юни 10 2010

Моята предколедна разходка до Виена (3)

Published by at 9:21 under Виена,Емилия Попова

Днес ще завършим предколедната разходка на Емилия из Виена. Започнахме тук, а последния път бяхме в Албертината. А сега: приятно четене:

Моята предколедна разходка до Виена

част трета

Vienna Ema 59

От витрините на виенските магазини, човек може само да се учи на композиция и естетика . Това е лично мнение.

Vienna Ema 60

А и така човек може да си купи вестник или списание.

Vienna Ema 61Vienna Ema 62

Пуска си монетката, отваря се достъпа до плика и човекът си взема каквото е платил. Аз не видях точно как действа, но на път към моста на хубавия син Дунав, видях няколко „приключили вече с продажбите” такива торбички, окачени на стълбчета.

Vienna Ema 63

А да знаете само какъв студ и силен вятър ме подгониха, когато отидох на един от мостовете, по които минава и метрото, да погледам малко  „хубавия син Дунав”!

Добре, че  аз не бях Йохан Щраус. При този кучешки студ и вятър, човечеството можеше да се размине с удоволствието да танцува под звуците на валса „По хубавия син Дунав”. На снимките не личи колко е студено в края на ноември, ама вятърът ме пронизваше и през кожуха.

Vienna Ema 64

Ето го мостът, в средата на който минават линиите на метрото. От терасите на този мост само дето не ме издуха вятърът.

Vienna Ema 65

По този булевард се стига до увеселителния парк „Пратера».

А тиде човек във Виена , все едно през кой от сезоните, и да не види Пратера, е все едно да идеш в Рим и да не видиш Колизеума. Взех метрото за една две спирки и нарочно слязох по-далече от целта към която се запътих, за имам възможност да почувствам красотата на улиците в дъждовното време. Възхитих се на една красива  сграда и реших да снимам красивата й  бяла „дантелена” фасада.  Както отстъпвах назад, за да побера в кадър цялата фасада, се спънах в едно от онези ръбчета, които отделят тротоара от алеята за движение на велосипеди, загубих контакт с асфалта  под стъпалата си и паднах. Това даже не беше падане, ами направо „се смацафрацах“, какъвто е най-точният израз в случая. Точно в една локва с чадър в едната ръка и с фотоапарат в другата. Чадърът се изпотроши като да беше направен от солети, пешовете на шлифера ми веднага попиха и „дръпнаха“ всичката  вода от локвата, а обективът на фотоапарата се накриви, малко нещо като кулата на камбанарията в Пиза, от което фотоапаратът престана да ми служи. С усилия и натиск успях да прибера телескопичния обектив, след което по никакъв начин не успях да го накарам да се задвижи и да проработи. Поне за известно време.
И да не си помислите , че много се разстроих? Даже ми стана смешно, като се сетих хората отстрани каква гледка са видели. Казах си, че дори и да не заработи „Практиката”, пак ще извадя заснетите вече снимки от картата и няма да ги загубя. Върнах се няколко метра назад и влязох в магазин, в който продаваха компютърни аксесоари и фотоапарати. Разказах на продавача какво ми се случи, и той се опита да задейства блокиралия фотоапарат, но не успя. Поразгледах витрините на магазина. Имаше огромно многообразие , но и цените си бяха „многообразни“. Посочих на продавача един дигитален фотоапарат „Сони”, който ми се видя поносим като цена и го купих. Веднага след, това  от следващия магазин си купих  чадър, като онзи, който изхвърлих в кофата за боклук и тутакси ми стана бодро, па и весело.

И смело закрачих по посока на „Пратера“. Да, ама той не бил функционирал по това време на годината. Е поне отидох да видя отблизо „Виенското колело”.

Vienna Ema 66

Видях го как не работи. И както не работи, пак изглежда много внушително.

Валеше студен дъжд, духаше студен вятър и само няколко японски туристи с чадъри, също като мен бяха решили, че вали не вали ще се «прошътат» по алеите на неработещия увеселителен парк. Но пък сувенирните магазини в рамките на комплекса работеха и предлагаха голямо разнообразие. Работеха и кафенетата, което си беше голямо облекчение за премръзналите ентусиасти.

Vienna Ema 67

„Ех, Пратер, Пратер!“ Невеселата гледка на съоръженията от увеселителния парк извън „сезона”

