юни 23 2010

Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море

Днес ще тръгнем на хаджилък – Израел, отвори се, ние ще дойдем със самолет :). Приятно четене:

Израел

част първа:

Подготовка, Тимна и Мъртво море

Екскурзия в Израел – подготовка


Казват, че на земята има две държави след които си различен човек – Китай и Израел. В Китай си като на друга планета (проверено и доказано), а в Израел си най-близо до Бог. Доста мои приятели и познати (отявлени атеисти преди това) се промениха изцяло след посещение на Светите земи.

Така се случи, че за рождения ден си пожелах за подарък екскурзия в Израел. Искаше ми се да поджиткам по Светите Земи, Йерусалим, Божи гроб и Стената на плача. Покрай тях се оказа, че ще се нагледам на пустини и камънаци, четири морета (едното си е езеро), Петра и Назарет, Хайфа и Тел Авив, ще се къпя (кръщавам за втори път в река Йордан) и какво ли още не.

След сериозно ровене в нета и отчаяни викове за помощ из Facebook, избрахме екскурзия с Елфи Турс. Разбира се, най-тежката и мъчителна екскурзия, която можете да си представите 🙂 Безкрайни пътувания с малко автобусче, управлявано от шофьор олигофрен, посещения на безброй много обекти средно по 12-13 часа на ден, рязка смяна на надморската височина и кратки мигове за почивка в доста прилични и крайно ужасяващи хотели.

Групата ни се състоеше от 22 човека – почти всички медици и около 60-те, като за мое учудване около 2/3 бяхме русенци. Водач от страна на Елфи Турс беше Юлиян Ангелов, който се оказа един от най-видните фотографи в България и човекът без когото едва ли щяхме да се върнем много щастливи от Израел. С няколко думи – местната партньорска фирма на Елфи твореше гаф след гаф, а шофьорът на автобуса не пропусна нито веднъж да обърка пътя или да ни прекара по най-дългите маршрути в градовете … но за тези неща ще разказвам и в следващите дни.

Полезно за Израел

(ще опитвам да попълвам тази част и по-нататък с всичко което ми се стори за важно)

Подготовка на багажа

В края на април и началото на май в Израел принципно е жега, така че основно си вземете летни дрехи. Не пропускайте поне едно яке и една по-дебела блуза (на нас ни потрябваха в Йерусалим). Късите гащи са добра идея, освен ако не се налага да влизате в църкви. За църквите (особено руските православни) голите рамена и колена, както и липсата на забрадка и пола за жените значат само едно – ще се наложи да почакат отвън.

Мерки за сигурност

Израелците са вманиачени на тема сигурност (и има защо). Бъдете особено внимателни в подготовката на багажа си още за Летище София (същото се отнася и за ръчния багаж когато ще преминавате в която и да е посока сухопътните израелски граници). Ножове, саби и отвертки са недопустими, както и всичко режещо, боцкащо или течно. Единствените самолети, които имат постоянна въоръжена охрана на Летище София са тези на El Al .

Когато ще пътувате за или от Израел, задължително трябва да сте на летището 3 часа предварително. Още преди да си чекирате багажа ви чакат група младежи, които започват да Ви задават кофти въпроси, за да разберат дали не сте терористи.

Каква е връзката между двама Ви, познавате ли друг от групата, защо пътувате до Израел, ходили ли сте до някоя арабска страна, кой опакова багажа ви, някой бил ли ви е на гости последните дни, някой дал ли ви е да носите нещо, което не е ваше са сред най-невинните въпросчета още в София. Така се случи, че в Израел минахме почти същата лека процедура на връщане, но се наплашихме от разкази за страхотии, които са се случвали на някой хора преди нас.

При всички положения е препоръчително да се държите спокойно, да не сте прекалено весели (демек не сте щастливи че напускате Израел), да не гледате в камерите и най-вече да се правите, че познанията Ви по английски и руски са твърде повърхностни и не разбирате добре въпросите (идиотите навсякъде минават по-леко). Отговаряйте възможно по-кратко и само с да или не.

