Днес Ематa ще бъде отнова наш водач из Италия, но този път ще ни покаже Падуа и Пиза. Приятно четене:

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (1)

Вторият от трите дни за разходка из Италия беше посветен на  гр. Падова/Падуа/ и в оставащото малко време от деня, за бегъл поглед върху Църковния комплекс в Пиза

«Падуа е много живописен град на 40 км от Венеция – с гъста мрежа от аркадни улички и много и разнообразни мостове, пресичащи различни разклонения на река  Бакилионе. Palazzo della Ragione – притежава най – големия покрив, който не е укрепен с колони в Европа. Стените на двореца са покрити с алегорични фрески.  Интерес представлява и конната статуя на венецианския генерал Гатамелата (Erasmo da Narni), която е изработена от Донатело».

През 1222 г. е основан Падуанският университет – един от най-старите в Италия

Самата област Венето е най-бедната в Северна Италия до 60-те години на миналия век, но бурното развитие на Падуа „повлича” след себе си цялата околност, която постепенно наваксва изоставането и днес е сред най-богатите италиански области.» /текстът е от интернет/

Автобусът  ни беше паркиран на обществен паркинг. Отпуснаха ни не повече от 3 часа и половина. Автобусът щеше да ни чака точно в 12.30. Но никак не успяхме да се съберем в уреченото време, а половин час по-късно.  Причините бяха няколко. Екскурзоводът ни беше едно много красиво и много знаещо момче. То беше  отлично информирано и увлекателно  разказваше подробности за историята на местата, които посещавахме.  Имаше някаква важна, очевидно лична  работа и трябваше да отиде в сградата на университета.  Поразказа ни това-онова за историческите забележинтелности, докато се намирахме  в административния център на града и ни показа накъде е посоката, в която се намира сградата на Археологическия музей. В дъното на двора на този музей се намира сграда на параклиса на фамилия Скровени (Cappella degli Scrovegni), изографисана в началото на 14-ти век, завършени през 1305г. от самия Джото (Джото ди Бондоне).  Фреските изобразяват живота на Дева Мария.

А това е рекламната табела за параклиса  /Cappella degli Scrovegni/.

И така, имахме свободата  всеки сам да избере маршрута си и да прецени на кое колко време да отдели.  Десетина души ентусиасти от групата от 44 екскурзианти решихме да се съсредоточим върху разглеждането именно на този  «обект».

С бърза крачка се отправихме към Археологическия музей, защото времето ни беше силно ограничено. В неговата сграда се продаваха билетите за влизане в «Капела дели Скровени».

Зад витрината в предверието на музея се вижда касата, на която се купуват билети за влизане в капелата със стенописите на Джото.

Режимът на влизане в  уникалния параклис е много специален. Продажбата на билетите, цена 12 евро, става по схема. Има график по часове и  минути за влизане на малки групи от десетина души, точно през 20 минути.  В случай, че някой със закупен  билет, на който е записан точния час и минути , закъснее макар и с минута, си изпуска  реда и не може да влезе, а трябва да отиде на касата и да помоли да му презаверят билета, като  му впишат нов час за влизане. Ако не успее да получи презаверка на билета си, човек просто губи правото си да влезе в  капелата и билетът му “изгаря”.

В уречения час, вратата се отваря и служителят на входа кани събралите се щастливци с  билета за точно този час и минута да влязат в едно неголямо  остъклено фоайе с монтиран голям плазмен телевизор, на която се прожектира филмов разказ за творчеството на Джото и за характера на епохата, в която е  създадено  произведението на изкуството, което очаквахме да видим в оригинал.

Хората трябваше да седнат на подредените  в редици, като в конферентна зала столове. През това време върху седящите се вдухваше топъл въздух,  от монтираните климатици. И това обдухване трае в продължение на не по-малко от двадесет минути. Да си призная, трудно беше да се диша, но никой не пожела да си тръгне.

