юни 28 2010

Албания – културен шок?!?

Когато чуем „Албания“, обикновено първата ни асоциация е свързан с електрически уред с нажежаем волфрамов проводник с високо съпротивление 😉 А имаше и виц с подводница.

Дали ще стане дума за това в днешния пътепис, предстои да видим. Приятно четене:

Албания – културен шок

Една мисъл ми се въртеше в главата от дълго време – „изостанала работа“. Щеше ми се да посетя една неутъпкана от туристите и относително евтина дестинация, в същото време да не е толкова далече от Европа, колкото Филипините да речем. С 4-те празнични дни, които предстояха и след наложителна промяна в последния момент, реших да дам зелена светлина на пътуване до Албания. Не си знаех уроците за тази страна.

Бях подготвен само за

1-ви урок

„шаблон“.

Той се изчерпва с факта, че албанците искат да си сменят герба с емблемата на мерцедес и да си извежат автомивка (лаваж/лаважо) на знамето. С една дума албанецът държи на колата си. Тя е средството да се покажеш в Албания. Затова автомобилният парк в Албания е 70% мерцедеси – събира се за най-доброто, пък било то и малко възстаричко. Затова в Албания всяко второ семейство е собственик на автомивка. Това вероятно доста хора са го чували, но според мене е абсолютно потвърдено. Останалите уроци научих на път.

Автопарк – Албания

Автопарк

Автомивка – Албания

В Албания е пълно с автомивки

Урок 2:

На най-съмнителния граничен пункт,

който съм посещавал (черен път с нещо като винкелова барака за митничарите), ме посрещна най-съмнителния албански митничар. Черничък, понамирисващ, с несъмнена цигара в уста и лошо изражение. Мда, доста от албанците изглеждат съмнителни типове. Иначе са дружелюбни. Точно този митничар искаше да ни пусне на секундата. Шефът на митницата нещо му се скара, че му се наложи на завалията да ни бие печати по паспортите (голямо допълнително усилие).

Албания

Урок 3:

Пътуването в Албания е силно затруднено.

Пътища на места липсват, където ги има, най-често са в лошо състояние, магистралата е доста опасен 2лентов път с бетонно заграждение по средата. Отсечките за селата, отвъд „главните артерии“ са неасфалтирани и понякога проходими само пеша. Нормално е 150км да се минават за 3 часа, но се стига и до 5, което обаче си има известни преимущества, описани в урок 4. Много характерно също е движението, следващо собствени принципи. Това са луди хора. Карал съм, в Истанбул и смятам, че в Тирана се чувствах по-застрашен. Свидетелство в подкрепа на тезата са паметниците край пътя. Многократно повече на километър от нашите. Доста по-големи са и не можеш да не ги забележиш, 90% от тях бяха посещавани наскоро, за което говореха свежите цветя по тях. в тази връзка не е трудно да намериш павилион за цветя край пътя, даже и в най-изпадналото село. А има и още една отличителна черта на албанските пътища и това е, че по тях по-лесно можеш да забележиш убита лисица или таралеж, отколкото котка или мастия.

По пътищата на Албания

По пътищата на Албания

Урок 4:

Гледките са зашеметяващи

Абсолютно фантастични планини, които в май месец, ти отнемат дъха. Планините биват всякакъв тип – полегати, стръмни и непристъпни, голи, раззеленени и заснежени – има за всеки вкус. всички тези картини се допълват от факта, че земята на големи участъци е необработваема. Обаче селата са неугледни. Неизмазани, недовършени, излющени къщи, в най-различни цветове и багри. Още по-лошо е положението в градчетата, а най-зле е в Тирана. Една от най-безинтересните столици.

Гледки от Албания

Гледки от Албания

Гледки от Албания

Гледки от Албания

Албания

Гледки от Албания

Албания

Гледки от Албания

Албания

Гледки от Албания

Албания

Гледки от Албания

Албания

Гледки от Албания

Урок 5:

Албанците са мърлячи.

