юни 01 2010

Париж – една неочаквана екскурзия

Днес, мили мои, Мария ще ни покаже френската столица. И понеже някак тази история някак е свързана с исландския Ейяфиялайокул (редакцията даже може да го произнесе, не само да го напише ;-), то на вас пожелавам приятно четене, а на авторката – да има възмозността да събира още много материал за пътеписи 🙂

Една неочаквана екскурзия до Париж

Да, едва ли много хора на моята възраст са посетили толкова европейски столици и градове и затова не мога да не започна с благодарност към родителите си, които ме водят и пускат на толкова места. 🙂 Екскурзията ми до Париж беше наистина неочаквана и спонтанна, защото бях записана в последния момент. Изпуснах вулкана на прибиране от Лондон, изпуснах го и на отиване, и на връщане от Париж, сякаш дори природните сили бяха донякъде на моя страна (въпреки че тайно исках да не се прибирам).

За Париж много се е изписало и ще продължи да се изписва и след дълъг спор с баща ми кой да напише пътеписа, честта отново се падна на мен (въпреки че държах този път да пише той). Екскурзията ми започна съвсем обичайно–полет, пристигане и като много хора имахме програма с различни обекти и допълнителни екскурзии, но ще пиша общо за всичко, за впечатления мисли… ииии още нещо.

Вятърът в Париж беше силен и студът ни изненадва, идвайки от 22–23 градуса в Пловдив, което ни кара да правим забавни комбинации с шарени тениски и блузи с дълги ръкави, за да не ни е студено – дори и шалове слагахме, предизвиквайки нови модни стилове. И сега за Париж…

Може би едно от най–хубавите места за снимки на прочутата Айфелова кула е

площад Трокадеро,

откъдето се открива красива гледка към цялата френска столица и отвсякъде обикалят продавачи на Айфелови кулички – 5 за 1 евро. 😀

Айфелова кула, Париж

Айфеловата кула

Самата Айфелова кула

наистина е доста висока , но след толкова чакане, изживяването не ми се стори така вълнуващо, както очаквах. . След час чакане до касите осъзнахме, че ще трябва още половин час да чакаме за асансьор, а от второ ниво още един час чакане на студен вятър, за да се качим на трето ниво, откъдето да чакаме за слизане. Да, не всеки ден си в Париж и гледката е наистина красива, затова все пак не пропускайте да включите кулата в обектите си в ден, в които времето е по–топло.

Париж от високо

Париж от високо

Продължавайки напред в парка, стигате до Ecole Millitare, Военното училище, построено от Мадам дьо Помпадур, училището, в което е учил Наполеон. Съвсем наблизо, лесно за ориентация с карта, е и Домът на Инвалидите. В музея ние не влизахме, видяхме само гроба на Наполеон в катедралата отпред. Погребан е в седем ковчега от различен материал, но далеч по–впечатлена останах от съседния

музей на Роден,

където в двора може да видите известната статуя „Мислителя”. Хубавото тук е че може да изберете само градини или само къща или и двете, както направихме ние. Статуята на Мислiтеля не бих казала, че е най–добрата творба на скулптора, следвайки принципа си не винаги най–известното и признато е най–хубаво, винаги в малките неща можеш да откриеш нещо много красиво и част от себе си 😛

Музей Роден, Париж

Музеят Роден

Статуите в музея са много и не са само на Роден. Има от всякакви материали, с различни техники, а някои сякаш всеки момент ще се събудят. Градините пък са много приятни за почивка и отдих.

Триумфалната арка, Париж

Триумфалната арка

Пресичайки реката, ориентирайки се по картата, ще излезете точно на Шан–з–Елизе (надявам се така да е на български). Дълъг и широк булевард, завършващ с

Триумфалната арка,

но изпълнен, както със скъпи маркови магазини и бутици, така и с достъпни места за хапване като McDonald`s. Истински рай за децата(в това число и аз)е магазинът на Disney, където има всякакви играчки и дрехи с герои от филмчетата. Оттук нищо не си взех, въпреки че няколко пъти влизахме. : ) Оглеждайки се нагоре от Триумфалната арка, може да видите квартала Дефанс и неговата Триумфална арка, а надолу– чак до малката арка пред Лувъра–всички са разположени на едно ниво.