След като изтърпяхме тази «аклиматизация», вратата се отвори и бяхме поканени да минем по един стъклен коридор, който води до залата на параклиса.

Разбира се, че и вътре беше много отоплено.

Ценители на стенописното изкуство с  погледи вперени в цикъла от фрески с библейски сюжети.

Снимането и тук беше забранено, как иначе? Опитах се скришом, без светкавица, да щракна една две снимчици. Получиха само тези нискокачествени снимки, но ви ги показвам, за да получите и вие  представа за уникалната  красота на изрисуваните до последния сантиметър с библейски сцени стени на неголямата сграда.

Едва това успях да уловя , но и от толкова малко се вижда каква красота и нежна хармония е ” превзела” стените на параклиса.  И с какво майсторство и реализъм са изрисувани фигуралните композиции по библейски теми. И толкова красивите геометрични хоризонтални и вертикални “паузи”- декоративни  ленти,  рамкиращи полетата на отделните сцени.

Охраната следаше много строго за спазване на установените порядки. Ако поискаш да излезеш, като прецениш, че вече си видял достатъчно или пък в случай, че не ти достига свеж въздух въздух, поради специалния температурен режим, това е невъзможно. Не е разрешено. Вратата е заключена. Въоръжените охраняващи отварят тежката брава-тип «греда», само след като се разнесе специфичен звуков сигнал, който  известява, че вече са минали регламентираните 20 минути за разглеждане на стенописите.

След излизането и на последния от посетителите, които се придружават  от служебни лица до излизане на двора, следва покана за влизане на следващата група от десетина човека, съгласно графика.

През този двор минахме, докато стигнем до параклиса.

Ето това е  видях, възхитих се, и сега ще го връщам в съзнанието си. Видях един шедьовър от епохата на Проторенесанса в Италия.  На фотоса вдясно се вижда модерна метална пластика, ситуирана  в двора на Археологическия музей.

Сега ви стана ясно какъв късмет извадихме да си закупим билети и да влезнам почти веднага, изчакахме близо половин час. Ако бяхме пристигнали половин час по-късно, щяхме само да четем от илюстрованите листовки какво сме щели да видим, ако сме били имали късметя да се класираме в някоя група за  влизане в параклиса. След като разгледахме стенописите на Джото, с бърза крачка, която приличаше повече на подтичкване, се отправихме към паркинга, откъдето трябваше да продължим пътя си с автобуса. Разбира се, че имаше и по-бавно придвижващи се и така се натрупа закъснение, но пък нямаше упреци.  Нали помните “Изкуството винаги е искало жертви”.

Зад тази арка се намира паркингът за туристически автобуси.

А пред същата тази тази арка, се намира един от най-красивите градски площади в Европа, познат с името « Прато дела Вале», по името на реката, чиито води захранват кръговия воднен  канал.

Бреговете на канала са “декорирани “с множество, много интересни скулптурни алегорични фигури.

Спокойната неповторима и неоспорима красота на площада

Когато приближавах тази група, си мислех, че този с длетото прави трепанация на черепа на горкия човек.„

Не бях права. Оказа се че това е статуята на  скулптор-ваятел който изчуква бюст на някого си.

Още скулптурни фигури. Явно е образът на някой известен  със заслугите си духовник, но не бих мога да кажа на кого.

По улиците на Падова.  И мостчето изящно и къщата изчистена и  много “пестеливо” красива.

По улиците на Падова. Градът е известен с т.н. «покрити тротоари»

Улица в историческата част на град Падова

Всичко има в тази сграда. И симетрия, и физиономичност, и разнообразие, и ритъм, и мярка в пластичната декорация и всичко това прави тази сграда красива и  много добре пасваща на този градски ъгъл.

Чист и спокоен, идеален за разходки  площад в центъра на Падуа

Още малко да се насладим на красотата, създадена от свръхталанта  на падованските архитекти.

Продължението:

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2)

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

Още снимки от Италия: