юли 01 2010

Израел (2): Хаджия след Божи гроб

Продължаваме с обиколката на Израел с Оггин – бяхме вече на Мъртво море, а днес ще ставаме хаджии. Приятно четене:

Израел

част втора

Хаджия след Божи гроб


Йерусалим, Витлеем – родното място на Исус Христос и базиликата Рождество Христово

Събуждаме се и слизаме при автобурчето. Там ни чака, новата ни екскурзоводка – Вера … Валя или нещо от сорта. Руска еврейка, дебело свадливо същество с неприятен гласец. От самото начало не ми стана любимка. Потегляме към Витлеем. Правим панорамна обиколка на Йерусалим в най-голямото задръстване. През това време Вера ни разказва за историята и хората в

Йерусалим.

Йерусалим е създаден някъде през второто хилядолетие преди новата ера, а евреите си го заплюват за столица преди около 30 века, когато цар Давид го е превзел. Синът на Давид – цар Соломон построява великолепен храм, дворец и опасва града със стени. Асирийци, римляни, египтяни, перси, араби , кръстоносци и турци, се напреварват да го превземат, разрушават и опожаряват. Всеки се е гаврел с храмовете на другите, но на пук на всичко голяма част от тях оцеляват през вековете.

Йерусалим, Израел

Градът е свещенно място за християните, юдеите и мюсюлманите. В Йерусалим живеят основно евреи (почти 60%) и мюсюлмани (40%). Има и малко християни … за цвят. Навсякъде по къщите и колите се веят израелски знамена. Самите евреи са 3 групи : нерелигиозни евреи – те не спазват заповедите, обичайни религиозни евреи, които се кипрят със шарени кипи. Кипа е шапчицата, която евреите носят на темето си, захваната с фиби и ортодоксални евреи – онези с черните дрехи и черните шапки или кипи (те си спазват буквално всяка заповед). Ортодоксалните евреи са тежък случай. Мазохизмът им стига до небивали граници, като например да живеят точно по местата където са концентрирани арабите, които като си нямат друга работа мятат камъни по евреите. Ортодоксалните евреи по принцип не работят, а по цял ден четат тората и вероятно някой други свещенни писания. През останалото време правят деца посредством чарашаф с дупка. Деца имат по много – 8-10 парчета, били в границите на нормалното. И след като мъжете по цял ден нехранимайстват се налага жените им да ходят на работа и да изкарват пари … винаги съм мислел, че евреите са най-умната нация на света 🙂 Ако случайно парите не стигат за храна, решението било лесно – от синагогите им давали, колкото им трябва.

Всичко в Йерусалим (а и всеки друг израелски град) е опасано в маркучи. До всяко коренче, цветенце и дръвче се вие маркуч, който се управлява от компютър и пуска точните капки в денонощието. Твърде вероятно е точно Израел да е страната номер 1 по производство на маркучи в света. Важното е да не се хаби и една капка вода, щото е много кът (а аз как я разхищавах по хотелите).

След около час мотане в задръстванията, почти стигаме до Витлеем. Витлеем е арабска териотория и там евреи не припарват. Няма и за какво. Целият Витлеем е опасан от огромна стена. Казват ни да не я снимаме, но сърце майко не трае … Оставяме екскурзоводката на някаква спирка (нали споменах, че е забранено за евреи) и минаваме през контролен пункт. Пускат ни бързо, защото сме умни, красиви и най-вече християни. В автобуса се качва местният екскурзовод, който така и не разбрах каква работа върши.

Паркираме пред поредния магазин за сувенири. Тук трябва да си купите неща за освещаване, защото веднага след това е родното място на Исус Христос с витлеемската звезда. В магазина е доста скъпичко и повечето неща можете да си ги купите после (ако имате време) от уличните сергийки във Витлеем на 2-3 пъти по-ниска цена, без грам пазарлък.

Ние обаче сме неопитни и пазаруваме яко. За сравнение – 10 бройки комплектчета с кръстче, вода от река йордан, Света земя, миро и още нещо ги грабим като топъл хляб за 25 долара, а дори на Божи Гроб ще ни ги пробутват по долар парчето. Минавка, ама няма как, случва се. Сдобиваме се и със сравнително голям кръст за 80 долара, който после така и никъде не попитах колко струва, защото вероятно щях да бъда много разстроен.