На фона на урок 4 , това се набива на очи, брутално е!… Боклуците са неразделна част от повечето гледки (освен в най-непристъпните райони, където се позагубват). Всеки хвърля на земята, каквото и както му попадне. От почти незабележимите фасове, изхвърляни с елегантни жестове до планини от боклуци. Река колкото Марица, влачи найлонови торби , които ако се рециклират ще решат полиетиленовите нужди на Албания за 1 година. Волф-ът е един човек, който събира някакви изоставени пликчета в един чувал и мете изпопадалото. Албания тъне в мръсотия.

Урок 6:

Морето е мръсно.

Не знам как са го постигнали. На север са Черна Гора и Хърватия, за чиято синева на морето всеки е чувал, на юг е Гърция, с най-невероятно добрата плажна ивица в Европа и с една от най-добрите в света. По средата албанското Йонийско море е помийна яма и контрастът е потресаващ. Плажната ивица също е силно захабена, а на доста места се отива и към един друг порок – презастрояване.

Урок 7:

Албанците не са религиозни.

И те горките са строили комунизма и живота нов, в който религията не е била поощрявана. Имат църкви и джамии. Интересна и неочаквана за мене подробност е, че църквите са доста повече от джамиите. Също така няма и отличителни мюсюлмански знаци, като фесове и др. подобни. Джамия там не чух да вдига шум, виж църква няколко пъти. Но все пак се набива на очи, че нито църквите, нито джамиите са посещавани и пазени места.

Албания

Черква

Черква в Албания

Черква в Албания

Черква в Албания

Черква и джамия

Урок 8:

Дружелюбни хора, но могат да ти спестят част от истината.

Доста потвърждения мога да дам, но най-фрапантното е това, което ни се случи последната вечер. Намерихме си перфектен хотел, тих и спокоен в планината на чист въздух. Аз си мислех, че ще се разкъртя от спане. Шефчето беше много сговорчиво. Спомена за някаква вечеря и ни покани. Вечерята продължи от 21 до 5 сутринта. Някакъв лют албански купон. Не ща да споменавам, че съответната вечер не спах изобщо и на връщане към България 600км карах , като зомбиран. Като си исках парите обратно, вечерята (dinner) стана на парти (party). Мазната псувня тип „ицо стоичков“ ми спести по-нататъшната разправия.

Урок 9:

Кухнята е отлична.

Правят невероятна вкусна карантия, край морето и езерата безогледно хващат риба и я приготвят много сполучливо. Като съм ходил в Охрид ми е правило впечатление, че в Охрид, да се яде риба от Охридското езеро не е лесно и най-малкото е доста скъпо. Е, оттатък в Албания, двете неща са много лесни. Може да се яде , която си поискаш риба и цената е приемлива. Може да се купи и жива. Имаше всякакви чешити. Змиорко-подобни, големи, малки…

Албанска кухня

Албанска кухня

Албанска кухня

Албанска кухня

Урок 10:

в Албания се краде или поне не се спи спокойно

За това свидетелство нямам. Четох, че колите са на особена почит и внимавах много с моята. Крил съм я по гаражи и необичайни места. в крайна сметка се опазих за сметка на няколко пропуснати часа за спане, така че истинско потвърждение на този проблем не мога да дам.

Културен шок !??

Всъщност за какъв културен шок става въпрос. Може би единственото странно е, че всяко нещо, което видях и почуствах в Албания е, че то е отражение на българщината (може би единствения български порок, който не усетих и не се набива на очи е завистта). Смятам, че ще е твърде жалко, ако има някой, който не е познал българина по написаните с курсив изречения. Като цяло почти завърших страните от балканския полуостров (останаха ми малко в западните балкани). Вярно е, че тука всички сме със сходни характери и омешани, но аз никога не съм стъпвал в по-българска държава от Албания. Малко са отдалечени от света и не са доразвили някои свои изконни български качества, малко са изостанали, примерно като България по-време на социализма с елементи на настъпването на бесния капитализъм, но когато следващия път чуя някой българин да обижда на албанец, определено ще го пратя там да се види в огледалото. Също така следващия път, когато ще искам да употребя фразата „изостанала работа“, ще трябва доста да помисля тя Албания ли характеризира или България.

