юни 14 2010

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)

Започва лятото и, като гледам, не само на мене ми е гръцко 😉 Ренета ще ни разходи из Гърция преди началото на голямото лежане по плажовете, пийването на узо и замезването с октоподчета 🙂 Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част първа

Както се вижда, не само на Стойчо му е гръцко, тия дни 🙂

Между прогнози за дъждове и урагани, кризи, стачки и грипозни деца успяхме да откраднем една топла и слънчева седмица в края на май за няколко дневно пътуване до Гърция.

Знае се, всичко започва с пътищата.

За пътишата в България няма да говоря. Те просто не са такива. Виж, пътищата в Гърция, определено са Пътища с главно „п“. Хубав гладък асфалт, ясна маркировка и табели буквално на всеки метър. Табели, които съобщават на колко километра си от най-близкия град, после съобщават че предстои отбивката от магистралата към града, после табелите започват обратно броене 500 метра, 400 метра…следва табела с указанието, че влизаш от северната или южна страна на града, абе табели да искаш. Дали пътуваш по магистрала или второстпенен път разлика в качеството на настилката, маркировката и количеството на табелите няма. Виж, с бензиностанциите нещата стоят различно. Бензиностанции по магистралата да не казвам изобщо, но почти няма. За да заредиш, трябва да слезеш от магистралата и да влезеш в населено място. Самите бензиностанции, трудно ще разбереш, че са такива. Една или две / едната от които не работеща/ стари колонки и някаква барачка покрай тях, евентуално тоалетна със съмнителна чистота и толкова. Кафе? – Забрави. Сянка – също. За шест дни и 2500 километра видяхме цифром и словом 1/една/ хубава бензиностанция и тя беше съвсем нова, а сестрата и близначка от другата страна на пътя още не беше отворила. Георги каза, че май имало причина да са такива бензиностанциите, но не помни каква, а доскоро и касови апарати нямали. Сигурна съм че хитрите гърци имат подходяща и изнасяща им причина за каквото и да било, включително и за вида и функционалността на бензиностанциите. За сметка на липсващите магазини и кафенета в бензиностанциите, покрай пътя има каравана-кафе. Едни малки, стари и огрухани караванки закотвени до сами мантинелата и обзаведени с някоя и друга масичка под рехавата сянка на маслина, смокиня или леска. От тия караванки, можеш да си купиш за хапване, да вземеш кафенце или студено безалкохолно и отново да драснеш по опечения от слънцето път.
Извън града гърците карат бързо, въпреки ограниението от 130 километра в час на магистралата, солените глоби и камерите. Камерите и за тях има табели. И означения на какво разстояние са, има. Само табела “ Усмихнете се!“ няма. Но пък има полицаи с радари, мааалко след камерите. Точно толкова малко, колкото да реши, че достатъчно си подминал камерата и да изюркаш возилото.
За натовареното до козирката BMW тази скорост беше добре дошла. Високата глоба пък напълно убиваше желанието на Георги да разбере колко добре може да се движи нашата машина по тия хубави пътиша.
Покрай пътя на малки равни разстояния има странни макети. Върху колона висока около метър е сложем макет на параклис. С врати и прозорци, оцветен както подобава, висок около петдесет сантиметра. Отначало мислех, че това е подобие на една много неприятна практика по българските пътища – да се правят паметници на местата, където хора са изгубили живота си в катастрофи. В първия момент си казах, че гърците са на изчезване и изчезват най-вече с помощта на пътни произшествия, толкова са на често тези макети, но в едно от селцата, в един двор, вероятно на фирма за /трудно е да се нарече така, но/ екстериорен дизайн, заедно с огромното количество каменни лъвове, Аполони, Венери милоски и нейни сестри и братовчедки имаше от тези малки параклиси, възкачени всеки на по една колона. Не мисля, че някой би натворил предварително толкова нещо, само с мисълта, че хората ще се трепят по пътищата и труда му ще се отплати. В и около параклисите по пътищата нямаше снимки, свещи и вази с изкуствени цветя, така че с Георги стигнахме до извода, че наличнието на макетите е резултат от силната религиозност на гърците, а не на човешката лудост и стремежа ни за самоунищожение.
Този път, каникой път времето беше повече от благосклонно. Въпреки заплашващият ни още с тръгването дъжд минахме между капките. За цялото пътуване ни понакапа два три пъти, при това толкова леко, че даже не е за отбелязване.

Местата.