Езици

Навсякъде пише, че официалните езици в Израел са иврит (староеврейски) и арабски. Неофициално, почти навсякъде можете да се разберете на английски и абсолютно навсякъде на руски. Огромният брой руски групи туристи, те карат на доста места да се чувстваш като в някоя от бившите руски републики. btw Израел е единствената страна на света в която всеки търговец произнася абсолютно правилно името БЪЛГАРИЯ, а българите сме симпатични и на арабите (палестинците) и на евреите и на християните, че дори и на арменците.

Валута

Местната валута на Израел се казва шекел (на русенски и сливенски диалект звучи като шенкел 🙂 ), а един шекел се състои от 100 агори. Курсът по време на нашето пребиваване беше около 3,7 шекела за долар или около 2,50 шекела за 1 лев. Каквото и да ви казват екскурзоводите извън туристическите места ИМАТЕ нужда от шекели. В хранителните магазини, моловете и такситата не приемат долари. Обърнете си поне 100 долара за начало. Еврото не е на почит !

Цени

Израел е най-скъпата държава в която съм бил. В самолета местните твърдяха че минималната надница е 5 долара на час, а минималната заплата 1000 долара и с тези пари можело да се живее в Израел. На практика обаче аз се стреснах от някой цени в най-обикновените хранителни магазини – бутилка 0,7 литра Johnnie Walker – 160 шекела (над 43 долара), кутия червено Marlboro 21 шекела, а цените на най-евтините малотрайни колбаси започваха от 400 шекела за килограм. Така и не схванах точно какви са тарифите на такситата, но за Йерусалим са в границите на 12-15 шекела за километър. За цените на имотите в Тел Авив и Йерусалим … чух митове и легенди, но нямам никакво желание да се преселвам да живея в Израел.

Пазаруване

Цените в магазините не са по джоба на българите (убедих се на практика в МОЛ-а на Йерусалим), но пък туристическите сувенири могат да се намерят на много прилични цени в арабските квартали

Цените в израелските квартали и магазини са твърди и почти не подлежат на пазарлък. Пазарува се предимно в шекели, но по туристическите места може и в долари. С арменците пазарлък също не става. С арабите пазаренето не е лесно, но на определени места можете да свалите и 3 пъти от първоначалната цена !

НЕ пазарувайте в официалните туристически магазини. Там въпреки отстъпките цените са поне 2 пъти по-високи от тези на арабските магазинчета във Витлеем и Назарет.

Запасете се с неща за освещаване на Божи гроб. Околните магазини са прекалено скъпи. Ако преди това сте били във Витлеем – това е най-доброто място за пазаруване и има всичко от което се нуждаете – кръстчета и кръстове, икони, пръст, масла, вода, книги, DVD-та

Добри цени ще получите ако станете симпатичен на някой от уличните търговци и не му обърнете особено внимание докато не чуете цена, която смятате че е разумно да платите. Дузина маслинови кръстчета получих за 3 долара, при начално поискана цена от 15 (едва ли струваха повече от долар де 🙂 ).

Сигурност

Навсякъде в Израел има хора в униформи. За евреите е чест да ходят в казарма, като за мъжете службата е 3 години, а за жените 2. Метър минават само жени които са бременни или вече родили деца. Не съм сигурен как стои въпросът с ортодоксалните евреи, арабите със сигурост не служат, а християните само ако поискат. Независимо дали са на служба или в отпуск всички си носят оръжието със себе си (много шик автомати). Казват че когато са в почивка не носели боеприпаси със себе си, но никак не съм сигурен в това. За нормалният европеец е леко стресиращо да бъде съзерцаван продължително от някой с небрежна стойка, тениска и автомат в ръце. Всеки военен или полицай има право да те спре (ако нещо не го кефиш), да ти поиска документите и да те поразпитва за каквото си поиска. Дръжте се учтиво, възпитано (чини ми се номерата на бабаитите не минават) и се правете, че не знаете никакъв език 🙂 По възможност се обличайте като американски туристи, а не като арабски терористи и в никакъв случай не снимайте тези с униформите без разрешение – леко са раздразнителни и никак не са фотогенични 🙂

