Eсенна разходка във Венеция (2)

Днес продължаваме с есенната разходка на Емилия из Венеция. В началото стигнахме с едно корабче до града, а днес ще продължим по каналите на Венеция. Приятно четене:

Eсенна разходка във Венеция

част втора

А сега малко да се  разходим по вътрешните улички-канали на Венеция. За да се наеме гондола за едночасова разходка,  цената е 90 евро за „мълчалива” разходка. В случай че си поръчате екстри, например гондолиерът да ви пее, докато лодката се носи плъзга по водата, цената подскача до не знам  на колко си евро, но поне с още 50%. От нашата група от 40 туристи, всички се извъдихме “възторжени пешеходци”.

Venecia_html_m47ed567b

Придвижване по улиците, без настилка, а запълнени само с вода. През това време на годината от водата не се усеща онзи мирис, за който всички говорят.

Гондолите се наемаха най-често от японски туристи, които весело ни махаха, като на стари познати, когато гондолите наближаваха мостчетата, от които в качеството си на върли пешеходци ги наблюдавахме  и снимахме.

Venecia_html_m1bcc1d2f

Японци ни махат дружелюбно за поздрав

И чак днес, като се загледах в тази снимка, забелязах, че двамата седнали в дясната страна на всяка една от гондолите на задните седалки,  май са близнаци . Пък като се вгледам  и в седящите до тях девойки, и те си приличат толкова, че са като  разделена двойка близнаци. Симпатяги.

Venecia_html_m349a89c1

А тези дами преобладаващо  блондинки, очевидно не са японски туристки и са едно изключение от обичайната картинка.

А маниерът с който гондолиерите следват маршрута си, като се отблъскват с  единият крак, от  някой бордюр, стъпало или  друг архитектурен елемент, а в най-лошия случай към някой от дървените колове, стърчащи  тук-там в близост до къщите, направо може да те накара да стоиш и с чесове да наблюдаваш как го правят. Видяхме ги с едно единствено отблъскване отклоняват, завъртат в една точка  и  пренасочват лодката под 90 градуса, за да влязат  и продължат пътя си в някой от каналите перпендикулярни на онзи, по който идват.

Venecia_html_56f704c4

Аз лично намирам гледката на тази снимка за уникално красива.  Мога да се взирам в нея с часове.

Venecia_html_m1bdccf4b

Тази гондола ми изглежда малко нещо „ВИП”. Много изчистен „интериор”, а както се вижда, от нея слиза само един пътник.

Venecia_html_m68144ecd

 А ето ме и мен в качеството ми на “радостна заклета пешеходка” във Венеция.

Venice-Ema 39

Нали виждате тези струпани подиуми с тръбна носеща конструкция и дебел дървен плот на тротоара, леко вдясно.  Дъщеря ми ги  нарече „сватбарски маси”?  Сега нва мен ми е смешно, но на хората, на които се налага да ги използуват в дните, когато градът е залят и водата покрива улиците и площадите, никак не им е до смях. Тогава тези конструкции се подреждат по дължина долепени една след друга и хората вървят по тях като по моден подиум. Трудно ми е да си представа как се разминават, особено и ако носят ръчен багаж, но сигурно добре се справят. Нашата група извади щур късмет, защото няма и една седмица, след като вече си бяхме у дома, Венеция за кой ли път беше наводнена и по българските вестници имаше снимки на едни хората джапащи с черни гумени ботуши и на други, които си изливат водата от ботушите.

Venice Ema39A

Ето ги “сватбарските маси”, т.е. спасителните подиуми за придвижване в бедствената ситуация на наводнение.

