май 27 2010

Три столици за два дни

Днес материалът се публикува не от дежурния редактор – Стойчо, а от Комитата, който няма толкова опит с обработката на текстове и прави грешки. Става дума за едно двудневно пътешествие до Белград, Прищина и Скопие, с много гадно време и много впечатления. Приятно четене.

Снимките са гигантски, изчаквайте да се заредят или ползвайте мобилната версия.

Три столици за два дни

Жоро ми подхвърли, че има място в колата да пътувам с него

до Белград и Скопие,

тъй че много-много не му мислих. В Белград не бях стъпвал около 25 години и ми се искаше да опресня спомените си, както и да видя малко нощен живот. Съгласих се прибързано и след това започнаха корекциите. Нямало да спим в Белград, а в

Прищина. Прищина? Косово

го бях отложил за посещение най-рано след 10 години. Репутацията на косовската мафия въобще не ме въодушевяваше да го посетя, а и хал-хабер си нямах какво може да се види там.

Но Ж. беше настоятелен, и колко ли пъти си отбелязвам, че трябва много да се внимава с изблиците на авантюризъм в този сериозен човек, и накрая се навих на една нощувка в Прищина.

Знаете, че в нощта на музеите леко понастинах, а когато потеглихме за Белград в 7 сутринта в сряда, след два часа ободряващ сън, гърлото ми вече сериозно стържеше. Колата уж беше плътно затворена отвсякъде, но предателски отнякъде подухваше хладно, пуловерът ми беше в багажника, така че като стигнахме, вече ми бяха вледенени някои части от тялото, въпреки че се бях увил добре с якето.

Има ли смисъл да повтарям баналното наблюдение, че единствената държава на Балканите, плътно отрязана от Европа, е България? Че единствените 100-тина километра без магистрала до Европа са по пътя София-Ниш? След толкова богати години се намериха пари за глупости, а за магистрали не се намериха?

След живописните Западни покрайнини и особено след каньона на Нишава преди Ниш заспах и с малки прекъсвания се събудих чак в Белград.

Белград

Веднъж съм бил тук, транзитно прибиращ се в България, за един ден с ученическия оркестър, в който свирих, вече изял храната за из път и доста, доста прегладнял. Имах някакви бледи спомени от Калемегдан, от централните улици на Белград и от книжарниците. Сега трябваше да видя колко ще си спомня и какви промени ще забележа.

Ж. трябваше да се отбие до офиса на фирмата си, за да провежда разговори, а аз слязох в центъра да поразгледам и да пощракам.

Шофьорът ме остави в началото на „Княз Михайло“, пешеходна зона и белградско стъргало. Времето беше мрачно, облачно, ужасно, студено и ветровито.

Белград

Туристическият информационен център на „Княз Михайло“; паметникът на княз Михайло Обренович; Книжарница в стачка против приватизацията; изложба с кофти места от Белград (гениално, и аз имах подобна идея в бг вариант ;-))

За щастие, съвсем скоро попаднах на туристическия информационен център в Белград. Изглежда съвсем по европейски, вътре се щураха някакви чужденци, а аз си взех безплатна карта на центъра и някакви брошурки.

Първото впечатление е, че

центърът на Белград на вид е доста по-европейски от София.

Трудно ми беше да определя защо, но три неща като че ли са главната разлика – нямаше сергии (може да е било и заради студа) и будки с боклуци, старата архитектура и тротоарите в центъра изглеждат реставрирани и запазена (а не изтърбушени), нови сгради в центъра не забелязах, и е чисто и поддържано. Накратко, има култивирани пространства, които толкова липсват в София.

Но дали Белград няма да последва нерадостната съдба на София с няколко години закъснение?

Ето на картинката горе книжарница, наскоро приватизирана и в стачка. Интересно в какво ще се превърне при новия собственик. Ж. отбеляза, че при сърбите капитализмът изглежда не е дошъл, защото пешеходната улица е пълна с книжарници, а аз му отговорих, че с темповете, с които се строят молове в София, сигурно и по Витошка ще изчезнат магазините и ще се напълни с барове, заведения и книжарници, а търговийката с парцалки ще иде, където и е мястото.

