юни 11 2010

Eсенна разходка във Венеция (1)

Published by at 8:59 under Венеция,Емилия Попова

Днешният пътепис ще ни отведе до Венеция. И т.к. започват жегите, реших че е добре да прочетем нещо по-хладно – от есента. Искам да изкажа специалните си благодарности на Емилия за наистина упоритата работа по писането и оформянето на разказа.

Приятно четене:

Eсенна разходка във Венеция

/с туристическа група  ноември 2009 г./

Нямам обяснение защо е така, но върна ли се от някоя екскурзия, разтоварвам си куфара и не бързам да го прибера на постоянното му място.  Стои си изправен до някоя стена в стаята и ме провокира да помисля кога пак и накъде  „да хвана света”.  Съобразявам се с „чергата си”, която в повечето случаи може да се нарече „шалче”. Търся в интернет някакви екскурзии към места, познати ми от филми или от снимкови албуми, по които бих искала да се разхождам и да видя градове, за които съм слушала суперлативи от моите стари и нови  приятели, както и от порасналите ми вече деца и внуци.

Когато вървя по улиците на София, не подминавам витрините на туристическите агенции, по която са разлепени цветни примамливи оферти за близки и далечни пътувания. Задържам вниманието си върху една две оферти, заради  които влизам в агенцията и търся повече подробности. И така реших, че ми се иска отида на някоя от тридневните екскурзии до Прага или до  Буда-Пеща.

Eдин месец, след завръщането ми от Истанбул, споменах пред голямата ми дъщеря накъде смятам да се отправя при следващото ми пътуване. И да знаете само каква беше реакцията? Направо изригване на вулкан. И като повиши тон, дъщеря ми каза „А,а а не! Никаква Прага, никаква Буда-Пеща! Как можа да ти хрумне ? Ти си ходила вече там!” Взех да мънкам и да се оправдавам, че и в двата града съм ходила и то не по веднаж, но това е било толкова отдавна, преди десетки години и че сега там са настъпили такива промени, че бих искала да видя … и т.н. Обаче, не би!  Дъщеря ми, с нетърпящ възражение тон, вдигна „горно До” и отсече, че трябва да отида единствено в Италия и никъде другаде. Щом тя казва Италия, Италия да бъде. И не като да не исках да пътувам до Италия, ама все си мислех, че за Италия трябва да имам много повече пари. То пак парите пак са  повече, ама не чак толкова „много повече”. Повтарях  си наум: „Италианският Ренесанс си е Италиански Ренесанс, ама и в Италия  пармиджаното е с пари”.

Намерих една автобусна екскурзия за 5 дена, с две нощувки, с посещение на градовете Венеция, Падуа, Пиза и Флоренция, на цена, която можех да си позволя. И така, на 18 ноември 2009 г. по обяд,  луксозният автобус на туристическата фирма потегли от площад „Ал. Невски” към Италия.

Пътят е много, ама повярвайте ми, много досадно дълъг за пътуване с автобус. Без междинно преспиване в хотел си е уморително дори и при ергономичните седалки на новите автобуси, ама за тази цена – толкоз. Това са си 1200 км. Наведнаж, с малки почивки по граничните пунктове и по някои бензиностанции по пътя. Има -няма 21-22 часа в път.

Първата ни цел беше Венеция.

Да знаете само колко по детски наивна  представа имах как точно как ще стигнем до Венеция. Мислех си, пътуваме пътуваме по широкия път и в един момент пред очите ни ще се открие приказния град Венеция. А то се оказа съвсем различно. След напускането на магистралата, Автобусът  продължи с  много дълго пътуване по едни тесни провинциални пътища,  докато стигнем до огромен паркинг за автобуси до малкото пристанище  „Пунто Сабиони“.

От Пунто Сабиони

трябваше да вземем едно корабче, което след 45 минути щеше да ни отведе до  онова известно на цял свят  място, наречено Венеция. На пристанищната гара билетите до града бяха в едната посока 6.50 евро, в двете посоки 13 евро, но ако се доплатят още някакви си 3 евро, за 16 евро си купуваш едновременно двупосочен за този кораб за отиване до Венеция, връщане обратно до Пунто Сабиони, а в същото време и целодневен билет за „водните трамваи“, наричани „вапоретто”, които се движат по „Канале Гранде”.