Население

Населението на Израел е колкото това на България или малко над 7 милиона, но пък там правенето и отглеждането на деца явно е национален спорт. Около 80 % са евреи, 20 % араби и тук таме има някакви други за цвят. Въпреки, че по новините постоянно говорят за мирни планове, по тези земи мир меко казано е невъзможен. Омразата е толкова силна, че когато евреите празнуват национален празник, арабите ги дразнят като кичат колите и балконите си с немски знамена, за да им припомнят безумията на Хитлер.

Територия

Израел е разделен на някакви странни територии – само за израелци, смесени и палестинска автономия. В Йерусалим например земите на палестинците са оградени от мноооого сериозна стена (не било хубаво да я снимате). В по тези места евреин не може да припари (дори и екскурзовод), а и честно казано и едва ли ще е здравословно за него.

Държавата има 6 административни области: Йерусалим, Север ( Назарет ), Хайфа, Център ( Рамле ), Тел Авив, Юг ( Беер Шеба ). Столица на Израел според евреите е Йерусалим , а според останалия свят Тел Авив.

Полезни сайтове с информация за Израел

Go Israel

ЦРУ за Израел

… за друго каквото се сетя ще дописвам по-късно !

Израел – ден първи: Тел Авив – Яфа – път през пустинята до Ейлат на Червено море.

Още снимки от Тел Авив, Яфа и пустинята

След обстойните проверки на Летище София най-накрая се качваме в самолета на El Al и след някакви си два часа и 15 минути

кацаме на летище Ben Gurion в Тел Авив

Летището изглежда модерно, но за мое учудване почти нямаше други самолети (вероятно ги бяха скрили от мерки за сигурност). Минаваме почти без никакви формалности, вземаме си багажа (в куфарите беше ровено , а единият беше тежко пострадал) и го оставяме в малко автобусче. Време за по цигара и се юрваме към

Яфа (Яфо)

стария град, който вече е част от Тел Авив и е обитаван предимно от араби, а се води за място с доста български евреи (видяхме и такъв).

Основните забележителности на Яфа са зодиакалните улици (ако имаш достатъчно време можеш да се снимаш на табелата на улицата на твоята зодия), разни паметничета свързани с Наполеон (тук също са го разбили), мостът на зодиите (казват че ако пипнеш своята зодия и си пожелаеш нещо, когато то се случи трябва отново да се върнеш тук) и къщата на кея в която е живял апостол Симон (Петър).

След кратка разходка ни пуснаха за половин час да обменим пари и да си купим нещо за хапване и вода. Водата в Израел е безценна (за това по-късно). На арабските сергийки литър и половина струва межди 8 и 18 шекела (както те преценят), в магазините 3 шекела, а в стария град на Йерусалим 10 шекела. Малките водички от половин литър вървят по долар или 5 шекела (курс патки пасе) почти навсякъде.

Завлякохме се към автобуса и потеглихме на юг

към Ейлат и Червено море.

Разстоянието до там е около 400 километра. През първите 50-60 км всичко беше зелено и тази райска картинка никак не ми се връзваше с представите ми за Близкия Изток. След това идилията свърши и започнаха камъни и пустини. Сред тях в ужасяващи еднотипни ламаринени постройки (представям си какво е като е жега) бяха въдворени да живеят бедуините. Тук таме имаше камили, но така и не забелязах жици за ток, а водата вероятно също е много кът. Естествено, свободнопридвижващите се от векове бедуини, едва ли са много щастливи, че не могат да чергарстват през границите (хеле при тези мерки за сигурност) и доколкото разбрах основно се препитавали с дребни кражби.