Пред магазина ни чакат местните тарикати с нанизи от нещо, мязащо на полускъпоценни камъни. Всичките са ти първи френдове и нагло започват от 3 гердана за 10 долара. Ако не проявиш интерес, офертата започва да става още по-примамлива и бройките растат на 4 … 5 … 6. Финтирам ги успешно и се мятам в автобуса. Тъкмо преди да потеглим френдовете са ми направо родни братя и вече дават 7 за 10 долара.

Следва леко размотаване из Витлеем, през което на няколко пъти съзираме прочутите таксита – жълти мерцедеси с по 3 врати от всяка страна (има ги на снимките). Тези мерцедеси са изкуствено удължени за да събират цялото семейство … а по тези земи семействата са по-многолюдни.

Паркираме и поемаме пеша към базиликата Рождество Христово. Според почти всички християни там е роден Исус Христос. Комплексът е огромен и ясно личи, как е бил дострояван през вековете. Някой иноверци през годините са се опитвали да го поругаят. Едни пробвали да влязат на коне, но от странни дупки наизскочили пчели и ездачите станали пишман. Няма данни някой да се е пробвал да влиза на кон след тази случка.

Редим се на огромна опашка. Час и половина едвам удържаме една френска група, да не ни стъпче. Руснаците обаче ни подминават като 16 република и гнусно се предреждат. Този номер им е коронен и го опитват навсякъде, дори и на Божи гроб и Голгота. Цялото чакане е за да стигнете до витлеемската звезда. Точно тук е роден Исус и навремето на това място трябва да е било плевня.

Считайте се за предупредени, че точно на звездата нямате никакво време (както и на Божи Гроб). 2-3 максимум до 5 секунди имате на разположение за да долепите каквото сте си намислили за освещаване и да пипнете звездата. После или тълпата напираща отзад или пазачите ви изхвърлят. С няколко думи – нямате време да помолите, да се смирите, да притихнете и да почувствате силата на това вълшебно място.

Изоставям групата и тръгвам да щракам из църквата. Има арменска, католическа и източно-православна част. Има и много за снимане, но за съжаление китакът не се справя никак добре. Половината снимки не са на фокус и са зверски размазани … абе трагедия.

Хубавото в Израел е че във всички църкви, параклисчета и свети места снимането е разрешено. Отначало бях стъписан и все гледах да се прикрия, но бързо се свиква с тази ми ти благинка.

Тръгваме към автобуса и по пътя на скорост минавам през няколко арабски магазинчета. От едното се сдобих с DVD за Светите земи на крайната цена от 10 долара (полезна вещ с някакви си авторски права, които смятам съвсем скоро да наруша в полза на безплатните знания и рекламата на Holy Land).

Няколко крачки по-късно един мангасар започва да ме навива да си купя дузина висулки с кръстчета от маслиново дърво. За няма и 30 метра успя да свали цената от 15 на 3 долара и аз кандисах. Той също остана видимо доволен.

На паркинга се наложи да чакаме любимият ми шофьор олигофрен почти час, но пък за пръв път от пристигането си в Израел хванахме нормално wifi и дори успях да си изтегля пощата. Палестинците не са толкова стиснати и с радост споделят безжичните си мрежи (същото се случи и в Назарет).

При излизането от Витлеем на бетонната стена ни спират и ни проверяват. Преди 2 часа в обратната посока не бяхме терористи, но вече може и да сме се сдобили някак си с бомби и фишеци. Израелците са маниаци на тема сигурност.

btw знаете ли защо Мойсей е обикалял с народа си 40 години в пустинята ? Грешка е ако си мислите, че е искал да умре и последният, който помни робството. Истината е че израелските граничари ги помислили за терористи и дълго им проверявали досиетата докато им издадат визи 🙂

Лод – църквата и гробът на Свети Георги Победонодец

По пътя си вземаме руската еврейка и поемаме за Лод. Така и не разбрах защо от Йерусалим, а не от Тел Авив (на две крачки е) трябва да ходим до Лод, но неведоми са пътищата екскурзоводски. Пътят е широк и приятен, но пак си е час и нещо. През това време научаваме как Израел е купил евтино (има се хас да се минат) борове и евкалипти за да се хване нещо по тия камънаци.

