юни 08 2010

Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт

Отдавна не бяхме ходили до Англия – време е да наваксаме пропуска 🙂 Людмила ще ни разведе из провинциалната Англия. Приятно четене:

Из Англия

част първа:

Стоунхендж и Лонглийт

Доживях и аз да се кача на самолет и да разгледам малко от Обединеното кралство. Целта на пътуването беше да се свърши малко работа. Работата се свърши, че даже успях и да видя едно-друго. Най-общо казано – Англия ми хареса.

Бях в околностите на Оксфорд, в разни малки китни селца. Тихо едно такова, спокойно, като се върнах тук, все едно ми гръмнаха ушите.

от самолета на излитане

Откъде да започна сега… ами нека е от началото, от самолета. Стаменова не се беше качвала в самолет до тоя момент. На летището тук всичко мина от бързо по-бързо, бяхме се чекин – нали (бахти думата) онлайн и за нула време с колегата минахме каквито проверки имаше да минаваме. Самолетът на British Airways се оказа старичък Еърбъс А319, с опърпани седалки и прилично мърляв. Само се надявах общото му състояние да не е като интериора.

След първоначалния шок и осъзнаването, че вече не съм на земята, се започна едно зяпане през прозореца… само за да видя, че цяла Европа е яко облачна… Полета си беше чудесен, но определено не ми е любимия начин на придвижване. Постоянно ме глождеше мисълта, че между мен и твърдата почва има някакви си 11 километра. Забавлявах се с екранчето с маршурта и дебнех Алпите да пъкнат отнякъде, ама не пъкнаха… Докато се нервех на облачността хапнах. Храната не беше нещо особено, но ставаше  или просто аз бях твърде гладна, за да проявявам претенции. Не мога да кажа същото за закуската на връщане. Само като видях бекона и надениците и ми мина всякакъв апетит.

P3110004

P3110024

След два часа и половина кацнахме на Хийтроу, отново за нула време си взехме багажа и минахме през паспортната проверка. Сю ни взе от летището и газ към

Chalgrove, селце в околията на Оксфорд,

където ни е офиса. Очаквах, че дясното движение ще ме обърка, но нямаше такива изгледи. Обърка ме само изпреварването, така и не свикнах, до последния ден изтръпвах с това изпреварване отдясно. Тук ще вметна, че там карат много бързо. Колко бързо не знам, защото не си правих труда да обръщам милите в километри в час, но определено е бързо. Магистралите са големи, междуселските шосета – тесни. Като за кола и половина, постоянно спират да се изчакват. Или не спират, а се разминават някак. Сигурно сменят огледала през ден-два, не знам как го правят тоя номер.

Wheatley

Село Wheatley

Тази вечер, както и следващите минаха в работа, хапване, късно лягане и ранно ставане. Ако не беше разликата от 2 часа, благодарение на която 6 сутринта го чувствах като 8, не знам как щях да оцелея.

От храната не мога да се оплача, странно за мен беше, че не ядат хляб с основното ястие. За разлика от нас, които ако няма хляб все едно не сме яли. Въпреки това ми хареса манджата, като изключим бекона и надениците. Една сутрин си взех грамадански сандвич, някакъв breakfast roll от един пич с караванка. Вътре имаше стотина кила бекон, две яйца и две наденици… успях да го доям чак в 5 следобед. А да не забравя и най-прекрасната риба на света. Някакъв си sole fish, което се оказа писия, на грил, с лимон… мястото е Red Lion pub, Chalgrove, Oxfordshire. Мисля, че целият свят вече знае, че съм яла най-прекрасната риба на света там. Може би са останали двама-трима глухи и слепи китайци, които още не знаят. Най-странен от всичко ми беше чипсът с оцет… беше ужасен.