От пустинният пейзаж позадрямах и като се събудих 2 момченца с автомати упорито обясняваха на шофьора ни арабин, че няма начин да мине по този път, който си е харесал. И съвсем нормално. Бяхме на границата с Египет при Nizzana, което накратко значеше че бяхме минали съвсем излишно над 100 километра и трябваше да се връщаме. В последствие сгрешените пътища и връщането обратно, както и закъсненията на шофьора станаха най-обичайното нещо на света и дори се замислих дали пък не го прави нарочно (всъщност, убеден съм че беше така). Нагостта на олигофрена стигна до там, че си написал сгрешения маршрут, като извънреден труд 🙂

Поради тази грешка мераците ни да видим залез над Червено море се изпариха и се любувахме на романтичния залез над пустинята. То дори и не е пустиня като пустиня, а точно лунен пейзаж. Отврат. Вече по тъмно и с огромно закаснение пристигнахме в хотел Topaz в Ейлат . Чест прави на персонала (предимно рускоговорящи), че ни изчакаха за вечеря и бяха прекалено мили към нашата вечно закъсняваща група. Храната беше хубава с много салати, хумус, телешко и риба (всичко е кашерно). Стаите бяха средна чистота, приятни, с хладилник (без лед), LCD TV (с доста руски и спортни програми). WiFi нямаше (както и почти навсякъде в Израел)

Бележка от Стойчо: През втория ден авторът посещава Петра в Йордания, за която все още не съм питал автора, предполагам, че няма да има нищо против, но пък на мен ми се струва, че не искам да смесвам страните – затова Петра ще остане като отделен разказ. Продължаваме с Израел – ден трети.

Ден трети в Израел. Днес ще се мотаме из

парка Тимна в пустинята Негев, ще се плацикаме в Мъртво море и най-накрая ще видим Йерусалим.

Още снимки от парк Тимна и Мъртво море в Израел

По уговорка в 8:15 тръгваме за

парка Тимна,

а там трябва да се насладим на Соломоновите стълбове, медните мини на цар Соломон (в Израел почти всичко е от соломоново време и съответно първо в света), разни арки и каменни образувания от сорта на Гъба и половина, храм на богинята на медта Хатор и драскулка от времето на Рамзес някой си. В парка трябвало да се въдят планински козли и пустинни вълци, ама точно за нас тези зверове не баговолиха да се покажат. Върхът на сладоледа са някакви древни скални рисунки, но аз с помощта на ключовете си направих за 2 минути – 3 пъти повече и 5 пъти по-хубави. Разбира се, не пропуснах отдолу да допиша и любимата песен на още по-любимата агитка 🙂

Накрая стигнахме до някакво изкуствено езерце и капанче в което ни черпиха с чай, кафето си го плащахме, а за наказание ни изправиха пред предизвикателството да пълним стъклени шишенца с различно оцветен пясък като в час по трудово обучение. Пропуснах това упражнение, но цялата група така се вдетени, че станаха добри снимки (сега им искам по 10 долара на кадър, за да не ги публикувам).

Общо взето паркът Тимна си е един камънак и чиста загуба на време (спокойно може да се пропусне). На всичкото отгоре още при влизането ми се прецака единият обектив и довърших екскурията с китака на резервния ми Canon EOS 400D.

Няколко думи за джаджите, които взех за тази екскурзия – два Canon-a с два простички обектива, малка лека камера и диктофон (особено полезен за да записвате екскурзоводите и да си маркирате важните неща), предостатъчно памети, USB-та, външен хардиск с антишоков гумиран корпус (ударо и дуракоустойчив) и любимият ми netbook Asus, който незнайно как изчезна между последния хотел и летище София. Техниката по тези земи бързо се прецаква и ако още нещо беше сдало багажа щях да остана да се надявам само на любимата си Motorola Milestone, геройски издържала и жегата и изтърванията и поливането с вода (на няколко пъти).

Продължаваме през пустинята.