Техническа част

На бързи първоначални сметки, разстоянията не са големи, но всъщност пътуването беше доста. От момента на влизането в Албания се усеща, че пътуването ще е бавно. Най-лошите отсечки , които ми се наложи да карам са от Свети Наум (Македония) до Поградец, от Берат до Гирокастер с особен акцент (Берат-Фиер), от Теплене до Корча, и абсолютното безумните 25 км Саранда-Бутринт (пътят се работи в момента). За съжаление обикновено най-скапаните пътища вървят ръка за ръка с най-зашеметяващите гледки. Определено препоръчвам

ЕлбасанТирана

Елбасан-Тирана

Елбасан-Тирана

СарандаБутринт

Саранда-Бутринт

Саранда-Бутринт

ГирокастерСаранда

 Гирокастер-Саранда

Гирокастер-Саранда

и най-вече Теплене– Ерсеке

Теплене-Ерсеке

Теплене-Ерсеке

Теплене-Ерсеке

Теплене-Ерсеке

Следването на този маршрут е трудно.

Маршрут и карта на Албания

Маршрут и карта на Албания

Още първия ден се сдобих със солиден шофьорски тен, като до края почнах да се беля по едната ръка и по лявата си буза.

187

Спането в Албания е предимно на хотел.

30 евро за стая е всяка от нашите нощувки с включена закуска. Частните домове са популярни към морето, но трудни за намиране в градовете. Иначе квартира под наем е нещо от рода на „dhoma me qera“, което се чете нещо от рода на „дома мечера“.

Манджата е близка до нашата, евтинка, яки плодове и зеленчуци, много вкусна карантийка, бирата им е екстра, особено ми хареса бира „Тирана“. единствено се отличават с морската си храна, защото хващат много повече риба и на морето си, и на езерата си. това е доста нормално, като се има пред вид, че в сероводорода е трудно да се поддържа богата морска фауна.

Случки на из път:

вървим си сутринта из Гирокастер и чакаме да отворят първите музеи и крепостта. За да е спорно вървенето, сме си взели биричка. Към 7:30 се чува камбанен звън и решаваме, че църквата е отворена. Трябва да сме били доста страна гледка с бира в ръка да търсим църква, защото никой не успя да предположи. Не помогнаха жестикулации (правенето на кръст с ръце), не помогна и звуковото обяснение на камбанен звън, не помогна и английската дума church. Единствено ни клъвна на пазара, където на българската дума въпрос „църква?“, ни беше отговорено с албанската дума въпрос „чорапи“? Майтапа на страна, но за 3-4 дена се набива на очи, че България и Албания ползваме доста турски думи.

Олтар

Олтар

Черква

Стенописи

В Албания има доста полиция, но като цяло не се занимават много. Мене за всичките километри ме спря една патрулна четворка. Старшият беше наредил 3ма млади да им покажи знания. „where are you going?“ „Корча.“ „ОК!“ беше целият съдържателен разговор, които проведохме и ме пусна да си ходя по живо по здраво.

Паркирането в Тирана е сложна работа.

Първо табелите не се четат. Второ трябва да се има едно наум за кражби. Трето всеки шофьор иска да ти покаже как се кара в Тирана (както в София всеки иска да покаже как се кара на несофийските номера). Точно, когато се чувствах в безизходица, дойде един човек и ме упъти да вляза в една малка уличка. Там един младеж пред едно заведение помагаше на колите да паркират и не вземаше пари. За всеки случай му набутах в ръцете 200 лека (към 3лв). Обаче колата беше много добре пазена 🙂

Тази случка хронологично ни се случи първа. Бяхме пристигнали в Охрид,

настанени, наядени и подпийнали на местна кръчма и решихме да си купим още нещо местно, така за из път до квартирата. В Македония не се продава алкохол вечер, ама никакъв. Не се продава особено много и по магазините през деня. Изобщо купуването на алкохол в Македония е трудна работа, което прави от страната неудобна държава за алкохолен туризъм. На следващият ден ни се наложи да си купуваме вино от едни скрити кашони в мазето на едно магазинче. То и в Албания положението не беше по-добро. Местните вина и твърди алкохоли бяха на някакви безумни цени, но поне можеха да се купят по всяко време

