юни 22 2010

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора

Продължаваме с разходката на Ренета из Северна Гърция. Бяхме в Кавала с нея, а сега потегляме към Метеора. Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част втора:

Метеора

След две нощи и един ден в Кавала поемаме към Метеора


Не се качваме на магистралата веднага, а караме покрай брега. Минаваме през няколко малки курортни селища и си харесваме заведение на самия бряг, където да си изпием кафето.

Кафе край морето, Nea Peramos, Гърция

Кафе край морския браг, Nea Peramos, Гърция

Забавното е, че заведенията са от едната страна на пътя, а масите и столовете от другата. Запитваме се, по колко ли пъти на ден девойчето, което ни обслужва пресича улицата. Добре, че градчето е малко и улицата не е натоварена с трафик.
Пътят ни минава, край Солун. Виждам го от далече, като огромно количество бяло пране, растлано по земята да съхне на слънцето. Когато слизаме от магистралата навлизаме в планинска местност. Пътят е с хубав/какъв ли друг/ асфалт, а завоите се редят един след друг. С нетърпение надничам след всеки завой или височина, за да ги зърна колкото се може по-рано. Най-накрая

гигантските черни канари на Метеора

се показват зад поредния завой. Сега започвам да дебна за манасторите, но минава доста път, докато видя първия. Той се появява, малко преди да влезем в Каламбака. Преминаваме транзит през градчето и влизаме в Кастраки, където е къмпинга. Не мога да откъсна поглед от черните гиганти застрашително надвиснали над нас. В къмпинга има реална опастност да се пребия някъде, понеже не спирам да ги зяпам. Сред заобикалящите ги зелени хълмове и равнината под тях изправените гладки черни скали изглеждат вълшебно и съвсем не на мястото си. С Георги гадаем, какъв ли смисъл носи името Метеора. Дали означава нещо неземно, както неземен е и вида на скалите. Бързо разтоварваме багажа, разпъваме палатката и се връщаме към

Каламбака

Малкото градче, а то наистина е малко ври. По улиците, площадите, кафенетата и заведенията е пълно с хора. Млади, стари и още по стари са наизлезли от домовете си, като на манифестация. Освен местните из улиците на града е пълно с туристи.

Каламбака, Метеора, Гърция

Каламбака

И отново с мотори. Настаняваме се в кафене от което се разкрива чудесна гледка към единия манастир.

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Пред нас младежи на възрастта на голямото ми дете се разправят, събират, разделят и прегрупират.

Каламбака, Метеора, Гърция

Каламбака

След късното вечерно кафе минаваме един „тегел“ по главната улица и се връщаме в къмпинга за гръцка салата. Малкото кръчме в къмпинга е пълно с хора. Обслужва ги един човек. Феноменално или не, но никой не чака. Сядаме, а той ни пита: “ Дринк ор ит“. “ Дринк и ит“- отговаряме и той застила хартиена покривка върху мушамата с която е покрита масата. Носи ни домашен хляб с гръцките салати, а когато приключваме с тях ни черпят с компот. На съседните маси има голяма група катерачи. Познават се веднага по обрулените от слънце и вятър лица и възлести ръце и крака.

Кастраки

е по-малко от Каламбака, къщите му са построени съвсем в подножието на скалите и нищо чудно задните им стени да са плътно опрени в тях.

Кастраки, Метеора, Гърция

Кастраки, Метеора, Гърция

На другата сутрин, докато пием сутрешното си кафе в Кастраки пред нас се разкрива интересната гледка на добре обезопасено щъркелово гнездо.

Кастраки, Метеора, Гърция

Кастраки, Метеора, Гърция

Още с тръгването към манастирите виждаме двама от катерачите да щурмуват един от черните гиганти.

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Пътят първо ни отвежда към

манастира Varlaam/Свети Варлаам/,

Мастирът

Мастирът

но той е затворен и тръгваме към

манастира Metamorphosis /Преображение Христово/ или Megalo Meteoro/Great Meteoron

На паркинга и по стръмната пътека към манастира е пълно с хора. Когато наскоро видях снимки в нет-а, разбрах, че сме имали късмет и тълпата посетители е била направо рехава. Влизаме в манастира и аз с удоволствие се загръщам с пола в черно-бяло. Чакам този момент от много време, точейки лиги пред чуждите снимки на манастирите в Метеора. На повечето места в манастира не може да се снима. Много от тесните алейки между постройките са преградени с кокетни ниски дървени портички, на които виси надпис “ Private“. Манастира не напразно е“ Great“, макар и с не толкова голям двор, както някои от нашите, манастира е нагъчкан на много нива и по стъпаловидните площадки оформени върху скалата.

