юни 16 2010

Към Европа с влака (3): Брюксел

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, а за последно бяхме в Мюнхен и Тюбинген. Сега ще продължим към столицата на Европата – Брюксел. Приятно четене:

Към Европа с влака

част трета

Брюксел

18.12.2009 г. Предстоеше ми поредното голямо пътуване. След като се сбогувахме с Мони, се отправих към гарата. Влакът ми тръгна със закъснение от 10 минути, което така и не навакса и за пореден път закъснях. Слава богу закъснението поне се запази (а не увеличи) и когато слязох на гарата в Щутгарт имах по-малко от минута да намеря следващия си влак и да го хвана. Той беше до Кьолн. Влакът беше пълен и до следващата гара се бутах с цял взвод войници до вратата на вагона. Явно че не само в България се получавали такива неща, да няма места за всички. Срещу мен беше един войник с типично немската фамилия Полчински. Както и да е, на следващата гара влакът се поизпразни и успях да седна. За съжаление не уцелих най-подходящото място, тъй като от другата страна на пътеката седяха някакъв диригент на около 40 и няколко години и неособено красивата му приятелка. Това разбира се не беше проблемът, а фактът, че си мислеха, че са в спален вагон и се натискаха на седалката все едно са сами 😉  Абе, грозна гледка отвсякаде, неподхождаща на по-млади, пък камоли на тия двамата влюбени. После жената си вдигна краката на облегалката на предната седалка току върху главата на човека, който седеше там. Като цяло ми направи впечатление, че германците, а и не само те, които пътуваха по влаковете и се очаква да са доста възпитани хора според нашите разбирания, си бяха големи простаци. Даже на доста места бяха толкова неприятни пътниците че предпочитам да си пътувам в доброто старо БДЖ 🙂 . В Кьолн пристигнах навреме и бях спокоен, че ще хвана следващата си връзка, която беше в посока Брюксел. Имах доста време и поснимах величествената катедрала, която се намираше пред гарата и е една от най-хубавите в цяла Германия, а също така и един от символите на града.

Катедралата в Кьолн, Германия

Катедралата в Кьолн

На гарата ме очакваше поредната приятна изненада от немските железници, а именно че влакът ми е със закъснение 25 минутки, което разбира се докато пристигна се увеличи на 40-ина, а до Брюксел – повече от час. В Брюксел трябваше да ме чакат Зори и Жоро – познати на мама, при които вече сестра ми беше отсядала. Намерихме се повече от бързо на гарата и се отправихме към апартамента им, да си оставя нещата и да се запозная с някои от прелестите на Брюксел.

Ееех, Брюксел!!!

Та да се върна към моите си неща. След като си оставих багажа, отидохме да напазаруваме и разбира се да вземем бира.

Оказа се че едно от нещата с които е известна Белгия са бирите й. Ееееех, белгийските бири!!! Та чудех се защо почти всички бири са малки, но след като видях алкохолното им съдържание разбрах. Оставихме продуктите в апартамента и излязохме из нощен коледен Брюксел. Зори и Жоро се справят отлично като екскурзоводи. Минахме покрай кралския дворец, два от най-големите музеи, после се отправихме в посока кметството.

Брюксел по Коледа

Брюксел по Коледа

Когато пристигнахме на площада на кметството, бях възхитен. Наистина досега навсякъде беше пълно с коледна украса и празничният дух се носеше из въздуха, но тук станах свидетел на невероятно звуково-светлинно шоу. Нещо като звук и светлина, като цялата сграда на кметството беше с различни светещи тела по нея, които светеха в такт с музиката, като своеобразен еквалайзер. Освен това самата сграда беше много внушителна стара готическа сграда, с висока кула по средата. Пожелавам на всеки да се наслади поне веднъж на това шоу, което на другия ден отново се изпълняваше. След това се насочихме към някакъв коледен базар-доста голям, с греяно вино навсякъде, а също и гофрети с които белгийците са известни. Докато вървяхме срещнахме няколко магазина за шоколад. Но като казвам това не трябва да се разбира магазин, в който се продават някакви пакетирани шоколадчета. Белгия може би е най-известната страна на шоколада заедно с Швейцария. Там магазините са бутици- в тях има всякакви неща от шоколадови бонбони, през фонтани, от които тече шоколад, до различни скулптори от шоколад. На някои места най-хубавият и качествен шоколад е на скромни цени от порядъка на 80 евро за кг. Аз взех една кутийка с бонбони за подарък на Ева(приятелка, която имаше рожден ден скоро, а пък и трябваше да се видим в Лондон-освен всичко е луда фенка на шоколада). Това се оказа едно от най-сложните за мен неща, трябваше да си взема номерче, после да изчакам да дойде моят ред и чак тогава да си поръчам. След като изпихме по чаша греяно вино, се прибрахме да вечеряме и да си почина след дългия и тежък ден на път и разходки.