Пристигаме, а в това мижаво градче олигофренът 3 пъти обърка пътя. Е нема такъв изрод като тоя. Лод е най-мизерният град, който посетихме. Мръсотия до шия. Вероятно арабите преобладават. Имат си и улица … Струма. Стигаме до църквата в която се пазят мощите на Свети Георги . Не съм много сигурен дали това не е гробът му, макар и да твърдят, че главата му била в Рим, а няколко пръста някъде другаде.

Църквата е гръцка и е много красива. Едни стълбички те отвеждат надолу в помещение където има нещо като съркофаг. Усещането е невероятно, енергията много силна … точно като за вълшебно място. Отгоре върху капака на саркофага има някаква течност с крайно силна миризма (може би миро). Помазахме се с нея. Напоихме и малко кърпички. Все още са влажни и миришат много силно. А толкова ми се искаше да поостанем още …

хълмът Цион (Сион) – гробницата на цар Давид и храм Успение на Пресвета Богородица

Километри към Йерусалим. Преминаваме през целия град и стигаме до

хълма Сион (или Цион)

За евреите Цион е символ на Ерусалим, който пък е символ и център на Обетованата земя. Обетована земя пък идва от обет = обещание, или иначе казано обещаната земя, земята която Бог е обещал на евреите.

На хълма Сион са се случвали само крайно важни за историята и религиите неща. Тук се е провела Тайната вечеря на Исус и учениците му. Тук е и храма Успение на Пресвета Богородица. Богородица е живяла и починала (успение = заспиване) на хълма Сион в дома на свети Йоан Богослов (Йоан 18:27). Тук са и гробниците на Давид и други древноеврейски царе. Точно при гробницата на цар Давид за първи път по Светите земи ми се случи нещо много странно.

Още при влизането ми към мен се приближи едър човек с добри очи, прегърна ме бащински и ме попита : Мама еврейка ?

Не разбрах за какво иде реч, но го повтори още 2 пъти, докато успея да се окопитя и да отрека на всички езици че мама ми не е никаква еврейка. Той обаче продължи да ме води към гроба и само смени въпроса : папа евреин ? Отново се отрекох от произхода си, но това не му направи ни най-малко впечатление. Точно пред гроба на цар Давид, той ми отвори една дебела книга, в която пишеше нещо на няколко езика (имаше и на кирилица) и пак спокойно ме подкани да почета и да си призная дали … мама еврейка 🙂

Ща не ща … разочаровах го за пореден път, той ме погали нежно по главата и си тръгна с книгата, а аз седях като гръмнат. Същият въпрос за мама еврейка го чух в следващите дни от силно религиозни евреи и в мен наистина се промъкнаха сериозни съмнения. Дори си купих кипа (после още една) която за мой ужас си застана идеално на главата ми (при това без фиба) и въобще не искаше да падне от там. С тази еврейска мутра и глава направена като по калъп за кипа … как да ме харесват арабите. Или иначе казано – не само заради израелските печати в паспорта, едва ли ще съм добре дошъл по арабските земи 🙂

Има още много какво да се разказва за Цион, но за това някой друг път. Не мога обаче да пропусна една весела статия от вестник Сега в която са описани някой много важни съвременни и исторически моменти

Цион е двухълмие и околни възвишения. Изкачваш 150 стъпала, колкото са псалмите във Вехтия завет. Насреща е „Хълмът на храма“ на Соломон. За мюсюлманите това е Харам ал-Шариф. Думата „харам“ не случайно ни звучи като храм. В подножието има табелка на израелското министерство на вероизповеданието: „Забранено за евреи.“ Това е забраната на равина Маймонидес, теолог и философ, живял в Испания през ХII век. Най-свещената част от храма била „Святая светих“. Там влизал само върховният жрец, и то веднъж годишно – в деня на изкуплението Йом Кипур. Понеже не се знае къде точно е била Святая светих и без да искаш, можеш да стъпиш върху нея, равинът Горен посочил едно място, където тя със сигурност не е била.