А не мога да не спомена какво точно ми направи поразяващо силно впечатление, когато вървяхме по пода на катедралата „Сан Марко”. Целият  декориран  в красиви  фигурални композиции от мозаечни плочици под, беше силно нагънат, направо си беше “на бабуни”. Никъде нямаше равна повърхност  и това нагъване беше на първо място следствие от нестабилната основа, върху която е “стъпила” огромната тежест на катедралата. И на заливането на пода от при честите  наводнявания, на второ място. И вътре до  стените на  църквата и пред нея имаше групи от струпани в „сватбарски маси” в „бойна готовност”,  защото когато се вдигне нивото на водата и подът е залят, хората, които искат да влязат в църквата и да  разгледат уникалните стенописи-мозайки,  се придвижват само внимателно стъпвайки по подиумите.  Бедата се състои и в това, че когато площадът се залива с вода, тя направо си нахлува безпрепятствено и залива безценните подове в църквата, защото и подовете и площадът “Сан Марко” са на едно ниво. Направих опит да снимам нагънатия под, но не се получи снимка, на която да си проличи каква е височината на бабуните по пода. Апропо, да се снима с камери или фотоапарати в църквата е забранено. Ама в този разказ снимките  са си мои, не са “заимствани”. Като си изключиш светкавицата, може и да направиш някоя и друга пиратска снимка.

Venecia_html_m160834cf

Сушата за пешеходна зона, там където я има е ограничена, уличките са много тесни, но очарователни .

Venecia_html_453ecf60

А витрините? Витрините за мен са произведения на изкуството. То всъщност в приложното изкуство си има и такава дисциплина „Художествено оформление на витрини и търговски обекти”.

Venecia_html_m7db08e5e

За карнавалните маски е ясно. Известни и нямащи равни в света!

Venecia_html_5d1b37e3

Кой ще те разпознае зад такава маска, па ако си преправиш гласа и походката?

Venecia_html_4356cbf

Възхитителен стил,  художествено и занаятчийско майсторство и многообразие на израженията.

Venice-Ema 62

И като си наметнеш плаща,  и като си лепнеш на лицето такава една маска  или домино, ха да посмее някой да те познае кой си. Няма начин.

Venice-Ema 63

 

Venecia_html_476b77d6

Сменяме стила. Малко „техно” маски. Може да се поспори дали новият “технологичен” стил ги е направил по-добри.

Venecia_html_700c2e14

А изкуството на художествената обработка на стъкло? Така само венецианците го могат.

Venecia_html_32261107

И ризата и шапката и балетната пантофка са от стъкло. Четките и боите-също са стъклени.

Venecia_html_6b32f47b

Още малко невероятно красиви и модерни  декоративни  стъклени  пластики за интериора. На това му казват “красота  ненагледна”.  Аз казвам-браво! И пожелавам на всеки по свой вкус да занесе нещо такова в дома си, за да му се радва и да му напомня за видяната и преживяна  красота.

Venecia_html_5f0964fa

Шах с фигури от стъкло,  белите фигурки третирани като ангели, а тъмно червените фигури носят  характерните особености на дяволски изображения.

Venecia_html_m299a0373

Часовници за дома, за семейството.

Venecia_html_m3aafb6fc

Стенни и настолни часовници и осветителни тела „на длан”, пак от серията, която аз смело наричам „Шантав Дизайн” и не си променям шантавото определение.

Venecia_html_6c905abf

И както се досещате, сърце не ми даде да подмина този “Шантав Дизайн”. Ще видите и цените. Може пък и вие като отидете до Венеция, да си купите нещо от тези образци, като сувенир да зарадвате някого или себе си.

Venecia_html_m28e7516f

А който няма вкус към „Шантавия дизайн”, може да си избере нещо по-класическо и традиционно, при това в никакъв случай не по-малко интересно.

Venecia_html_4e82843e

Няма дама, която да не се зарадва на това да си купи или да получи като подарък едно толкова изискано бижу.

Venecia_html_m4a17be51

Има избор. Бижута и часовници, идеални за подарък и за лична употреба.

Не е като да няма. Само да си реши човек какво му допада и няма да се върне у дома с празни ръце. По скоро с празни джобове може да се върне от тази разходка до Венеция.