Излязох от комплекса на Пратера и пак пеша в дъжда , като поглеждах отвреме навреме в план-картата на града, вървях по посоката  на онова прочуто ъгълче, познато ми с името „Хундертвасер”. Премръзнах и влязох в едно кафене. Зад бара стоеше една жена на средна възраст  с разпилени пепеляворуси коси, гледаше в екрана на лаптопа си  нещо и с половин уста, на немски ме попита какво ще си поръчам? Разбира се „виенско кафе“ и чаша вода.  Докато чакам да ми поднесат кафето, заоглеждах кафенето, което имаше много приятен стилен виенски интериор, но беше във видимо неподдържан вид. Под една от масите в салончето, направо на пода имаше разпиляна купчина стари вестници. Подът имаше нужда от една бърза метла и парцал. Сепаретата бяха с меки седалки и облегалки, които имаха вопиюща нужда от подмяна на протритата овехтяла дамаска. На столчетата около бара имаше двама-трима, облечени с работни комбинезони и престилки, със следи от бои и строителни смески. Пиеха си нещо и мълчаха. По едно време се заговориха нещо с „кафеджийката“ и тогава разпознах сръбска реч. Това ми стигаше , за да придобия смелост и на моя си български език да отида до бара с картата в ръка и да помоля да ми кажат как оттук нататък да продължа пътя си и да стигна до Хундертвасер. И съвсем кротко, без никакви възклицания или превземки, на техния си сръбски език те ми казаха точно как да стигна. Не беше далече. На две трамвайни спирки от спирката  ей там, от отсрещния ъгъл. Нито те  ме попитаха откъде съм, нито аз тях откъде са и какво работят и как живеят там във Виена. Като да бяхме  всички от едно и също място и като да си говорехме  на един и същи език.

Vienna Ema 70

Ето го прочутият ъгъл с уникалната сграда , дело на художника, дизайнер и архитект , известен с името Хундертвасер.

Vienna Ema 71

Фриденсрайх Хундертвасер е австрийски художник, скулптор и архитект, познат с уникалния си стил.

Роден: 15 декември 1928  във Виена, Австрия.  Починал: 19 февруари 2000  на борда на „Куин Елизабет II“.

Vienna Ema 72

Барчето в центъра на сувенирната галерия.

Пак на този ъгъл, но в отсрещната сграда е построена единствената и неповторима по стил и по красота сувенирна галерия, пак с името „Хундертвасер“, във вътрешността с много магазинчета за сувенири, някои от които не може да се срещнат никъде на друго място.

Vienna Ema 73

А така изглежда входът към тоалетните в подземния етаж . И той в стил „Хундертвасер“

Невероятно красиви са всичките интериори на търговската и художествена  сувенирна галерия. Нямаше как де се пропусне това удоволствие да изпиеш едно кафе и да купиш сувенири за близките си .

Vienna Ema 74

Още малко наслада от картинката на фасадата, която е като излязла от приказките и не може да се забрави !

На връщане от „Хундертвасер“ реших да сменя обичайната ми посока на прибиране , по улицата улицата, на която се намираше хотелът.  Вървя си аз и зяпам разсеяно, а срещу мен, на един ъгъл, гледам нарисувана картина на витрина на някакъв клуб „Мини“. Ама и отстрани на вратата имаше монтирани малки червени фенери, а и вкопаният в стената правоъгълник, светеше в червено.

Vienna Ema 76Vienna Ema 75

Те сега, на това „Клуб Мини” му били казвали. Това ако е „клуб“, то аз трябва да съм Мая Плисецкая.

Много исках да видя зоопарка във Виена. Много бях чела и чувала за това колко богат и добре поддържан бил той. Наскоро преди това бях посетила зоопарка в София и останах отвратена от безличния, мизерен, скучен и полупразен зоопарк в София. Вървиш, вървиш, очакваш да видиш някой от животинските видове от табелката, а се оказва празно пространство, обрасло с брезови фиданки и магарешки бодили – пълен пущинак. Имаше хипопотами, ама пуснати да се разхождат на място много отдалечно от погледите на децата, заради които главно хората отиват на онова място наречено „Софийски зоопарк”. Малкият ми внук не можа от разстояние да ги ги разпознае като какъв животински вид се явяват и ме попита с думите: „Какви са там онези тъмните чували”?

Поразпитах малко за мястото, където е разположен „Императорският зоопарк на Виена“ Казаха ми да го потърся  в далечния десен ъгъл на дворцовия  парк зад сградата на двореца „Шьонбрун“. За мен беше много наблизо, на няколко трамвайни спирки от хотела ми.

Vienna Ema 77

Предколеден базар пред фасада на двореца Шьонбрун

Vienna Ema 78

Красивият парк на двореца Шьонбрун.

Vienna Ema 79

Пластичната украса на шадравана с Нептун в центъра на композицията.

Vienna Ema 80

Това вече е входът на „Императорската Зоологическата градина“

Vienna Ema 81

Самотният носорог в заснежен ия и кален двор

Пресрещнаха ме едни хора, които  говореха помежду си на полски език и на  развален руски език ми предложиха да ми продадат входен , неизползуван билет от 12 евро.  Това беше точно пред касата за билети  на входа. И продавачката отвътре ги виждаше.  Явно, поляците че  си бяха купили редовни билети от касата, но се бяха разколебали да влязат и да разгледат зоопарка. Искаха да си върнат парите за неизползуваните билети.  Като погледнах колко тъжни и празни „дворове”, без никакви животни в тях,  се виждат в дълбочина, направо се отказах да купя билет и да вляза,   не защото не можех да платя 12-те евро за вход, а само защото точно в този си вид, началото на Виенския зоопарк ми напомни за празните „дворове” в Софийския зоопарк. Аналогията ме смаза и дадох „заден ход“ . Нищо, ще мина друг път, по друго време, когато ще има какво да видя.