Venecia_html_72b5689f

Пристанището за пътнически корабчета до Венеция на Пунто Сабиони

Разбира се, че всички от нашата група си закупиха от комбинирания вид , защото никой не искаше да пропусне възможността да се качва и да слиза колкото пъти си иска през деня на  този уникален градски транспорт.

Venecia_html_m7d099adc

С това корабче с удивителните правоъгълни спасителни пояси  потеглихме, за да достигнем  заветната цел-Венеция.

Venecia_html_m75410bc2

Така пътуват рано сутрин с корабчето към работните си места на големия остров „Венеция“ местните жители.

Venecia_html_m2bb3568c

Какво ще кажете за гледката?

Venecia_html_m660dfa8

А за розовите стъкла на уличните лампи? Мечтаех да ги видя и ги видях.

Venecia_html_m339e20f3

Зад гондолите се виждат  павилионите на спирките на уличните водни трамваи, „вапоретто”. Те са монтирани въху понтонни платформи.

Venecia_html_1640e19e Venecia_html_5e4527be

Екскурзоводът на групата спомена, че този паметник е дело на Арнолдо Цоки. Не можах да открия кого е имал за цел да прослави скулпторът, а и няма начин да се помни всичко, което ти казват за кратко време.  Паметникът ми се стори с нещо познат, а няма начин  да съм го виждала, защото във Венеция съм за първи път. А то защо било?

„Арнолдо Дзоки (или Цоки) (на италиански: Arnoldo Zocchi),

италиански скулптор на късния 19-ти и на ранния 20-ти век, е роден през 1862 г. във Флоренция. Прочут италиански скулптор, автор на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на свети Франциск Асизки в Кайро и на още много паметници из цял свят.

В България Арнолдо Цоки изработва монументалната конна статуя на Цар Освободител /Александър II/ в София, след спечелен конкурс (1901-1907 г.). Автор е и на бронзови скулптурни творби на паметници в Севлиево (1894), Русе (1908), Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир и скулптурен фонтан в Пловдив.  Умира през 1940 г. в Рим.  /данните са от Уикепедиа/

Venecia_html_m603cdb63 Venecia_html_m46d2e4f5

„Мостът на въздишките“                                                                             А такъв „Мост на въздишките “ видях аз.

Повечето от вас знаят как изглежда онзи най-прочут с романтичното име и зловещата слава  мост във Венеция с «Мостът на въздишките». Но аз го видях така. Поради ремонтни работи, беше „опакован“ и обезличен до степен да не можеш да го познаеш и ако някой специално не ти каже,че този мост е онзи, който не бива да пропуснеш да видиш , направо го отминаваш. Късмет извадихме, че екскурзоводът ни ни го посочи и каза „Това е Мостът“.

Venecia_html_m71d30867

На този площад са разположени и най-важните сгради във Венеция, които са диктували ритъма в ежедневието на венецианците – Дворецът на дожите, катедралата Сан Марко, Камбанарията, часовника и сградите на Новите и Старите прокурации.

Venecia_html_m2c6b3ad1

В края на площада е т.нар. “пиацета” – малкият площад, където се издигат две колони. На върха на едната колона е статуята на крилатия лъв на Сан Марко, а на другата – Св. Теодор – първият патрон на Венеция.

Venecia_html_m526392a7

Катедралата «Сан Марко» отвън

Venecia_html_m75f827e6

Катедралата „Сан Марко “ отвътре. Няма как да се разкаже с думи.

Venecia_html_173b2e35

Трябва да се види наживо, за да се почувства и запомни.

Venecia_html_48fdd91f

Две от най-старите кафенета във Венеция се намират тук – “Флориан” /1720 г./ и “Куадри». Площадът, подобно на катедралата, носи името на светеца-покровител на града « Сан Марко».