Тук таме минаваме край някакви оранжерии. Израел е известен с това, че сам си осигурява почти всичката храна (с изключение на пшеница и месце) и дори изнася някой вкуснотийки. Спираме за малко пред едно чепче, която би трябвало да е вкаменената жена на Лот (онази любопитната) от библейската история със Содом и Гомор. Всичко наоколо е каменна сол, а успях да чопна няколко парченца и мога да потвърдя, че освен солена е и неприятно горчива.

Ей го на и Мъртво море.

Мъртво море е умряла работа. Над 30 % соли във водата. Дори и някога да е имало живот вече няма … и няма да има. Казват, че се въдела някаква мазохистична бактерия в тази луга, ама не мога да потвърдя. Тук е и най-ниската точка на сушата на планетата. Над 420 метра под морското равнище.

Слизаме от автобуса. Нещо като плаж. Естествено и магазин за козметика от Мъртво море. Скъпичка е – 3 пакета кал за 30 долара, 4 сапунчета за 20. Обаче душата ми се радва като виждам Burger King и McDonalds (и там всичко е кашерно).

Подминавам тълпата къпещи се и отивам на празна ивица. Между морето и пясъка – 2 педи сол (вижда се на снимките). Във водата купчинки сол. А самата вода е гадна – мазна и със същия горчиво солен вкус като на каменнънака преди това. Тук таме има много весели камъчета – кафевички със синичко. Събрах си няколко и не ме хванаха.

В Мъртво море нито може да се плува, нито да се потъне. Скука. Все пак пазете дупките си … особено тия по главата. Препатили казват, че било много неприятно и бързо трябва да се измиете с много прясна вода. А тя по тези места е кът … или пък по долар парчето.

Аз не рискувах да се потопя … имам си лош спомен от лугата на солниците на Атанасовско езеро (‘га бехме млади). Умъкнах се само до колене и цопнах ръцете си до лактите. Въпреки, че бързо се измих на душовете след няколко дни алергичната реакция не ме подмина. Не знам дали на вас ще ви понесе, но бъдете внимателни.

Тръгваме си. Оставяме Мъртвото море да си умира … по-точно да пресъхва с няколко метра на година. Южната му част съвсем се е изпарила и се мъчат да прекарат вода от северната. Бая имат да се мъчат още …

Минаваме на скорост покрай

крепостта Масада.

Масада е издържала най-дълго по време на първата юдейско-римска война. Паднала защото свършили водата (така е в пустинята), а защитниците и са се самоубили, за да не се предадат живи на римляните. Даже не можем да снимаме, камо ли да изгубим време да идем до там, а вече има и лифт. Това със липсата на време за снимане беше нещото, което най ме дразнеше в тази екскурзия.

Над 2/3 от снимките ги щраках като със сапунерка през омазаното стъкло на хвърчащото автобусче, а още от соломоново време е ясно, че така шедьовърчета не се сътворяват.

След още час и нещо Мъртво море свършва и завиваме на запад към Йерусалим. Започваме изкачването от – 400 на + 800 метра надморска височина. Леко е, а и всички пътища в Израел са перфектни ! Няма една дупка за цяр, даже и в градовете.

Виждаме Йерихон

същият оня дето евреите са го обсаждали бая време и накрая са му прецакали стените като свирели с тръби, които в последствие именували йерихонски. Не влизаме в града – май нямаме право, защото е от ония територии със специален режим – само за араби и забранени за евреи. Насред града се вижда огромна красива сграда. Обясняват ни че е била много печелившо казино, но след втората интифада, забранили на евреите да ходят там и западнало. Търсели му купувач. Мислех да го купя, но се оказа, че нямам дребни.

Завиваме към гръцкия манастир Свети Герасим Йордански.

Свети Герасим Йордански излекувал и опитомил лъв и май е бил стълпник. Но по-важното е манастира … вълшебен е. Посрещнаха ни със страхотно тържествено биене на камбани. Така посрещали всяка група, че май и всеки посетител … ех има какво да научат в родните манастири. Дадоха ни по свещ и картичка. Накрая искаха да ни гостят и със супа. Тия, дето решиха да се облажат, после споделиха, че била връх някакъв. На това място навремето са преспали една нощ Богородица със семейството си, докато са бягали към Египет. Имат си и чудотворна икона (както навсякъде).