Манастирът

Манастирът

Постройката е преплетена, влиза се от зала в зала, минава се по малки пътечки и се стига до други помещения. Залите, разрешени за посещения са музеи. Наравно се набляга върху героичното минало на Гърция историята и ролята на манастира в него. Аз никак не познавам гръцката история, но в някои моменти нещата здраво ми лъхат на пропаганда. Не може да се отрече и усещането за национална гордост и грижа за манастира. В коридорите са изложени стари и съвременни картини. Тематиката им се върти около освобождаването на Гърция от турско робство и съпротивата и срещу фашистка Германия. На много от картините са изобразени монаси и гуховници. Спомням си една картина, която ни развесели. На нея беше нарисуван манастира, а от високите скали с глава надолу и знаме със свастика в ръце летеше германски войник. Краткото описание на английски обясняваше, че войник се е опитал да развее знамето над манастира, но е бил бутнат от скалите. Пак за сравнение с нашите манастири, в които можеш да видиш автентична обстановка тук нещата са малко нещо, като на изложба.
Влизаме в огромната и добре / за манастир/ обзаведена кухня, а после в старата столова. По масите са наредени чинии, чаши, кани и прибори. Сякаш монасите всеки моент ще дойдат да обядват. Монасите, обаче живеят и обядват необезпокоявани в помещения, до които туристите нямат никакъв достъп. Към приборите има платнени салфетки. Цялата обстановка показва, колко е богат манастира. Усещането се допълва и от множеството експонати зад витрините. Малки и големи, инкрустирани със скъпоценни камъни златни кръстове, златни съдове с които свещенниците се измиват, преди служба, богато везани роби и епитрахили.

Манастирът

Манастирът

Катерачи, Метеора, Гърция

Катерачи

Метеора, Гърция

Гледката от манастира

Из целия манастир щъкат руски туристи, омешани с голямо количество гърци и даже една група български ученици. Когато излизаме по стръмните стълби срещу нас се точи огромна група поляци. От тук разбирам, защо част от групата им беше коленичила в малка ниша с икони разположена извън стените на манастира. Тръгвайки за Каламбака, само минаваме покрай

Agias Triadas / Света троица/ и Agio Stefano / Свети Стефан/

Манастирът

Манастирът

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Като тръгваме надолу по завоите, Георги ме пита :“Този път да ти е познат?“. От къде ли пък може да ми е познат? Но се оказва, че е. Правим снимка, година по късно от една друга снимка, за която съм говорила преди време.

Метеора, Гърция. Е, за това иде реч!

Ето за това иде реч!

Последният град, който посещаваме много за бързо е Александруполи. На пътя ни за връщане е. Спим там една вечер и на следващия ден си влизаме в

България, пак през ГКПП Свиленград

Вечерта излизаме да се разходим в градчето. Картинката е съвсем същата, както и на другите места. Всичкия народ е излязъл по улиците, сигурно не е останал грък да си стои в къщи. Някакво кафене разположило масичкие си на тротоара и надуло музика до бога се пука по шевовете от младежи. Пешеходната пътека минава между масите и през всичката тая тълпа. В кафенето до него е мъртвило. Така се редят вървежно и не заведение по цялата улица. В по-малките пресечки, на по-тихо са пицариите и таверните. Там са се настанили по-възрастните гърци и семейства с децата си. Щастливци са тези деца, наближава десет вечерта, но никой и не помисля да ги слага да спят. И тук, на масичка разположена на тротоара хапваме гироси. Пред нас спират два скутера натоварени с по две девойки всеки. Познават се с “ викачката“ на заведението. Разменят по няколко думи, смеят се на висок глас и пак подкарват моторчетата, хванали под мишница дамските си чанти. След малко ги виждаме няколко метра по-надолу, отново спрели за разговор с друга група моторизирани младежи.
Сутринта закусваме в градчето и подгонваме пътя за България.