Venecia_html_m18342c1b

Площад „Сан Марко“

Venecia_html_m664be833

Зад колоните се намира едно от най-известните кафенета в Европа-«Флориан».

А белите тенти в  ми заприличаха, моля за извинение,  на огромни кюлоти, окачени в арките на колонадата пред кафенето, отворено още през 1720 г. И продължава да е заведение със същото предназначение  и досега. Прекрасна атмосфера.

Venecia1_html_725509c5

Кафенето отвън. Беше студено в края на м. ноември  и нямаше мераклии да си пият кафето на открито.

Да ви разкажа  кажа как се зароди моят личен  интерес към това кафене?  В шоуто «На кафе» при Гала по Нова телевизия, имаше в няколко поредни дни представяне на кафето като напитка, като сортове, аромати и технологии за приготвяне. Гостуваха майстори по приготвянето на кафето от различни заведения и показваха тънкости в приготвянето му по най-добрия начин. По едно време, една от дамите от говорилнята на Гала, каза, че знае къде се намира най-старото кафене в Европа и то е точно « Кафе Флориан» на площад «Сан-Марко» във Венеция.

Като се видях вече на този площад,  само се оглеждах да мерна някъде табелите, които да ми подскажат къде е входът за кафенето. Е, наложи се и да попитам. Веднага реших да не изпускам шанса си и да вляза и точно там да изпия кафето си.

Venecia1_html_644d71db

Един от салоните в кафенето

Venecia1_html_1760369c

Някои от помещенията вътре. Атмосферата е невероятно приятна и особена. Има дух, има култура, има история.

«През целия XIX в. тук се изрежда литературната аристокрация на Европа: Жермен дьо Стал, Бенжамен Констан, Шатобриан, Стендал, Лорд Байрон, Шилер, Жорж Санд, Алфред дьо Мюсе, Чарлз Дикенс, Александър Дюма – баща, Теофил Готие.

Нека припомним какво казва Оноре дьо Балзак, виден поклонник на кафето: „Флориан» е нещо средно между борса, фоайе на театър, читалня, клуб и място за излияния; той отлично съответства на многообразието от сделки в града и много венецианки въобще не знаят с какво се занимават мъжете им, тъй като те, когато имат да напишат писмо, отиват да го напишат там».  /цитатът е от интернет/

Venecia_html_m375dd0ca

Така изглежда  т. н. „Американски бар“

Нямаше почти никакви посетители. От хората от нашата туристическа група, влязохме само четирима. Останалите може би се уплашиха от разказа на екскурзовода за „солените цени“. Сигурно има нещо вярно, но по времето, по което влязохме ние, за ароматното капучино, което си поръчахме, платихме по само 6 евро на чаша, което си беше направо „промоция“ под причина на отминалия туристически сезон. А като знак на особено уважение, управителят на салона, с достолепна осанка най-малко като на принц Филип и с безупречно чисто и изгладено облекло, любезно  ни покани да седнем срещу него на т.н. „Американски бар“ и да си поговорим. Той лично направи и поднесе кафето ни и ни накара да се почувстваме „избрани“.

И оттогава досега търся да открия и да си купя  от сорта на онова кафе, с божествения, особен и силен аромат, което имах щастието да опитам в  кафене „Флориан“ на площад „Сан Марко“ във Венеция.

Venecia_html_m60597a01

А и тортичките са, абе какво да ви казвам?  Идете, вижте и опитайте, за да се уверите лично. Вкус не може да се разказва.

Venecia_html_m4ae537e9

Интериор ли бе да го опишеш ? И това ажурно пано“Чифт очила“ съставено от множество цветни очила.

И след като се освежихме с кафе от най-личното кафене на площад „Сан Марко”, тръгнахме напосоки, както аз обичам да казвам „да мерим улици и площади”. Преценихме, че ако сме там за един единствен ден и ако  изберем да разгледаме някой от безценните музеи, времето ще свърши бързо и ние няма да сме видели, и няма и да сме усетили единствената и неповторима красота на улиците,  площадите, каналите и не на последно място витрините на Венеция.

Venecia_html_4f57854a

Така изглежда „Канале Гранде” – „паркинг” на моторни лодки.

