юни 23 2010

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2)

Продължавме с обиколката на Емилия из Италия – оставихме я за последно в Падуа, а сега освен Падуа ще разгледаме и Пиза. Приятно четене:

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден

част втора

Много искрено съжалявам за това, че толкова малко време беше предвидено за разходка из Падуа. На мен този град “ми легна на сърце”, както се казва и все се надявам някой ден да го посетя и да му отделя достойно внимание.

Padua-Ema 25

 

Padua-Ema 26

Тесни павирани улици и такава архитектурна красота сътворена в предишни векове и непомръкнала до днес!

Padua-Ema 27

 В дъното е катедралата «Сан Антонио»  /в романо-готически стил/

„ Най – известната падуанска църква е базиликата «Свети Антонио от Падуа» (Basilica di Sant’Antonio da Padova) или е позната също като Ил Санто (Il Santo). Там се намират мощите на Св.Антонио, като параклиса, в които са поставени, е творба на много и различни творци – някои от тях са Сансовино и Фалконети. Смята се, че базиликата е проект на Никола Писано/текст от интернет/

Padua-Ema 27A

Фасадата на  “Сан Антонио” и работниците, които монтират на площада елхата за предстоящата Коледа.

Padua-Ema 28

Площадът пред катедралата “Сан Антонио

Padua-Ema 29Конният паметник на Кондотиера Гатамелата от Донатело.

На снимката се вижда с каква бодра крачка преминахме през Падова в отпуснатите ни за разглеждане 3-3.5 часа.

Padua-Ema 30

Все съм виждала конни паметници тук-там, ама  такъв, с двукрила входна врата в пиедестала, признавам си, не бях. Ама, свят голям, конни паметници-разни.

Padua-Ema 31

Вие може и да сте виждали по-красив трамвай,  но аз – не бях.

Padua-Ema 32

В такива трамваи ако можехме да се возим и в София, хората щяха да предпочетат да не навлизат в центъра с личните си МПС.  Синият трамвай изглеждаше като да е току-що излязъл от изложбената зала

Padua-Ema 33

През тази врата влизат студенти и преподаватели по музика.

Padua-Ema 34

Литературният институт «Данте Алигери»

Padua-Ema 35

Бар/ Пъб „Caffè Pedrocchi” Само през площада пред него “като метеор”.

Padua-Ema 36

Входът на “Teatro Ruzante”.  И покрай него минах “на бегом”

 

 

Padua-Ema 37

Модерна екстериорна пластика в центъра на град Падуа.

Всеки може за себе си опрадели транспонация на каква природна форма би могла да бъде тази пластика. Изработена е от слепени дървени плочки , подобно на паркетните. покрита е  с безцветни водоустойчиви лакове. И не като да “се връзва” с площадния ансамбъл, но на мен ми хареса, заради внасянето на контраст и особена цветова и обемно-пластична свежест. Чудно, как така  нямаше надписи със спрей?

Padua-Ema 38

Обществена сграда „ Cassa Di Risparmio” /простете, но не знам значението на последната дума/

Все едно преди колко години е построена, но е видимо, че е поддържана в идеален вид, което е нещо типично за града. Струва да останем тук за по-дълго време, за да видим и се насладим на  много още ценни сгради, да отидем на театър, да постоим в някоя от уникалните църкви, да посетим някоя изложба на творби на изобразително изкуство  и  да  почувстваме динамиката на живота в този прекрасен град .

За половин ден, по-точно за 3-4 часа, толкова видяхме , но то е достатъчно, за да набележим нови цели. Надявам се след време да се върна и тогава да имам повече сведения за местата, покрай които минавам и които си струва да съзерцавам докато това ми омръзне /а дано/

Не знам колко километра е дължината на  прехода до

градчето Пиза

В програмата за този ден, беше предвидено да се посети и църковния комплекс от църква, кръщелница и камбанария. Цял свят знае какво се случва с кулата на камбанарията.

Пристигнахме на един паркинг  за автобуси, слязохме и тръгнахме пеша да преминем едно разстояние близо километър .

Piza -Ema 39

В гр. Пиза минахме по улици с такива къщи.

Piza- Ema 40

А това вече е в обграденият в висока стена двор на църковния комплекс.  Залепени до стената са  множеството сувенирни магазинчета.

Piza-Ema 41

Така изглеждат частите на църковния комплекс в Пиза –Кръщелница, Църква и  Кула-камбанария

Piza-Ema 42

Само църквата и Камбанарията в Пиза.

За кулата  много е писано, ама може ли да се опише как ти спира дъхът в очудване коя е тая исполинска сила, която се е запънала да крепи кулата да не се сгромоляса?  Отблизо погледната , кулата на камбанарията е като нещо толкова нереално, че цъкаш с език и си казваш «Не може да бъде».

Piza-Ema 43

Ето какво се има предвид, когато се казва «Наклонената кула в Пиза».

Съжалявам, че толкова късно пристигнахме там, светлината се скриваше бързо  а и обектите вече бяха затворени за влизане  в църквата или за изкачване в кулата. Отправихме се към паркинга на автобуса, съпроводени от рояк тъмнокожи търговци от двата пола, които  настойчиво ни караха да си купим шалове, чадъри, пазарски чанти или ключодържатели, всичко за по 5 евро парчето. Някои си купиха, главно чадъри. Те бяха много красиви , огромни и с цветни фото изображения на църковния комплекс в Пиза. Леко ръмеше и чадърите щяха да послужат първо по предназначение, а после да минат и за сувенир на някого вкъщи или на приятелите.

Качихме се в автобуса всеки на своето място, което си остана непроменено отначало докрай.Отправихме се към курортното градче «Монтекатини Терме», за да се настаним в хотелчето «Вила Рита» и да потърсим нещо за вечеря. Толкоз стига, за един  ден. А сега като гледам, като сме вързали шпайковете, покрай доста уникални красоти сме претърчали за един ден.

Край на втора част.

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2)”

  1. […] Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден… […]

  2. Ани каза:

    ЕМА СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ СИ МОГЛА ДА СЕ ИЗКАЧИШ НА КУЛАТА, НО ТИ ПОЖЕЛАВАМ ПАК ДА ОТИДЕШ И ДА ГО НАПРАВИШ! ДА ВЛЕЗЕШ И В ТАЗИ ПРЕКРАСНА ЦЪРКВА ЗА ТЕБ!

  3. Ели каза:

    Ема, признавам си, че нямам вътрешни очи за църкви, параклиси и библейски сюжети. Но, кулата в Пиза е нещо, което трябва да бъде видяно. Гледайки я на снимката, се чувствам като мравчица, пък на живо…Уникална е.
    Когато учехме за гравитацията, физичката ни цитира нечие предположение, че Галилео Галилей е искал да докаже, че когато се пренебрегне взаимодействието на падащите тела с въздуха, те падат с еднаква скорост, независимо от теглото им, т.е. че гравитацията е постоянна величина. За целта ученият онагледил твърдението си, като хвърлял различни по големина предмети от надвесения връх на камбанарията на кулата. Забавлявал зяпачите, забавлявал се и той :)…Снимките ти ми припомниха този експеримент.
    Хиляди благодарности!

Leave a Reply