Последна гръцка закуска.

Питателна закуска преди път

Ех, хубавец, бе!

Хубавец, ей! Хубавец!

Не мога да не отделя специално място и внимание на къмпингите

Базата ми за сравнение е малка – българските и един турски, но не е и нужно да е голяма, за да знам, че гръцките къмпинги са хубави, чисти и уредени, така че само палатката над теб да ти напомня, че си „на палатка“.

Къмпинг Batis е на брега на Бяло море в покрайнините на Кавала.

След плажната ивица с наредените по нея шезлонги и чадъри, след бара и игрищата са местата за къмпингуващите.

Плажа на къмпинг Батис, Кавала, Гърция

Плажът на къмпинг Батис

Всяко място е рзделено с висок жив плет. Храстите от които е оформен бяха цъфнали и ухаеха разкошно. Нашата палатка е единствената. Сезона още не е започнал и повечето места са свободни. Останалите гости на къмпинга са все с кемпери. Всеки любител на пътуванията с тия малки и не чак толкова къщи на колела може здраво да точи лиги, разглеждайки ги. Банята е в идеално състояние, топла вода има постоянно. В къмпинга цари тишина, която само ние нарушаваме от време на време. Когато първата вечер, по тъмно пристигнаме в къмпинга вратите са широко отворени и няма жива душа. Настаняваме се и чак на другия ден, оформяме документите за престя ни. Плащаме, когато си тръгваме. Ден престой на малка палатка, мотор и двама души ни струва петнадесет евро.

Къмпинг Vrachos в Кастраки

има повече площ предназначена за палатки и каравани от Batis. Направо, като изложба за такива возила е. За да компенсира липсата на близостта до морето Vrachos има голям басеин. Нещо, което на мен много ми хареса са пръснатите из къмпинга летни кухни, където под хубав навес има барбекю, няколко газови котлона, голяма хладилна витрина маси и пейки. Всеки е свободен да ползва скарата, масите, котлоните и да си съхранява продуктите в хладилната витрина. Тук баните и тоалетните са още по-хубави. На някои места вместо фаянсови плочки облицовката е с мрамор. Гръцка им работа. Из целия къмпинг са наредени саксии с мушката и зокуми. Когато влизаме в къмпинга ни посреща възрастния собственик. Тук задължително посрещат всеки новодошъл с бонбони и го изпращат с малка икона на Богородица. Къмпингyt и тавернана се обслужват от семейството на собственика. Най-голямото предимство, обаче на къмпинг Vrachos, в моите очи са надвисналите черни скали на Метеора. Тук еднодневен престой ни струва седемнадесет евро.
Последното място, на което спим е

Santa Rosa Beach Hotel, малко преди Александрополи.

Santa Rosa Beach Hotel, Александрополи

Santa Rosa Beach Hotel, Александрополи

Хотелът е на един етаж и на тревните площи, които постройките ограждат, може да се разпъне палатка. Само една ограда разделя хотела от плажната ивица. И тук нощувката е петнадесет евро. Единствените други палаткуващи са двама норвежци, посетили сбирката на Харлей Дейвидсън в Патра и макар по доста обиколен път, прибиращи се вече към Норвегия.

На път с Харлей Дейвидсън

На път с Харлей

Тези диви ентусиасти пътуват със старите си Харлеи, единия от които е произведен 1935-та година. Това чудо е с ръчни скорости и седалката му е по-скоро уред за мъчение, отколкото направена за удобство. До Александрополи бяха минали около 5 000 километра / навеждам почтително глава/. Планират на другия ден да спят в Истанбул, без въобще да познават града. Освен това искат да спят на палатки и не искат да оставят моторите на улицата. Не ми се мисли, колко забавно е било нощуването им.

Като се замислям и заглеждам в себе си/много обичам да го правя/ установявам, че

аз съм по-скоро за културния отколкото за природния туризъм.

Казвам го с ръка на сърцето – Седемте рилски езера не могат да ме интригуват и вълнуват така, както манастирите в Метеора /тук скалите правят изключение/ музея Дорсе или истанбулската Света София. Както са ми интересни местата културата и исторята им, така са ми интересни и хората.

