май 31 2010

До Италия и назад

Днес Любо ще ни заведе до Италия, но ще стигне до там с кола през Албания. Приятно четене:

До Италия и назад

през Македония и Албания, Словения, Хърватска и Сърбия

И така откаде да започна. . . От доста време в главата ми се върти една авто обиколка на Италия и най-накрая идеята намери реализация. Първоначалния състав беше от 8 човека, но бързо ентусиастите се стопиха до 4, точно една кола народ. Първоначалния план беше с ферибот през Гърция, но някак си ми се искаше да е по-различно и така се роди идеята да е през Албания. Пък и досега никои от нас не беше ходил там, а тя седеше така близо и така предизвикателна само на няколко стотин километра. Мненията бяха противоречиви от едната крайност (там са само диваци)до другата крайност (много мили хора). Но реших да не слушам повече мнения и съвети и беше решено – тръгваме на 1. 05. 2010. Майските празници бяха идеално врема за тази екскурзия.

Ден 1

За този ден ни предстояха малко под 600 км до Дуръс. Верния автомобил е натоватен, зареден на мах и доволен, че ще търкаля гуми по незнайни далечни земи. Тръгваме в 9:30 ч, защото идеята ми за ранно тръгване не се прие радушно и ето го резултата – 2 часа чакане на македонската граница. Бая лениви бяха тия граничари и поизнервиха цялата колона. Времето доста понапредна и трябваше да понастъпя малко. То вярно, че ферибота ни беше в 23:00, ама не знаехме какво да очакваме в Албания, а и всичките формалности при качването на ферибота. Македония я минахме в строг транзит. Спряхме само за малко на Охридското езеро и продължихме към албанската граница от северната страна на езерото. Между другото, минавайки през македония ми направи впечатление големия брой косовски коли в страната и ме учуди, че не видях нито една лоша. Всички бяха Мерцедес, БМВ, Ауди и Фолксваген последни или предпоследни модели. Странно е това за държава, в която се води, че под 50% от населението работи. Или статистиката лъже, или черната икономика просперира!Ето ни на албанската граница и по първи впечатления изглежда, че пак ще си отчакаме. Е, този път само час и нещо. Времето бая напредва и скоро ще се стъмни, а ние тепърва влизаме в Албания за щастие безпроблемно. Първите впечатления път с безкрайни серпентини, но никакви дупки, десетки пръскащи маркучи, което осъзнаваме, че са албанските автомивки и естествено МЕРЦЕДЕСИ. Поглеждам пред мен 4 коли като 3 са мерцедес, после зад мен 3 коли като 2 са сещате се какви. Модели от 70-те до наши дни. Просто това си е традиция. Оглеждам се жадно наоколо и се мъча да попивам колкото може повече впечатления за страната. Някак си ми е интересна, непозната и много далечна, въпреки че е толкова близо до България. Разминавам се с една благоевградска кола. Това си е сензация, то тук българите не са много. Виждам и една врачанска фиеста, която се сещам, че видях още на нашата граница, защото ми направи впечатление, че човека караше печка. Пред нас се лепват 2 камиона, изпреварването за всеки, който има малко здрав разум е немислимо и се влачим с 45 км/ч окло 40 минути. Много закъсняваме и започвам да се притеснявам малко, но точно в този момент ни хрумва, че тук времето е с час назад, т. е. печелим време. Това е добре, но трябва да сме на ферибота 2 часа преди тръгване. Минаваме през Елбасан – първия по-голям град и поемаме по стръмния път към Тирана. Е, пътя наистина си го бива, има място са кола и половина, изпреварването става с клаксон, човека пред теб се прибира наполовина в тревата и ти минаваш. Ето това се нарича технология на изпреварването. Бързо свиквам с маниера на шофиране на местните или поне така си мисля преди стигането на столицата. Пътят е много панорамен, а залезът уникален. Страхотно е!!! Противно на съветите във форумите „НЕ КАРАЙТЕ В АЛБАНИЯ ПО ТЪМНО”, на мен ми се наложи.

Стигаме в Тирана по тъмно.