Тече акцията за възстановяване на Хилендарския манастир. Хилендарският манастир в момента е светилище на сръбството, но в продължение на два века е бил български (17-19 век) и там е творил знаете кой. Въпрос на добър вкус и на малко дипломация е България да даде някое милионче за манастира и ако някой попита защо, да се аргументира. Най-малкото може една паметна плоча да се сложи там.

Белград, акция по спасяване на Хилендарския манастир

Акция за спасяване на Хилендарския манастир - вдясно, преди пожара, долу – самият пожар.

Влязох и в книжарницата на Философския факултет на Белградския университет, хем да се постопля, хем да разгледам какво се продава.

Имах желание да сменя малко пари, за да купя някоя книжка или сувенирче, но се отказах – на нито един чейндж нямаше курсове! Дори там, където имаше светлинни табла, те бяха изключени. Е, не на мен тия селски номера!

Книжарницата ми направи добро впечатление – доста чужда литература, а книгите, посветени на сръбството, сръбската история и теориите на конспирацията бяха малко. Има надежда.

Белград

Нов кичозен паметник на Петър Петрович Ньегош; Сградата на „Цептер“ е в бившата Хърватска спестовна каса; „Капиталистите и политиците са паразити “; св. Архангел Михаил отвътре.

Получих СМС от Ж. да разгледам Патриаршията и да видя изгледа към р. Сава от там. За късмет, се намирах точно на „Крал Петър“, която слизаше надолу. По едно време усещам че някакъв човек върви наравно с мен

„Знаете ли къде е френското посолство?“ пита на чист сръбски.
„Не.“
„А словенското посолство?“
„Не знам“, отговарям на чист български, но очевидно върши работа 😉

Патриаршията не е нищо особено – сравнително нова сграда (късен модерен соц), но църквата срещу нея е много интересна. „Св. Архангел Михаил“. Барокова архитектура, камбанарията се вижда отдалеч, вътре също впечатлява (барокова архитектура в православна църква, а?). Виждам в едната стена гроба на княз Михайло Обренович – важно място за сърбите.

Излизам и продължавам към Калемегдан. Засичам се отново с човека, който търсеше посолствата и след 1 минута минавам покрай френското посолство, което е на най-хубавото място в града.

Белград

В този вход се помещават повечето значими сръбски партии. Паметник, посветен на сдобряването на Сърбия и Отоманската империя през 1867г., Паметникът на Франция, Изглед към Сава от Калемегдан

В този вход пък се помещават партийните централи на 3-4 от основните сръбски партии? Интересно как успяват да запазят каквато и да е партийна тайна.

Паркът Калемегдан.

Влизам по централната алея на парка. Подухва гнусен ветрец, който ми вдървява откритите части на тялото. Ей, ще се мре.
Втората българска легия е била разпусната след постигане на споразумението през 1867г..

Белград

Фотоизложба с репродукции и фотоизложба, посветена на Сърбия от Драголюб Замурович, много известен сръбски фотограф; Картината с голите мацки е “Самоубийството на Клеопатра“

Крепостта е свързана с българската история. Не само със средновековната, но и с новата. Тук първата българска легия е водила сражения срещу османския гарнизон на крепостта и тук някъде Васил Кунчев е станал Васил Левски.

Тъкмо стигнах до позната точка от Калемегдан и часовникът подсказа, че трябваше да се връщам обратно. Вече бях УМРЯЛ от студ, въпреки че бях облякъл възможно най-дебели дрехи. Ж. закъсня с около 15 минути, които използвах, за да снимам трамваите.

Белград

Разноцветни трамваи, роднини на софийските и ресторант „Вук“, където хапнахме.

Тръгнахме с Ж. да търсим ресторант „Вук“ по преките на „Княз Михайло“. Наляво, надясно, между хубави стари сгради и накрая открихме ресторанта. Къде мислите? На улица „Вук Караджич“, разбира се 😉

Ресторант Вук е много добър, с отлично обслужване, малко е тесничко обаче, по европейски. Цените са малко по-високи от софийските. Аз хапнах едно телешко варено, телешка пържолка и салатка и усетих как животът се връща в крайниците и ушите ми.