За гърците натрупах най-малко преки наблюдения. Те разговарят с чужденците пестеливо и само, когато е абсолютно належащо. В нашето пътуване изключение направи един от собсвениците / предполагам/ на къмпинг Врачос, който гледаше Евровизия и обсъждаше с нас изявите на участниците. Това, че им е излязло име на високомерни националисти, сигурно не е без причина. За компенсация на малкото вербално общуване обаче ги разглеждахме и обсъждахме на воля. Не е нужно много да се загледаш, за да забележиш нещо, което съм виждала и в Париж и в Истанбул. Хората и най-вече жените /забелязвам предимно тях/ се движат с усещането за собствено достойнство. Звучи банално, но е точно така. Личи им, че се чустват на мястото си. Това много помага, повечето жени да изглеждат добре. Забелязвала съм го и при парижани, има го и при гъркините – уверени и спокойни са. Вървят по улиците сякаш никога за никъде не бързат. Облечени са много премерено и всички, от младите момичета до старите баби всички до една носят страхотни огромни чанти. Дрехите им са стилни, няма крещящи елементи, но винаги има нещо за разкош. Я шалче, я колан или малка жилетка, а много често боти или даже ботуши. Заедно със страхотните големи чанти, всички носят и толкова големи очила. Като цяло са по-облечени от нас. Това ми е правило впечатление на всички места, където сме били до сега. Не видях момиче или жена с къса пола или разголени рамене. Нямаше ги и ония огромни тупирани коси на темето, които ме изумяват в последно време по варненските улици. От магазините им за обувки, буквално ми се виеше свят. На няколко пъти залепвах за витрините и не можех да намеря модел, който да не ми хареса.
Гърците не са така забележими, както жените им. Тия около средната възраст най-много си приличат – ризи с къс ръкав и панталони. Обикновено са настанени на сянка в някое кафене само мъже. Тия мъжки кафенета са постни и скучни, приличат по-скоро на клубове, за разлика от …“смесените“ които са добре обзаведени, кокетни и с огромен избор сладоледи и сладкиши.


Обслужването им е безразлично и неебателно
. Не знам, дали е защото сме чужденци или е манталитет, но няколко пъти изчаквахме продавачките са си приключат телефонните разговори и тогава да ни обслужат. Ако турците са много услужливи, ние сервилни, то гърците са абсолютно безразлични.
И, за да няма покой душата ми, само дни, след като се върнахме гледах дълъг филм за дворците на цар Минас в Крит.

Santa Rosa Beach Hotel, Александрополи

Красавец на къмпинг

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Гърция:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора”

  1. Mikkro каза:

    Благодаря за поредният добър пътепис, подкрепен със хубави снимки 🙂

  2. Вили каза:

    Добре сте се разходили, Ренета, браво! И снимките ви са „6“ 🙂 Метеора е особено, специално място и мисля, че никой, попаднал там, не остава безразличен.
    Съгласна съм и с мнението ти за гъркините. Ще добавя още, че за разлика от тях, мъжете-гърци са далеееч по-отзивчиви и винаги, а и сякаш с голяма радост, откликват да те упътят или да те информират за нещо.
    Колкото до думата „Метеора“, ако все още не си намерила информация, означава „Място между земята и небето“.
    ======================
    Впрочем, преди да открия сайта на Стойчо, пуснах няколко писания в http://www.disagi.com /Стойчо, не им правя реклама – фактът, че тук съм споделила повече, е показателен 🙂 /
    Та, ако някой се заинтересува и от моето мнение за Метеора, ето тук, стр.2 и 3
    http://www.disagi.com/content/view/474/91/1/0/
    А друг вариант, евентуално за тук, е да го копи-пейстна+още някоя и друга от снимките ми, за повече и по-добри впечатления и Стойчо да го пусне пак. Разбира се, само ако някой пожелае 😉

  3. Благодаря за линковете, Вили. Ще прочета с интерес.
    Сега, като видях написаното от теб, ми се струва, че някъде съм го мяркала това “ между земята и небето“. Пак го казвам, много е магнетично това място.

  4. Стойчо каза:

    Вили, пращай 🙂

  5. ianakiev каза:

    стига с тия манастири и църкви бе хора ,кажете нещо за завоите , кеф , голям кеф,

Leave a Reply


Switch to mobile version