Като стана въпрос за Македония и Охрид по-специално, доста любопитно нещо забелязах там. Сутринта, както подобава на туриста-аматьор-фотограф се става рано, за да не се изтърве хубавата светлина. Та разходката включваше Плаошник (църква, около която текат доста сериозни разкопки и реставраторски дейности). Та отидох там и наснимах всичко. Към 7:30 като почнаха да идват работниците стана голям проблем да се снима. Не че има табели, ама било забранено. Аз, основно за да ги ядосвам, снимах през оградата 🙂 Македонска му работа!!!.. Като видят българи и се комплексират. Иначе реставраторските дейности около Плаошник и по Самуиловата крепост текат непрестанно. Само за 1 година и малко са реставрирали страхотно много стена.

Плаошник, Охрид

Плаошник, Охрид

Вечерта в Берат

се качихме да проверим в колко часа отваря крепостта. Май месец към 9 часа, ако на някой му се отвори път ще се наслади на доста приятна компания от десетки хиляди светулки. Като някаква светлина украса на крепостта бяха. Изключително красиво и много труда за възпроизвеждане на снимка. Моята се получи напълно черна – нещо, което очаквах , но така или иначе нямам необходимите знания да снимам светулки. Иначе тази нощна разходка ми се запечата в главата, като едно от най-хубавите неща там.

Сутринта се качих на крепостта отново да я разгледам по подробно на дневна светлина. Точно бях привършил и ме хвана един албанец, който къде на английски, повече на италиански ме разведе да ми обяснява и показва разни неща. Знаех, че ще ми иска пари и предварително се бях нагласил да му откажа. Иначе човекът беше много жив и усмихнат. Разправяше, че ortodox името му било Васко. Прави ми снимки, успя да ми обясни, че реката се казва Осъм, а планините наоколо са Стираг и Томор. Показа специфичната за крепостта архитектура, опитваше да ми разкаже и историята за буквите на портата – история, която уж разбрах, ама сега вече или съм забравил, или все пак не съм достатъчно добре разбрал. Показа и пътя за Гирокастер. Накрая все пак каза „money“, аз навит като пружина казах „no“. той се усмихна и си замина. Сега си мисля, че можех да му дам някоя лека, но така съм подкован да ми искат настойчиво пари навсякъде, че неговото поведение ми се стори направо нелогично.

Албания

Гид

Ако човек иска да изпревари BMW M5 без да се напъва, Албания е страната.

Tочно от Фиер за Гирокастер, на нещо като път застигнах една М5-ца с нископрофилни гуми. Задминах я и като се изравних с нея видях как на човечеца всяко камъче му се забиваше направо в него. Зад мене го задмина и един камион 🙂

По пътищата на Албания

По пътищата на Албания

Това се случи вече в Гърция.

Малко се бях пообъркал за посоките. Дълго време нямаше табела за Едеса. Та реших да попитам. То в неделя по обед да се търсят хора в Гърция е доста трудно, така че покарах бая време. Накрая попаднах на негър по средата на полето на повече от 10км от всяко населено място. Не беше чувал за Едеса обаче.

Последното, което се сещам, е употребата на трева в Албания.

Още в началото ми беше направило впечатление, че въздуха в Албания основно мирише на изгоряло гориво. Даже и в планините, тази миризма ме следваше неотстъпно, което е доста нормално в предвид остарелите коли. Обаче почти навсякъде в миризмата на изгорели бензини имаше забъркана още една миризма. По едно време се светнах. Беше си миризма на трева. Малко бавно се вчасих, защото тази миризма си тръгваше от най-ранна сутрин. Примерно в Корча си спомням , че я надуших в 7:30 сутринта, точно, докато сверявах в колко часа бие камбаната на църквата. явно тревата официално не е забранена, защото миризмата на трева се усещаше и в близост до тамошния полицейски участък.