Потеглихме към Прищина.

Кафенцето, което пих в ресторанта, приятно ме приспа, тъй че първият ми спомен от пътя е от ОМВ-то, близо до Ниш. Накупих си малко евкалиптови бонбонки, дъвки и кола лайт (гърлото ставаше все по-зле). Бензиностанцията беше пълна с някаква ученическа група и мъжката тоалетна – съответно пълна с ученички. Не обръщайки внимание на хихиканията им прередих цялата опашка и влязох пръв, след като отвътре изскочи поредната ученичка. Ей, да си имаме уважението. И няма да спра да се чудя, защо не правят женските тоалетни с повече кабинки? За да няма дискриминация? Страдайте тогава още, докато научите какво значи точно думичката.

След Ниш се хваща пътя за Прокупле. Няма никаква индикация, че пътят води нанякъде, а и става все по-лош. Прокупле е симпатично планинско градче, нашарено с графити на „Гробари“ – Прокупле. Агитката на отбора или някаква група? Клоня към първото. Пътят става нетърпимо тесен, прашен и задръстен с тирове. Нашият шофьор обаче героично изпреварва всички и продължаваме към границата. Времето започва да се пооправя и за пръв път от няколко дни виждам СЛЪНЦЕ! УРА! Местността е много красива, но изглежда почти безлюдна. Тук-там се мяркат по някоя стара къща или църква. Вече пред самата граница виждаме табелка „Прищина“. Браво! Навигацията на Ж. работи.

Границата.

Границата на Сърбия с Косово е странна работа. Маркират я няколко ламаринени бараки. Полицаите не изглеждат войнствено – пълнички, с напращели униформи. Разликата е, че носят калашници вместо пистолети. Проверката е нищо и никаква – показваме паспортите, отваряме проформа багажника и ни разрешават да продължим. Споделям с Ж., че пътуването с черна кола с шофьор е по-различно от пътуването с личния автомобил през граница. Всичко чудодейно става много по-лесно и бързо.

Границата Косово - Сърбия

Смяна на номерата на границата. След моста е Косово

На неутрална територия започва интересен театър. Масово камиони и леки коли си сменят регистрационните номера. Нашият си седи на мястото 😉

Косово

Минаваме под някакъв мост, на който има графити „Диско“ и стрелка към Косово и ето го – косовският пункт. Граничарят ни отбива встрани. Това пък защо. От близката будка някой размахва някакъв лист. Ахаа. Май трябваше да си купуваме застраховка за колата.

Застраховката (каско) не е евтина – 45 евро за 15 дни или 50 евро за 30 дни. Ако щеш. Освен нас и някакви унгарци си купуват полица. Формалностите приключваме за минути и ето ни в

Косово.

Промяната от самата граница е поразителна – селата започват почти от там и непрекъснато се редуват, буквално едно след друго. Навсякъде кипи грандиозно строителство, главно на къщи, и кажи-речи всички стоят неизмазани. Движението изведнъж става много интензивно. Подминаваме Гниляне и скоро се вижда Прищина – море от строящи се сгради – къщи и жилищни блокове. Сега целта е да открием хотела.

След няколко осморки в града стигаме почти до хотела. Навигацията ни отвежда на съседната улица, на около 50 м. от хотела. И на това сме доволни. Бързо се настаняваме.

Пред миниатюрното хотелче Pllaza*** едва се намира място за нашата кола, а наоколо интензивно се строи. Гледали сме го този филм.

Косово

Моята стая в хотела, пътни знаци за танкове, изгледът от стаята на Ж.

Стаята ми е прилична – има телевизор, хладилник. Банята също е добра. Очаква ме интересна изненада, за нея ще ви разкажа по-нататък.

Време е за приключения. С Ж. тръгваме да разглеждаме града. Веднага забелязваме множеството билборди за недвижими имоти. Офис сградите очакват наематели, жилищните сгради търсят купувачи. Минаваме покрай гранд-хотел „Прищина“, в който през последните 10-тина години се разиграха множество исторически събития. Попадаме на главната пешеходна улица. На вълни, на вълни се разминаваме с тълпи млади хора.

Младото население на Прищина (и въобще на Косово)

произвежда шокиращо впечатление на нас, жителите на угасваща пенсионерска държава. По-възрастни хора почти не се забелязват. Чувствам се като в един голям студентски град.

Косово

Изразходване на тестостерон на улицата (боксов автомат); менюто в ресторанта с цени; катедралата „Майка Тереза“; вход за жени, безплатно 😉

Стигаме до края на пешеходната зона и обръщаме, тръгваме обратно по главната улица. Подминаваме редакцията на „Коха Диторе“ – най-влиятелният вестник в Косово. Подминаваме и нечий паметник, не е ясно чий. Продължаваме към високата сграда на Прокредит Банк. Преди нея завиваме вдясно, по старата чаршия, и правим едно там едно тегелче. Кал, локви, няма тротоари, строежи, заведения. Младежи разговарят пред заведенията. Паркирани изключително луксозни коли. Абе точно като в Студентски град. Чаршията ни изведе пред сградата на правителството и влязохме в „Central Room“ – ресторант с модерна архитектура.

В ресторанта е просторно, но задимено (настигнахме Косово!) и поръчваме менюто. Цените са нормални за София, всичко е в евро, нямам идея какво означават за местния стандарт. Това е голямо удобство в Косово – въпреки мрънкането на ЕС, валутата е евро и всичко е много лесно за сметки и за пазаруване. Аз си поръчвам зелена салата, пържола и минерална вода. Поръчката пристига, всичко е супер, освен че минералната вода е „Сан Пелегрино“, 250 мл, газирана и студена. А аз вече не мога да говоря, усещам гърлото си все едно преглъщам нажежени карфички и гласът ми едва се промушва през него, отделно димът дразни.

С Ж. обсъждаме какъв ли бизнес може да се завърти тук. Стигаме до мнение, че трябва да е нещо, свързано нуждите на младите хора. Формулираме и няколко страхотни идеи 😉

Правим още едно съвсем малко кръгче, колкото да си купя бутилирана вода (40 цента за 1,5 л) и се прибираме.

Влизам в банята с намерението ДА СЕ НАПАРЯ ХУБАВО, да се нагълтам с лекарства, да си легна и да се завия презглава.

Обаче, проблем – не ми е ясно как точно се загрява водата в банята, но тя е гореща само в първия момент на отвъртане на крана. След това става приемливо топла, дори леко хладка и не предразполага към дълго плацикане. Мамка му, няма да почувствам терапевтичен ефект. Поставям шишето с минералната вода под топлата струя в мивката, за да я загрея до температура, годна за консумация. Изпивам я почти на екс, с витамини, фервекс, аспирин и просто така и се мушвам в леглото. В последните минути преди да заспя превъртам каналите на кабелната. Няколко албански телевизии, включително „MTV Косово“, две сръбски и една хърватска (!), както и дежурните CNN, Euronews, BBC, Discovery и т.н. Лека нощ! Еротичните (противно на очакванията за дивия запад), са с пароли.

Събуждам се от телефона. Ж. ми звъни, че отива на закуска. Отварям широко прозореца, за да се насладя на изгледа и виждам това:

Прекрасен изглед

Прекрасният изглед от моята хотелска стая

Много добра метафора на ситуацията със строителството в Прищина. Карък съм. Ж. има стая с тераса и с изглед към небостъргача на правителството за същите пари (69€ на нощ)

Слизам и май съм единственият, който проявява интерес към шведската маса, защото месата и кашкавалчетата са завити с прозрачно фолио. Закуската не е нищо особено, но е достатъчна, в ресторантчето има WiFi! Туитвам набързо от компютъра на Ж.

Кратка справка с Уикипедия и различни сайтове и откриваме най-голямата забележителност на Прищина.

