юни 03 2010

Към Европа с влака (2): Германия

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Минахме през Белград и Виена, а сега ще продължим пътуването си към Германия. Приятно четене:

Към Европа с влака

част втора:

Германия

14.12.2009г. Денят в който за първи път отидох в Германия.

Станах сутрина, оправих си багажа, сбогувахме се с Мери и се отправих към гарата. В трамвая към гарата се качи и контрола(от 2-3 дни бях в тая Европа и веднага се появиха тия гадове), добре че бях редовен.

Качих се на влака за

Мюнхен,

където имах много удобна връзка за Щутгарт 11 минути след пристигането, но уви за първи път трябваше да се сблъскам с германската действителност, а именно че много често тези връзки се изпускат поради закъснения на влаковете. Преминавайки границата мина някаква полиция във влака която явно сметна че съм най-съмнителен във вагона и провери точно моите документи, слава Богу, не ми намериха скритите пистолети и 2 кг хероин.

Та закъснях стабилно с 25 минутки и трябваше да чакам следващия влак. На гарата малко трудно се оправих, защото още не бях свикнал с различните гари (но за сметка на това по нататък се превърнах във факир по ориентиране из гарите).

На гарата в Мюнхен поне ми остана време да хапна, макар след това пак да гоних влака, за да го хвана в последния момент, ама кво да се прави – успях, все пак.

Тюбинген, Германия

Тюбинген

Абе, то се оказа, че навсякъде из германските гари има едни табла с няк’ви плакати, ама тогава де да знам че това били разписания, а не някакви немски заповеди против лошите хора. Е да все пак следващите дни знаех как да се ориентирам, а и си бяха много удобни тези табла.

В Щутгарт

някак си стигнах на време, по пътя видях някаква катедрала огромна в Улм, която по късно разбрах, че не била катедрала, а църква и също така била най-високата религиозна сграда в света. Е, в Щутгарт вече се оиентирах по-лесно имах и време да хапна (пак-хихихи). След това си взех влака до Тюбинген, крайната ми цел за деня, където трябваше да се срещнем с Мони. Там някак си питах, търсих и намерих една много хубава сграда с площад, пред нея, където помислих че е подходящо да го изчакам да му свърши лекцията. По-късно разбрах че това е кметството, а сградата-ухаа-шарена, готина, стара и хващаща око от далеч.

Тюбинген, Германия

Тюбинген

Е, намерихме се и с Мони, отидохме до местния студентски град, оставих багажа и пак слязохме към града, за да опитам най-накрая германска бира в германска кръчма. Е, да, не беше зле, хареса ми, оказа се че наистина била вкусна. След това се прибрахме и този път легнах да се наспя след дългия път през деня.

15.12.2009 г. Станах с идеята че именно днес трябва да разгледам

Тюбинген

Тюбинген, Германия

Станах сутринта, закусихме с Мони и се отправихме към центъра на града – той отиде на лекция, а аз през това време имах план да се разхождам. Градът е доста хубав, с невисоки сгради, доста от тях с външен гредоред. Уличките в центъра бяха малки и оформяха своеобразен лабиринт, в който беше лесно човек да се загуби, но и доста лесно можеше да се озове на познато вече място.

Най-интересната и красива сграда е, вече споменатото кметство. В крайна сметка наснимах де що видях из града, а имаше толкова много неща, общо взето всичко трябва да снима човек ако може, ама няма как.

Тюбинген, Германия

Тюбинген

След като Мони си свърши лекцията, дойде на небезизвестния площад с кметството заедно с една негова колежка от Унгария. Трябваше да ме интервюират за 5 минутки и след това да представят материала пред курса си. Явно, че си бях атракция (това разбира се е доста „скромното” ми мнение). Уви трябваше като един професионален актьор да се справям със зверския клинч(за хората които не са чували тази дума-научете български). После, все пак пийнахме по нещо за сгряване(май бирата не е за това, ама се едно) и се прибрахме. После си почивах до края на деня. Наистина един лежерен ден, с лека разходка и дълга почивка.

Тюбинген, Германия

Тюбинген

16.12.2009 г. Е дойде време да разгледам и някой по-голям град и тъй като Мони беше до вечерта на лекции трябваше просто да си избера нещо измежду Фрайбург и Мюнхен и двете на 3 часа път и да си хващам влака натам.

Избрах Мюнхен,

оправих се и след 3 часа път вече бях на централната гара на Баварската столица. Това беше към 12 часа на обяд. След като бях погледнал на някаква карта на града горе долу как да се ориентирам, излязох от гарата и се насочих само направо. Тук, за разлика от Тюбинген сградите естествено бяха много по-грандиозни, улиците по-големи и туристите много повече.

Тюбинген, Германия

Тюбинген

След около 5 минутки лутане излязох на централната пешеходна улица, която наистина се оказа много близо до гарата. В началото на улицата имаше ледена пързалка, която допринасяше за коледната атмосфера. Макар да беше много примамлива аз си имах други задачи- да разгледам поне малка част от града и да поснимам, също така бях решил да пия местна бира и да пробвам някой и друг вурст. Прави впечатление, че има доста катедрали, но най-внушителната сграда за мен беше тази на кметството-доста стара и впечатляваща сграда, в готически стил със стотици хиляди орнаменти, които сигурно човек може да разгледа отгоре отгоре за няколко години. Забелязва се и че в архитектурата на града златото има доста голяма роля, може би като символ на богатството му. Също така тук, както и в почти всички градове в които бях сградата на кметството беше една от най-красивите. След като направих няколко снимки на кметството се отправих без никакъв ориентир в посока река Изар. Пътьом, си взех един вурст от някакво заведение, където чернокожият продавач си изглеждаше като чистокръвен ариец 🙂

След известно лутане по уличките, в смятаната за мен правилна посока, все пак стигнах до един мост. От другата страна на брега имаше огромна сграда, която приличаше на дворец, но и до днес не разбрах какво представлява. Преминах моста и се разходих покрай реката. Там беше един от парковете, които бях видял на картата на града, която разглеждах.

По алеите най-накрая намерих спокойствие, след препълнените с туристи улици в центъра на града. В реката имаше много патици (или както казва една приятелка-красиви птици) и чайки. Из пътечките много рядко минаваха хора и то главно с кучета или бяха някакви бегачи. Стигнах до следващия мост и реших че е време да се връщам, като разбира се трябваше да намеря някое подходящо място да пийна местна бира. Оказа се, че

в Мюнхен била най-голямата бирария в света,

нещо което аз не знаех по това време за съжаление, но както и да е. И след като ми оставаше съвсем малко до гарата и бях загубил всякаква надежда да пия баварска бира, се натъкнах в една малка уличка на бар. Беше много малък и незабележим, но благодарение на опита ми в търсене и намиране на такива места, а и доста доза късмет аз го видях. Вътре обстановката беше доста притна- и най-важното перфектна за мен да изпия две бири. След това се отправих обратно към гарата и Тюбинген, където довечера с Мони бяхме поканени на някакво парти. Прибрах се, пооправих се след дългия ден и отидох в центъра, където се видяхме с Мони. Е купонът не беше кой знае какво преживяване, затова постояхме малко и се прибрахме.

17.12.2009 г. На този ден се чудихме къде да идем близо до Тюбинген и в крайна сметка избрахме едно съседно градче, където най-голямата забележителност бяха многото аутлети на всякакви марки за дрехи, спортни стоки и всякакви подобни, както и фабриката на Hugo Boss. Е, пообиколихме и Мони си купи едно яке, с което денят мина за успешен 🙂

Аз реших, че е рано още да харча пари за дрехи и не си взех нищо. Прибрахме се и аз си починах малко за следващия ден, когато ми предстоеше да отида в Брюксел.

Продължението:

Към Европа с влака (3): Брюксел

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Мюнхен – на картата:

Мюнхен

Още снимки от Германия:


   Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Към Европа с влака (2): Германия”

  1. Много интересно описано! А относно близкото градче с маркови магазини и с фабриката на Хуго Босс – казва се Метцинген!

  2. Стойчо каза:

    Между другото, Хуго Бос е дизайнер на униформите на Вермахта 🙂 Затова толкова добре изглеждат на филм 🙂

  3. Да Метцинген разбира се. Благодаря за пояснението, бях забравил. А иначе се оказа доста известно, след като и приятелката в Лондон, при която бях също каза, че е ходила там, а явно има и други. Ах да и в самото градче се чуваше доста българска реч 🙂

  4. пътешественик каза:

    „Качих се на влака за Мюнхен, където имах много удобна връзка за Щутгарт 11 минути след пристигането, но уви за 1ви път трябваше да се сблъскам с германската действителност, а именно че много често тези връзки се изпускат поради закъснения на влаковете.“ – мисля, че след тези думи би трябвало по-малко да критикуваме нашите железници, нали? 😉

  5. пътешественик каза:

    „В Щутгарт някак си стигнах на време, по пътя видях някаква катедрала огромна в Улм, която по късно разбрах, че не била катедрала, а църква и също така била най-високата религиозна сграда в света.“ – само не разбрах каква е разликата между църква и катедрала? 🙂

  6. Ами аз доколкото знам, Александър Невски или Света София или Света Неделя в София не са катедрали, а се водят църкви. Иначе това което четох по спомени беше, че тази сграда в Улм не е точно катедрала, за това съм я определил като църква. Аааа и да БДЖ въпреки не толкова перфектните си на външен вид влакове, за сега са ми правили по-малко проблеми от германските железници, а с БДЖ съм пътувал наистина много дълги години 🙂

  7. Стойчо каза:

    Връзките в Германия могат да се изпуснат, защото изобщо има връзки. Ако наистина изпуснеш връзката – отиваш на информация на гарата и ще ти направят нови връзки. Само не създавайте грешно впечатление за Дойче бан – изпълняват ангажиментите си

  8. Е разбира се могат по някои линии влаковете са на всеки час или два. Но когато има по дълги пътувания, като например връщането ми във Виена, което започна от Лил, си изпуснах единствената удобна връзка през Мюнхен и след това имаше само още една възможна. А в случая аз като нямам резервирано място за влака, как да отида на гарата и да кажа намерете ми къде да спя в Щутгарт за без пари 🙂 Разбира се като разписание са много чести и много влакове, но просто аз като бях постоянно си ги изпусках заради закъснения. Все пак поне се движеха за разлика от тези Белгия-Холандия, които един ден просто ги спряха, но за това по нататък 🙂

  9. Petkan каза:

    Круме, интересен разказ! Ама, ако пуснеш и някоя снимчица, ще е още по-интересно 🙂

  10. Vladimir каза:

    Е, ама къде са снимките- и тях искаме да видим

  11. […] Пътувахме с него до Белград и Виена, а за последно бяхме в Мюнхен и Тюбинген. Сега ще продължим към столицата на Европата – […]

Leave a Reply