Автор: Боян Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Всички снимки от Албания:


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


34 коментара

34 коментара to “Албания – културен шок?!?”

  1. Mikkro каза:

    Много свеж пътепис и хубави снимки 🙂
    Браво!

  2. Вили каза:

    Много хубави снимки, браво! Блазе ти за гледките, които си видял 🙂

  3. Много добро, браво 🙂

  4. blagun каза:

    …и абсолютното безумните 25км Саранда-Бутринт (пътят се работи в момента)…

    Ха-ха-ха! В Бутринт на паркинга пред римския град има голяма река. Ако ви прекарат на сал с колата през нея, ви чакат още 25 км до гръцката граница, в сравнение с които тези „абсолютно безумни“ километри Саранда-Бутринт изглеждат като автомагистрала!
    От Фиер трябваше да хванете крайбрежния път през Вльора към Саранда – просто е зашеметяващ, макар и също с „абсолютно безумни“ отсечки.

  5. Много добрър пътепис. Браво !

  6. Joruel каза:

    Жестоко! Снимките са уникални, обаче май ме отказа да ходя в Албания :)))

  7. temp1e каза:

    do blagun:
    ami chestno kazano i 2te otsechki mi biaha po niakakyw nachin w planowete.
    – tazi ot butrint kym gyrcia ia misleh , za da spestia ot pytia w albania mehzdu girocaster i korca, obache se otkazah, zashtoto nali wse pak albania triabwashe da se gleda.
    – inache krajbrezhnia pyt prez vliora go propusnah izcialo poradi lipsa na vreme. inache dazhe biah nabeliazyl i plazh niakyde nawsred nego.

    do joruel:
    ne se otkazwaj, zasluzhawa si 🙂

    na ostanalite:
    blagodaria!

  8. Ema каза:

    Бояне, много хубав разказ си направил. А снимките ти са прекрасни, висококачествени и много неща показват. Може да си ги гледам по няколко пъти и все ще ми доразказват по нещо. Нищо не знам за тази Албания. Няма и вероятност да отида там, но с твоя разказ си попътувах . Благодаря ти.

  9. go6o каза:

    Браво , благодаря за споделеното . Гледам че някой е писал , че се отказал да ходи след споделеното . Точно обратно трябва да е според мен – къде другаде в Европа , и то на има няма 300 км , ще попаднеш на нещо абсолютно уникално – напълно неразбираем език , друга култура , и да се върнем малко в нашето минало на демокрацията , не че много сме напреднали . И най – вече природа – след като обиколих Балканският полуостров , определено установих че , въпреки факта че най-високите планини са при нас , сме направо равнинна страна с някои наши съседи .

  10. Богдан Филов каза:

    Чудесен пътепис ,чудесни снимки.И аз се отказах да ходя там.

  11. Хех, много се накефих на историята. А толкова планини отдавна не бях виждал на куп. Това с Мерцедесите явно си е национален комплекс за марка. Ние поне си имаме от всичко 🙂

  12. temp1e каза:

    hora, napisah pytepisa, za da nakaram horata, koito se kolebaiat da otidat tam. pyk to kakwo stana… zhalko, no naistina kyde vi otide pyteshestwenicheskia duh

  13. Стойчо каза:

    Напротив, успя да убедиш мен да го направя!

  14. Зока каза:

    И мен!

  15. kancheva каза:

    Niakoi minaval li e prez Debar Macedonia za Burel Albania ima li KPP? Moita internet navigazia mi dava pat ot Sofia do Ulcinj Montenegro prez Macedonia -\tetovo, Debar Burel posle Lezna posle Shkoder i taka

  16. Венелин Милев каза:

    http://patepis.com/?p=7959

    Ей тука в тоя пътепис моторист е минал през КПП-то в близост до Дебър, но бързо се е отклонил от пътя, който Вашият GPS показва. Без да критикувам апаратчето, мисля, че ще е огромна грешка да го послушате. Като че ли на Балканите правилният път винаги е този, по който се движат международните автобуси, камиони и повечето коли. В случая след Дебър продължавате към Струга, покрай езерото към КПП Кясафан, Либражд, Елбасан и Тирана-Шкодер-Черна гора. Обикаля се доста, но е възможно да е по-бързо. Пък и има повече варианти за преспиване и разходка по средата на пътя, като че ли. Иначе все пак за Черна гора може и през Сърбия по техния „царски път“, който е доста тесен и изморителен според думите на шофьори. През Косово е най-краткият и вероятно добър път, но май все още се изисква допълнителна застраховка за 50 евро (Зелената карта не важи там). Дано и други хора да помогнат.

  17. влади каза:

    много добър пътепис 🙂 мерси… прочетох го след минаването ни през Албания, но научих доста а и потвурди впечатленията ми 🙂 и разбира се – много добри снимки 🙂 завиждам ти на хубавото време, което си случил за посещението 😉

  18. Хю каза:

    Добре написано. Много полезно, благодаря!

  19. дего каза:

    браво за пътеписа! внимание за косово: ако сте влезли в косово & от там сте отишли в някоя друга държава (черна гора, македония, албания, гърция) & после отново влизате в сърбия, сръбските граничари, виждайки печат на косово, няма да ви пуснат заради нарушение на граничния им режим (не признават косово за независимя държава). & ако туй е на границата с косово, ще трябва отново да плащате зелена карта на косоварите за да влезете отново там за да заобиколите сърбия.

  20. endi каза:

    ако някои, някога иска да патува за в албания или му трябват вразки с албански тарговци да контактува с мен endi.koci@gmail.com

  21. Валентина каза:

    Преди 2 дни преминах през Албания, на връщане от Хърватска. Според мен тази страна трябва да се задраска от картата с туристическите дестинации.
    Още на влизане в страната на митницата видях как митничарите прибират пари от чакащите да преминат, като нарочно ги бавеха, за да им платят да ги пуснат. Много нагла корупция, такава не съм виждала никъде.
    На първото кръстовище ме очакваше следващата изненада- нямаше нито 1 знак, кръстовището беше голямо и всеки минаваше през него както му харесва. Нямам идея как преминахме без да катастрофираме. Никой в Албания не спазва пътни знаци, където ги има. На повечето места такива липсват. Хванахме един уж главен път за излизане от страната, който се оказа по-лош и от най-лошите наши пътища. Дупка до дупка и до дупката пак дупка. Никой в Албания не знае английски език и да разбереш дали си на правилният път е доста трудно. 30 км. на „главният“ път ни отказаха и се върнахме обратно да търсим магистралата, която въпреки че е по-обходна като маршрут ни се стори по-правилното решение за пътуване през нощта. Магистрала обаче нямаше… Според Албанците понятието магистрала е твърде изкривено. Това, което видяхме беше обикновен път от типа на нашите главни. С дупки от време на време, но като цяло в доста по-задоволително състояние от планинските им главни пътища. Следващата изненада беше че 90 % от водачите на МПС карат на дълги светлини през нощта, а останалите 10 % без никакви светлини или само с 1 фар. Още едно чудо беше на тази така наречена магистрала, че се разминахме без произшествия. Мигачи в Албания не се ползват. Светофарите са само за украса. Наистина хора- ако искате да се насладите на прекрасна почивка НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ АЛБАНИЯ КАТО ДЕСТИНАЦИЯ. Ние само преминахме от там и нямахме търпение да излезем от страната. Албания трябва да се прекръсти на Талибания, повярвайте ми.

  22. Дончо каза:

    България и Албания са най-смотаните в Европа.Какво е бъдещето ? Не съм пророк , но мисля ,че така ще си остане.

  23. Stenlit каза:

    Ti je i c`mendur !!! C`fare ti je problema ?!! O sa mire qe jam Shqiptar dhe te djitha bullgari jane te ime shoka !!! 🙂 Mirupafshim!

  24. Стойчо каза:

    Само заради това, че никой не ти разбира псувните, ги оставям на първо време, за да се позабавляваме 🙂

    При втори опит – заминава в спама. Предупреден си.

  25. Stenlit каза:

    🙂 Не съм Ви псувал! Казах само: „Ти си луд!!! Какъв ти е проблема?!! Гордея се, че съм албанец и всичките българи са мои приятели!!! 🙂 Довиждане!“ .. много от албанците говорим и пишем български език, това е защото навремето преди Енвер Ходжа да дойде на власт е имало много българи женени за албанки и много албанци за българки, обаче диктаторът забранил браковете и изселил всички по родните им места, но и до ден днешен нашите баби и дядовци и по-възрастни майки и бащи и някои от моите връстници (аз съм на 30 години) говорим и пишем български. Аз Ви обичам, не Ви псувам .. кой не Ви обича значи няма вкус. Плюс това и аз съм на половина българин!

  26. Стойчо каза:

    Споко де 😉 аз пък си правех майтап 🙂 Няма проблем 🙂
    Пък аз имам роднина албанец – един мой дядо е албанец (пада се осиновен брат на баба ми): след Първата светован война са го прибрали и някъде през 1980те намери истинските си роднини в Албания и се премести там някъде след 1989

  27. Stenlit каза:

    Албанците много обичаме българите и знайте, че не сте сами на балканите, ние сме с Вас, защото погледнете ни Румъния, ни Сърбия, Македония, Гърция, Турция – всички Ви плуят и мразят, а ние Ви обичаме. Освен това през времето само Вие сте дръзнали да воювате с нашия най-страшен враг – сърбите. Поклон вам !!! Обичаме Ви!

  28. Стойчо каза:

    недей, че имаме и читатели-сърби 😉

  29. Stenlit каза:

    🙂 Хмм, ще се позамисля да не ги изпсувам, ама няма споко 🙂 „Бог поставя на колене само силните, за да изпита вярата им, а слабите не ги закача, защото те са на колене цял живот“ .. Съпругата ми е сръбкиня, но тя не ми се сърди.
    .. аз пък от 20 години вече живея в Бургас, но всяка година си ходя до Тирана да видя баба и дядо. Баща ми е албанец и през 91-ва му разрешиха да дойде при нас в България…

  30. Стойчо каза:

    Недей, тука е България 🙂

  31. Stenlit каза:

    Тунг дхе Миръмбръма, зоти Стойчо! Ч`кеми? – Здравей и Добър вечер, господин Стойчо! Как е? .. Ун ям шум миър, Фалеминдерит! По ти? – Добре съм, благодаря! А ти?
    Иначе Си йе – Si je е Как си/сте , но е в по-учтива форма, жаргонно е Ч`кеми, все едно кво`стаа 🙂 .. ако искаш да упражняваме езика Нук`ка проблем – няма проблем 🙂 Пафшим – Чао! 🙂

  32. Стойчо каза:

    Навит съм 🙂 Едно от нещата, от които ме е срам (е, силно казно де) на Балканите е, че ми се налага обикновено да говоря на английски с комшиите си (не и в Македония и големи части от бивша Югославия де – за последната имах грижата да се образовам)

  33. naskom каза:

    Върнах се от Албания преди 4 дни. Мого от нещата написани в пътеписа вече изглеждат по-добре . Пътищата , граничните пунктове . Мръсотията е овладяна до някъде. Йонийско море е – водата е прекрасна , плажовете ако ги има не . Много чакълести добре че камъчетата са кръгли и изгладени от водата . Ако намериш „пясък“ с едрина на бобено зърно , имал си късмет. Храната не е никак евтина – според очакванията . Алкохолът скъп и не особено добър. За рибите съм съгласен можеш да купиш от рибарите директно на пристанището. С една дума струва си да се види но едва ли ще повторим. Много е далеч.

  34. Nikolay Tonev каза:

    Близо до Дуръс има един курорт Абая ситен пясък и плитко море

Leave a Reply


Switch to mobile version