Venecia_html_m665968ac

Venecia_html_m4ada9b27

Водните трамваи по „Канале Гранде”- „вапоретто”  са на две-три минути един след друг и винаги има пътници.

Venecia_html_m7417f91a

Така се привързва корабчето към понтона за да слизат и се качват пътниците

А онова, което с радост наблюдавах, беше как, щом се отдели от понтонната спирка, корабчето  отива  към следващата спирка, но не като се придържа към десния брят на канала, а потегля наляво, под ъгьл към отсрещния бряг. Там  след две-три минутен преход спира и се привързва с въжета към едната от двете понтонни спирки-платформи за качване и слизане. И  когато няма повече движение „качване-слизане“, момичето от персонала затваря с една плъзгаща се оградка отвора за преминаване на пътниците и „вапоретото“се отправя по посока напред, под ъгъл, но този път надясно, т.е. към спирките на отсрещния десен бряг. И като погледне човек, вижда как плуват няколко пътнически корабчета  и кръстосват пътя си на движение в един безкрайно красив канал, като внимават да се разминават, плавно и спокойно, без да  създадат конфликтна точка. Може  тази организация на движение е уникална и единствено може да се види на „Канале Гранде“.

Venecia_html_m2f8cd0a7

Струва си да се повози на „вапоретто” човек, за да види тази уникална красота.

Venecia_html_4d8cccb6

Струва си да се повози на „вапоретто” човек, за да види тази уникална красота и уникална организация на движение.

Venecia_html_7b1caf76

Продължението:

Eсенна разходка във Венеция (2)

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


18 коментара

18 коментара to “Eсенна разходка във Венеция (1)”

  1. Роси А. каза:

    Отдъхнах си:)) Като видях заглавието и реших, че някой ме е изпреварил, а аз от месец се кумя къде да сложа снимките и да предложа моята версия на Венеция:)) Но виждам, че Вашият разказ е коренно различен от моя. И времето е различно и периода на престой, а като гледам и съвсем различни неща сме правили:)) Благодаря ви за различния поглед.

  2. вили каза:

    Върна ме месец назад! И разбрах, че някои неща съм ги пропуснала. Не, не съм пропуснала, а оставила за следващото посещение!
    И сега, през май, мостът на въздишките беше опакован по същия начин. Уви…

  3. Стойчо каза:

    @Роси А, пращала ли си разказ за Венеция или нещо не съм внимавал в пощата си? Пращай, моя грижа е да му намеря място 😀

  4. Вили каза:

    Аз съм другата Вили /Мелк, Ефес, Шириндже и т.н./ 🙂
    Не знам защо, но още от най- за пръв път, когато видях Венеция да „изплува“ пред очите ми от сутрешната мараня, всичко ми беше безкрайно познато и близко. После бродих из уличките и площадчетата като у дома си.
    Sì, е la veritа! 🙂 /На италианския това му е хубавото, че е страшно лесен и за 2 дена човек започва да разбира и спретва кратки изречения. Всъщност, поне на мен 😉 /
    Ема, интересно ми да видя Венеция през твоите очи и то в късна есен, понеже на мен все ми случва да съм във Венеция през май-юли, когато са зверски жеги, още по-зверски тълпи от туристи и луди-луди цени. Това, обаче, по никакъв начин не намаля любовта ми към този уникален град!
    А имаше ли емоцията да видиш „acqua alta“? Доколкото ми е известно, точно по това време на година се появява.
    Хайде, разказвай по-нататък! 🙂

    И няколко от моите снимки
    http://iaia.snimka.bg/travel/veneciya-yuni-2006.113634

  5. Ema каза:

    @ Роси, много си мила. Няма начин да си ъвпаднат разказите ни. дори да бяхме заедно по едно и също време, доре да вървяхме една до друга, всяка о нас щеше да вижда неща , които другата не е могла да види или ако ги е видяла, не ги е преценила като интересни.
    И понеже тук не сме се събрали да пишем учебник по „Венеция“, всеки който е имал щастието да бъде там, дори и за половин ден, има какво да разкаже. Смело разказвай. Аз се чувствам щастлива , когато „пътувам“ с разказите на другите и гледам с техните очи.