Въпреки късния час тук трафика кипи или направо изригва. Много интензивен, гадни задръствания и никаква култура на шофиране. Много, ама много по-зле от София. Двивението тук може да се определи само с една дума – ХАОС. Тук предимство няма, всеки си го печели. Всички карат по някакви си техни мислено начертани траектории, най- вече зигзагообразни и хаотични. Често виждам Деси на седалката до мен да се изправя от зор и да вкопчва пръсти в каквото й попадне. Ами да то всеки момент можеш да очакваш някой да то побутне така савсем случайно, но за щастие това не се случи. Отказваме се от идеята за разходка из вечерна Тирана. То и без това площада със забележителностите е разкопан до неузнаваемост. Измъкваме се от града и

поемаме към Дуръс.

То на практика двата града са свързани с нещо като магистрала и постоянно има сгради от двете страни. Усещам, че всички си отдъхват, че сме се измъкнали от Тирана, но никой не подозира, че ни чака нещо още по-пикантно, една пълна лудница – Неапол. Ако трябва да сравня двата града по култура на шофиране трудно мие да преценя на кантар са. Може би Неапол накланя малко повече везните, заради летящите от всички страни скутери. Само дето под и над тебе не минават. Но до тогава има още време да се върнем на пристанището в Дурас, където пристигаме 5 мин след 21:00. Само смяната на времето ни спаси. Тук цари пълна дезориентираност и криминална обстановка. Просяци, хора крещят на някакъв непонятен език, никакви указателни знаци, абе ужас. Но ето, че се явява нашият спасител, някакъв човек с желание да ни помогне. Обясни ни всичко, дойде с нас за документите и накрая каза едно кафе да го черпим. Дадох му едно евро, а той като взе да се смее и вика поне 10. Аз му казх, че е луд, дадох му 5 евро и затворих вратата. Вярно доста ни помогна, ама 10 евро за 5 мин не ми се стува честно. Минахме митницата, искаха ни 1 евро за нещо си там и се натоварихме на ферибота. Вкарах колата на място, на което не ми беше много ясно как ще я изкарам, но реших, че ще мисля за това утре. Стаята на ферибота беше доста прилична с баня и сравнително комфортни легла. Хапнахме, направихме бърз обход на кораба и заспахме.

Ден 2

Фериботът изоставаше от разписанието с около 2 часа, но аз го очаквах. След като акостира по някакъв начин изкарах колата от кюшето, в което беше с помощтана един ръкомахащ човек, викащ някакви странни неща на нерзбираем за мен език, но както и да е вече на италианска земя в Бари първите впечатления са – ЖЕГА. След малко по-малко от час бяхме на магистралата. Една скорост от 150 км/ч ми се видя нормална, въпреки че постоянно ме изпреварваха някакви самолети все едно съм спрял. Не знам тия истории за обсипаните с камери италиански магистрали някакъв мит ли е или просто всички карат толкова бързо, че не могат да ги снимат. Първата ни цел беше остров Капри. До там бяха малко под 300 км.

Брегът Амалфи, Италия

Брегът Амалфи

Бързо ги отметнахме и се озовахме на

невероятно панорамния път по Amalfi coast.

Наистина прекрасно място. Виждам монтанско рено, което се мъчи да се навре в някакъв тесняк да паркира, а малко по-напред и една пернишка фиеста. Брей, много Българи тук бре. Стигаме до пристанището в Соренто, откадето следва да се качим на корабче до

Капри

Намирам идеално място за паркиране, но ми се струва твърде хубаво, за да е истина, решавам да не рискуваме и се насочвам към платения паркинг. Влизам съзнателно в забранена улица срещу мен излиза кола и не дава никакъв знак нещо нередно да се е случило. Разминаваме се някак, но няма псувни и клаксони. Явно в този край около Неапол знаците са за украса. На паркинга искат 20 евро за 3 часа. Спазаряваме се за 15 и тичаме към корабчето, че след минути тръгва. За по-малко от 30 мин сме на Капри.