Ето я – това е паметникът на Бил Клинтън, който се намира на едноименния булевард. Статията малко ни е поизлъгала за размера на фигурата, а местоположението е толкова парадоксално, сред някакви блокове тип Зона Б-5, че ни кара да се усмихнем.

Косово

Паметникът на Бил Клинтън в Прищина отдалеч и отблизо; Българско бизнес присъствие.

Обратно в хотела. Ж. има бизнес разговор, а аз имам около час още за моткане и снимки. Оползотворявам го възможно най-плътно.

Косовска бира

Най-добрата косовска бира

Сещам се, че няма да е зле да купя някакво сувенирче от Косово, да зарадвам семейството на сестра ми главно, които са толкова отзивчиви на всякакви мои молби и проблеми. Хлътвам в някакъв супермаркет. Вътре няма нищо, ама НИЩО, произведено в Косово (освен хляба, може би?). Накрая купувам няколко кенчета бира, която твърди, че е най-добрата бира в Косово, за да установя, четейки етикета, че се произвежда в Словения. 😉

Косово

Оригинално лондонско такси с ляв волан, Вавилонската кула на Прищина, нашият хотел Pllaza отвън, умилителни билборди за имоти.

И така, основните стопански дейности, които забелязах са търговия на дребно, търговия с коли втора употреба, автомивки, строителство, бензиностанции, заведения… и май това е всичко. А да, точно преди границата с Македония видях и работещ завод за цимент. И това беше. С течение на времето, когато отрасне сегашното поколение, може да се получи ивицата Газа, а може да се получи и Сингапур. Да видим САЩ и ЕС какво могат да постигнат в тези идеални условия – хубав климат, стратегическо местоположение, малка територия и младо, ентусиазирано и приятелски настроено население. Ако не се справим да направим от новата държава бонбон (и ние сме в кюпа), значи сме исторически обречени.

Първите проблеми вече проличават –

Прищина е в състояние малко преди транспортен колапс.

Движението още не е задръстено, но вече е доста интензивно. Не забелязвам никъде да се правят такива глезотии като паркинги, или релсов градски транспорт, а зелените площи нямат засега никакъв шанс…

Косово

Всяка сграда си има агрегат за аварийно захранване, включително парламентът; Понякога името на заведението излиза смешно, ако английският не ти е роден; „Central Room“, където хапнахме, Условията на полицата на колата.

Не е видимо и никакво чуждо присъствие. През 2000г. в Скопие имаше много повече чужди войски, отколкото сега в Прищина. На влизане в града видяхме един словенски джип „Военна полиция“ и това беше за цялото време. Къде са красивите бели БТР-и, къде са белите хамъри, питам аз!

Ж. е платил хотела преди да се прибера, жалко, защото мислех да се изциганя (обикновено не го правя, но изпълнението беше драстично) и да получа някакво намаление. Ж. обясни, че му се извинили за стаята без прозорец, но казали, че хотелите в Прищина били препълнени и само тая стая им била останала. Whatever.

Косово

Това не е OMV; Съвсем модерен пейзаж на излизане от града; Проверка на пътя, град Качаник.

Пътят от Прищина към Македония е по-къс и доста по-добър от този на север, но и значително по-натоварен. Малко преди границата се минава през Качаник, много красиво планинско градче, в което се строи (възстановява?) прекрасен мост. Качаник е бил в България по време на Втората световна война и ж.п. линията, която върви покрай пътя, май е строена тогава от българското правителство.

Излизането от Косово също е много бързо и почти без формалности и ето ни в Македония. Чувствам се направо у дома си.

Скопие

Скопие е буквално до косовската граница, на няма и 10 километра. Малко неудобство е фактът, че пътят преминава през местната индо-македонска махала и още на първия светофар колата е нападната от кандидат-миячи на стъкла, които въпреки енергичните ни протести, започват да ни сапунисват. Това вече си е от минусите да пътуваш с голяма черна кола с шофьор. „Бате, чекай, бате“, викат след нас, след като светва зелено и шофьорът с мръсна газ пресича кръстовището.

След Прищина Скопие ми изглежда като добре уреден мегаполис.

Ж. има поредната серия от бизнес ангажименти, а аз имам моя час да се пошматкам из града. Заварвам рядък момент – свидетел съм на течащото цялостно преустройство на центъра на Скопие според проекта „Скопие 2014“, след изпълнението на който градът трябва да заприлича на европейска столица, построена най-късно през 19-ти век. Архаична архитектура, нещо като онова, което щяха да правят с хотел „България“ преди 2-3 години, куполи, шпилове, полиран гранит, паметници на кило, лустросване и добавяне на желаното минало. Пред стария мост на Скопие вече са поставени фигурите на Гоце Делчев и Даме Груев на коне (?!), отатък реката вече се строят няколко сгради в мутробароков бюрократичен стил, а самият стар мост е с лека корекция – с добавена наблюдателна кула, за която се твърди, че съществувала преди известно време. На централния площад трябва да се появи и 30-метров пеещ паметник на Александър Македонски, плюс църква, отделно ще има Триумфална арка, интересни мостове, фонтани и прочее. Абе, не се шегува властта. Притеснява ме, че албанците демонстративно са изключени от „приказката на Скопие“, което вероятно води до тяхното отчуждаване и до нарастване на противоречията между двата основни етноса. Но, македонците си знаят най-добре.

Ж. праща СМС, че е приключил и отивам да го взема, за да хапнем някъде. Офисът му е близо до къщата, където е заседавала комунистическата партия по време на българската окупация, вътре точно под логото на фирмата му лежи бездомен пес с жълта панделка на ухото. Не мога да пропусна този култов документален кадър.

След 15-тина минути вече пътуваме към ресторант „Аня“ до националния стадион. Мястото е сред зеленина в парка, страхотно, тихо, с безупречно обслужване, много богато меню и прилична кухня. Каръкът, който ме е полазил още от София си показва рогата и тук – някакви работници с шмиргел режат асфалта точно до ресторанта, а младежът с черната ризка с къс ръкав, който идва на масата и ни поглежда въпросително няма нищо общо с безупречно облечените келнери с костюми и бяла кърпа през ръката, които са ме обслужвали друг път тук. Еххх… нямаме време да търсим друго заведение, хапваме набързо. От ресторанта се забелязва, че новата трибуна на националния стадион „Арена Филип Втори Македонски“, която миналата година беше наполовина готова, сега май вече функционира.

Отбиваме се в чаршията на стария град, Ж. да закупи малко баклавички за подарък и за щастие спираме точно до църквата „Св. Спас“, в която, ако щете вярвайте, досега не бях стъпвал. А вътре е гробът на Гоце (истинският) Делчев! Църквата по принцип е много интересна, но нямаме време да я изследваме, още повече че вечерта имаме ангажименти в София.

Това беше. На излизане от Скопие забелязваме пилони с огромни национални знамена, които ще се веят в островчето между двете ленти на магистралата. Надявам се, че освен пари за знамена са предвидени и пари за реформи. Снимки от Скопие има в личния ми блог.

Времето вече е супер и пресичаме границата някъде към 18ч.

Край.


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Три столици за два дни”

  1. Стойчо каза:

    Между другото – бил съм в подобна стая в един петзвезден хотел в Димитровград (Пайнерския). Там освен гледката и канализацията се усещаше при всеки порив на вятъра

  2. Nasko каза:

    Бях в Скопие и в Прищина преди 1 месец , но за наколко дена и мога да кажа, че авторът много точно е забелязал нещата. И вярно, че в Косово н еможеш да си купиш никакъв сувенир, а и местната продукция е малко – главно хранителни продукти. Но храната е вкусна, а киселто мляко е истинско (т.е. от мляко).
    И един детайл – Косовският език е производен на Латинския, прилича малко на румънски.

  3. Зока каза:

    Комитата, много добре.
    Поздрави!

    Наско, „косовският език“ няма. Има албански.
    Поздрави.

  4. […] се уголемява чрез натискане, заснета е от Комитата при скорошното му посещение в земите на албанските команчи. Какво нещо е […]

  5. Belomore каза:

    „Гробари“ са ултрасите от агитката на „Партизан“, т.е. графитите край Прокуплье са на местните или на гастролирали някога фенове на „Партизан“.

    Детайлът на Наско за косовския език като производно на латинския и близък до румънския беше мноо добро попадение! :)))
    Да ме прощава самият Наско, ама не мога да разбера откъде това самочувствие да поясняваш, когато сам си нямаш хал-хабер.

  6. Tchavdar каза:

    “Патриаршията не е нищо особено – сравнително нова сграда (късен модерен соц)…”
    – Комита, сградата на Патриаршията не е късен соц, а е от 30-те години и, поне за архитекти, е интересна. Добро съчетание на леко фашизоиден модернизъм от междувоенния период с неовизантийски елементи:
    http://s744.photobucket.com/albums/xx90/Shqiperia_e_madhe/Beograd%201/?action=view&current=IMG_0817.jpg
    Мисля, че архитектът – руски емигрант – е автор и на сградата на днешното Собрание в Скопие.
    Относно обмяната на валута – по принцип в Белград за разлика от София и България не рискуваш да те ударят в курса или с комисион и можеш да обменяш навсякъде. Включително лавкаджиите и таксиджиите обменят (или поне беше така) и всичко е съвсем точно. От „селски номера” никога не съм бил потърпевш.
    Относно българското „милионче” за Хилендар / Хиландар – бе ти да видиш на какво прилича „Зограф”… Вярно отражение на мърлящината в България…
    Посетих Белград за пръв път преди 11 или 12 години. И тогава и на мен ми минаваха през главата подобни размишления: „Но дали Белград няма да последва нерадостната съдба на София с няколко години закъснение?… при сърбите капитализмът изглежда не е дошъл…” и т.н.
    Междувременно капитализмът дойде и там – и те имат молове (един доста внушителен е точно отвъд моста „Газела” откъм Нови Београд), но градът си остана по-чист, по-уреден и по-приветлив от София. В началото на 2000-те се появиха кучета по улиците и аз си мислех „М-даа… и те тръгват по нашия път, но със закъснение – ха-ха-ха…”. Когато се върнах там през септември миналата година не видях нито едно улично куче…
    Накратко – не в капитализма е проблемът, а в простотията, в която България неудържимо затъва от години
    „… нямаше сергии (може да е било и заради студа) и будки с боклуци, старата архитектура и тротоарите в центъра изглеждат реставрирани и запазена (а не изтърбушени), нови сгради в центъра не забелязах, и е чисто и поддържано…”
    Много точни наблюдения. Бих добавил и още моменти, които правят Белград доста по-европейски изглеждащ от София, но ще млъкна, че да не ми лъсне сърбоманията 🙂
    Ето и други мои снимки от септември 2009 г.:
    http://s744.photobucket.com/albums/xx90/Shqiperia_e_madhe/Beograd%201/?start=all
    http://s744.photobucket.com/albums/xx90/Shqiperia_e_madhe/Beograd%202/?start=all

  7. Стойчо каза:

    Абе, щом има черногорски и босански (и двата съм мнооооу дОбър), защо да няма косовски? 😉 Интересно, бивша Югославия, колко много езика е генерирала 😉 Привет, Скопие! 😉

  8. Комитата каза:

    Чавдар бей,
    Мерси за информацията за патриаршията. Това прави сградата много по-любопитна, още повече че най-ми напомня теософските архитектурни напъни на кръжеца около Людмила Живкова.

    Мерси и за информацията за курсовете. Странно защо тогава никъде нямаше обявени курсове. Но следващия път ще се възползвам смело.

    А виж за мола имам информация – в Сърбия само няколко олигарси държат големия бизнес, за разлика от БГ където фауната е по-разнообразна, и затова има един мол, но няма други 😉

    Ей, изцъклиха ти се очите да броиш парите дето ги получаваш от антибългарската кампания, на мен ми дават засега стотинки само 😉

    Поздрави

Leave a Reply


Switch to mobile version