48 часова обиколка на Румъния

Днешният пътепис ще ни заведе при съседите от другата страна на Дунав. Мартин ще ни разходи из Румъния за колоездачната обиколка на страната. Както се казва: хора – всякакви 🙂 Приятно четене:

48 часова обиколка на Румъния

Година след като посетих Румъния за първи път, ангажиментите ми към РСК (републиканската съдийска колегия по колоездене) ме изпратиха отново в необятното царство на хората ядящи мамалиги и чупещи рекорди за скорост с Дачии.

Наводнение в Румъния

Наводнение в Румъния

Между другото, ако си млад или още по-добре млада, знаеш езици, разбираш от компютри, можеш да работиш под стрес и напрежение, обичаш да пътуваш, обичаш и колоездачния спорт и си готов/а да работиш за без пари (или за минимално заплащане, но пък с покрито спане, ядене и транспорт) съдийската комисия разширява състава си, заповядай на някоя от сбирките ни през вторник (втори и последен вторник на месеца от 18:30) на столичния колодрум.

Пътуването ни започна с голямо закъснение още от София и кратко отклонение в Ботевград и за жалост пристигнахме малко след ферибота от 5:30 за Бекет, та трябваше да чакаме следващаия в… 8, но поне изгревът над Дунава си струваше:

Изгрев над Дунав – Бекет, Румъния

Изгрев над Дунав

Aвтоматично си калкулирахме закъснение от 2 поне часа за Хунедоара, градът който приюти старта на тазгодишната

колоездачна обиколка на Румъния

В крайна сметка стигнахме навреме за обяда, имахме време да разпънем и фотофиниша и да запишен успешно пролога на състезанието, в който българите от КК “Вивело” Хемус Троян се представиха много добре.

Пътят към Хунедоара не бе от най-добрите, но направо си е чудесен за път, който води в ромската столица на клановете от югозападна Румъния –

Крайова

Околовръстното на града минава покрай река, а от двете му страни са разположени ромски гета с автомивка във всяка втора къща (улиците в Крайова са доста разбити и прашни, така че миенето на коли си е доходен бизнес). Във въпросните мивки освен БМВ-та други коли не видях.

С леко загубване, излезнахме от Крайова и продължихме по пътя за Хачег, Петрошани и Дева. Настилката в по-голямата си част бе нова, но за жалост румънските населени места в тази част на страната имат много странен градоустройствен план – къщите са пръснати по главната улица (разбирай международния път) и други улици просто няма. Табелата за край на едно населено място, маркира и началото на друго… Така въпреки хубавия асфалт, поддържахме крайцерска скорост от 50 км/ч. След 10 часа път стигнахме в

Хунедоара

– приятен миньорски град с просторни улици и паркове, прилични хотели с wireless и мамалига за вечеря 🙂

Хотел в Хунедоара, Румъния

Търгу Муреш

Освен с дължината си, селата и градчетата в тази част на Румъния се отличават и с интересни покривни конструкции. По-бедните къщи бяха покрити с прости листове ламарина, а по-заможните къщи се отличаваха не дотолкова с големината си, колкото с различните орнаменти по покривната си ламарина, улуците и т.н. Също така преди да започнем изкачването в планината, повечето сгради бяха построени с просторна веранда с няколко колони или поне задължително вход с открито и поддържано от колони “преддверие”, предполагам за повече прохлада. Вторите етажи на къщите пък имаха дълбока, сенчеста тераса. На втория ден, на път за Алба Улия, където стартира и обиколката срещнахме друг тип покривни решения – покриви на два ката, единият от които доста скосен, предполагам за да не се заддържа сняг, както и липса на веранди и тераси – явно тук вали повече сняг.

В момента на писане на тези редове в Такси Макси (минибус, който изпълнява ролята на редовна автобусна линия м/у Търгу Муреш и Букурещ) подминавах къщи, чиито покриви са направени от тънки тухли приличащи на сега модерните битумни мушами.

Ако ще предприемате пътуване в тази част на Румъния (Крайова, Хачег, Петрошани, Дева, Алба Улия, Търгу Муреш) се подгответе за пътища с различна настилка – от гладък нов асфалт като за улични гонки, до разбит стар и кърпен, като на софийското околовръстно.