Остров Капри, Италия

Остров Капри

Истинско райско кътче, но е пренаселено от туристи. Все едно си на Капалъ Чарши в Истанбул. Има влакче, с което се качваме до най-високата точка на острова и започваме обиколката си. Наслаждаваме се на спиращи дъха гледки, навероятна тюркоазена вода и прекрасни градини отрупани с цветя. На връщане слизаме пеша и правим бърза разходка по плажа. За пръв пъв виждам октопод в естествена среда на около 50 см от краката ми. Връщаме се в Соренто и се отправяма към градчето Касерта, където ще нощуваме. Всички хора са по улиците, сякаш има някакъв фестивал. Имам чувството, че карам на женския пазар в София и поря тълпата с колата. Не знам каксе измъкнахме от Соренто, но в покрайнините на Неапол трфика е убииствен, а задръстванията с километри. Стигаме Касерта късно вечерта, а по пътя за хотела ГПС-а ни прекарва по затворен поради ремонт път. Късно е, заобикалям огражденията и минавам, но в края на пътя има бетонни блокове. Уффф!!!Абе май ще се провра. Изглежда и други са го правили. Минавам на една боя разстояние, и ето ме отвъд огражденията. Зад мен един италианец с Ауди А8 ми гледа сеира, поколебава се за момент и обръща. Нямаше да може да мине, нашето Ауди се провря, но е по-малко от това на италианеца. Стигаме в хотела и заспиваме доволни от първия ден на италианска земя.

Ден 3

За този ден е отредено да разгледаме

Неапол, древния град Помпей

и да стигнем до Рим. Потегляме!

В Неапол движението оставям без коментар. Паркираме на гарата и започваме обиколката. То няма какво чак толкова да се види тук. Голям и мръсен град, но е интересно да се усети духа на града – тесните, мръсни и тъмни улички, коити навяват мисли за италианската мафия и какво ли още не. Разглеждаме основното и се отправяме към

Помпей. Разкрива се панорамна гледка към Везувий,

но доста често се крие срамежливо в облаците.

Помпей, Италия

Помпей

Помпей е интересно място. Доста зпазен и сравнително голям древен град. Заслужава си разглеждането. Изръшваме го и се отправяме към колата. Аз не издържам на изкушението и си взимам фреш от червен портокал. Наистина чудесен за жегата. Тук правят и лимонада от лимони колкото средно голям пъпеш. Нещо, с което този край е известен.

Вулканът Везувий, Италия

Вулканът Везувий

Поемаме към

Рим.

Километрите са около 300. Стигаме по светло, настаняваме се в хотела, който е почти в центъра и поемаме на вечерна разходка из града. Някои от нас вече са били тук, така че само ще се поразходим по основните места. То иначе за Рим ти трябват поне 3 дни. И така минаваме покрай Ватикана, Фонтана Ди Треви, Испанските стъпала, Площад Навона, Колизеума, Площад Капитолия и Колизеума. Това за днес. Лека нощ!

Ден 4

За днес първата цел е

Пиза.

Времето е неприятно, вали а ние киснем в типично римско задръстване. До пиза са около 350 км, ако не се лъжа. Колата жадно гълташе километрите, а и литрите бензин де и пристигаме неусетно в Пиза. Градчето е много приятно и спокойно . Вече доста по на север Италия е осезаемо по-различна, отколкото на юг. Имам впредвид и културата на шофиране и пайзажа наоколо. Вече сме в местността Тоскана известна с подредените си като мозайка ниви и поля. Като някаква картина изобразена от художник, но върху земята. Много е впечатляващо. Иначе в Пиза няма много забележителности като изключим едноименната кула естествено и площада, на който се намира. Пълно е с хора, които позират за снимка подпирайки кулата. То от толкова подпиране току виж се изправила и ще им отиде забележителността на хората. Иначе си заслужава да се види. На мен ми се видя доста по- светла на цвят, отколкото си я представях. Направихме няколко снимки, помотахме се и потеглихме към

Флоренция

Наближавайки града небето се задъни отвсякъде и времето се скапа тотално. Намерихме си къмпинга, в който щяхме да нощуваме тази вечер и излязохме на вечерна разходка с чадъри. На стотина метра от къмпинга имаше площад, от който се разкриваше страхотна панорамна гледка към града. В тизи момент Флоренция се превърна в един от моите фаворити, а сякаш и не само мой. Единствено лошото време помрачаваше разходката, но имахме надежда, че утре ще е по- добро. Крачехме из калдаръмените тесни улички, а дъжда валеше ли валеше. В един момент стана проливен и се върнахме в къмпинга.

Флоренция, Италия

Флоренция

Ден 5

Не следващата сутрин надеждите за хъбаво време се изпариха моментално още със ставането. МЪГЛА и ситен дъжд. Истинска гадост за надъханите туристи. Решението беше авто обиколка из града.