    @Вили, дай боже да ти сбъдне мечтата и пак да отидеш. Когато аз напускам някой град си казвам „пак ще се върна, защото тук имам много още работа за вършене“.

    @Другата Вили, ох да кажа колко много те ценя! Имам чувството, че отнякъде се познаваме и че сме си разказвали разни преживелици. А колкото до снимките, които си пуснала, браво. Това си е даже нещо кото подкрепа към моя разказ и ползува всички, които вливзат и четат. Колкото повече, толкова по-добре. Почва да прилича на скулптурна фигура, на въртящ се подиум. Чрез многото снимки, всеки един обект може да се изгледа като да се извърта на 360 градуса. С усмивка изгледах твоите снимки отначало докрай. Ти имаш и повече обекти и повече гледни точки. Сетих се, че след като и аз оставям много от снимките си непубликувани, мога да ги слагам в „Снимка.Бг“ и да давам линк тук, защото някои от тях си заслужава да се видят. Не може в един разказ всичко да се покаже.
    Продължавам да „нижа“ втората част на пътеписа за Венеция, после ще нижа и за други градове.

  6. Iordanka каза:

    Браво! Чудесен пътепис! Казва Ви го човек, който е живял 16 години в Италия и е бил във Венеция много пъти, включително през ноември. Снимките са преэъзходни и точно предават атмосферата. Чувала съм невероятни глупости за този фантастичен град – музей под открито небе – от наши сънародници, които само са свалили потурите и пояса на Бай Ганьо, но не и умствения му багаж.

  7. Iordanka каза:

    Браво! Чудесен пътепис! Снимките са превъзходни и предават точно атмосферата. Казва Ви го човек, който е живял 16 години в Италия и е бил много пъти във Венеция, включително през ноември. За съжаление съм чувала такива глупости за този фантастичен град – музей под открито небе – от наши сънародници с големи претенции заради дипломи и социално положение, които са свалили само потурите и пояса на Бай Ганьо, не и умствения му багаж.
    Ема, поздравявам ви за емоционалния разказ и за това, че сте се постарали да научите максимално. Освен това имената са транскрибирани много точно на български, което рядко се случва. Вие вероятно говорите италиански.

  8. Ema каза:

    Йорданка, благодаря за добрите думи. Моля да не се обидиш, но в този, пък и в други сайтове и форуми/не са много/, в които влизам, пиша винаги на „ти“. Чувствам се спокойно и удобно, като между приятели , които познавам отдавна.
    Много ме ласкаеш като казваш какво си усетила в писането ми, например за имената . Аз не съм учила италиански език, за съжаление. Служа си само с английски и никога на съм „го закъсвала“, може би защото винаги попадам на хора, които си служат с този език.
    А много мило ми е да прецениш разказа ми като емоционален. Аз и в живота съм си такава“фога“, както ме нарича един приятел. Не знам какво това значи и приемам да съм „фога“.
    А и аз съм от хората, които много обичат да вървят и сами да откриват интересни обекти и хора. И снимам наляво надясно всичко, което ми се струва интересно.
    Днес изпратих на Стойчо и втората част от пътеписа си и там има много интересни фотоси.
    Подготвила съм кратък разказ със снимки за разходката до Падова или Падуа, както ние го казваме, но всъщност онова, което ми се иска да разкажа по-подробно е свързано с Флоренция. Много съм впечатлена. спирам дотук, защото може да се увлека и „ойде коньо у ряката“.
    А ти си щастливка. Да се живее в Италия е благословия за хората, които имат усет и сетива за изкуството.

  9. Biliana каза:

    Ооо, да, чудесно! Приятелката ми, която ми беше на гости, занесе обратно в България касовата бележка, която ни остави моят любим сервитьор – както го нарекох, защото беше адски мил и ни направи цяла серия със снимки. Значи, 2 кафенца, 2 малки бутилки минерална вода от по 250 мл, и две тирамису семи-фреддо, плюс разбира се удоволствието да слушаме оркестъра навън, през август, платихме 70 евро.
    А иначе наистина сте попаднали на някаква прИмоция, защото едно кафенце струва 6 евро, а капучиното – сигурно към 10.
    Иначе, прекрасно поднесен разказ и чудесни снимки, наистина! Поздравления!

  10. Ema каза:

    Биляна, благодаря. Ето че разказчето ти допълва една картина, която аз подхванах да рисувам и то ескизно, защото за малкото време прекарано във Венеция, не може да се направи „живописно платно“.
    Сега си обяснявам , защо от нашата група толкова малко хора се осмелихме да влезнем в кафе „Флориан“, а другите побягнаха като от чума. Една от жените била прочела на едно табло на стената отвън, не съм го видяла, летния ценоразпис и там пишело, че цената на едно кафе е 24 евро. Сигурно заради музиката на живо през активния сезон. А аз бях решена да вляза, без много да му мисля. Това си беше началото на екскурзията и имах достатъчно пари. Бях си казала “ все едно колко струва кафето, важното е, че ще съм била в това култово известно в цяла Европа място и ще съм опитала от божественото им кафе. Повярвай ми, аз исках , но това не беше продиктувано от социален снобизъм. Насладих на духа и атмосферата.
    Гълъбите на площад „Сан Марко“ са много напористи. Кацат ти по ръцете, по раменете и главата, дори само докогато бъркаш в пликче да извадиш солети или бисквити, защото няма да носиш хляб или житни зърна специално за тях. Само по движенията ти и по шума на пликчето познават, че ще има по някоя троха и всеки се бори да е най-близо до тази троха.
    Аз се посмях малко с кацащите по главата ми гълъби в онова място на площада, което е до високите колони близо до брега.
    Точно там имаше едно друго кафене, което беше разположило десетина маси със столове по самия площад, а под колонадата на сградата, на чист въздух, имаше подиум и на него пиано и пианист с облекло на музикант, когато свири „на голямата сцена“. Скъса се да свири човекът, беше много приятно, пък и подкрепление на цигулар дойде, но така и никой не седна на масите им. Сигурна съм, че и там цените щяха да бъдат „солени“.

  11. Iordanka каза:

    Има един трик с кафето в Италия. Ако го пиеш прав на тезгяха струва малко – от 70 цента до 1,20 евро. Това важи за всички заведения, включително и най-скъпите. Аз лично съм пила кафе на тази цена във Флориан преди години. Цената на кафето седнал е различна, защото се плаща сървис, и варира от 2 до 6 евро (най-скъпото кафе в Италия е във Флориан). Разбира се си заслужава, особено като се има предвид, че чаша бира в кой да е безличен централен бар в Париж е 10 евро…. Що се отнася до хубаво кафе, на север от Неапол (където кафето е фантастично, но градът не си струва изобщо, особено като се има предвид колко хубави градове има в Италия) най-хубавото кафе съм го пила в Милано, на Piazza Duomo, като си с лице към Катедралата – вляво, в Кафе Zucca на входа на Galleria Vittorio Emanuele. Струва 1 евро прав. Самото кафене също е забележително, а машината им за кафе е фантастична.
    Никъде не може да се купи кафе с качеството на това в баровете, защото това са специални смески с високо качество, които се продават само за тях. В Zucca разпитах и ми казаха, че използват една смеска Lavazza Alta Qualità.

    Ема, чакаме с нетърпение следващите ти разкази. Аз също пиша пътеписи и скоро ще излезе моя книга за Аризона и Калифорния, но за Италия не мога да пиша, защото тя е моята втора родина, моята по-добра майка, макар и осиновителка. Човек пише за нови места, а аз там съм обикаляла и по 20 пъти на едни и същи. След Италия живях 3 години във Франция, близо до Париж, и сега съм в Испания, в Андалусия. Все прекрасни страни, но сърцето ми остана в Италия и един ден се надявам да се върнем там, защото сме италиански граждани и пенсията на мъжа ми ще е там.

  12. Ema каза:

    @Йорданка, благодаря. Усетих, че си жена , благословена от съдбата! Колко е хубаво да можеш да видиш толкова много красоти и да опиташ от толкова различни качествени кафета.
    Преди седмица ходих с метрото до спирка „Жолио Кюри“.Тове е една спирка след „Стадион В. Левски“ по посока ж.к.Младост. На станцията има открито много приятно, без излишен разкош, чистичко с изчистен дизайн на интериора някакво италианско кафене. Приключих си работата и по обратния път веднага се умъкнах в кафенето. Освен мен имаше един млад мъж, който лакомо набиваше сандвич и четеше вестник. Явно хората се притеснямват да влязат, защото си мислят, че там е нещо специално и цените са високи. Но не е така. Чашите са красиви, барманът е разговорлив, но кафето му, уж и то някаква италианска смеска, ама нямаше нищо общо с онова кафе в Италия. Понеже се разприказвахме, го попитах защо така нещо кафето им е същото като това, което пия вкъщи и го купувам от кварталния магазин от масовата марка „Нова Бразилия“.
    И той ми каза така. Има кафе и кафе. Сортовете са различни и цената за тях е много различна. Спомена нещо за килограм как варират цените.Понеже в Италия няма кафеени прантации , те кафето си го внасят, като го внасят от най-различни области и райони в света. Цената на всеки сорт е различна. И то си е така. И си призна, че в тома кафене, сортовете които смесват, не са от скъпите, за да могат да влизат клиенти и все пак някой да им пие кафето. А пък моят внук между другото каза, че с дядо си били ходили на ресторант и след вечерята, дядо му си поръчал чаша кафе и платил за него 80 лв, тук в София. Сигурно е така. Аз пък не обичам кафе от 80 лв чашата.
    Аз съм изпратила на Стойчо втората част на разказа за Венеция. Когато реши, ще я пусне.

  13. Богдан Филов каза:

    Впечатлен съм от този чудесен пътепис и снимките.И аз като много други българи съм бил във Венеция ,но не мога по този начин да го опиша.Когато бях в най-старото кафене във Европа,усетих какво значи история и традиции ,които да се уважават.

  14. Ema каза:

    Богдане, благодаря. А да знаеш само какви още по-интересни снимки има във втората част! Там съм се съсредоточила върху тесните улички-канали и върху великолепните витрини с карнавални маски и стъклени пластики и изделия. Сега Стойчо „гони“.

  15. Stela каза:

    Ема, хубаво (ми) става от твоето светоусещане, себеусещане и отношение към „нещата“ и „хората“- без значение дали чета твой пътепис или твой коментар към пътепис от друг автор… Как успяваш да ходиш без клатушкане по ръба на сладникавостта, без нито за миг да улитнеш натам! Създаваш ведра, спокойна и приятелска атмосфера около себе си. Не бих подчертавала каква рядкост е това, описвайки преобладаващите не само виртуално тон, нагласи и манталитет- ценните неща и хора изпъкват без за целта да им е необходим контрастен фон.
    … Мой близък човек ме попита преди време: „Абе ние с теб на една и съща планета ли живеем?- какви са тия хора, които населяват твоята- аз тука не ги срещам.“ Макар и да не се познаваме, ти си от хората, заради които ми бе зададен този въпрос 🙂
    За да не ти звуча нереалистично приповдигнато- не съм поклонник на всеобхватната всемирна емпатична и безогледна любов към ближния (ню-ейдж-изработка), и съм преживяла достатъчно неща, за да бия по „житейски цинизъм“ доволен брой качествено вкиснати мизантропи.

