юни 07 2010

Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение

Този разказ е едно отдалечено във времето фото-продължение на разказа ми от миналата есен – Неделна разходка до Погановски манастир. Тогава си бях забравил фото-апарата, вчера обаче взех всички мерки това да не се случи и сега ще има снимки 🙂 Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

нещо като продължение

Неделята се очертаваше отново работна (това, продуктивен старт на информационна система в политически чувствителен клиент, си е е..ло мамата, честно), когато в събота вечер колегата звънна да ми каже, че са се справили навреме и че в неделя няма нужда да се ходи на работа (с него взаимно се заместваме в съботно/неделните ходения на работа).

Благодарение на това в събота се бях отспал (до 9 часа, ама на мен всяко ставане след 5:30 сутрин ми се брои успиване и закъснение), но пък предварителният план за работен уикенд изключваше всякакви други планове – та затова и нямах никаква идея как да прекарам неделята без да се размазвам цял ден пред телевизора (пък и какво мислите, че правих цяла събота? 😉 И предложих на благоверната ми да отскочим до Погановския манастир – и без това от миналата есен ме е яд, че си бях забравил тогава фотоапарата, пък и ми се бяха дояли пържоли, а и колкото да не ви се вярва – не бях ходил на църква от Великден. Манастирите имат и един друг винаги валиден аргумент за тяхното посещаване – да сте виждали манастир на лошо място? 🙂

Ждрелото на река Ерма, Сърбия

Входът на ждрелото на река Ерма край село Власи по пътя за Погановски манастир

Входът на ждрелото на река Ерма, Сърбия

Пак там

Входът на ждрелото на река Ерма край село Власи, Сърбия

Преди ждрелото на Ерма

Не се наложи дълго да се убеждаваме и запалихме колата. Времето – хубаво, колата беше заредена от предния ден и се наложи само да спрем пред един дежурен чейдж, за да си купим 10 евро (нали не мислите, че ще тръгна из околностите на София с повече пари в джоба?) Е имах и около 400 динара, останали от ходенето ми до Дубровник преди месец и за което все още ви дължа подробен и напоителен разказ (не съм забравил, всичко е под контрол, разказът се пише 🙂

Границата минахме така:

1 минута на българската част и около 25 – от сръбската страна. Изглежда митническата проверка на наша територия е отпаднала, защото и преди месец беше същото – минах само гранична проверка от българска страна. Не беше така от сръбска – всички коли се отваряха, е мен пак ме пропуснаха, като има казах, че отивам до Погановския манастир, но нали тярбваше да изчакам да свършат с предните коли на опашката – тях ги разкостваха, а нямаше начин да ги заобиколя.

Първата ми работа на сръбска територия беше да обменя десетте евро, с които бях тръгнал – кусрът в момента е лесен: 1 евро е 100 динара, та ми подадоха една банкнота от 1000 динара и … газ към манастира.

Тук е мястото да кажа още веднъж – ако искате да стигнете до Погановския манастир НЕ ПОЛЗВАЙТЕ google maps.

Проблемът е, че в гугъл мапс манастирът е отбелязан на около десетина километра встрани от точното място. Също така, не ползвайте и маршрута, който ви предлага гугъл мапс – това, което е отбелязано с жълто като път не е път, а горска пътека, по която можете да минете, управлявайки танк или емтелбе (МТ–ЛБ 😉 , но не и лек автомобил пък бил той и джип.

Ждрелото на река Ерма, Сърбия

Ждрелото на река Ерма близо до Погановския манастир

Точните координати на Погановския манастир са: 42.98084, 22.63647,

а ако не ползвате GPS, просто следвайте табелите или настоящето описание: след като влезете в Сърбия, подминавате Димитровград (Цариброд), минавате през село Желюша и няколко километра по-нататък по главния път за Ниш и Белград (на 12 км след ГКПП Калотина/Градина), веднага след моста на река Ерма (тя там се влива в Нишава) има отклонение вляво за село Суково. Освен табелата за Суково има и табела за Погановския манастир. Там се отклонявате от главния път на ляво в посока Суково/Погановски манастир и вече сте в междуселска Сърбия (а може да се каже и Западните покрайнини). Минавате един неохраняем ж.п. прелез, за да установите, че електрификацията на линията София–Ниш е стигнала само до Димитровград (Цариброд) (Изобщо, когато ругаем българската държава, че единствената не-магистрала между София и Виена е участъкът София-Ниш, то нека не забравяме, че за по-голямата част от споменатия участък българската държава няма никаква вина – още повече, че не мога да се оплаквам от пътя между София и Калотина, същото се отнася и за железопътната линия)

Та пътят минава през село Суково

– там станахме свидетели как едни лепи србиянки играеха ситно хорце 🙂 Някой се женеше и имаше сватба в селото 🙂 Добро начало на деня 🙂

Ждрелото на река Ерма близо до Погановския манастир

Ждрелото на река Ерма

В Суково има един паметник на загиналите герои, който подминах предишния път (тогава валеше ситен есенен дъждец и хич не ми се спираше) – този път реших да спра, за да видя за кои загинали и в кои войни. Нещо в архитектурата ми подсказваше, а и прочитането на надписа го потвърди – загиналите герои в антифашистката борба срещу бугарския окупатор. Бугарският окупатор явно не беше достатъчен, защото имаше добавени табели с имената на загинали през войните в бивша Югославия през 90-те на XX век. Интересно, но нямаше табела за загинали през Балканската, Междусъюзническата (Втората балканска) и Първата световна война… (Уф, забравих, те тези загинали са били бугари, които са били окупатори в собственото си село).

По-нататък пътят минава покрай село Власи (пада се в дясно от пътя) и точно след него пътят влиза в долния край на ждрелото на река Ерма. От тук нататък пътят се вие по дъното на каньона, докато след 3-4 километра стигне до

Погановския манастир.

Отново, за да не се объркате – като стигнете до табелата Поганово, не се отклонявайте – селото е встрани от пътя, вие продължете по основни път напред, манастирът е 6-700 метра по-нагоре по основния път, на брега на реката. Мястото за спиране на манастира е точно пред кръчмата 🙂 В коментарите към предишния разказ имаше информация, че била затворена, но не е така – беше си отворено 🙂

Паркингът пред Погановския манастир

Паркингът пред Погановския манастир (манстирът е в дясно, кръчмата – в ляво 😉

Входът на Погановския манастир

Входът на Погановския манастир

Входът на Погановския манастир

Не псувай Бога

Е, сега бяхме дошли заради манастира първо. За самия манастир ви разказвах миналия път, като и сега се потвърди, че манастирът е мъжки, въпреки, че в моите книги пишеше, че е женски. Монахът ни отвори черквата и да ви кажа – великолепна е! Снимки от вътре няма, защото мисля, че не е редно да се снима в черква от вътре, но затова пък можете да отидете и да я видите на живо.

Погановски манастир

Ученическа екскурзия пред Конака на Погановския манастир

Погановски манастир

Черквата на Погановския манастир. Манастирът е от XIV век и е посветен на Св.Йоан Богослов. Основан е от местните валдетели Константин и Елена.

Черквата на Погановския манастир

Черквата на Погановския манастир. Църковният магазин – щанд се намира под навеса. Там се палят и свещите, а не вътре в самата църква

Запалихме си свещички, купихме си миниатюрни иконки, а монахът ни предложи и мед, като каза, че може да платим и в левове. Да де, ама нали ви казах, че имах само хилядата динара от сутринта и нищо друго, вкл, и левове (левовете ги похарчихме, за да си купим десетте евро, които обърнахме в хилядата динара).

Църковният магазин (по-скоро щанд) предлагаше и много книги – богослужебни и исторически. Вниманието ми привлече една сравнително нова (издадена 2005г) история на манастира и реших да я разгледам. Трябва ли да ви казвам, че я отворих на три случайни места и на трите пишеше за бугарския окупатор и агресивната бугарска пропаганда? Реших, че не си заслужава – даже в историята на днешна Македония не можете да постигнете това: да отворите на три произволни места и на трите да попаднете на текстове, заклеймяващи агресивната бугарска пропаганда. Може би защото в историята на Македония има и моменти от 5 век преди Христа, когато бугарската пропаганда не е била токова агресивна? Е, другото забавно на тази постановка е, че агресивната бугарска пропаганда е от времето на Екзархията или с други думи от 1870г., когато не е имало и намек за българска държава, докато по това време и Сърбия и Гърция вече от 50-60 години имат собствена държава и князе. Още по-смешното е, че всички много добре знаем нивото на българска държавна пропаганда изобщо. (Не ме разбирайте погрешно – противник съм на всякаква държавна пропаганда и нулевото ниво на българската такава напълно ме удовлетворява (защото като знам българската държава как строи пътища, страх ме хваща, ако реши да се заеме и с пропаганда, пази Боже!) –но явно има нации в света, които се нуждаят от нея – как ще плашат гаргите иначе?)

Уф, исках да ви разкажа за манастира, но тази книга наистина ми отклони мислите.

Ждрелото на Ерма, Сърбия

Ждрелото на Ерма близо до Погановски манастир

Поснимахме, помотахме се – място е Божествено, можете да ми вярвате и решихме да минем към точка втора от дневния ред, а именно – обяд в кръчмата. Приятно заведение с българо-говорящ персонал. Какво се учудвате, местното население са ми братовчеди 🙂 Пържоли, с телешка супа, бира и вода (и хляб) излезе 800 динара (16 лева), с бакшиша – 900.