На Цион еврейският цар Соломон, който живял 16 века преди Мохамед, построил Първия храм, разрушен от вавилонския цар Навуходоносор („Кинг Буки“ или „Набуко“ според Верди). Вторият храм бил разрушен от римляните в година 70. През 135 г. император Адриан въздигнал на същото място храм на Юпитер. Разрушили го византийските християни.

Двухълмието Цион станало градско бунище. През 638 г. арабите завладели Ерусалим. На мястото на храма халифите през 691 г. издигнали Купола над скалата, след това и джамията Ал Акса. После кръстоноците завладели Ерусалим; те се настанили в джамията, а в приземието – конете си. Понеже мислели, че колоните, за които връзвали конете, са от Храма (Temple), назовали се „рицари тамплиери“. Саладин ги изпъдил през 1187 г.

От Втория храм е останала западната „стена на плача“. Най-ревностно плачат ортодоксалните евреи. Те измислиха замерянето с камъни. Замеряха всеки автомобил, шофиран от жена. И от мъж, ако денят е събота.

Прочети цялата статия – Приказка за Цион

Прибираме се в хотел Шалом … по най-обиколния път и пак в най-голямото задръстване. Скапани сме, а аз искам да видя сегашния Йерусалим. Вземаме 50 шекела на заем, поръчваме си такси и отиваме в … МОЛ-а 🙂 Jerusalem Mall може само да диша прахта и на най-смотания МОЛ в София. Още на вратата ни посреща охраната, пребъркват ни чантите и саковете и неохотно ни пускат вътре. А там чудо голямо. В повечето магазини – безумни цени за боклуци. Обаче виждаме банкомати. Нямаме никакви шекели за пазаруване, нямаме даже никакви шекели за такси на връщане и решавам най-накрая да се уверя, че моите кредитни карти работят и в Израел. Една девойка на опашката (опашка за банкомат !!!) любезно ни подсказва, че чужденците можем да ползваме само средния.

Охо … има и английски и руски език – културка! Да ама не пуща пари мръсника. А уж банкомата е най-добрият приятел на човека … 🙁

Пробвам с другата карта и пак същото – някакъв проблем в комуникацията с издателя на картите ми. Половинката ми опитва с нейна карта (RBB) и паричките потичат. Любимата ми банка не е долюбвана и в Израел 🙂 Изтеглените шекели ни позволяват да се чувстваме като бели хора и дори да понапазаруваме в супермаркета на мола. Цените са безумнички и се ограничаваме с най-необходимото – кафе и алкхол 🙂 Дори ни остават пари и да се върнем с такси до хотела.

Там хапваме набързо от пребогатия бюфет, вземаме си вана и бързаме да заспим защото утре … ще ставаме хаджии !

Още снимки от Йерусалим, Витлеем, Лод и Цион

Разходка през арабския, християнския, арменския и еврейския квартал на Стария град

Още снимки от Божи Гроб и Стената на плача

Планина Елеон – мястото мястото където се е възнесъл Исус Христос

Днес ще ставаме хаджии. Нетърпението е обзело цялата група. Преминаваме през стандартните задръствания и ни качват до

руския женски манастир на планината Елеон

Според мен Елеон и Маслиновият хълм са едно и също нещо, но не съм много сигурен. При всички положения сигурното е че маслините там са кът.

Църквата е страхотно красива, а до нея е запазена скаличката на която Богородица е била стъпила, когато се е възнесъл Исус Христос. В църквата жените имат проблем – с панталон и без забрадка не се влиза (както и почти по всички руски църкви в Йерусалим).

До църквата се намира и параклис на Йоан Кръстител, в който е отбелязано мястото където е била положена главата му.

Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим.

Старият град на Йерусалим.

После спираме на площадка от която целият Стар град на Йерусалим се вижда като на длан. Докато снимаме, местни търговци се опитват да ни продадат плакати с панорамен изглед на цена от 3 до 10 долара. От тук нататък сме само пеша. Дано сте си взели шапка и вода. Ще ви трябват през целия ден. Ако не сте си взели – задължително си купете от някъде.

Православна църква Мария Магдалена

Слизаме по някакви стръмни улички и се озоваваме пред следващата руска църква посветена на Мария Магдалена. И от там има чудесна гледка към стария град.

