Днес Емилия ще продължи предколедната си разходка из Виена. Започнахме с първата част, сега продължаваме нататък. Приятно четене:

Моята предколедна разходка до Виена

част втора

Виждали ли сте по-красива, по-нежна и по-ажурна сфера като тази на покрива на изящната бяла сграда на музея на стила „Сецесион”?

Няма начин някой да може да получи от мен обяснение що за обемно-пластичен акцент в центъра на градинката на един от площадите на Виена са е явява това „нещо. И с този душ, който излиза от дясната страна на черепа, кой ли се къпе?

 

Доста притеснително си беше да се приближа и да снимам тази полицейска кола, паркирана до страничната фасада на сградата на Парламента, при това вътре имаше хора. Внукът ми, като видя тези снимки, каза: „Това не е истина. Това не може да е полицейска кола, защото няма къде да седнат арестуваните”

На няколко метра от този вход беше паркиран онзи полицейският „Смарт”от по-горните снимки. А сградата на Парламента си я знаете. За нея нямам думи. Думите ги имат критиците в сферата на изкуството, културата и архитектурата.

Реших да подредя „мозаечно” и да ви покажа снимки, които съм направила, които не са взети от туристическите справочници или от интернет, а са си моя личен поглед към местата, покрай които съм имала щастието да мина, докато съм се скитосвала по улиците, музеите и парковете на Виена.

Хора като мен, устремени към

изложбата на Ван Гог в зала „Албертина”,

която стана основен повод аз да посетя Виена.

А пък на долната снимка се вижда как могат на сухо, на чисто, на топло и на светло, на покритата с тенти тераса хората да си чакат влязат в галерията и с очите си да видят гениални творби на гениален творец. И отопление имаше и два отлично организирани гардероба за дрехи и чадъри единият за групи, другият за индивидуални посетители.

 

Организацията е идеална, с богата информация на различни езици и с внимание и с уважение от страна на всички служители в галерията, към всички посетители. Бяха организирани два гардероба , единият за групи, а другият за индивидуални посетители. Това си беше повече от необходимо, защото беше сезон, в който топлите връхни дрехи бяха неподходящи за отоплените зали и разминаването с многото хора вътре. А какво многообразие на сувенири и книги има в книжарницата! И всички те тематично свързани с името на Ван Гог. От книги монографии за художника, през репродукции на много от познати и непознати картини, до тефтери, тетрадки, моливи , че чак и сувенирни чифтове къси черни чорапи с надпис «Ван Гог» втъкан горе близо до ластика.
В салоните на галерията беше абсолютно невъзможно да се снима.

 

Вратата на магазин с плакат за изложбата. Улична рекламна колона за лепене на плакати пред сградата на „Албертина”

Реших да покажа няколко снимки, разбира се без каквито и да било претенции, защото са правени без разрешение в залите на Музея за История на Изобразително то Изкуство с прост апарат и при липса на благоприятно осветление.

Моите пиратски снимки от залите на музея.

Тук се намира уникалният исторически и природонаучен музей, в който човек може да види и скелети на динозаври и уникални произведения на древното изкуство.

И тази малка скулптурна фигурка идваща от началото на съществуване на човешката цивилизация „Вилендорфската Венера” гостуваше в музея.
У дома се шегуваме като казваме, че изглежда като превтасал козунак.

Няма човек, който да не може да разпознае сградата на Виенската опера.

Но със сигурност ще има хора, които да не са посетили уникалната тоалетна в подлеза на съответния площад. Вътре звучи позната виенска музика, има картини, цветя във ваза, а на кабинките вратите са, тапицирани са с червен плат и носят декоративен с надпис „Ложа-1”, „Ложа – 2 „ и т.н.

А улиците на Виена , ах улиците! А чистотата по улиците! Ми то в кофите им за отпадъци по улиците не само можеш да си пуснеш отпадъка, но и да се огледаш канто в огледало можеш.

Часът е едва 16.00 следобяд, а навън е студено и вече тъмно по това време на годината /краят на ноември е/.

Дни преди Коледа с изумителните „ електрически полилеи”, запалени още в 16.00 следобед

„Заместник Моцарт” и „Заместник Йохан Щраус ” на работното им място.

Работеше я човекът на „Кертнерщрасе”, направо на паважа върху парче син картон. Беше един сръбско–говорящ млад мъж. Явно, че е имал много добро разузнаване и охрана, защото в момента, когато полицейска двойка, униформени момче и момиче, по сигнал, се запътиха към „работното му място”, той се изпари заедно с „оръдието на труда си”. Май се покри в затворената поради ремонт сграда зад гърба му.

А това е интериорът на кафене „Франц Кафка”.

Попаднах в него случайно, както си вървях. Поръчах си виенско кафе и да си призная, срещу 2.50€, получих прекрасно кафе със сметана в голяма красива бяла порцеланова чаша, на сребърен поднос и с чаша студена вода. Човекът, който се грижеше да кафенето не беше от най-пъргавите и то се вижда, че много от масите са неразтребени, а и по пода не беше дип чак толкова чисто, но пък имаше атмосфера и дори мирис точно на „онези дни”.

 

Входът на кафенето

Витрина с мебели в стил „Тонет” .

А това е витрина с „Големи яйца” с ударение на „я”.

Продължението:

Моята предколедна разходка до Виена (3)

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

Всички снимки от Виена: