Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2)
Продължавме с обиколката на Емилия из Италия – оставихме я за последно в Падуа, а сега освен Падуа ще разгледаме и Пиза. Приятно четене:
Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден
част втора
Много искрено съжалявам за това, че толкова малко време беше предвидено за разходка из Падуа. На мен този град “ми легна на сърце”, както се казва и все се надявам някой ден да го посетя и да му отделя достойно внимание.
Тесни павирани улици и такава архитектурна красота сътворена в предишни векове и непомръкнала до днес!
В дъното е катедралата «Сан Антонио» /в романо-готически стил/
„ Най – известната падуанска църква е базиликата «Свети Антонио от Падуа» (Basilica di Sant’Antonio da Padova) или е позната също като Ил Санто (Il Santo). Там се намират мощите на Св.Антонио, като параклиса, в които са поставени, е творба на много и различни творци – някои от тях са Сансовино и Фалконети. Смята се, че базиликата е проект на Никола Писано” /текст от интернет/
Фасадата на “Сан Антонио” и работниците, които монтират на площада елхата за предстоящата Коледа.
Площадът пред катедралата “Сан Антонио
Конният паметник на Кондотиера Гатамелата от Донатело.
На снимката се вижда с каква бодра крачка преминахме през Падова в отпуснатите ни за разглеждане 3-3.5 часа.
Все съм виждала конни паметници тук-там, ама такъв, с двукрила входна врата в пиедестала, признавам си, не бях. Ама, свят голям, конни паметници-разни.
Вие може и да сте виждали по-красив трамвай, но аз – не бях.
В такива трамваи ако можехме да се возим и в София, хората щяха да предпочетат да не навлизат в центъра с личните си МПС. Синият трамвай изглеждаше като да е току-що излязъл от изложбената зала
През тази врата влизат студенти и преподаватели по музика.
Литературният институт «Данте Алигери»
Бар/ Пъб „Caffè Pedrocchi” Само през площада пред него “като метеор”.
Входът на “Teatro Ruzante”. И покрай него минах “на бегом”
Модерна екстериорна пластика в центъра на град Падуа.
Всеки може за себе си опрадели транспонация на каква природна форма би могла да бъде тази пластика. Изработена е от слепени дървени плочки , подобно на паркетните. покрита е с безцветни водоустойчиви лакове. И не като да “се връзва” с площадния ансамбъл, но на мен ми хареса, заради внасянето на контраст и особена цветова и обемно-пластична свежест. Чудно, как така нямаше надписи със спрей?
Обществена сграда „ Cassa Di Risparmio” /простете, но не знам значението на последната дума/
Все едно преди колко години е построена, но е видимо, че е поддържана в идеален вид, което е нещо типично за града. Струва да останем тук за по-дълго време, за да видим и се насладим на много още ценни сгради, да отидем на театър, да постоим в някоя от уникалните църкви, да посетим някоя изложба на творби на изобразително изкуство и да почувстваме динамиката на живота в този прекрасен град .
За половин ден, по-точно за 3-4 часа, толкова видяхме , но то е достатъчно, за да набележим нови цели. Надявам се след време да се върна и тогава да имам повече сведения за местата, покрай които минавам и които си струва да съзерцавам докато това ми омръзне /а дано/
Не знам колко километра е дължината на прехода до
градчето Пиза
В програмата за този ден, беше предвидено да се посети и църковния комплекс от църква, кръщелница и камбанария. Цял свят знае какво се случва с кулата на камбанарията.
Пристигнахме на един паркинг за автобуси, слязохме и тръгнахме пеша да преминем едно разстояние близо километър .
В гр. Пиза минахме по улици с такива къщи.
А това вече е в обграденият в висока стена двор на църковния комплекс. Залепени до стената са множеството сувенирни магазинчета.
Така изглеждат частите на църковния комплекс в Пиза –Кръщелница, Църква и Кула-камбанария
Само църквата и Камбанарията в Пиза.
За кулата много е писано, ама може ли да се опише как ти спира дъхът в очудване коя е тая исполинска сила, която се е запънала да крепи кулата да не се сгромоляса? Отблизо погледната , кулата на камбанарията е като нещо толкова нереално, че цъкаш с език и си казваш «Не може да бъде».
Ето какво се има предвид, когато се казва «Наклонената кула в Пиза».
Съжалявам, че толкова късно пристигнахме там, светлината се скриваше бързо а и обектите вече бяха затворени за влизане в църквата или за изкачване в кулата. Отправихме се към паркинга на автобуса, съпроводени от рояк тъмнокожи търговци от двата пола, които настойчиво ни караха да си купим шалове, чадъри, пазарски чанти или ключодържатели, всичко за по 5 евро парчето. Някои си купиха, главно чадъри. Те бяха много красиви , огромни и с цветни фото изображения на църковния комплекс в Пиза. Леко ръмеше и чадърите щяха да послужат първо по предназначение, а после да минат и за сувенир на някого вкъщи или на приятелите.
Качихме се в автобуса всеки на своето място, което си остана непроменено отначало докрай.Отправихме се към курортното градче «Монтекатини Терме», за да се настаним в хотелчето «Вила Рита» и да потърсим нещо за вечеря. Толкоз стига, за един ден. А сега като гледам, като сме вързали шпайковете, покрай доста уникални красоти сме претърчали за един ден.
Край на втора част.
ЕМА СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ СИ МОГЛА ДА СЕ ИЗКАЧИШ НА КУЛАТА, НО ТИ ПОЖЕЛАВАМ ПАК ДА ОТИДЕШ И ДА ГО НАПРАВИШ! ДА ВЛЕЗЕШ И В ТАЗИ ПРЕКРАСНА ЦЪРКВА ЗА ТЕБ!
Ема, признавам си, че нямам вътрешни очи за църкви, параклиси и библейски сюжети. Но, кулата в Пиза е нещо, което трябва да бъде видяно. Гледайки я на снимката, се чувствам като мравчица, пък на живо…Уникална е.
Когато учехме за гравитацията, физичката ни цитира нечие предположение, че Галилео Галилей е искал да докаже, че когато се пренебрегне взаимодействието на падащите тела с въздуха, те падат с еднаква скорост, независимо от теглото им, т.е. че гравитацията е постоянна величина. За целта ученият онагледил твърдението си, като хвърлял различни по големина предмети от надвесения връх на камбанарията на кулата. Забавлявал зяпачите, забавлявал се и той :)…Снимките ти ми припомниха този експеримент.
Хиляди благодарности!