Първоначалният ни план е да влезем в Гърция през новото ГКПП в Златоград и да стигнем бързо и безпроблемно до Кавала.

Перперикон

буквално ни е на пътя. Казвала съм вече, че отдавна съм заискала да го видя, а пътищата ни все не стигат до там. Тоя път здраво се хващам за идеята, а Георги, който знае за силното ми желание се съгласява да направим кратка отбивка, макар, че вече е бил там. Ентусиазирана здраво чета “ либретото“ в следствие на което се зарибявам още повече. Няколкото дни преди тръгването му надувам главата с прочетеното. По една добра случайност Стефан Цанев преповтаря и доукрасява в Българските Хроники това, което аз вече съм чела.
Докато пътуваме към Кърджали се опасявам горчивият ми опит с Троя да не се повтори, но още докато виждам в далечината отсечения на половина връх на хълма и разкритите под него бели кости на планината опасенията ми се изпаряват. Перперикон надхвърля очакванията ми.

Перперикон

Белите скали на Перперикон

Перперикон

Перперикон, Родопи

Някога бил върху него, сега изглежда вкопан в хълма. Приказен и величествен е с громните си бели каменни късове и ясните следи от човешка ръка в тях.

Перперокон

Перперикон, Родопи

Мястото е магическо и годините на гадания и поклоннически ритуали са оставили отпечатъка си в камъка. Имам усещането, че ако се обърна и ще видя дима от горящото вино или ще чуя стъпките на Александър Македонски, дошъл при пророците да разбере какво бъдеще го очаква.

Перперикон

Перперикон, Родопи

Перперикон

Перперикон, Родопи

Още с тръгването ни от Варна дъждът ни следва по петите, а тук на хълма буквално е надвиснал над главите ни. Кара ни да съкратим разходката в миналото, но прави околните гледки още по-прекрасни.

Перперикон, Родопи

Перперикон, Родопи

Перперикон, Родопи

Перперикон, Родопи

Освен да видим Перперикон по път, много искам да отидем и до

манастира Успение Богородично в Кърджали.

За късмет в града още не вали и бързо намираме квартал Гледка и уличката на която е манастира. Георги остава да почива и да наглежда мотора отвън. За следващите пет дни това ще е последния път в който се притесняваме да оставим мотора на улицата без надзор. А той, хубавецът веднага предизвиква вниманието на преминаващите кърджалии /моторът, не Георги/.
Откривам главния вход на манастира и влизам в най-чистия, цветен и подреден манастирски двор в България.

Манастирът

Манастирът „Успение Богородично“, Кърджали

Манастирът

Манастирът „Успение Богородично“, Кърджали

Ярките стенописите ограждат градинките с нацъфтели розови храсти. Мястото е като малко чисто синьо-зелено късче спокойствие сложено насред градските къщи. Високите манастирски стени сякаш го отделят не само от заобикалящата местност, а и от настоящето.

Манастирът

Манастирът „Успение Богородично“, Кърджали

Църквата в манастира

Църквата на манастира „Успение Богородично“, Кърджали

Най-старата част от манастира са църквата и аязмото. Запалвам свещички в църквата и необезпокоявана от никого нащраквам голямо количество снимки на манастирския двор.

Аязмото в манастира

Аязмото в манастира „Успение Богородично“, Кърджали

Манстирът

Манастирът „Успение Богородично“, Кърджали

Манастирът

Манастирът „Успение Богородично“, Кърджали

Когато излизам ме чака изненада. Изненада, която малко по-рано е поднесена и на Георги, а именно, че ГКПП Златоград е затворено. Гърците ремонтирали пътя. Колкото и да мислим, каквито и да ги кроим, трябва да се върнем към Хасково, от където сме дошли, да минем през Харманли и

да влезем в Гърция от ГКПП Свиленград

Пътят ни приятно се удължава. А си мислехме, че ето на, къде е Кавала, едва ли не, сме стигнали. Когато в същност наистина стигаме Кавала сме минали осемсторин и петдесет километра. След този преход еднолично и категорично се окичвам с титлата “ железен задник“ сред пътуващите на две колела дами. /Претенции за титлата, могат да ми бъдат отправяни само след представени точни факти и цифри/