Florencia in the night

Флоренция by night

Колата се клатушкаше по тесните калдаръмени улички, спирахме на интересните места, разглеждахме и снимахме, но не беше същото. Поразгледахме основното и решихме да посетим някое хубаво малко италианско селце. Поразпитахме и се оказа, че имало едно идеално за целта – Фиезоле. Не беше далеч, но и времето беше същото, даже по-зле . Видимостта беше под 10 метра от гъстата мъгла и моментално се отказахме. Жалко.

Поехме към Сиена.

Тя се намира на около 90 км от тук. Времето там беше една идея по- добро и горе-долу ставаше за разходка. Иначе града малко прилича на Пиза – не голям и спретнат, а катедралата беше една от най – пищните, които съм виждал. Главния площад също беше впечатляващ. Седнахме в едно ресторантче да хапнем. Беше сташно евтино като за италиански стандарт, а и много вкусно! Логично беше и препълнено. Исках да пиина една италянска бира, която после се оказ датска, ама хайде нали е бира все пак. Отново на път, но този път към

Сан Марино

Урааа, там времето вече беше приказно, а и страната беше като излязла от приказките. Постоянно се озъртахме откъде ще изскочи някой рицар, сред всичките тия крепостни стени и замъци. Страната като цяло се намира на един хълм и се разкрива чудна гледка от върха на почти 360 градуса. Тук беше толкова спокойно, почти нямаше хора и сякаш времето беше спряло. Поседяхме, наслаждавахме се на спокойствието, купихме по някой сувенир и хайде към Болоня. Пристигнахме късно, хапнахме в ресторанта с 50 % отстъпка и доуточнихме плана за следващия ден.

Ден 6

Денят започна с разглеждане на

Болоня.

Тук архитектурата беше доста по-различна от това, което бяхме видели в Италия досега. Всичко беше предимно от тухли и изглеждаше някак много древно. Невсякъде имаше претъпкани магазини с месо и какви ли не други храни и вкусотии. Не случайно я наричат “Дебелата Болоня”, а някъде видях и надпис ‘EATALY’. Даммм, хапват си хорицата тук, та ушите им пукат! Времето беше чудно, посетихме най- стария университет в Италия (не съм сигурен за Европа), който изглеждаше пред разпад, но много автентичен признавам. Имаше и два кули в центъра, едната наклонена, а другата не и погледнати отдалеч, изглеждаха сякаш се пресичат. Абе само наклонени кули са им в главите на тия италянци. Поехме към

Верона

Доколкото си спомням около 100 и няколко километра до там. Паркирах в центъра, купих си талонче за паркинга и се сляхме с тълпата. Града направо кипеше. За момент се мернаха сънародници от Пловдив, но бързо се скриха в трафика. Първата ни цел беше Арена ди Верона. Нещо като умален вариант на Колизеума и доста запазена за годините си. Влязохме и вътре, но според мен не си заслужава парите. Следващата спирка беше къщата на Жулиета. Нямаше такава гъчканица. Безброй хора от всякакви националности се бутаха, за да се снимат със статуята на Жулиета и да я пипнат. Между другото всички я пипаха за дясната гърда и тя така се беше изтрила, сякаш беше полирана с някакъв препарат. Ех, тая Жулиета бая обожатели имаше няма спор.

Направихме една разходна из центъра да добием по- цялостна представа за града и се отправихме към Падова. Смрачаваше се и затова го разгледахме доста набързо. Оказа се, че там е най големия площад в Европа. Като цяло градчето е много приятно и изглеждаше доста спокойно, но пък като се замисля сякаш не беше много малък. Тази вечер щяхме да спим в къмпинг близо до Венеция и срещнахме известна трудност с намирането му, защото това как стояха нещата според ГПС-а и каква беше действителността бяха съвсем различни неща. Всъщност проблема беше неточност в картата, но в крайна сметка се ориентирахме. Пристигнахме късно, хапнахме по пица и си уредихме да отидем с бусчето на къмпинга до Венеция, защото съм чувал, че там паркинга е някаква феноменална цена. Това наистина се оказа по- доброто решение.

Ден 7

Венеция! Прехваления град.