Последен напън до Йерусалим. Минаваме през точката отбелязваща 0 метра или морското равнище. Там по цял ден стоял бедуин с камила, за да се фотят туристите с него, ама явно му беше свършило работното време. Липсваше нещо.

Влизаме в Йерусалим.

Изглежда огромен. Разположен на над 20 хълма и обитаван от около 700 000 жители. От край време му строят трамвайни линии, даже вече са купили трамваите (сив металик и супер футуристични), но така или иначе ще има да почакат докато ги пуснат.

Показват ни още това онова, но никой не слуша. Мечтаем си за храна, алкохол, легло и почивка. Все пак имаме 3 нощувки тук. Мислех, че са предостатъчни, но … уви. Ще разказвам за Йерусалим и в следващите дни – има много какво. Пристигаме в Shalom Hotel Jerusalem. Най-готиният хотел от всички в които бяхме в Израел. Чист, спретнат (климатика не духа топло), а на копчетата на пулта за управление на джаджите в стаята се мъдри и такова за режим шабат 🙂

Тръгнахме на разузнаване за магазин в който продават алкохол. Намерихме по едни стълби на няма и 200 метра от хотела. Някаква квартална бакалия с главозамайващи цени. Не съм много сигурен, но май бяхме в сравнително богаташки квартал в който незнайно защо имаше десетки ортодоксални евреи (ония брадатите с черните шапки и костюми), а за тях се твърди, че са бедни. Едно такова малко ортодоксално еврейче ме следеше из магазина (да не взема да гепя нещо) и ме гледаше презрително и лошо. Аз пък му се усмихвах. И колкото повече му се усмихвах, толкова говедцето по презрително ме гледаше. Странна работа са тия ортодоксални евреи … ама и за тях друг път.

Прибрахме се, хапнахме в компанията на индийци, китайци, испанци, руснаци, мексиканци и какви ли още не. Шарен свят. Бюфета беше превъзходен. От всичко по много и на корем. Над 10 вида салати и десерти + няколко основни ястия. Всичко кашерно, разбира се 🙂 Някой от групата си носеше домашна грозданка. Наля ми да се чукнем. Ей … от българското по-хубаво няма, ей !

Продължението:

Израел (2): Хаджия след Божи гроб

Автор: Оггин

Снимки и видео: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море”

  1. Ema каза:

    Огин, кьорава снимка не виждам. Отдавам го на това, че съм малко навън от България и в хотела интернетът работи в скоростен стил „волска каруца“, но текстът си го изчетох и толкова ми хареса, че и втори пък ще го изчета с кеф. Благодаря ти за прекрасното образно разказване за места, за които си знам, че в този мой живот няма начин да посетя, ама честно казано и някак си не искам. Още веднаж благодаря и чакам продължението.

  2. ина каза:

    Страхотен разказ! И много забавен! Припомни ми много неща, които мъжа ми ми е разказвал. Само че, когато той беше там ставаха по 10 атентата на ден и дори има загинал познат. Връщам се да го прочета отново и да разгледам снимките. И аз ще чакам продължението с нетърпение.

    Сетих се нещо забавно. Направи ли ти впечатление, че през шабата евреите не пипват да работят нищо, дори си наемат хора да им включват и изключват уредите 🙂

  3. […] с обиколката на Израел с Оггин – бяхме вече на Мъртво море, а днес ще ставаме хаджии. Приятно […]

  4. […] Като един виден хаджия нямаше как да пропусна да видя макар и отдалече Света […]

  5. mariana каза:

    Prekrasno presasdavane na prejivqvqniqta Vi !!! I vse pak bih iskala da znam kade pove4e vi haresa v Izrael ili V Iordaniq? Blagodarq !!!

Leave a Reply


Switch to mobile version