май 31 2010

Моята красива предколедна разходка из Виена (1)

Днес ще отскочим до един от най-хубавите градове на света – Виена. Наш водач ще бъде Ема. Приятно четене:

Моята красива предколедна разходка из Виена

в края на ноември 2008г.

част първа

В началото на месеца все още ходех на работа, ама ако ви кажа как ми беше писнало, може и да не ми повярвате. Намирах мотиви за критика на всичко и всички. И пътят да работното място ми беше противно дълъг, и помещението ми беше задушно, и шефът ми толерираше некадърниците-ласкатели, и кафето в близкото кафене беше помия и т.н. Всичко за каквото се сещах, все не беше това което на мен ми се искаше, а истината беше, че вече не ми се работеше и просто се чудех как да си сменя обичайно повтарящите ситуации и гледки пред очите ми.

И поводът дойде неочаквано.

Малката ми щерка беше заминала за 4-5 дена във Виена с гаджето си. Той бил заминал за участие в някаква конференция, а тя с него, за да се разходи, докато той е зает през деня. Звъннах й аз, ей така за да се чуем, а тя ми говори „под сурдинка”. Питам я какво й става, та не говори „като хората”, а тя ми отговаря, не може да говори ясно, защото в момента разглежда изложбата на Ван Гог в галерия „Албертина”.

Е, този точно факт ми подейства като гръм. Така значи, тя да се кефи на оригиналите на Ван Гог, а аз да се задоволявам да си гледам само хартиените репродукции на някои от тях, в умален вид, каширани върху правоъгълници от евтин фазер, да висят по стените в дома ми. А на мен Ван Гог ми е „най-най и по” гениалният художник.

С прибирането вкъщи, отворих интернет и пуснах търсачката за евтини хотели във Виена и разбира се намерих няколко. Избрах си един малък, спретнат, близо до гарата на която казват Вестбанхоф и спирката на на метрото и написах на електронния адрес запитване за евентуална резервация, като посочих и едни примерни дати. На другия ден ми отговориха и всъщност предложиха разумна цена за самостоятелна стая, без излишен лукс, с много лесен вариант за резервация, при който не се искаше предварително превеждане на суми. Написаха ми: „ просто елате и ще си платите на място”. Само ако нещо се промени, молеха да ги уведомя един ден предварително, за да не задържат стаята.

Виена, Австрия

Ето така изглежда хотел-хостелът, който си избрах , без много да му мисля.

Проверих на международната автогара какви автобуси мога да взема. Няма проблем да пътувам в който и да е от дните, в които съм свободна и то не с една или две автобусни транспортни фирми. И като си изясних тези подробности, отидох при шефа на фирмата, в която работех и направо му казах, че спирам да работя и даже го помолих да ме уволни по някакъв си там член от Кодекса на труда, по който да няма негативни последствия и за двете страни. Наложи се даже и да напиша изложение с мотиви, от които да се разбаре защо точно искам да напусна. Изписах две страници текст и накрая посочих и ден за заминаване в чужбина – 18-ти ноември. Казах го и си повярвах толкова, че накарах и другите да ми повярват. Имаше скептични погледи и думи, ама аз не им се дадох. Купих си двупосочен билет за Виена и то точно за онзи случайно набелязан ден, потвърдих резервацията за хотелчето за една седмица, довърших си всички поети задачи, предадох си папките с документации, направих спретнат архив в компютъра, изчистих си бюрото и като по америсканските филми си тръгнах с кашончето с лични неща. Само семейна снимка в рамка за бюрото нямаше в това кашонче. Край, наработих се. „Свободата, Санчо…”

И както си го помечтах и го заявих на глас, тръгнах. Точно на 18 ноември се качих на автобуса и много рано на другата сутрин удобният и много чист автобус, в който на всеки пътник беше осигурена двойната седалка, без да се доплаща, пристигна във Виена.

Виена, Австрия

Пероните на Вестбанхоф , на които се изсипваше огромно множество от хора, които продължаваха пътя си с метрото или с трамваите и с автобусите на градския транспорт

Виена, Австрия

Westbahnhof (Гара Запад)

В автобуса за Виена пътуваха няколко българки, работещи там или такива с намерение да започнат работа като рехабилитаторки или да се грижат за възрастни и болни хора, някъде в околностите на Виена. Те ми показаха как да се придвижа до хотела, където ми бяха приготвили стаята и се настаних още с пристигането, независимо от ранния час.

Първото нещо, което направих е да си купя карта за градския транспорт – за цЯлата градска мрежа. Абонаментната безименна карта за една седмица, която си купих от едно магазинче за цигари, около ескалаторите на метрото, струваше 14 евро, а само едно придвижване с метро се таксува 1.70 евро.

Имах си план-карта на града, дадена ми отдъщеря ми след връщането й от Виена, но на мен картата ми се струваше малка и не достатъчно подробна. Значи, ми трябваше някаква с повече подробности. Веднага влязох в магазинче за вестници и списания и от въртящата се стойка взех онази, коята беше най-голяма и най-подробната. Боже, каква наивница бях! Осъзнах го минути по-късно когато вече във вагона на метрото реших да погледна в картата и да реша къде да сляза. За да разгъна тази подробна карта на града, трябваше да се изпразни една трета от вагона. Толкова беше неудобна, толкова голяма, при това двустранна, т.е. едната половина на града беше отпечатана на гърба на картата и изобщо нямаше начин да се премята по пътя или в превозните средства. А и надписите бяха огромни и еднакви и създаваха такъв „визуален шум”, че нямаше начин бързо да се ориентира човек, на когото му е за първи път да търси улици или интересни обекти във Виена. Е, веднага на излизане от метрото купих друга по-нормална карта, която вече можеше да ми служи, без да преча на хората и доста по-ясна и пригодна за туристи.

Виена, Австрия

Виена, гледана от катедралата Св.Стефан

Такива красоти се виждат ако човек плати 5 евро и се изкачи на оградения с мрежа и решетки балкон, до който се стига с асансьор в една от кулите на катедралата „Св. Стефан”

Виена, Австрия

Виена, гледана от катедралата Св.Стефан

Св. Стефан“ или Stefansdom

е наистина внушителна готическа катедрала, построена е през 1147г. като енорийска църква. За първи път за нея се споменава в документ през 1221 г. Катедралата Св. Стефан е символ на града. През XIV век Албрехт I от династията на Хабсбургите заповядва пълната реконструкция на църквата и от романски стил тя е преустроена в готически. Южната кула, която виенчани наричат “Щефи” е завършена през 1433 г. – висока в 136 м. От върха на кулата се разкрива изключителна гледка към цяла Виена. /Текстът е преписан от www.nasamnatam.com , но снимките са си мои./

Виена, Австрия

Това е част от фасадата на катедралата „Св. Стефан”.

Виена, Австрия

Това е част от фасадата на катедралата „Св. Стефан”.

Виена, Австрия

Катедралата „Св. Стефан” от вътре

А такива красоти се виждат когато си вътре в катедралата „Св. Стефан”.

Виена, Австрия

Катедралата „Св. Стефан” от вътре

А сега ще покажа снимки на още някои от църквите, като не се наемам много да разказвам, защото много и не знам. Нали бях на самостоятелна разходка, без екскурзовод, маршрутът ми беше определен по силата на случайността .

Виена, Австрия

Черквата Св.Франциск от Асизи на площад Мексико (Mexikoplatz) във Виена

Мексиканската църква” на брега на р. Дунав.

 Виена, Австрия

Karlskirche (Карлова черква): Карлскирхе е един от най-известните храмове в барков стил с изключително красив купол и две колони със спираловидно разгънат релефен фриз.

А пред църквата тази слама беше струпана дни преди Коледа, за декор на който да се изиграе сцената с Рождество Христово

Виена, Австрия

Подготовка за Рождество пред Карлскирхе

Известно време умувах какъв разказ да направя. Дали да ровя по книги и справочници и да намеря информация за всички интересни обекти, които зърнах?

В последствие реших, че това на други хора се удава доста по-добре, отколкото на мен. Аз си вървя, гледам, снимам и снимките ми „разказват” много по-добре от мен. Признавам си, че няма да мога да направя строен и последавателен разказ, просто защото това не е във възможностите ми.

Дано да ми е разрешено да посоча тук линка към написаното от Стойчо преди време, по темата „Пътуване до Виена”. Ето го линка: http://patepis.com/?p=53. Много интелигентен и пълен разказ (Ема, какво пиеш? 🙂 –  бел.Ст.) Попаднах случайно на този линк и съм много доволна, че мога да го посоча, за да посетите и вие този адрес, ако не сте го правили и наистина да почерпите много добре поднесена информация. От неговия разказ човек може много да научи, а аз смятам да разказвам с образи и тук – там коментар, защото само това мога да правя.

Виена, Австрия

Станцията на метрото на Карлсплац

Виена, Австрия

Станцията на метрото и спирката на трамвая на Карлсплац

Виена, Австрия

Музей Леополд

И за почивка след възвишеното преживяване от разглеждането на „ Леополд музеум”, вътрешен двор с кафене и детска площадка, която беше дизайнерски решена като изключително забавно място за игра на децата, докато родителите им си почиваха на чаша виенско кафе и парче торта „Сахер”.

Виена, Австрия

Детската площадка в Леополдмузеум

Мястото, където децата си играят и си забавляват по най-безопасния начин, на чисто, на топло и пред погледа на родителите си.

Виена, Австрия

Детската площадка в Леополдмузеум

Виена, Австрия

Детската площадка в Леополдмузеум

Виена, Австрия

Музеят за модерно изкуство MuMoK

Странна на вид сграда на Музей на модерното изкуство. Аз я оприличих на „паве”.

Това е музей на модерното изкуство. Вътре имаше едни много странни модерни мноого големи мноого модерни творби, които на мен лично ми въздействаха по посока на това да побързам с излизането.

И когато човек като мен си ходи така просто и няма конкретен план и не е прочел нищо предварително, просто попада на такива сгради, които го изумяват с красотата си и с изяществото на пластичната декорация.

Виена, Австрия

Сецесион

Очаквайте продължението

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

Всички снимки:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Моята красива предколедна разходка из Виена (1)”

  1. Vili каза:

    O, браво Ема! Явно си от „мойта кръвна група“ 😉
    И снимките ти са чудесни – говорят! Очаквам продължението 🙂

    П.П. Чудя се, дали си прескочила и до Мелк, и дали, съответно, ще пишеш и за него? Ако не си, може пък аз да драсна някой ред за там 🙂

  2. Ema каза:

    Вили, благодаря. Може и да съм от твоята кръвна група. То не случайно сме се засекли тук. Знаеш ли колко съм чешит? И колко винаги съм ненавиждала „Отбора на блюдолизците“? За себе си открих, че колкото и работни места да съм сменяла, винаги наборът от „отбори“ е бил пълен. Няма празно. Открих и че гласът на основните играчи от „Отбора на блюдолизците“ са по правило некадърници жалки, плахи, кои учили-недоучили, кои хванали дипломата, ама пък не могат да отлепят наникъде самостоятелно, ако не се подврат някъде и не се закачат на буксир. И са не само завиждащи и продажни, ами за пет лева отгоре върху заплатата си, са готови да те наклепат и да те уличат в неща, които не си и сънувал, че правиш. А и гласът им доминира над останалите.
    Не знам дали и други имат такива наблюдения?

  3. Ema каза:

    Вили, не съм ходила до Мелк . Даже и не знам къде е. Много ще се радвам да напишеш и разкажеш като на приятели, а колкото повече снимки покажеш, толкова повече ще се забавляваме. То нали така правят сродните души?

  4. Ели каза:

    С удоволствие и интерес прочетох и за разходката ти във Виена, Ема.
    Присламчвам се към Вили и ще чакам продължeнието.

    Ще се възползвам от рекламата ти за Стойчовия пътепис. Утре ще го прочета отпочинала.

    Познавам Ема лично и ще си поволя да й задам един въпрос:
    Ема, имаш ли намерение да напишеш впечатленията си и за Венеция? Бих се радвала.

    А, и още един – водиш ли си нещо като записки или дневник по време на пътуванията? Доста подробности помниш – това се дължи или на интелигентната ти памет, или на силните впечатления. Може, разбира се, и на двете :).
    Поздрави!

  5. Ema каза:

    @Eличка, аз пък с удоволствие прочетох поста ти. Продължение ще има, даже съм го изпратила вече. Сега вече на зависи от мен кога ще се публикува.
    Написала съм и разказчета с много снимки за Венеция и за Падова или както ние си го знаем Падуа. Тези ще ги пратя по начина , по който ми подсказа Стойчо, а след това ще се опитам да напиша няколко думи и за Флоренция. И оттама имам много снимки . Някои от тях- интересни.
    Къде ти , да си водиш записки , докато ти разказват или скитосваш сам. Невъзможно. Ти отиваш някъде . Ако си с организирана екскурзия, обикновено имаш програма. От толкова-до толкова часа, трябва да си вързал шпайковете и да претърчиш през няколко обекта, на които би трябвало да отделиш няколко дни. От площад към площад, от църква в църква и почти на бегом по уличките. Глави наляво, глави надолу, глави нагоре и следват водопади от имена и дати, от които отбираш само онова, което знаеш отпреди. През това време възприемаш образи и звуци, вълнуваш се и вълнувайки се, правиш всичко възможно да съхраниш видяното поне с помощта на фотоапарат, защото относително малко са онези, които си носят камери.
    По доста по-различен начин успяваш да опознаеш обектите, когато си за по-дълго време, я в няколкодневна командировка, я на работа за известен период от време. Тогава има и задълбочени знания и повече данни и много повече детайли в разказа и във фотосите.

  6. Стойчо каза:

    Да, частите са написани и изпратени и ще се повят при първа възможност

  7. […] предколедната си разходка из Виена. Започнахме с първата част, сега продължаваме нататък. Приятно […]

  8. […] завършим предколедната разходка на Емилия из Виена. Започнахме тук, а последния път бяхме в Албертината. А сега: приятно […]

  9. Ани каза:

    EМА СТРАХОТЕН РАЗКАЗ, А НОМЕРА С КАРТАТА МЕ РАЗБИ.

Leave a Reply


Switch to mobile version