P3180394

Red Lion pub, Chalgrove

От бирите най-много употребявах London Pride… не достатъчно газирана за моя вкус, но иначе си я биваше. Предпочитам я пред прословутия Гинес. Освен това в кръчмите не се пуши, цигарите струват майка си и баща си (6,50 паунда средно кутията), води се повсеместна кампания против пушенето. Аз като пушач нямах против да излизам навън, пък и е много хубаво да се прибереш и да не смърдиш на пепелници 🙂

Събота, 13 март… обявихме деня за computer free, яхнахме шефското Волво и тръгнахме на път. Имахме да обиколим около 3 забележителности на юг-югозапад от Оксфорд. Оказа се доста дългичка обиколка, но там така са свикнали да се движат с коли, че не им прави особено впечатление, ние с колегата се схванахме здраво.

map

Това е маршрутът, в началото не съвпада точно, защото ни прекараха през няколко села, с най-тесните улици на планетата. После излезнахме на магистралата и газ към Стоунхендж. Магистралата много приличаше на нашите, беше осеяна доволно с боклучета. Затова пък нямаше ремонти и дупки. По селските пътища около Оксфорд имаше 2-3 дупчици, отворили се през зимата, хората бяха възмутени, ние се подхилквахме.

За съжаление английските пътища са направени така, че почти нищо да не видиш, оградени са от висок жив плет, в някои случаи и насипи. Та така без много гледки пристигнахме.

Винаги съм мечтала да видя Стоунхендж.

Е, видях го, аз и още няколкостотин души. Беше фрашкано с народ, с пищящи французи, даже и с българи. Определено не можеш да усетиш нищо древно докато се луташ в тълпата. Самите камъни са оградени и посетителите нямат достъп до тях. Близо до Стоунхендж пък минава натоварено шосе, което съвсем разваля усещането. Доколкото разбрах се мислят варианти да го скрият по някакъв начин. Дават си сметка, че сами са навредили на мястото. Направих си неволна асоциация със Седемте езера… ние пък направихме лифт и сега езерата са място за пикник. Почти както е бил Стоунхендж преди оградите.

stonehenge

Стоунхендж

Стоунхендж

Ако някой скоро ходи натам, да си приготви £6,60 за вход. Без вход може да се иде до погребалните могили срещу Стоунхендж, ние обаче не го направихме, защото бяхме ограничени от времето.

P3130065

Стоунхендж

В общи линии – изглежда по-мащабно на картинка, но е нещо, което си струва да се види. Като пирамидите, Белинташ или Китайската стена.

P3130076

Стоунхендж

След като повилнях малко из сувенирния магазин (оказа се най-скъп от всички, които посетих в Англия, пък аз бая сувенири навзимах) яхнахме пак возилото и газ към

Лонглийт (http://www.longleat.co.uk/).

Лонглийт е едно грамаданско имение, в което има всякакви атракции. Една от атракциите е Сафари парк, точно там отидохме и ние. След бърз пикник в колата поехме измежду тварите.

Longleat

Лонглийт

P3130199

В имението Лонглийт

P3130196

В имението Лонглийт

P3130154

В имението Лонглийт

P3130137

В имението Лонглийт

Е, не е най-британското изживяване на света, но… изглежда по-добре от нашия зоопарк. Жирафи, лъвове, тигри, носорози, вълци, пилци разни, сърни и елени, разни говеда… Седиш си в колата, зяпаш и снимаш. На места можеш и да излезеш, на други поне да си отвориш прозореца, при хищниците – абсурд.

P3130144

В имението Лонглийт

След това тръгнахме да се прибираме, понеже нямахме много време. В 7-7.30 трябваше да сме в селото Ашендън, на някаква quiz вечер. Изобщо не знаехме какво ни чака, но затова – после.

Продължението:

Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт”

  1. Богдан Филов каза:

    Чудесен пътепис с чудесно чувство за хумор.

  2. […] с провинциалната Англия на Людмила. Бяхме вече в Стоунхендж и Лонглийт, а сега продължаваме към Лейкок и Оксфорд. Приятно […]

Leave a Reply


Switch to mobile version