Е, да наистина е хубаво и различно и си заслужава да се види, но да си призная честно Флоренция и Верона ме грабнаха повече. Разгледахме Венеция, отидохме и до остров Мурано – царството на стъклото, където момичетата станаха разногледи от зяпане на накити и какви ли още не чудесии. Не мисля да се впускам в описание на града и това, което сме видели, то просто трябва да се види, а не да се описва. Пожелавам на всекиму да отиде. По това време не се усещаше така известната смрад от каналите. Не, че ми липсваше де. След цял ден прекаран в града мисля, че успяхме да усетим атмосферата му. Прибрахме се в къмпинга, където за пореден път зърнах сънародници. Ех, българите са навсякъде! Нека пътуват хората заслужава си! Пропуснах да отбележа, че кънпинга беше оборудван със басейн, фитнес, а бунгалата с климатик и собствена баня и като цяло изглеждаха много добре. Мястото е идеално за няколко дневна почивка, но за жалост ние нямахме тази възможност. Оправихме си багажа и се отправихме към Удине, където да нощуваме. Градчето е на около 80 км от австрийската граница и на около 40 от словенската и затова може би хотела беше пълен с хора от най- различни националности. Направихме поредната вечерна разходка, за да добием представа за града. Имаше много хора, събрани на групи, които пиеха бира по улиците до баровете. Някакъв местен стил на пиене, който в България не е популярен. Поразходихме се и решихме да се прибираме, че утре ни чакаха малко под 1100 км до България.

Ден 8

Днес беше денят за прибиране. Сивота се настани в съзнанието ми, защото знаех, че в Понеделник пак беше време да се ходи на работа и да се завръщам към еднообразното ежедневие, но няма как. Хапнахме безплатната закуска, която беше много богата и разнообразна и потеглихме. Валеше, влязохме в Словения и продължаваше да вали, после и в Хърватска не спираше, а и в Сърбия същото. Общо взето за целия ден спря да вали само за около 15-20 мин. Голяма гадост. Изпари се и идеята за разходка в Загреб, заради времето. Обаче пък с границите имахме късмет. Общо на трите граници да сме чакали не повече от 40 минути. И така благополучно се прибрахме в София в 23:00.

Тотал: 3676 км.

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Още снимки:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “До Италия и назад”

  1. Ицо каза:

    Чудесно пътешествие !

    Само искам да попитам колко струва ферибота от Албания до Италия ? За колата, за хората, други такси и документи трябват ли ?

  2. хаха каза:

    През Косово са 460 км до Дуръс

  3. venezia каза:

    Аз викам, ако някой смята да пише подобни пътеписи, въобще да не го прави! Елеметарно, откъдето и да го погледнеш.

  4. venezia каза:

    Елементарно, постно, невярно. Тоскана не е местност, а област ( и то каква !) Сиена и Пиза са коренно различни като атносфера места, в Неапол ( въпреки мърлявия му вид ) има много за гледане, сравненията относно Капри няма да ги коментирам, Болоня е много повече от град с претъпкани магазини за храна, университет и две кули, Венеция… без коментар, ключовата дума тук е града наистина да се види, усети, помирише… С две думи – Италия е много по – различна и много повече от всичко написано по – горе.

  5. Стойчо каза:

    Венеция, ако можеш да напишеш по-добър пътепис, пиши и пращай. Авторът се е постарал да го напише, а ти в момента нарушаваш добрия тон. Приеми го като предупреждение.
    Очаквам по-добрия ти разказ.

  6. venezia каза:

    Никак не е хубаво да се отправят предупреждения към потенциални таланти. Това разбива ентусиазма за писане, създава комплекси и води до тъжни мисли.:))

  7. Стойчо каза:

    Така де – нали затова ти казвам: пиши и пращай! 🙂

  8. Мими каза:

    Здравейте! На мен ми хареса, автора няколко пъти пише, че това са лични впечатления. Иска ми се да имаше повече информация относно такси, километри, цени на нощувки. Но като цяло ми беше забавно и интересно! Разгледах доста снимки от mapsgoogle и все едно и аз си направих едно пътешествие по този маршрут! Благодаря!

  9. Стойчо каза:

    Мими, ето тук http://patepis.com/?page_id=565 събираме пътните такси и винетките

Leave a Reply


Switch to mobile version