    Е, писание като това моето няма как да има нормален завършек, затова оставям отворено 🙂

  16. Ema каза:

    @Стела, ами и аз се радвам, когото срещам хора с жив поглед и такива, които винаги могат да срещнат нещо интересно и после да го разкажат, та и други хора да „са го срещнали“, това интересното.
    Аз тази сутрин се запътих към един магазин за компютри, за да си купя мек калъф за лаптопа ми, който е един никакъв размер 12.3″. Ама пък нямаше трамваx. Метнах се на метрото и после се запътих към пл. „Гарибалди“. Там имаше събрани хора от всички възрасти, в очакване на церемонията по откриване на пеметника на Гарибалди, изработен от Георги Чапкънов. Площадът беше спрого охраняван, заради очакването на италианския „висок“ гост. Имаше метални ограждения очертаващи голям периметър. Пред мен имаше две възрастни жени и един мъж. Едната жена, прехвърлила 75, по моя преценка приличаше малко на Валя Балканска, но не беше тя, се пържеше на слънцето с вълнен калпак и вълнена тъмно-зелена куртка с ширити. Носеше голямо зелено знаме с извезан лъв и надписи „Свобода или смърт “ и упорито се мъчеше да мине за Райна Княгиня. Приятелката й около 80 г. с черна дантелена поличка и бяла блузка беше препасала широка трикольорна лента и развяваше българско знаме прикрепено към метална дръжка, направена от тръба от метла или парцал за миене на под, каквито има във всеки дом. До тях „се пържеше“ и един старец с калпак и с една дебела плетена жилетка със десен инспириран отново от българското знаме. Жилетката беше със силно замърсена горна част и яка, изплетени от бяла вълна. Надолу следваха зелена и червена плетена ивица. Беше с някакви никакви черни панталони, ама пък на краката имаше някакви гуменетки ли бяха, мокасини ли бяха, не знам. Май този искаше да го вземат за „Георги Бенковски по жилетка“. Обаче от групичката се разнасяше силна миризма на нафталин и мухъл като от мазето и макар да бях на открито, започнах да кихам. Имаше хора до мен, които ги попитаха защо поне не са изпрали тези дрехи? Баба ми едно време ни казваше. „Деца, за да не ставате за смях помнете: Не става от стара баба млада невеста“.
    Направих снимки, ще ги огледам и ако стават за гледане, ще пусна няколко в Снимка Бг и ще дам линк, за да разберете и вие за какво говоря. Мисълта ми е, че като стигне човек до тези години, не бива да се прави на карикатура и да предизвиква насмешките на хората около тях. То да бяха взели и да се натутат с по някой кукерски костюм, та белки ги забележат по-бързо в тълпата.
    На ъгловата сграда на „Гр. Игнатиев“ 10, високо горе над входа има монтиран един градски часовник. Работеше точно и на всеки 15 мин даваше камбанен звън. При първото прозвъняване, дамата с дантелената поличка и с препасания трикольор вдигна глава нагоре и каза: „Ето го и тоя часовник сега и той е фашистки. Правен е по фашистко време и не трябва да стои сега там“. Аз се засмях и попитах:“Защо да го махнат, да не би да показва „фашистко точно време“?
    Увлякох се. Но исках да си кажа какви неща ми правят много силно впечатление и то е встрани от официалната хроника, за която се пише и която показват по телевизията.

  17. Ema каза:

    Тук му е мястото, че никога не пропускам да погледна аватарчетата ви . Толкова са красиви и са толкова игриви. Като приятелска намигване ми действат. Няма грозен аватар. Артистични са и браво на автора им, защото някой ги е нарисувал и им е вложил характер, който ни кара радостно да се усмихваме, когато ги погледнем. Аз определено много си харесвам моя аватар. Харесвам и вашите.
    Преди минути качих снимките, които горе-долу дават представа за днешното събитие на площад Гарибалди, за това как изглежда паметникът пред сградата на „КТ Подкрепа“. http://emastar.snimka.bg/culture/garibaldi.509661
    Ще видите и някои други личности. А толкова далече бях от подиума с официалните лица, че трябва голямо взиране и фантазия, за да разпознае човек Силвио Берлускони. Но пък нали всички гледат телевизия, ще го видят в близък план. Този път му бяха нацелили цвета на боята за коса. А Цецка Цачева беше попрекалила със солариума. Фандъкова беше безупречна.

  18. […] с есенната разходка на Емилия из Венеция. В началото стигнахме с едно корабче до града, а днес ще продължим по каналите на Венеция. Приятно […]

Leave a Reply