Първият момент в който виждам

Кавала

е вечерта, от магистралата. Светлините на градчето са потекли като блещукащ порой по склоновете на околните хълмове и са се влели в морето. Докато магистралата извива над града, дебна всяка възможност, за да го зърна отново, преди да и ние да се спуснем по същите хълмове и да навлезем във вътрешността му.
Веднага ми правят впечатление моторите. А мислех, че моторите в Париж са много. Георги вече ми е кавал, че гърците се придвижват най-вече на две колела, но когато го видиш с очите си е съвсем друго. Това малко курортно градче, заедно с Александруполи (Дедеагач) категорично слага в джоба си голямата европейска столица по мотори на глава от населението. А главите са без каски. Ни-кой не слага каска, ни-кой. Закрепват ги на резервоарите демонстрирайки някакво намерение и толкова.
Единствените пътници с каски на главите сме ние. Заплахата от двеста евро глоба не е майтап работа и въпреки упорития лош пример, който кавалджии дават ние оставаме непоклатими следователи на правилата за движение.
Моторите освен, че са много са от всички видове, класи, категории и модификации. Наравно се карат скутери / малките кокетни Веспи райно са ми легнали на сърцето/, туристически мотори и огромни бързи писти. Буквално са навсякъде. Георги го взима на чест и се зарича, че следващия път ще додйе с MT-то: “ Да видят те…“ Гърците карат и спират навсякъде, на платното и по тротоарите, все едно си изхлузват обувките преди да влязат в къщи.
Докато хапваме гирос/гръцкия вариант на дюнерите/ на улицата, преди да идем в къмпинга се забавлявам с гледката на две момчета – разносвачи. Бързичко взмат поръчките и се мятат се на раздрънканите скутери, а зад гърбовете им има закрепени кутии по-големи от самите мотори. След няколко минути се връщат и слизат от мотора още преди да е спрял.
Момчета, момичета, мъже и жени се возят на задните седалки на услужливите водачи, за по бързо придвижване.
На следващата сутрин, отново с каски на главите се спускаме от къмпинга към Кавала. Белите къщи са накацали една върху друга и искрят на слънцето, та чак те заслепяват. Високи сгради не се виждат, благодат. Уличка без наклон няма. Тук всички пътища не водят към Рим, а към морето. А то, да ме извиняват, може и да е по-споконо и гладко от нашето, но по-синьо не е. Намираме местенце на BMW – то и тръгваме по тесните улици в посока към „етно кафето“ за което Георги ми е говорил миналата година. Пътьом си купуваме дребни сладки и соленки. Бях чувала за гиросите им, и за сувлакито и мусаката съм чувала, обаче не знайно как съм пропуснала изобилстващите им със стока пекарни, сладкарски магазини или както-там-ги-наричат. Витрините на малкото магазичне са затрупани с разнообразен асортимент от няколко вида соленки, гризини, понички, маслени курабии с пудра захар, други слепени с мармалад или залети с шоколадова глазура, баклава и кадаиф. Само отявлен захарохолик ще разбере, колко ми е трудно да избера. В съседното помещение две жени месят и оформят малки гевречета.
Етно кафето, го няма. Помещението е в ремонт и ще става таверна. Връщаме се през плетеницата от улички и малък площад с накацали старци и гълъби по него.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Настаняваме в кафене, което е заело средата на тясна пешеходна зона. От двете ни страни са лъскавите витрини на магазините и безспирния поток от минувачи. Чадърите, масичките, столовете, канапетата и възглавничките по тях са в бяло или много светло сиво и екрю. Гърците експлоатират бялото без умора. Трябва да си призная, тези цветове много пасват на георграфските им ширини и създават чувство за светлина, чистота и прегледност. Всеки път, във всяко кафе, в което сядахме веднага ни носеха чаши или кана със студена вода. Кафетата им обаче са малки. Както и да го поискаш, двойно, дълго, голямо, все е малко, все е колкото нормално кафе в България. Сигурно всеки срещал се с малките големи кафета извън България си е казвал: “ Какво ли ще стане, ако поръчам късо кафе? Празна чашка ли ще ми донесат?“ За сметка на количеството, обаче е качеството. В Париж кафето беше гадно, поне на местата на които сядахме. В Турция, даже не можах да намеря място, където да ми предложат еспресо. Виж в Гърция нямаше случай кафето да не ми хареса. На повечето места с кафето носят и малка чинийка с няколко бисквитки в нея. Абе, само за мен. И за капак, гърците говорят много и на висок глас. Направо плувам в свои води. Докато си пием кафето щраквам традиционната снимка на Георги. И незабелязано хващам в кадъра и няколко гъркини.

