме и бях много впечатлена.Съжалих,че сме “истървали” такъв качествен творец,но след като там има по-добра реализация е обяснимо личното му решение.Възхищавам се на Вашата любознателност и “изследователски” дух.Интересно ми е в коя сфера е професионалната Ви ориентация или може би влечението към изобразителното изкуство Ви е хоби?

  2. Еma каза:

    Радостина, драго ми е, че и на други хора, освен мен, онзи филмов разказ от “Другата България”, е направил впечатление и е оставил спомен. Порази ме естествената скромност на този доказал се творец и преподавател, такива който подчерта факта, че дори и след толкова години през ума не му минава да си сменя гражданството и си остава българин.
    Колкото до професионалната ми ориентация, отдавна вече нямам такава. Изключвам се от онова, което ми е било трудово ежедневие и отговорност. Опитвам се да си живея живота като обикновен български пенсионер, с очи широко отворени за красотата и изкуството. Обичам да си вървя, да си гледам и да си откривам интересни кътчета или обекти. И колкото мога, да разказвам, а ако успея да събудя интереса и на други като мен, какво по-хубаво от това? А и вкъщи става досто по-весело. Днес малкият ми внук четеше последния пътепис през Ай-пода си и си умираше от кеф. Вдигних си рейтинга пред децата.
    Предстои ми да седна и да оформя моята словесна и образна импресия от Флоренция. И това ще стане.

  3. Стойчо каза:

    Имаме новина „четеше последния пътепис през Ай-пода“!!!
    Оценявам го!

  4. Ema каза:

    @ Стойчо, ама това що за новина е? Наистина, днес детето си четеше пътеписа пез Ай-пода, докато аз го четях през екрана на големия компютър на бюрото. Вярно, че на Ай-пода малко ситничко се виждаше, но си е ясно и четливо. И снимките си се виждат. Беше до мен и го видях, не е нито мое свободно съчинение , нито разказана от дете фантазия. Всеки може да пробва, стига да има такава играчка, каквато имат и двете деца на щерка ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.