Venecia_html_394fd68e

 А това „за десерт” по темата “Витрините на Венеция”

Venice-Ema 64

Дано не съм прекалила със снимките. Но пък те разказват по-добре от мен. Дори и след  един единствен ден, прекаран във Венеция, се усмихвам с радост винаги, когато си спомня, че и аз съм била там и съм видяла с очите си и със сърцето си  как изглежда този, единствен и неповторим град. Ако ми се случи да отида там отново, ще си посветя времето и джобните пари  за разглеждане на музеите, всички те са с изключително интересна история и безценни експонати, които Венеция знае как да съхранява и да показва на хората като мен, тръгнали натам, за  да видят с очите си възхитителни неща, за които само са чели или чували.

Venecia_html_6b297f8a

Това ми беше скромния обяд в нещо средно между ресторант и закусвалня, на брега на Канале Гранде. Много вкусно беше приготвено и на вид си го бива, но така и не разбрах каква е рибата в чинията .

Спазих и съветите на приятелите ми, които преди да тръгна ми заръчаха следното: „Когато си във Венеция, непременно трябва да хапнеш някое  рибно ястие, защото не може да си в този град и да не опиташ риба. А във Флоренция, не бива да пропускаш случая да ядеш сладолед.”/За Флоренция ще напиша друг разказ. И от там имам много снимки, някои от които, са добри./

 Със свечеряването, групата ни се събра  в основата на онзи паметник, който много ми  напомня за софийския паметник на ” Цар Освободител”. С корабчето се върнахме на пристанището на Пунто Сабиони, откъдето пак с автобуса се придвижихме до курортното градче „Лидо ди Йезоло”. В него  беше хотелчето, в което се настанихме за пренощуване.

Venecia_html_30b11710

Много приветливи, спокойни и чисти са уличките на курортното градче „Лидо ди Йезоло” след приключване на активния туристически сезон.

Извън активния и шумен курортен сезон, някои от хотелчетата, приемат за нощуване туристически групи от чужбина и предлагат подслон за пренощуване, идеални удобства, тишина, чисти, добре  отоплени стаи и богата закуска преди отпътуване към следващия град.  А следващият град по маршрута на екскурзията ни, поразил ме с красотата си, беше Падова, градът който българите наричаме “Падуа”. Следващият ми разказ ще е за този град и за това какво успях да видя там, за съжаление само за половин ден.

Край, но очаквайте другите разкази за Италия 🙂

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

9 Отговори

  1. Ели каза:

    Ема, добре, че си завършила вече гимназията и няма да ти се наложи да държиш кандидатгимназиален изпит, защото една от идеите на специалистите на МОМН е писменият текст да се оценява на база на изготвена от компютърни специалисти система, чрез която щели да отчитат броят на употребените думи, правописа и степента на владеене на езика.
    Как, по дяволите, тази система би отразила живия ти език?!

  2. Stela каза:

    Ели, прилича на нововъведените (новозавърнати) “психологически характеристики”, в който личността на ученика е сведена до чеклист; критериите не са за коментар
    (и не- не съм родител, пуфтящ над кофти характеристика)
    И да- как, по дяволите… 🙂 Поредни поздрави към Ема 🙂

  3. Stela каза:

    … за “шантавия дизайн” на текста 😉

  4. Ema каза:

    Еличка, как ти хрумват такива “купечки” думи и анализи? Аз съм прота жена и проста разказвачка, със “силно набито клюкарско око”. Затова и не подминавам “шантавия дизайн”. Стела, много ти благодаря за оценката. Надявам се, че някое от тези изделия си мечтаеш да кацне в твоя дом. Аз много харесвам стъклените пластични изделия, но не тези, които имат утилитарно приложение, а просто стъклените пластики, които могат да си седят някъде в дома ти, където ти ги поставиш и единствената им употреба да бъде създаване на декоративни акценти, които да те радват, когато очите ти попаднат на тях. Часовници стенни си имам.