Маслиновия хълм и Гетсиманската градина,

Още няколко крачки и попадаме в прословутата Гетсиманска градина. Гетсиманската градина е всичко на всичко 50 на 47 квадратни метра и в нея има маслинови дървета, за които се предполага, че са още от времето на Исус. В градината е и католическия храм Църквата на всички нации. Храмът е построен до скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди да бъде заловен.

От тук за последно снимаме зазиданата Златната порта (Golden Gate). Хубав текст за нея има в Православието.

По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“

През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триуфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г. Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст.

Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук – те вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.

Пещерата Възнесение Богородично

Няколко крачки след Гетсиманската градина, в дясно от пътя следва църквата където е гробът на Света Богородица (Tomb of the Virgin). Според други теории гробът на Дева Мария е или в Ефес или в Атон, но на мен ми се стори най-логично да е имено тук. Огромно стълбище ни води до подземието на храма, където е положена Богородица. Някой казват, че точно на това място се правел женският хаджилък, демек тук идвали жените за да стават хаджийки. През гроба на Богородица отново се минава като на конвейр и абсолютният максимум в който видях някой да се задържи вътре е 5 секунди. Зад гроба е иконата Света Богородица Йерусалимска – същата, която през 2000 година беше за малко в България и предизвика невероятен наплив от вярващи.

Започваме изкачването към Йерусалим. Влизаме през лъвската порта. Малко след това е родното място на Богородица според източноправославните християни. Точно до него е и родното и място според католиците. Ние влизаме в нашето си. Слизаме надолу и попадаме в нещо като мезонет съграден от 2 стаички 3 на 3 метра. В едната одая Дева Мария се е родила, а в другата са живели родителите и. Нямам идея как.

Виа Долороса – пътят по който е вървял Исус Христос към Голгота

Излизаме и тръгваме по последните стъпки на Исус по Виа Долороса. Силно препоръчвам да прочетете този пътепис. Общо стъпките са 14, като 9 от тях са по Виа Долороса, а последните в Божи гроб. Добро описание на стъпките можете да прочетете в тази статия на Чудесата. На много места из нета, можете да прочетете спорове относно дали това е бил оригиналният път на Исус, но това няма огромно значение докато се провирате през хилядите сергийки по пътя. Щом там са търговците, вероятно от там минават всички.

На Виа Долороса можете за последно да си купите изгодно икони и други неща за освещаване на Божи гроб, но внимавайте да не се изгубите в тълпата. Спираме се при всяка стъпка на Спасителя и снимаме.

Поклонение на Божи гроб

Най-накрая попадаме в много странен двор, от който влизаме в Етиопската църква, а от нея направо на преселеният площад пред Божи гроб. Влизаме, минаваме през мястото където е било помазано тялото на Исус и попадаме в огромната зала. Погледнете нагоре и вижте светлината. Чувството е неописуемо. За да извървите точно пътят на Христос е необходимо първо да се качите вдясно от входа на втория етаж където е хълмът Голгота, на който Исус е бил разпнат. Голгота, значи Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело), а отдалече хълма е приличал на човешко чело и затова го наричали така.

Една от теориите гласи, че точно под Голгота е бил погребан Адам и когато кръвта стичала се от Исус се процедила през скалата тя е достигнала до останките на първия човек и така греховете на хората били опростени.

Под стъклена витрина се показва част от скалата на хълма. През годините поклонниците са се надпреварвали да си вземат камъчета за спомен и сега не е останало почти нищо за гледане.

От Голгота се минава през мястото където е помазан Исус. Тук си осветявате всичко, което сте си нарочили за освещаване. Тарапаната е огромна, но има и моменти на просветление в които можете да останете сам сами на камъка. Аз лично изчаках един такъв прозорец и бавно и методично си осветих съвсем самичък кръстчета, фотоапарата и още това онова. По късно забелязах, че има жени, които хвърлят направо чантите си отгоре и така освещават цялото им съдържание. Поизчаках и повторих упражнението с целия си сак. Благодарение на тази умнотия в момента имам осветени химикалки, бележници, флашки и дори диктофон.

На няколко крачки от там започва да се вие опашката за Божи Гроб. Чака се поне час. Руснаците (както и на Голгота) се мислят за Червената армия и се опитват да смачкат всичко пред себе си. Ние с мъка успяхме да удържим позициите. По време на чакането виждате дупките през които подават Благотатния огън (Свещен огън). Благодатен или още Свещен огън, е огънят, който се запалва всяка година на Великден в храма Възкресение Христово, който е построен точно върху Божия гроб. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин. Смята се, че този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Единственият случай, за който се твърди, че Огънят е слязъл извън пределите на храма, бил през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили султан Мурад III и местната градска управа да получат изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това Огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня. Султан Мурад III веднага решил да смени вярата и да приеме християнството, но промяната на вярата в ония години, не била нещо, което лесно се одобрявало и султанът бързо се простил с главата си.

Най-накрая ни идва редът и влизаме в малко предверие, където е изграден миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата на Исус. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел, който ги попитал :

Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна (Лука 24:5-6)

Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните – православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и так далее.

Мястото което е лежало тялото на Исус и където три дни след разпятието Христос възкръсва е скрито под дебели плочи от бял мрамор. В повечето сайтове пише, че ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Няма такова нещо !!! Влизате по трима (аз и половинката ми единствени бяхме само двама) и след 5 секунди вече тропат и ви гонят навън. Вътре успях само да кажа Благодаря и вече бях станал хаджия !!!

Хаджия на Божи гроб

Хаджия

Отвън можете да запалите свещите си. Казват, че този огън бил поддържан още от както слязъл Благодатния. Свещите, които трябва да запалите са 33 (колкото годините на Исус) и можете да си ги купите навсякъде около църквата по 1 долар. После можете да ги угасите и като се приберете по родните си места, да раздадете по една свещ на роднини и приятели.

Вероятно сте се учудили, че всичко на Божи Гроб е на няколко крачки. От Голгота до мястото на помазване и мястото където са погребали Исус едва ли има повече от 20 метра. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци и копти. Пообиколих и поснимах.

После се повъртях по околните сергии с надеждата да купя някоя хубава икона за в къщи, но всичко беше пълен боклук (конфекция), а цените според зависи.

След около час (първото място в тази екскурзия за което имахме 1 час да поостанем и да се помотаме) тръгваме да слушаме литургия в арменската катедрала в Йерусалим. В църквата (май това е най-голямата арменска църква в света) е страхотно – тъмно и хладно, а хорът съставен от млади момчета пее невероятно красиво. Юлиян (екскурзоводът ни) е специалист по арменските църкви и разказва невероятно интересни неща.

След арменския квартал минаваме през еврейския. Снимаме огромна синагога и бързаме за Стената на плача. По стълбите ни пресрещат ортодоксални евреи и за пореден път ми задават въпроса : Мама Еврейка ?

Докато се осъзная, един от тях вече ми е вързал червен конец на ръката (даде и още няколко) и ми нарежда някаква молитва като през 10 секунди ме кара да казвам Амин. Накрая ми иска пари. Давам му, ама иска още 🙂

Последни стъпала и виждаме Стената на плача. Голяма част от нея е отредена за мъжете, а в дясната страна са натикани жените.

Стената на плача е подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим. Този храм е бил най-свещеното място в юдаизма. Ирод Велики построява огромни подпорни стени около Храмовия хълм, разширявайки малкото, квазиприродно плато. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл. Хр. Стената на плача е единствената структура, останала от него. По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Някои от тях си удрят главата в камъните. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига директно до Бог.

Приближих се, поставих ръцете си на стената и … тук се случи чудото. Стената вибрираше. Помислих, че си въобразявам и се отдръпнах. Поставих ги пак и вибрациите отново започнаха. Нямам никаква идея как става това. Но е истина. По-късно се оказа, че и други са усетили същите вибрации.

Успокоих се, казах си всичко, което исках да помоля Бог и накрая си оставих и листчето с молбите. Нямало нужда от листче, ама аз … за всеки случай 🙂

Продължението:

Екскурзия до Петра, Йордания

Автор: Оггин

Снимки и видео: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Още снимки от Израел:


   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Израел (2): Хаджия след Божи гроб”

  1. […] като с Огнян станахме хаджии, време е да обиколим и до съседна Йордания. Днес на ред […]

Leave a Reply