юли 01 2010

Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд

Продължаваме с провинциалната Англия на Людмила. Бяхме вече в Стоунхендж и Лонглийт, а сега продължаваме към Лейкок и Оксфорд. Приятно четене:

Из Англия

част втора

Лейкок и Оксфорд

На прибиране минахме през

Лейкок (Lacock),

едно село, известно с това, че няма стълбове по улиците и сателитни чинии. По някакви причини селцето е останало сравнително непроменено в последните столетия. Навява асоциации с нашата Копривщица, но тя ми е доста по-симпатична.

Както навсякъде, така и в Lacock беше пълно с народ.

Lacock village

Lacock village

Lacock Bakery

Пекарната в Lacock. Взехме си някакви пайове за вечеря после, моят беше с нещо като мусака вътре. Никак не беше лош. Продаваха и разни мармалади тук, за малко да се изкуша да си купя мармалад от лук, само за идеята.

Според интернета повечето сгради всъщност са от 18 век, но има и средновековни. Най-много ме впечатли църквата. Въобще готическите им църкви много ме радваха като архитектура.

Църквата в Lacock

църквата в Lacock

Като се върнах разбрах, че селцето Лейкок и прилежащото му абатство, което ние не видяхме, са декор на много филми, предимно на Хари Потър и няколко Робин Худовци.

Lacock

Lacock

Lacock

Lacock village

След скоростната обиколка на Лейкок се прибрахме сдъвкани и изплюти. Само за да хапнем и да хукнем към

Ашендън

За събитията от тази вечер е трудно да се говори. Куизът се провеждаше в селския салон, всички въпроси бяха от местен характер или колоездене и беше с благотворителна цел. Добре, че имаше и отбор французи, та не завършихме последни. Кратка дописка за събитието – тук. Хората все пак са спестили пълния ни резил (отбор *The Awesome* сме ние), в отговорите ни се мъдреше Супермен, нещо което кръстихме Frozen Chips, а французите почти нарекохме „селяни“. В началото беше убийствено скучно, колегата само повтаряше „Kill me now!“, накрая вече се забавлявахме на собствената си глупост. Добре, че имаше един въпрос „Що е то баница?“, та се отсрамихме малко.
Прибрахме се към полунощ съвсем разбити, а на следващия ден аз отидох да видя и Оксфорд…

Неделята (14.03.2010) беше определена за кратка

разходка из Оксфорд

Тръгнахме двечките със Сю, като основната цел беше да видя местата, където са се подвизавали Толкин и Луис Карол. Литературщина, какво да се прави. Оказа се, че съм с най-полезния гид на планетата – Сю е работила 15 години в местния музей.

Оксфорд

Oxford

Та така – Оксфорд. Първата асоциация, която ми навява Англия е „замъци“, така де – който е чел предимно Уолтър Скот в детските си години, ще ме разбере.

Часовникова кула в Оксфорд

часовникова кула в Oxford

Опитвах се да попивам всичката информация, която ми се изсипваше, но пак не успях. Както всички знаят – Оксфорд е известен с Университета и колежите му. Ние минахме през два от тях – Merton и Christ Church. Да се обиколят всички забележителности за няколко часа е абсурдно, а пък да се запомни всичко – още повече. Christ Church е родното място на Алиса, а в Merton е преподавал Толкин.

Christ Church College

Christ Church College, Oxford

Christ Church College

Christ Church College, Oxford

Christ Church College

Christ Church College, Oxford

Merton College

Merton College, Oxford

Merton College

Merton College, Oxford

Улиците между старите сгради са тесни и в края, до асфалта е оставена ивица от някогашния калдъръм. И има много велосипеди, балсам за очите… хората си карат спокойно, без да ги е страх, че някой кретен ще ги отнесе. Справка – София…

уличка в Оксфорд

уличка в Оксфорд

Оксфорд

Оксфорд

Оказа се, че Christ Church е отворен за туристи след 2, имахме доста време до тогава и успях да видя още едно-друго, включително Бодлиевата библиотека. В сувенирния магазин там се засякох с някакви нашенци, които се пулеха на рекламните салфетки. По-късно отново засякох българи, които пък търсеха начин да се вмъкнат в Christ Church без да чакат на опашката… как да не се почувства човек горд със сънародниците си…

Broad Street, Оксфорд

Broad Street - тук са изгорени няколко епископа за ерес... чудничко, вратата е почерняла от огъня от 1555г. насам.

Christ Church College

Christ Church College, Oxford

В Christ Church

има определен туристически маршрут, като основните места са столовата и катедралата. Катедралата е гигантска, ама много гигантска. А столовата я знае всяко хлапе – голямата зала на Хогуортс от Хари Потър. В действителност не е толкова голяма, колкото изглежда във филма. Според листовката, която дават на влизане на петия прозорец от ляво са героите от Алиса, ама аз нали съм късогледа – не ги разконспирирах добре. Най-безумното е, че столовата си е действаща и хората от колежа си се хранят там… слагаха чиниите, докато тълпи туристи обикаляхме наоколо. Като цяло си беше странничко – минаваш през колежа като турист и от време на време виждаш хора, които учат или преподават там… сигурно им е писнало от такива като мен.

Столовата в Christ Church College
Christ Church College

Дворът на Christ Church и Big Tom. Някога, в началото на университета имало точно 101 студента. В 9 без 10 камбаната (Big Tom) биела 101 пъти, да им напомни да се прибират и в 9 да са по леглата. Мисля, че още се спазва ритуала, както и съм убедена, че няма студент, които в 9 да си е в леглото.

Толкоз за сега, ако пак отида някой ден – повече. A там определено има какво още да се види. Градът ми хареса, ужасно много.

Последваха три дена усърдна работа в град, наречен Milton Keynes, откъдето нямам снимки и дойде време да си ходим вкъщи.

На прибиране (18,03,2010) за пореден ден станахме отвратително рано и се занесохме на Хийтроу. Там също всичко мина бързо-бързо, като изключим смута, който внесох на секюритито. Недоспала, пила половин кафе, нарочиха ме за кандидат-терорист и ме накараха да си събуя ботушите. Умно аз, тръгнах по ботушки точно заради това, кубинките се събуват и обуват сто пъти по-трудно. Хубу де, събух се аз, плеснах ги в легена там, мина скенера и тръгнах да си прибирам багажа. Обаче посегнах да взема цялото легенче. Една кака ми се развика, въобще… цирк. После колегата ми й се накара на нея…

Е, поне за разлика от милата ни Враждебна, цените на Хийтроу някак се преглъщат по-лесно. Едно кафе там беше почти два пъти по-евтино отколкото едно кафе тук. За останалите ми 7-8 лири успях да закуся, да пия кафе и пресен портокалов сок, че даже останаха някакви дребни.

на прибиране

на прибиране

После самолета (или беше същия или беше друг А319, също толкова опърпан отвътре), по-малко облаци, по-малко стрес при кацането (такъв обратен завой над летището направи на отиване, че бях стиснала яко седалката), като минаха с напитките изведнъж засмърдя на кръчма и после – welcome home. Съвсем домашно ми стана като разбрах, че до вечерта няма да имам вода…

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът

Всички снимки от Англия:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд”

  1. Ema каза:

    Люси, браво! Прекрасен разказ! И какви прелестни снимки. Сиво, но пък много красиво! И много стилно! Много съм впечатлена. Видяла си много интересни „обекти“ и си разказала живо и интересно. Ех, щастливка си! Брраво, добре, че имаш добрината да го споделиш с нас.

Leave a Reply


Switch to mobile version