  5. Iordanka каза:

    Ема,
    твоят разказ ми напомни първото ми посещение във Венеция през 1985 г., когато бяхме бедни студенти в София. Венеция беше последният пункт на връщане и нямахме никакви пари. Бяхме пътували 1 месец из Швейцария, Австрия, Франция и Италия с една малка Шкода натоварена с палатка и дюшеци, с по 100 долара за всеки от четиримата, обменени ни от агенция Шипка, плюс 100 долара за колата. С последните стотинки си купихме с мъжа ми едно малко хлебче с едри зелени маслини и ми се видя божествено. Гледахме тези красиви витрини, които и тогава бяха толкова прекрасни и не можехме да се нагледаме. Не можехме да си позволим нищо през цялото пътуване, дори една кока кола на улицата. Парите ни стигнаха само за къмпинги, хляб (най-евтиния), бензин и музеи със студентско намаление, а и с тогавшния курс на долара и ниво на заплатите всичко изглеждаше безобразно скъпо. Трябва да сме безкрайно благодарни, че сега много българи могат да пътуват и да си позволяват малки удоволствия като едно кафе във Флориан или обяд на [Canale Grande].
    Ема, пожелавам ти догодина да отидеш във Венеция по времето на карнавала. Ще видиш тези прекрасни маски по улиците. А костюмите са още по-фантастични – копринени кадифета в най-очарователните цветове.

    Това за смрадливите канали във Венеция съм го чувала само от българи. Била съм по различно време на годината и никога не съм го усещала. Сигурно е изолирано явление за няколко дена в годината, силно преувеличено от нашия национален скептицизъм, който все трябва да намери лошото и да критикува.

    Рибата в чинията ти е сьомга. Продава се в София, сигурно в Метро, но цената й е доста по-скъпа отколкото в Западна Европа.

    Жалко, че не сте имали време за музеи. [Gallerie dell’Accademia] е един от 50-те най-хубави музеи в света – ненадминат в колекцията си на Тинторетто, Тициано, Джорджоне. Има един прекрасен филм на Уди Алън – “Всеки казва обичам те”, в който той се разхожда из този музей с Джулия Робъртс. А и църквите във Венеция са пълни с ценни афрески и картини. Нещо трябва да ти остане за следващия път….

    Надявам се, че си успяла да посетиш Уфици, иначе ще е голяма загуба и ще ти се наложи веднага да програмираш нова екскурзия до Италия.

  6. Ema каза:

    Йорданка, благодаря ти за разбирането и за поясненията.Вашето пътуване си е било наистина много бедно и пестеливо. Дори и за храна не сте имали достатъчно пари. Сега е доста по-различно. Но пък как иначе ще запомниш божествения вкус на хляба в
    комбинация с маслини? Според мен много си пасват. По моите студентски години ходехме по други дестинации и така 45 дена прекарахме в Литва, Латвия, Естония и Русия. Бе, много хубаво си беше и много нещо видяхме.
    Видях галерия Уфици, но и си купих на ДВД филмов разказ с озвучаване на няколко едика в това число и на руски. Та вкъщи всички му се радваме и разбираме.
    А сега направо ще се изкьоравя. В един хотел в Истанбул съм в момента
    и работи сам една нощна лампа с мощостта на кандило. А централно осветление изобщо няма. Изобщо не ми се разправя да ги накарам да сложат още една крушка. Няма да векувам. Нали хапнахме препържена хамсия в един от ресторантите на моста “Галата”, Няма да се ядосвам за глупости. А във Венеция непременно пак ще отида някой ден и ще ходя в галерии и в музеи.

  7. Ани каза:

    ЕМА ТИ НЕ СИ ПРОСТА РАЗКАЗВАЧКА, ТИ СИ УНИКАЛНА РЗКАЗВАЧКА, НЕ ВСЕКИ ИМА ТВОЕТО НАБИТО ОКО И ЖИВОПИСНИЯ ТИ ЕЗИК!

  8. Ema каза:

    Ани, благодаря ти за това, че си доловила особеностите на моето любителско пътеописание.

  1. 15.06.2010

    […] Eсенна разходка във Венеция (2) […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.