Кавала, Гърция

на кафе в Кавала, Гърция

Аквадуктът, Кавала, Гърция

Аквадуктът в Кавала, Гърция

Както казах, бях попрочела либретото и знаех, че което трябва да се види в Кавала е акведукта и крепостта, намираща се на един от хълмовете, почти над морето.

Кавала, Гърция

Тук улици без наклон няма. Кавала, Гърция

То и без либрето, крепостта се вижда от всяка част на града и няма как да си гост и да не тръгнеш натам. За да се стигне до крепостта се изкачваш по тесните и извити улички на малък квартал застроен само с къщи.
Уличките са толкова тесни, а терена така стръмен, че къщите са си стъпили една на друга на раменете. Това, което е покрив за едни е под и тераса за други, а зад всеки ъгъл виждаме картини, които чакат да ги снимаш.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Преди да го направиш, обаче трябва да спреш и да си поемеш дъх. За разлика от нас, гръцките бабета, ситнят нагоре и сякаш не забелязват изкачването.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Самата крепост е съставена от три възстановени постройки – хамбар, казарми и кула и много запазена крепостна стена.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

За да се разгледа крепостта се плаща две евро. В големия двор има сцена за постановки на открито.
/Кратко лирическо отклонение: Не, че крепостта в Кавала е по-красива или по значима от Арбанашката църква Рождество Христово, никак даже, поне не в моите очи ама ….2 евро – 6 лева…/
Изкачваме се на кулата от където се вижда целия град, после разгледахме празните казарми и хамбар.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Аквадуктът, Кавала, Гърция

Аквадуктът в Кавала, Гърция

И в двете помещения имаше прожектори закрепени под покрива и останахме с впечатлението, че се ползват за концертни зали.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

След, като изследваме всяко кътче на крепостта, се запътваме отново по тесните засукани улички към центъра на града. Пътьом попадаме на джамия без минаре и боядисани в традиционно синьо сгради към нея.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

От оскъдните надписи на английски/ много им е трудно да ползват чужд език на тия гърци, много/ подразбираме, че някаква стара мюсюлманска постройка. Стъкления под и руините под него сочат, че сме прави в предположенията си. Тук срещаме гъркиня, която е склонна да разговаря с нас на английски. Този феномен бързо намира обяснение. Жената е уредник на сградата. Оказва се, че синът ѝ е учил в България. Казва ни, че София и е харесала защото е много зелена.
В местата, където ходим, в градчетата и по пътищата, не може да не забележиш колко оскъдна е зеленината в Гърция. Дори и да я има са предимно храсти, някоя и друга липа или топола и в най-добрия случай маслинови горички. Гърците обаче компенсират тази липса, като запълват всяко свободно пространство с малки, големи и още по-големи сандъчета, делви и саксии. Където и да погледнеш ще видиш нацъфтели зокуми и мушката, палми и фикуси. Изпълват малките си тераси и дворчета с тях. Слагат ги пред вратите, по первазите и даже по тротоара. Единственото място, което не заемат със саксии е мястото отредено за задължителната масичка за кафе с поне две столчета край нея. На масичката, пак саксия, разбира се.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Излизаме от квартала с криволичещите тесни улички и тръгваме към мотора. По пътя ни е любимата „гиросчийница“ на Георги. Сядаме да обядваме, поливайки гиросите с по бутилка Амстел.

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

Още в Париж, гръцките гироси поведоха първенството пред турските дюнери. Българският вариант на това печено месо в питка е някъде доста назад в класацията, макар че на места във Варна много се старят. Предимствата на гироса виждам основно в по-различната питка. Пак плоска, но не жилава, а някак мека и пухкава, с много „омлетен“ вкус. Освен това на повечето места в гироса слагат цацики/дзадзиги или иначе казано салата Снежанка с изобилно количество чесън в нея.
Докато хапваме градът осезаемо опустява. По пълните до преди час улици почти не се вижда кола или човек. Даже мотори не бръмчат. Магазините затварят, кафенетата се опразват. Сиестата е обезлюдила и приспала Кавала. И понеже сме в Гърция, правим като гърците, за да слезем отново в градчето след преминаване на обедната жега.

Продължението:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Гърция:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)”

  1. […] с разходката на Ренета из Северна Гърция. Бяхме в Кавала с нея, а сега потегляме към Метеора. Приятно […]

Leave a Reply


Switch to mobile version