юни 02 2010

Към Европа с влака (1): Белград и Виена

Днес започваме едно железопътно приключение в Европа. Крум се качва на влака и ще ни разкаже за неговата Европа. Приятно четене:

Към Европа с влака

част първа

Белград и Виена

Нещо като Увод

Ами всъщност имаше редица обстоятелства, които ме подтикнаха, да направя едно голямо пътешествие из някои европейски държави, или по-скоро някъде около центъра на Европа. Ето и кои бяха те/обстоятелствата.

  • Първо, Любчо един от най-добрите ми приятели замина по Еразъм в Лил за няколко месеца и просто, тъй като рядко се и виждахме из България напоследък, се разбрахме, че на всяка цена трябва да отида да го посетя във Франция.
  • Второ, татко работи в БДЖ и аз като негов син, под 26 годишна възраст и със студентски права, имах възможността да ползвам безплатни билети за железниците из Европа (разбира се това не е неограничено, като мога да пътувам годишно в 12 страни и във всяка мога да ползвам 4 билета важащи за по 2 дни всеки – смятай 8 дена максимум да пътувам в страна).
  • Трето, къде с приятели, къде с познати на приятели общо взето навсякъде си намерих места, където да остана за по няколко дена (навсякъде хората бяха много любезни и готини).
  • Четвърто Тук таме се намираха някакви пари, изкарани от мен, и така вече имах всичко налично да тръгна на едно такова голямо пътуване.

11.12.2009г. На 11 декември- петък тръгнах на дългоочакваното пътешествие из Европа. Това беше вторият ми опит, но този път влакът тръгна въпреки стачката в Сърбия (на гара Лепово заради която 1вият път ми спряха влака още в София). И така цялото предстоящо пътуване щеше да е нещо между план и импровизация и маршрутът постоянно подлежеше на промени. На гарата дойдоха да ме изпратят Яни, Стела, Дани, Вальо, Жоро и Мама и Татко. Бих искал да благодаря и на всички, които ми се обадиха и които бяха дошли предната вечер да се видим и които ми пожелаха лек път и да се върна. И най-накрая влакът тръгна по график.

11.55 ч. за последно тази година видях някои от моите хора и си махнахме за довиждане.

До Лепово нямаше проблем. Пътувах си сам във вагона, гледах си през прозореца на купето с някакъв ентусиазъм, че най-накрая съм тръгнал и съм извън България. И както си гледах през прозореца стигнах по план до Лепово, където обаче се оказа, че трябва да ни прехвърлят с автобус до следващата гара, откъдето ще продължим с друг влак. Уви явно, че този път нямаше да успея да поспя в спалния си вагон поне до Белград, където щях да продължа с друг влак. Оказа се, че

Лепово е малко градче

с около 8000 души. Районът около гарата, където чакахме автобуса до другата гара, приличаше на най-обикновено село. И така дойде автобусът и се натоварихме. Още нямах и десет часа път и вече имаше премеждия. В автобуса видях, че има едно момиче което се виждаше, че също като мен е тръгнало на дълъг път и не е сръбкиня.

Когато се качих в следващия влак бях малко разочарован. Вагоните бяха като най-старите български, каквито вече и в България рядко се срещат- със зелен „кожен салон”, купетата бяха мръсни и като цяло си беше доста страшничко. Аз влязох в едно купе, където слава богу бях сам. Оставих си раницата срещу мен и се мъчех въпреки умората да не заспивам за да не ми изчезне нещо. По едно време, както си стоях борейки се с умората, някакви сръбски младежи ме видяха, че съм с шал с цветовете на българското знаме и единият влезе в купето да ми търси сметка, че съм българин явно. Добре че един от другите му приятели го издърпа и не се стигна до някакви сериозни спречквания. На влизане в Белград се запознах с момичето, което пътуваше надалеч. Поразпитах я, оказа се че е американка, която е била в Кипър и сега пътуваше към Берлин, откъдето да си вземе самолет за Америка. И тя също като мен изглеждаше малко объркана и питаше кондуктора постоянно дали сме близо до Белград, като очакваше той да разбира поне малко от английски. Уви по скоро разбираше повече от пиене като го гледах, пък и беше доста стар и незаинтересован от пътници като нас. Когато пристигнахме в

Белград,

същият кондуктор, който беше обещал на българския да ми помогне да намеря на гарата влака до Виена, само махна с ръка и си замина, без въобще да ми отговори, когато го попитах. Уви, трябваше сам да се оправям и да търся влака, който тръгваше след 20ина минутки. Вместо да бях пристигнал 2 часа по рано на гарата и да си спя спокойно във купето, сега заради стачката закъснях и даже нямах влак. Намерих го накрая, въпреки липсата на съдействие и от информацията на гарата, и се качих 5 минути преди да тръгне. Имаше малко объркване във влака, тъй като вагонът който беше отбелязан на моя билет го нямаше(беше си останал в Лепово) и австрийската шафнерка малко учудено ме погледна но все пак веднага ми намери купе и най-накрая можех да поспя. Купето вътре си беше лукс от всякаде, имаше същите екстри като българския спален вагон, но всичко беше по-ново и по-лъскаво. Въпреки това си беше уютно колкото българското и ми беше все едно ако трябваше да избирам. След като влязох шафнерката ми даде и 2 кърпи, сапун и някаква освежаваща, дезинфекцираща вода за уста. Абе обслужване на ниво отвсякъде си беше.

12.12.2009г. И така, след като през нощта преминахме през Унгария, най-после се събудих в австрийска територия. Още от пръв поглед през прозореца се усети разликата в обстановката сравнение с предните страни. Тук всичко беше по-чисто и подредено.