Vienna Ema 82

Шьонбрунски паркови красоти. Студ, студ, ама в това езерце в парка имаше красота и живот.

Не видях животните от зоопарка в Шьонбрун, но пък отидох в ето  тази висока сградата на «Аква Тера Зоо», в която освен аквариум има една секция, в която са създали нещо като тропическа гора.  Там вътре, зад дебелите стъкла е много топло, влажно и също има интересни животни.

Vienna Ema 83

За  този интересен „обект“ прочетох от рекламата на едно улично рекламно платно. Потърсих го и го намерих на една малка улица , първата успоредна на „Мария Хилфер Щрасе“, като си спомням че с метро  от Вестбанхоф по посока към центъра на града трябваше да сляза на втората спирка, която ми звучеше нещо като „Нойбау Гассе“ и да тръгна надясно. Моля да ме извинете ако нещо греша в правилното изписване, ама немският език, който ми се струва извънредно много труден,  съм учила отдавна и почти всичко съм забравила, защото никога не съм го ползувала.

Сградата е много интересна, защото на фасадата, която в момента не виждаме, е монтирана есна изкуствена стена, с много различни по големина цвят и конфигурация позитивни и негативни „копки“ и халки за „сухи тренировки“ на алпинисти.  Много е висока и у нас не съм виждала такава.

Vienna Ema 84

Клетка от терариума на Зоокъщата

Отделните аквариуми са пъстри, чисти и подредени. Октоподът си имаше шарена пластмасова играчка, а медузите се рееха във водата и ми изглеждаха щастливи. Водните кончета там бяха едри, а акулите дребни и безобидни.

Vienna Ema 85

Аквариумът с водните кончета

Vienna Ema 86

Октоподът с играчката

Vienna Ema 87

Красота и феерия в аквариума

Vienna Ema 88

Но не друго ме впечатли в аквариума, а този рак, „сърцераздирателно“ син. Такъв си е. Когато за първи път го видях на една от снимките които донесе от Виена  малката ми дъщеря, си казах „не е истина” Няма  такъв рак.  Няма, ама го има. Истина е и аз го видях и го снимах. И е истина и то точно толкова, колкото е истина, че когато аз си пожелах да напусна работа, да си взема куфара и замина, както на шега го казвам „да меря улиците” на Виена като свободна личност, го направих. А един месец преди това дори и не си го бях помечтала. Давам си сметка, че Ван Гог е „виновен”, в крайна сметка.

Добре, че при заминаването , като имах предвид кой е сезонът, предвидливо си бях понесла и кожух с качулка и топли обувки, защото, когато в един от дните влязох да разглеждам един от музеите в „Двора на изкуствата”, излизайки видях пейзаж, много по различен от пейзажа, който оставих на влизане. Валеше сняг и за два-три часа всичко беше побеляло навън.

Vienna Ema 89

Така изглеждаха улиците на Виена, когато заваля първият сняг, в последната десетдневка на Ноември.

Vienna Ema 90

Vienna Ema 91

И накрая, весело-премръзналите музиканти във фургона, които озвучаваха предколедния базар.

Беше отвратително студено, което от снимката изобщо не може да се усети, а тези хора свиреха, та свиреха и създаваха прекрасна предпразнична атмосфера, а това караше  хората да се задържат по-дълго време около отрупаните със сувенири павилиони, да не бързат да си тръгнат и да накупят подаръци за близки и приятели за предстоящите светли празници.

Vienna Ema 92

Предколеден базар на малък площад в центъра на Виена.

Vienna Ema 94

И сега трябва да кажа няколко заключителни думи, но пък аз каквото имах да кажа, го казах.

И затова, вместо заключителни думи, ще ви кажа за онази смешка, която си казвахме когато бяхме деца. Някой  от по-нахитрелите задаваше въпрос :“Защо слонът има хобот и опашка?“ Ние разбира се не знаехме.  А отговорът бил прост: “ За да не започва как да е и за да не свършва ей тъй, изведнаж“. Та тази смешка я написах, за да не свърши разказът ми за Виена , ей тъй изведнаж.

Край

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Моята предколедна разходка до Виена (3)”

  1. Ани каза:

    ЕМА БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТАКА УВЛЕКАТЕЛНИЯ РАЗКАЗ! МИСЛЕНО БЯХ С ТЕБ И ЧРЕЗ ТЕБ УСЕТИХ И ВИДЯХ КРАСОТАТА НА ГРАДА!

  2. Nena каза:

    харесва ми , различен поглед извън рекламираните маршрути в интернет – личи си, че човек с опит в пътуванията и живота го е писал…

Leave a Reply


Switch to mobile version