юни 24 2010

Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а за последно бяхме в Брюксел.

Сега ще продължим към Антверепен и Брюж.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част четвърта:

Брюж и Антверпен

20.12.2009 г. И дойде мигът в който трябваше да се сблъскам със суровата белгийска зима, случваща се веднъж на много години и разбира се точно в момента, в който аз съм там. Още със събуждането следваше приятна, макар само в първия момент изненада. Валеше сняг на парцали, много готино, само факта, че в следващия момент погледнах през прозореца, развали удоволствието от това. Улици, тротоари и всичко беше толкова затрупано със сняг, че просто нямаше никакъв смисъл да се излиза и реших на следващия ден направо да съчетая Антверпен и Брюж.

21.12.2009 г. Въпреки че и този ден изобилстваше със сняг, реших че вече няма смисъл да седя в апартамента и да губя време, за това сутринта се отправих към гарата. Хванах си влака за Антверпен и се отправих към града познат в България най-вече с футболния си отбор-дал защитавания в годините прякор на ПФК Левски „Евроидиотът на Европа”(разбира се град Беверен чрез неговия отбор също е спомогнал за това, но само минах покрай него с влака)

Антверпен, Белгия

Антверпен

След това лирично отклонение, да се върна към града. Той представлява смесица от различни старинни сгради и по-съвременни. Интересно за по-старите сгради в града е, че за голяма част от украсата им въобще не е пестено злато. Това се дължи на факта, че в миналото Антверпен е бил най-големият пристанищен център в страната (днес също). Легендата за името на града е интересна. То идва от фламандски и означава нещо от сорта на човек който хвърля ръце. Това се дължи на мита, че някога имало великан, който бил завардил реката и не пускал нищо да премине през нея, без да му се плати. Един ден дошъл някакъв герой(както става винаги) и му откъснал ръцете, които захвърлил по брега (общо взето стил Давид и Голиат). Имено на него бил кръстен градът. А пък аз доста се чудих каква е тази статуя на ръка в центъра на града на едната пешеходна улица.

Хвърлени ръце – Антверпен, Белгия

Хвърлени ръце (Hand werpen ?)

Другото, с което е известен Антверпен, е най-високата църква в Белгия (като цяло,последните дни все на някакви високи църкви попадах). Тя е доста красива и внушителна, но не ми се даваха пари за да се качвам до върха й, пък и малко ми е омръзнало това да се дават пари за вход в различните религиозни храмове.

Антверпен, Белгия

Най-високата катедрала в Белгия – Антверпен

Друго нещо, което привлича вниманието в града, е открита експозиция на брега на реката на старинни кораби, а също така и разположения до нея малък замък.

Замък – Антверпен, Белгия

Замъкът в Антверпен

Замък – Антверпен, Белгия

Замъкът в Антверпен

След Антверпен се отправих с влака в посока

Брюж (Брюге)

Антверпен, Белгия

Брюге (Брюж)

Една от причините, които ме караха да посетя този град е едноименният филм, кръстен на града. Предполагам, че всеки, който го е гледал, би искал да посети това селище. И така пристигнах на гарата в Брюж и се отправих към центъра. Още с пресичането на първата улица, ми направи впечатление и един канал, който после разбрах че не е единствен и напомня малко на Венеция. След това се влиза в старинната част на града. Тя впечатлява с фламандската специфична архитектура и къщите, високи максимум 3 етажа. Има и около 4-5 катедрали, чиито кули стърчат над града, в контраст с ниските сгради. Улиците са един същински лабиринт, но по някакъв начин стигнах до центъра, стараейки се да следвам една посока. В центъра имаше много туристи. Успях да намеря централния площад, където се намира и най-голямата забележителност. Кметството със старинната му кула 🙂

Кметството в Брюж – Белгия

Кметството в Брюж

Тя е отворена за туристи и аз за 1ви път реших да дам пари за вход 🙂 . И така кулата е височка доста и за съжаление на по-тежките хора, а пък и по слабите има близо 400 стъпала до върха и никакъв асансьор. Катеренето до горе(неслучайно не казвам изкачване) си е истински подвиг, като витата стълба след средата става толкова тясна, че е почти отвесна, а разминаването с някого е много сложна маневра. Все пак, когато достигнеш върха, както в почти всички случаи следва едно ахване и мисълта „…еееееееха определенео си заслужавало бе ….” и гледката е изключително красива 🙂

Брюж (Брюге) – Белгия

Брюж (Брюге) – Белгия

Пред кметството има площад заобиколен от различни стари сгради и малки замъци. После продължих по малка уличка и стигнах до друг голям площад, заобиколен от други интересни постройки също украсявани обилно със злато. След това минах между две сгради и се озовах пред 2 канала. Там срещнах едни местни хора, които ме упътиха към място където можеше да се пие хубава местна бира . То наистина беше прекрасно с гледка към канала и една от споменатите кули на някаква катедрала в далечината.

Брюж (Брюге) – Белгия

Брюж (Брюге) – Белгия

Брюж (Брюге) – Белгия

Брюж (Брюге)

След няколко бири се отправих към гарата. Пробвах да се прибера по същия път и разбира се се загубих. Е след доста въртене и питане, все пак по някакъв начин стигнах до гарата. След обикалянето цял ден се прибрах вечеряхме и легнах да поспя за последно в Брюксел, тъй като на другия ден ми предстоеше да пътувам за Лондон.

Продължението:

Към Европа с влака (5): Лондон

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Още снимки от Белгия:


   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен”

  1. Ema каза:

    Круме, пак браво! Много хубав разказ си спретнал и прекрасни фотоси си направил. Благодарско от мен, а другите, един по един, да имат смелостта сами да си кажат.

  2. Благодаря 🙂

  3. Deyana каза:

    Гледах снимките и си мислех,че си се върнал във времето и си попаднал в някоя от Андерсеновите приказки.

  4. […] Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге, а сега продължаваме към […]

Leave a Reply