Точно след края на магазините, в посока към Лувъра, се намира

Елисейския дворец,

който незнайно защо майка ми толкова държеше да види. С направянето на една снимка, собственоръчно получавате бонус – безплатна нощувка в затвора

Élysée Palace, 55 Rue du Faubourg Saint-Honoré, 75008 Paris, Франция

Надолу е

площад Конкорд

с издигащия се на него Египетски обелиск и градините Тюйлери, приключващи точно пред Лувъра. Самите градини са приятен парк за отдих и почивка след дълги разходки, но не са най–красивите, които видях в Париж. Тук е моментът да споделя за неприятното си впечатление от настилката на основа пясък, а при вятър се вдига пепел, която прави черните обувки мръсни. Какво ли ще е при дъжд (да, мен никъде не ме вали)?

Лувър, Париж

Лувърът

Музеят Лувър

е наистина огромен и дори и да не сте фенове на изкуството, все ще се намери нещо малко, което да ви впечатли. Влизаме с екскурзовод и той ни развежда само из най интересните обекти, но аз пропускам част от обясненията, за да мога да видя и още неща. Не пропускаме да минем покрай Венера Милоска и Крилатата Нике, да отделим време за една от залите, чието име не запомних, но на тавана бяха изобразени всички зодии.

Венера Милоска в Лувъра, Париж

Венера Милоска в Лувъра

Минавайки от зала на зала, най–после стигаме до Ренесанса – едно от изкуствата, които наистина силно ме влече(ех, Флоренция, Флоренция… ). Екскурзоводът спира и говори пред картина на Ботичели, а аз се отделям сама минавайки през още картини на Тициан, Рафаел, Ботичели, Да Винчи, Караваджо ииии Филипо Липпи. Картината му на „Мадоната с младенеца” във Уфици наистина ме впечатли, затова тук не пропускам да се загледам в тънките линии на лицата, нежните черти и форми. Точно до нея се намира една от частите на картината на Паоло Учело „Битката при сан Романо”. Усмихвам се щастлива–най–после парчетата за мен са събрани–това е третата, последна част, която не бях виждала. Екскурзоводът не спира пред картината, затова само я показвам на нашите и продължаваме да разглеждаме съседните зали, стигайки до прочутата Мона Лиза. Да, определено картината е майсторски направена и те гледа от всички страни, но мен сякаш не успя да ме грабне (може и да съм критична, но не ме съдете, всеки има право на мнение и на това да го изрази ). В Лувъра също се намират и апартаментите на Наполеон III, както и картини на Северните школи – апартаментите видях, но до третия етаж не успях да стигна.

Пренаситени с информация, може да тръгнете по уличката от лявата страна на Лувъра, носеща името Rue de Rivoli, където може да починете в някое кафене или да разгледате известни и по–масови вериги магазини(H&M, Berska, C&A козметика на Yves Rocher и др. ). В една от пресечките на улицата е и центърът „Жорж Помпиду”, който ние обаче не посетихме. Стигайки до Hotel de Ville, който повече прилича на административна сграда, може да завиете към острова в Сена и катедралата Нотър Дам. Входът е безплатен, а опашката–малка. Витражите наистина са хубави, а музиката, която се разнася отвсякъде е внушителна, представяйки си всички описани моменти на Виктор Юго, свързани с Парижката Света Богородица.

Люксембургските градини, Париж

Люксембургските градини

Минавайки от другата страна на реката е Латинският квартал, изпълнен с антикварни книжарници. Тук именно са

Люксембургските градини,

които наистина са много красиви, изпълнени с цветя, статуи и езерца, където малките деца се забавляват, пускайки моторни лодки. Много хора избират да си почиват тук на столовете, купувайки си храна от близкия МакДоналд`с, Старбъкс и други вериги за сладки неща и бързо хранене.

Пантеон, Париж

Пантеонът

Точно срещу градините е Пантеона, където са гробовете на Виктор Юго, Пиер и Мария Кюри, Волтер, Жан–Жак Русо, Александър Дюма… До него е и една малка църква със значителна опашка заради мощите на света Геновева.

Люксембургските градини, Париж

Люксембургските градини

Париж е приятен за разходка, затова ако имате време и сили може пеш да тръгнете към музея Д`Орсе или да изберете метро, което го има навсякъде и е наистина редовно. Французите за изградили малък подземен град с това огромно метро!

Самият

музей Д`Орсе,

който е бивша гара, приютява една значителна част от картините на импресионистите и ако сте заинтересовани, горещо ви го препоръчвам. С усмивка се спирах пред картините на Моне, Мане, Реноар, Писаро, Ван Гог, Дега, радвайки се, че съм в музея, за който до скоро само бях чувала и мечтала. Имаше и много ученици, дошли тук с преподавателите си–всички те бяха насядали по земята с тетрадки в ръка и папки, слушайки обясненията на учителите. Ехх…и ние да имахме такива приятни занимания понякога.

Операта, Париж

Операта

Друг обект, за който е хубаво да оставите време е

Операта и огромният мол Галери Лафайет

– не защото ще купите нещо оттам, а заради красивият му интериор и хубавата гледка от върха на терасата на мола. Панорамните снимки оттук също стават много хубави

Галери Лафайет, Париж

Галери Лафайет

Кварталът Монмартър

е много разхвърлян и неподреден в подножието на Сакре Кьор и по едно време се чудех дали съм в Париж, или в Турция–поне на мен така ми се струваше.

Сакре кьор, Париж

Сакре кьор

Самата катедрала е красива отвън, но отвътре е просто една обикновена катедрала като всички останали–а ако не ви се качва пеш, вземете влакчето към върха на хълма. Тук, както и на много други места в Париж, имаше брейк танцьори и голяма публика, седнала на стълбите, за да ги гледа. Наляво от Сакре Кьор се намира площадът на художниците, където може да се разходите сред картините, да усетите атмосферата тук и да си изберете картина, както направих аз 🙂 Не много далеч е и прочутото кабаре Мулен Руж, където също може да минете просто за снимка или да си запланувате вечер с шоу.

Мулен руж, Париж

Мулен руж

Дворец Версайл, Париж

Дворецът Версайл

Без плавен преход и излишни отклонения преминавам към

Версайл,

където може би съм най–намусена на всички снимки. Точно в деня, в който отиваме, се оказва, че французите стачкуват. Тук наистина бях леко ядосана, не толкова че няма да разгледам двореца, колкото че това нещо ще ми остане като спомен и ще си разваля екскурзията и, незнайно защо, мислено започнах да псувам французите, въпреки че хората с право си протестираха – финансова криза. Отидохме в градините да се разходим и поне да направим няколко снимки, въпреки силният вятър и лекото разочарование, което ме накара да не мога да им се възхитя , въпреки че наистина бяха големи и красиви. Навсякъде бяха посадени цветя, които сигурно през лятото ще са красиво нацъфтели. Пейки фонтани, цветя, да, приятно е за отдих и тук, ако няма вятър.

Градините на Версайл, Париж

Градините на двореца Версайл

Все пак дворецът отвори и успяхме да го разгледаме минавайки с екскурзовода и доста подробни обяснения за всичко. Хубави, големи стаи, пищни зали–кралете наистина са могли да си позволят всичко. Но все пак в повечето дворци по света е било мръсотия и разврат 😛 – чувайки, че Луи 14 мразел да се къпе, още повече се убеждавам в това, но определено всички крале са изграждали невероятни дворци, на които ние днес само можем да се възхищаваме.

Да, Париж, Париж…

За краткия ни престой тук доста неща видяхме, доста повторихме, а до други не успяхме да се докоснем. Питаха ме дали повече съм била впечатлена от Париж или от Лондон. Истината е, че не можеш да сравняваш градовете. За мен всеки има свой собствен чар, във всеки има нещо, което да те впечатли и да те накара да се усмихнеш, да накара сърцето ти да трепти от вълнение, представяйки си отминалите събития на това място. Да, след всяка една екскурзия не искам да си тръгвам, искам отново да пътешествам , но и да се върна у дома, защото както казва Виктор Юго „Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето” и с малко повече мечти и амбиции, човек винаги ще намери време и средства, за да ги осъществи–така е с живота, така е и с пътуването!

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

Още снимки от Париж:

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Париж – една неочаквана екскурзия”

  1. Ema каза:

    Мария, как ти се радвам да знаеш само! Толкова си млада, а така отворена към културата и към неповторимата красота на местата в европейските столици, които всеки би искал да има щастието да посети. Аз лично за нищо друго не ти завиждам така „светло и жизнеутвърдително“, както за посещението ти в музея „Д’Орсе“ и за възможността да видиш в оригинал толкова много от шедьоврите на импресионистите. Благодаря ти за прекрасната разходка.

Leave a Reply