От всички градове, през който минах най ми хареса

Търгу Муреш

(има си и летище със сутрешни полети на wizzair до Будапеща, а оттам и до Бургас) Ето и снимка от централния площад на града с внушителния му културен център:

Може лесно да се ориентирате колко е голям или хубав даден румънски град по саксиите с цветя по стълбовете за осветление, до скоро мислех, че подобен “лукс” се среща само в Яш, но това далеч не е така. Тази част на Румъния е окъпана в зеленина и е много приятна за посещение през лятото. Цените на стаите по хотелите и мотелите рекламирани на пътя започват от 30 и стигат до 80 леи (1 лея е около 0,5 лева/25 евро цента). Запасете се с леи, защото еврото, противно на очакванията ми не се приема с радост.

Прибирането

Така

Наводнение в Бекет, Румъния

Наводнение

започна приключението ми в Румъния – придошлите и мътни води на Дунав при Бекет наложиха бусът ни да бъде дръпнат на буксир от ферибота от този трактор.

В Събота в 8:20 сутринта, стъпихме на Румънска земя и потеглихме към старта на 47-та колоездачна обиколка на страната.

Можех да остана само за 2 етапа и нямах представа как ще се върна в родината, но именно затова приключението бе незабравимо.

С различни превозни средства навъртях над 1000 км (само в Румъния, за справка тазгодишната колоездачна обиколка е с обща дължина 1154км.) Ето и маршрута ми:

Bike route 529821 – powered by Bikemap

До Търгу Муреш транспортът ми бе подсигурен. Оттам насетне ме чакаше неизвестното. В 16:00 ме ескортираха до автогарата, където се качих в “Такси Макси” – минибус, който трябваше да ме закара до Букурещ. Бусът минава и през Брашов, откъдето е и долната снимка:

Междуградски автобус – Брашов, Румъния

Междуградски автобус

Бусчето поддържа добра скорост, но за жалост не е никак комфортно, особено ако сте високи около метър и 85.

Както и да е, пристигнахме по график в Букурещ, но всички влакове бяха заминали, а не ми се чакаше до сутринта. Метрото също беше затворило, но поне се сприятелих с едно момче от бусчето и с него взехме такси, което в последствие срещу упорит пазарлък ме откара до Гюргево, за сумата от 30 евро.

Разбира се, шофьорът не падна съвсем по гръб и не ме остави точно на Дунав мост, а в центъра на града, откъдето отново с пазарлък и срещу 5 лева и 5 леи друго такси ме откара до моста.

Там учтив румънски граничар хвърли бърз поглед на личната ми карта и ми каза, че трябва да си намеря ТИР или друг вид транспорт с който да пресека моста – не можело пеша.

Задачата не се оказа много лесна, шофьорите на тирове не са никак вежливи, за щастие, точно когато започвах да се отчайвам се появи синичък автобус на Юнион Ивкони, с табела “Букурещ – Русе – Плевен – София” – веднага съзрях спасението си и бързото си прибиране в София. Но, не би. В последствие се оказа, че сме тръгнали от Букурещ почти по едно и също време – автобусната линия е нова и се движи от средата на май и затова не съм бил запознат с тази възможност – fail.

Шофьорът отказа да ме качи и каза, че ако успея да стигна до българската страна ще е склонен да го направи там. Затичах се към бариерите с “такса мост”, но и там ударих на камък при два опита да се кача на някой ТИР. Тогава съзрях раздрънкан открит бус ФолксФаген, видимо претоварен. Хората, леко мургави и с цялото домачадие на борда се съгласиха да ме извозят до Русе, но пътуването ни трая кратко. От средата на моста се бе образувала титанична опашка от тирове и автомобили. Слезнах, благодарих на хората за отзивчивостта и тичайки реших да се кача във хванатия в задръстването автобус.

Но не би, шофьорът се бе изхитрил и вече беше на паспортната проверка. Силно се изненада като ме видя, зачуди се как съм дошъл толкова бързо, но все пак ме качи. В Русе си купих билет, придобих права на редовен пътник и блажено откъртих до София. Имах време да се изкъпя, поспя и освежа преди работа. Определено този път се прибрах далеч по-бързо и комфортно отколкото с влака от Яш пó миналата година.

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

Още снимки от Румъния:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Кирил каза:

    Защо да е малко заплащането, доколкото знам съдиите в България получват прилични възнаграждения.

  2. Мартин каза:

    Може би тези по футбол 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.