Между другото – сервитьорът каза, че можем да платим в левове (както и монахът преди това), така че може би операцията по десетте евро сутринта да е била излишна :). Абе, изобщо, бугарската пропаганда е толкова агресивна и силна, че както и в Охрид и тук може да се плаща в левове 🙂 Другият признак за бугарската пропаганда са многото, очевидно местни автомобили със софийски номера. Защо местни ли? Защото е малко вероятно не-местни да карат по страничните пътища към и от селцата и нивите в района 🙂 Не-местните се движим по главните пътища предимно, не сте ли забелязали?

Река Ерма при Погановски манастир

Река Ерма при Погановски манастир

Ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Ждрелото на река Ерма

След като мушнахме пържолите решихме да тръгнем срещу течението на Ерма река, за да разгледаме ждрелото по-нататък. Минава се през теснини, в които реката и пътят се вият в дъното на каньона, а скалите отстрани буквално се забиват в небето.

Ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Ждрелото на река Ерма

Река Ерма в района на Погановски манастир

Река Ерма. Ето този поток от вода, съвсем малко по-голям от Перловската река в София е успяла да изреже скалите наоколо

Ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Покарахме още десетина или малко повече километра нагоре и стигнахме до село Някаква баня (Зрнячка като че ли, но не съм сигурен – нито гугъл мапс, нито хартиената ми карта на Сърбия, нито GPS-ът могат да ми го припомнят, защото просто го няма на тях). Пътят по-нататък трябва да води към Пирот и Лесковац, но ние вече трябваше да се прибираме и обърнахме назад.

Този път границата минахме бързо и от двете страни. Българският митничар (този път не ме пропуснаха, вероятно облекченият режим важи само на излизане от територията на Европейския съюз, но влизането си е за проверяване) само ме пита къде сме ходили, засмя се на отговора „На Погановския манастир“ го накара да се усмихне и да пита какво сме яли там, и като му казах пържоли даде абсолютно разумния съвет другия път да ядем пъстърва там. И мисля да последвам съвета му, защото задължително ще има и следващ път 🙂

Малко съвети за ходене до Погановския манастир:

  • ако ходите с кола до там (а другият известен ми начин е пеша) се нуждаете от паспорти за вас, както и от зелена карта и документите на колата
  • за ориентир не ползвайте гугъл мапс – мястото, както и пътищата са тотално сгрешени
  • за ориентир можете да ползвате както настоящето описание, така и табелите по пътя, а действителните координати са 42.98084,22.63647 и е показана на картата в началото на разказа
  • местното население говори най-твърдата известна ми форма на българския език
  • очевидно може да се плаща и в левове

и последният и най-важен съвет:

Идете до Погановския манастир! Божествено място, на около час и нещо от София!

Край

Още снимки от разходката:

Из ждрелото на река Ерма край Погановския манастир

Из ждрелото на река Ерма край Погановския манастир

Река Ерма край Погановския манастир

Река Ерма край Погановския манастир

Из ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Из ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Из ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Освен реката между скалите има място само за пътя и то не навсякъде

Из ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Из ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Из ждрелото на Ерма река край Погановския манастир

Из ждрелото на Ерма река край Погановския манастир

Река Ерма край Погановския манастир

Река Ерма край Погановския манастир

Из ждрелото на Ерма

Из ждрелото на река Ерма в района на Погановски манастир

Из ждрелото на река Ерма близо до Погановския манастир

Из ждрелото на река Ерма близо до Погановския манастир

Погановски манастир

Паркингът пред манастира

Е, това беше 🙂

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение”

  1. Ema каза:

    Стойчо, браво! Много красиви неща си видял. И снимките показват прекрасни, интересни и много свежи места. Много ми харесва архитектурата на църквата към манастира. Прекрасна е. Малко нещо много ми белее тераската пред входа, но ясно е, че тя е съвременно прикачен елемент и няма хармонична връзка с основните обеми на сградата. Абе, прекрасно място за неделна или съботна разходка си открил.

  2. Росалин каза:

    Нека посетителите знаят, че в сръбските църкви държат на облеклото. Къси ръкави и къси панталони са посочени като нежелателни. В този топъл сезон е добре да се има предвид това. Така е както в Погановския така и в Суковския манастир.

  3. Стойчо каза:

    Всъщност това важи и за българските, но на мен такова обекло ми се струва естествено за Божи храм и затова не съм споменал, че освен надписа „Не псувай Бога!“ има окачена и подробна инструкция за дрес-кода – най-общо казано: с панталони и поли под коленете, както и с поне къси, но ръкави!

  4. Lilia Ivanova каза:

    Здравей, Стойчо!
    Сега признавам: след есенния ти безснимков пътепис веднага хукнахме да опитаме плескавиците 42-ри номер:), сервират и половин порция ущипци со кАймак, за който не може да се справи след чорбата. Относно пъстремките – не се сетихме да поръчаме, ще се поправим. Относно координатите на GPS – няма страшно, мойта карта е на Югославия, от 1978г:), любезно ни упъти мила бабка, която имала сестра, „женета у бугарско“.
    След днешното съобщение, че може да се пътува без задграничен паспорт, прогнозирам трафик по живописния път към манастира.
    Предстои наесен и скариадата на Лесковац!
    Да ни е сладко! И хубаво на душите!

  5. Стойчо каза:

    Лилия, можеш ли да дадеш линк с новината за паспортите и личните карти? Това би било велико!

  6. Венци каза:

    Много полезен разказ. Още тази събота отивам да го разгледам 🙂

  7. Гергана каза:

    Страхотен разказвач сте!
    Поздравления!!!
    Аз съм от Трън и през май ходих до същото ждрело, без да преминавам границата. Може би сте ходили и писали и за него, но просто аз да не съм попаднала на материала. Най-тъжното е, че и от „нашата“ българската страна има манастир, който е ужасно изоставен, а поне доколкото аз знам е от 12 век.
    Ако решите да посетите ждрелото на Ерма до с. Ломница убедена съм че ще останете не по-малко очарован. А в Трън също има хубава скара и на Пеина воденица (заведението е на брега на самата река по пътя към ждрелото). Добра е кухнята и на ресторанта в Хотела на кьоше, също разположен на брега на реката, но в самия град. А собственика на хотела може да ви разказва безкрайно и за ждрелото и за манастира и за всичко по темета „Западни покрайнини“.
    http://hotel-tran.com/index.php/%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0 Ще ми е интересен и коментара за говора на хората от двете стани на ждрелото- те почти всички са роднини…..

  8. Елисавета каза:

    Здравейте!
    Бяхме решили да посетим пазара в Димитровград, тъй като бяхме чували от приятели, че е колоритен и покрай търсенето на повече информация попаднахме на този пътепис.
    Много благодарим – 4-ма души днес Ви благославихме сигурно общо над 40 пъти, още повече докато хапвахме в ресторантчето срещу манастира. Манастирът е чудесен, хората са много дружелюбни, аз лично си купих от там за около 50 ст. едно печатче за отпечатване на благословии върху погача (не съм правила погача до момента, но вече имам стимул).
    Всички описания и напътствия ни бяха много много полезни и отново Ви благодаря, защото днешният ни ден беше наистина много приятен!
    Поздрави!

  9. Стойчо каза:

    Хехе, радвам се, че съ помогнал с нещо 🙂 Мястото е суперско и си заслужава 🙂

  10. dpetkov59 каза:

    Здравейте, Стойчо!
    На 26 май 2012 г. посетих Погановския манастир с организирана екскурзия до Пирот.
    Няма особени промени от времето на вашия разказ, освен, че се минава само с лична карта. Горе при манастира още преди да паркираме с автобуса забелязахме и подушихме, че нашите плескавици са вече на скарата – бяхме си направили предварителна заявка, все пак един автобус туристи трябва да се нахранят едновременно. Потвърждавам: любезни и пъргави сервитьори, вкусна храна, хубава бира – Зайчарско – 80 денара, 1 лев=55 денара, няма нашенска чалга, плащаш в левове. Това за стомаха, а за душата… Ждрелото е приказно място, дано се осъществи проекта подобни екскурзии да може да се правят по цялото ждрело. В манастира – спокойствие, красота и чистота, въпреки продължаващите ремонти. Жалко беше, че монахът, който ни посрещна говореше толкова бързо, та чак не се разбираше какво казва и не можах да го разпитам за подробности за манастира. В „Православието“ информацията сякаш е писана от човек, който не е ходил до там. Нищо, следващият път!
    Направи ми впечатление, че навсякъде нещо се ремонтира, подновява се , разкрасява се, да не говорим за бързината, с която се прави магистралата – започнали са я през февруари-март. Гледаш по пътя – село, я има 50 къщи, я няма, но всичките покриви с нови керемиди, червени та червени. Може да е курник, плетен кош за царевица, клозет, кочина – всичко е с нови червени керемиди и като за снимка. Да не би да им ги раздават от общината? Както и да е, но изглежда хубаво.
    По пътя за Погановския е и Суковския манастир, той също не е за пропускане, макар да е в равното и да прилича на чифлик със поливно земеделие. Там черквата е рисувана от майстори от Самоков, през 1869 г., ех тези бугарски окупатори…
    Та така, ясно е , че ще се ходи пак, ще заведа и приятели.

  11. Стойчо каза:

    @dpetkov, само една корекция: става дума за динари 🙂 Денарите са по на юг от там 😉

Leave a Reply