19.12.2009 г. Целият ден беше посветен на Брюксел.

Беше хубав слънчев ден с температури около -7 градуса, с натрупал доста сняг и за моя радост Зори и Жоро бяха свободни през деня и ми показаха, вече по светло, други доста интересни места в града. Първата голяма забележителност, през която минахме беше местната арка, според мнозина наподобяваща Бранденбургската врата.

Брюксел, Белгия

Арката в Брюксел

Тя свързваше два музея, които аз естествено нямаше как да посетя с дневния си бюджет. След като минахме под арката и излязохме на парка от другата страна, видяхме, че се продаваха гофрети 🙂 Аз си взех с шоколад, което се оказа някакъв какаов сироп. Гофретата се разтече отвсякъде и се принудих да си махна ръкавиците да не ги изцапам. Следващите около две минути докато я изям вече не си чуствах ръцете и имах чуството, че скоро няма да ми се възстановят. Студът не бил толкова голям от години. Така след това лирично(или каквото е там) отклонение, да се върна на разходката ни. След като прекосихме парка зад арката, излязохме на кръгово движение, заобиколено от високи, модерни сгради.

Европейска комисия, Брюксел

Европейска комисия

Това бяха сградите на различните комисии към ЕС, като на една от тях пишеше на всички европейски езици весели празници и разбира се приятната ми изненада, че надписът на български беше най-отгоре.

Европейска комисия, Брюксел

Весела Коледа!

Европейска комисия, Брюксел

Европейска комисия

Обиколихме целия комплекс от сгради, стихайки до Европейския парламент. През това време Жоро и Зори ми разказваха много интересни неща за различните сгради и ме запознаха с тази част на града. Също така минахме и покрай българското посолство 🙂

Българското посолство в Брюксел

Българското посолство в Брюксел

То се намира на много хубаво място като пред него има голямо езеро. Езерото беше замръзнало, без центъра си, където беше пълно с патици и чайки.

Европейски парламент, Брюксел

Европейският парламент

Сградата на европарламента 🙂

Пред парламента една кола се беше блъснала, но нямаше пострадали, слава Богу. След това се насочихме към апартамента, за да обядваме. Следобяд Зори и Жоро останаха да си починат, а аз реших да посетя два от символите на града. След подробни инструкции се отправих

към Атомиума.

Той е бил построен 50те години за едно изложение и в последствие се е превърнал в един от символите на града. Метрото беше пълно с някакви хора с розови шалове(оказа се че са фенове на ръгбито). Станцията на метрото, на която трябваше да сляза беше изходна точка и за

стадион „Крал Бодуен”

– прекръстен така след като една от най-големите трагедии във футбола се случва на него и се срутва една от трибуните му на финал на КЕШ. Бившето име на стадиона останало с печална слава в историята е „Хейзъл”.

Стадион Крал Бодуен, Брюксел

Стадион Крал Бодуен

Атомиум, Брюксел

Атомиумът

След като се поснимах пред Атомиума, се отправих към следващата забележителност, с която е много известен Брюксел –

Пикльото (Пикаещото мъжле)

Този паметник в центъра на града е посветен на едно момче което се изпикало на някакъв фитил по време на някоя световна война май (е позабравил съм кога точно), та важното че спасил града така. Паметника лесно го намерих с малко питане след като се поснимах и там се отправих към къщи.

Пикаещото момче (мъжле) в Брюксел

Пикаещото момче (мъжле) в Брюксел

Пред Пикаещото момче (мъжле) в Брюксел

Пред паметника

Вечеряхме и след това легнах очаквайки следващия ден, когато трябваше да посетя Антверпен или Брюж.

Продължението:

Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Още снимки от Белгия:


Други разкази свързани със Белгия – на картата:


Белгия

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Към Европа с влака (3): Брюксел”

  1. […] него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а за последно бяхме в […]

Leave a Reply