Във Виена

стигнах на време. Слязох на гарата, чух се с Мила която трябваше да ме вземе от там и поради моята разсеяност се наложи да я чакам малко повече. Докато я чаках натрупах 1ви впечатления за хората. Имаше всякакви хора, от всички раси и на всякаква възраст. Оказа се че Виена е един космополитен град, събрал хора от целия свят. След като Мила ме взе, отидохме до апартамента, в който тя живееше с още две съквартирантки- Мария и Люси, в центъра на Виена. Оставих си багажа, понапазарувах основни неща за хапване и пийване(местна бира) от близкия магазин и с Мила и Мария излязохме на разходка из центъра, където те ми показаха някои от основните забележителности.

Центърът на Виена,

както и по-голяма част от града, е със старинни сгради, главно в стиловете барок, готика и класицизъм. Улиците са стари, сградите са сравнително високи и много красиви. По улиците, както и на гарата е пълно със сякакви хора, като в центъра повечето от тях са туристи.

Имах късмет да попадна във Виена преди Коледа и можех да се насладя и на коледната украса из целия град, която е гаранция за доброто ти настроение. Видях паметника на чумата, разходихме се по една от централните пешеходни улици, която стига до една от най-известните сгради в града катедралата Св. Стефан. Катедралата, както доста други които съм виждал из Европа се реконструираше от едната страна. Представлява доста висока готическа сграда, която се вижда от много места в града, както установих по-късно. Там Мила ни остави, а Мери ме заведе до Операта. Обясни ми как да стигна до замъка Белведере и също се прибра зашото си имаше работа. Е, този ден явно че нямах късмет тъй като трамвая поради някакъв ремонт не стигаше до Белведере и реших да се поразходя напосоки из центъра. Както си вървях (минавайки покрай Белведере, за което разбрах по-късно) се озовах на някакъв площад с огромен паметник на който пишеше нешо на кирилица. Отидох до него и се оказа че това е съветски паметник построен в чест на руската армия от ВСВ.

После отидох до метрото и реших да се прибирам. Да, ама не. След като видях че последната станция на метрото се казва „Стадион” реших 1во да отида до там. И без това още не се беше стъмнило пък и нямаше за къде да бързам. Стигнах до стадион „Ернст Хапел” пообиколих го, разгледах го. Той беше и един от стадионите на които се играха мачове от европейското първенство по футбол 2008г. Беше доста голям и внушителен, много по модерен от всички български стадиони. След като го обиколих се прибрах. Вечерта ме очакваше изненада и нямаше много да си починаслед пътя предния ден и нощ.

Отидохме с Мила и другите съквартирантки в един ирландски пъб, където имаше и музика на живо (някакви ирландци, ама май не бяха точно U2). След няколко бири и коктейла се отправихме към Маноло’с-някаква латино дискотечка с диджей гей и доста разнороднорасови посетители. След това се прибрахме с Мила. Аха да и се разбрахме с Дидка, която беше дошла още в пъба на другия ден да ми покаже нощна Виена.

13.12.2009г. Е, най-накрая имах възможността да си почина-сутринта се наспах, после цял ден се излежавах и чак към 5 часа, излязохме с Мила, като тя отиде да гледа мач, а аз се видях с Дидка за да ме разведе из нощна Виена, както се бяхме разбрали. След като се събрахме с нея тръгнахме из центъра, посетихме катедралата Св. Стефан, пообиколихме из центъра, правихме някакви снимки минахме през двореца на Хабсбургите, статуята на Гьоте (събрахме се там трима гении на едно място), музеите близнаци, парламента, кметството със статуята на Атина Палада и някакви други стари исторически сгради. Минахме през някакви коледни базари, навсякъде най-различни вкусотии за ядене и пиене, малки деца, старци, младежи, бели, черни, жълти хора, прехвърчащ снежец, коледна украса, лампи и всякакви други светещи неща из дърветата и не само, празнична атмосфера и настроение, щастливи хора и естествено сред всичкото това аз и Дидка. На връщане решихме да минем на посоки през някакви малки улички и се озовахме в кемпа на един от университетите. Накрая излязохме и на нашия път и се прибрахме.

Сбогувахме се с Дидка и Люси, с които нямаше да се видя повече преди да продължа към Германия, и останахме двамата с Мери в апартамента.

Продължението:

Към Европа с влака (2): Германия

Автор: Крум Божиков

Снимки: все още няма снимки :(

   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Към Европа с влака (1): Белград и Виена”

  1. Petkan каза:

    Доста авантюристично начинание…. интересно какво ли ще се случи….

  2. Стойчо каза:

    И аз чакам продължението с нетърпение 🙂

  3. Цветка каза:

    Спомени, спомени ..Преди много години и аз пътвах по този схема.
    В далечната 1994 от Бургас през средна Европа чак до Единбург. През 1996 от Бургас през южна Европа до Танжер. През 1999 от Бургас през Северна Европа до Берген.
    Най-незабравимите ми преживявания и първи досег с цивилизацията. Очаквам с нетърпение продължението!

  4. Киро каза:

    Мда- и аз съм пътувал до Германия с влак – беше ужасно – през 86.

  5. Ema каза:

    Круме, много интересни неща ти са се случили по пътя към Средна Европа, ама кам ти ги снимките?

  6. Дидка каза:

    И аз очаквам продължението с интерес. Моят план включва Интеррейл за 22 последователни дни, нощни влакове и поне 15-тина града, по чиито улици да се разходя 🙂

  7. […] с железопътните приключения на Крум из Европа. Минахме през Белград и Виена, а сега ще продължим пътуването си към Германия. […]

  8. […] приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, а за последно бяхме в Мюнхен и Тюбинген. Сега ще […]

Leave a Reply